Ричард Касъл
Адска жега (14)

Четиринадесет

Не усети куршума да се забива във вратата или в тялото й. За стотните от секундата, в които се зачуди дали причината да не го усети е, че вече е мъртва, тя чу познати гласове да викат „Полиция, не мърдайте!“, а после три бързи изстрела. След това върху импровизирания й щит тежко се стовари тяло. Докато лежеше, затисната под него, към нея затрополиха стъпки и се разнесе звукът от пистолет, който се плъзга по асфалта.

— Готово.

Спокойният глас принадлежеше на Дъч Ван Мийтър.

— Хийт, ранихме го — извика детектив Фелър. — Добре ли си? Хийт?

Фелър прибра оръжието си и я измъкна. Макар че Ники настоя, че е добре, той я накара да седне на един овехтял стол, който гниеше до пластмасова вана, пълна с угарки. Пред портата зад таксито му спираха полицейски коли от 41–ви участък. Светлините и фенерчетата пулсираха в нощния мрак, придавайки сюрреалистична нотка на събитията, особено когато осветиха Ван Мийтър. Все още стиснал своя „Смит & Уесън“ 6906, той се изправи до тялото на Тъкър Стелджес, след като безуспешно се опита да намери пулс, вдигна ръка и направи хоризонтално движение по посока на партньора си — това означаваше „права линия“.

— Не се тревожете за мен, нищо ми няма — чу се гласът на Руук. — Просто стреляха по мен.

Той се измъкна от скривалището си иззад голяма картонена кутия, на която пишеше „Спирачни ротори — прилични до ОК“ с черен маркер. Преструваше се на дълбоко възмутен, но Ники познаваше признаците, беше ги изпитвала. Той беше в шок. Така става, когато стрелят по теб.

Руук даде показания и каза, че докато тичал зад Хийт, се обадил на Очоа, давайки точно описание на събитията, които Роуч предавали нататък по радиото. След като последвал Ники през Спофърд авеню, видял как тя влиза в автоморгата и с това сложил край на разказа си. Прибрал телефона й в джоба си и отишъл да надникне през вратата точно когато купчината кутии се срутила върху нея. Без колебание хукнал към Стелджес, като смятал, че ще успее да го повали, но на половината път, точно когато Хийт улучила здравеняка в рамото, Руук видял, че той вади пистолет от жилетката си. Стелджес явно го зърнал с периферното си зрение, защото се завъртял и насочил своя глок към него. Руук не знаел какво друго да направи и се метнал зад някаква кутия в момента, в който онзи стрелял. Ченгетата от 41-во управление, както и Роули и Очоа, които били описали полукръг около него, се извърнали като един, гледайки към кутията. В нея действително имало деветмилиметрова дупка.

Руук решил, че и двамата с Ники са пътници, но тогава чул Фелър и Ван Мийтър и трите последователни изстрела.

Щом униформените приключиха с него, той се присъедини към Хийт и Фелър, които вече бяха дали показания. Дъч Ван Мийтър беше стрелял и все още го разпитваха.

— Фасулска работа — каза Фелър. — Ще мине без проблеми.

— Честно казано, ако не бяхте вие… — отбеляза Ники.

— На мен няма защо да ми благодариш — каза Руук и забеляза развеселените им физиономии. — Какво? Ако онази кутия беше пълна с филтри, а не с ротори, сега нямаше да стоя тук.

— Истината е, че Руук наистина го разсея достатъчно, за да имаме време да се намесим — каза Фелър. — И по-интелигентни хватки съм виждал, но поне беше ефективно.

Руук хвърли победоносен поглед към Ники и каза:

— Благодаря ви, следователю. Отсега нататък видя ли по телевизията таксиметров шофьор, който всъщност е ченге под прикритие, неизменно ще се сещам за вас с Дъч. Трогнат съм почти до сълзи.

Фелър се обърна към Ники.

— Жалко, че в кутията нямаше филтри.

— Да знаеш, Фелър — каза тя и го докосна по рамото, — днес не се изложихте съвсем.

— Напоследък основната ни задача е да ти спасяваме задника, Хийт. На това „отстраняване“ ли му викаш?

— Не разбирам за какво говориш — отвърна Ники. — Проявих се като отговорен гражданин, това е.

* * *

Роули и Очоа ги откараха обратно в Трибека. Щом напуснаха местопрестъплението, Очоа се свърза с участъка, за да поиска резултатите от проучването на Стелджес.

— Да, ще почакам — каза той и се обърна към Ники. — Нали нямаш нищо против да свърша това, докато сте в колата? Знам, че не се занимаваш с полицейска работа, така че ако подочуеш нещо, не му обръщай внимание.

— О, разбира се — каза Хийт, връщайки намигването.

Когато излязоха на „Брукнър“, Роули даде газ и каза:

— Какви ги вършиш, Руук? Да не се мислиш за супер герой, който застава на пътя на куршумите и ги отблъсква?

— Вие порядъчно се забавихте, така че все някой трябваше да се намеси. Я кажете, ако огледам пода, ще намеря ли салфетки от сандвичите, които сте си купили по пътя?

Лекотата, с която Руук възприе полицейския маниер и се заяждаше, вместо да отправя благодарности и комплименти, развесели Ники. Тя обаче не искаше да бъде толкова непроницаема, изказвайки признателността си за постъпката му и пъхна длан в неговата. После я плъзна върху вътрешната страна на бедрото му. Двамата все още се гледаха, когато Очоа приключи разговора си.

— Както казах, недей да слушаш, докато говоря с партньора си, ясно? — Той написа нещо в бележника си и се обърна към Роули. — Тъкър Лий Стелджес, бял, на 33, в досието му са записани няколко телесни повреди. Основно сбивания с рокери по баровете, а наскоро са го пуснали след 15 дни от 40-дневна присъда — счупил прозореца на магазин за алкохол. Знаеш ли с какво го е счупил, между другото?

— Много обичам, когато разкрасяваш историята, партньоре — отвърна Роули. — С какво го е счупил?

— С един сутеньор.

— Разкошно.

— Има още. Готов ли си? Оказва се, че навремето г-н Стелджес е бил ченге. — Очоа стрелна Ники през рамо. — Точно така. Бил е патрул, преди да го повишат в следовател трета степен. После работил в Бронкс под прикритие, отдел „Наркотици“. — Очоа отново се посъветва със записките си. — Бил избухлив, вълк–единак. Прякорът му е Бясното куче. В документите пише, че, цитирам, „се е идентифицирал почти напълно с обектите на разследването си“, край на цитата. Освен това е тормозел проститутките. Въпреки това блестящо досие е бил уволнен през 2006-та.

— Чудно защо — каза Роули.

— Това обаче вие двамата не сте го чули — повтори Очоа и подаде записките си на Ники.

* * *

Докато се возеха в асансьора до апартамента на Руук, не си казаха нищо. Просто се взираха един в друг, както на задната седалка в колата на Роуч. Въздухът помежду им натежа от копнеж, за който нямаше думи и двамата знаеха, че ако се опитат да ги открият или изрекат, това само ще намали огромното привличане, което изпитваха. Стояха близо един до друг, без да се докосват — това също щеше да развали магията, — достатъчно близо, за да вкусват дъха на другия, докато от поклащането на асансьора телата им почти се допираха.

Щом Руук затвори входната врата, те се хвърлиха един към друг. Мощта на обзелата ги похот и вълнението от разминаването със смъртта ги запрати в море от сексуално желание, което бе толкова стихийно, колкото и примитивно. Стенейки, Ники откъсна устни от неговите и скочи отгоре му, обвивайки крака около неговите. Руук стегна мускулите си, за да запази равновесие и я дръпна към себе си. Тя притисна лице към ухото му и го захапа, той изохка от удоволствие и изненада, обърна се и я сложи да седне върху кухненския плот. Докато откопчаваше палтото й, Ники се отпусна на лакти, за да го наблюдава и накрая каза:

— Веднага. Искам те веднага.

* * *

— Ето докъде води милването — каза той по-късно.

— „Милването“? Ти в кой век живееш?

Хийт се измъкна от голата плетеница от крайници на дивана и наля още две чаши вино от бутилката на кухненската маса.

— Не ми се присмивай само защото съм майстор на словото. „Обарване“ ли предпочиташ да го наричам? Защото в колата ти точно това правеше и много добре го знаеш.

— О, да, знам — кимна Ники и му подаде неговата чаша. — Казваш го така, сякаш никога не са те обарвали в полицейска кола.

— Е, само в твоята. — Телефонът й иззвъня и докато ставаше, за да го извади от смачканото на пода палто, той продължи: — Само че ако смяташ да започнеш някаква извратена игра, при която го правим в полицейски коли, аз съм „за“.

— Дано да не прекъсвам нещо важно — каза Лорън Пари. — Мигел каза, че ако се съди по вида ви на излизане от колата, трябва да изчакам да мине приличен период от време. Всъщност, нарече го „неприличен“.

Ники си даде сметка, че не носи нищо, също като Руук, който тъкмо разхождаше чудесния си задник надолу по коридора.

— Не, само си почивахме.

— Панталоните ти горят^[1] — каза приятелката й.

— Какви панталони?

Двете дълго се смяха, а накрая Лорън каза:

— Слушай, обзалагам се, че нямаш химикалка, така че ще ти дам няколко секунди да намериш. Искам да ти споделя някои интересни неща, неофициално… въпреки че детектив Очоа ме увери, че по никакъв начин не се занимаваш със случая поради отстраняването си.

Ники измъкна някаква химикалка от една от множеството чаши за кафе, които Руук бе превърнал в контейнери за канцеларски материали — апартаментът му беше пълен с тях. Това е един от плюсовете, когато човек спи с писател.

— Готова съм.

— Първо — започна патоанатомът, — точно по този повод се обаждам, знам, че ще се успокоиш… кръвта по яката на отец Граф не е на капитан Монтроуз.

— Ура!

— Да, знаех, че ще се зарадваш. Вече поръчах да проверят дали е на Серджо Торес и ще добавя онзи, когото си подгонила днес — невъоръжена.

Лорън натърти думата така, че казаното прозвуча колкото комично, толкова и налудничаво. Хийт обаче схвана обективната забележка на приятелката си.

— Добре, признавам, че беше малко несръчно от моя страна. Все още се нагаждам към статута „невъоръжен гражданин“.

— Не знам какво да ти кажа, Ники. Бих ти препоръчала да си намериш хоби, но и двете знаем каква е вероятността да ме послушаш.

— Не бъди толкова сигурна — отвърна Хийт. — Да си отмъстител хоби ли е?

— Прекалено дълго се застоя с Джеймисън Руук, започнала си да говориш като него. — Ники се усмихна за втори път от началото на разговора, а Лорън продължи: — Освен това получих резултатите за онова късче кожа, помниш ли го?

Ники си го представи — приличаше на късче сушен бекон на дъното на шишенцето, когато Лорън й го беше показала в помещението за аутопсии.

— Разбира се, онова, което намери под нокътя на отец Граф.

— Да. Оказа се, че е от комерсиален продукт.

— За сексуални изтезания ли?

— Не. Производителят може да ти е познат — „Бианки“.

Всеки, който работеше в сферите на реда, беше запознат с тази марка.

— Значи е от полицейски колан?

Винаги прецизна, Лорън уточни:

— Или от колана на охранител. Говорим или за кобур, или за калъф за белезници. Ти ми обърна внимание, че синината на кръста на жертвата е от белезници, така че ако искаш да спекулираш, може да заложиш на калъфа.

— Дали… Ами, чудех се познаваш ли някой, който би могъл да поговори с Очоа по това време.

— Давай — каза тя. Ники й връщаше, задето я беше подкачила за Руук и тя се наслаждаваше на отмъщението й.

— Чудя се дали ако претърси дома на едно мъртво бивше ченге или пък сервиза му за мотоциклети, ще открие стар калъф „Бианки“ с нова драскотина.

Хийт чу как Лорън покрива слушалката с ръка, разнесоха се приглушени гласове. Единият беше на Мигел Очоа.

— Готово — каза приятелката й. — С Роули ще отидат у Стелджес още утре сутринта. Искаш ли да погледна колана и калъфа на капитан Монтроуз?

Именно този въпрос се боеше да зададе Хийт.

— Ами, може. Искам да кажа, че ще е добре да елиминираме тази възможност. — Чувствайки, че е проявила нелоялност към паметта на своя наставник, тя добави: — Колкото и да е малка.

Докато Руук се връщаше в стаята, облечен с халат и понесъл един и за нея, Ники каза:

— Лорън, тъй като така и така говорим за капитана, може ли да ти досадя за още нещо?

— Само кажи.

— Сигурно вече са изследвали пистолета му.

— Точно така. Стреляно е, но не намериха куршума. Пробил е черепа и е излетял през покрива.

Хийт си спомни подутината около дупката във форда на Монтроуз.

— Това ли е всичко?

— Разбира се, че не — каза патоанатомът. — По пистолета има кръв и тъкани, неговите. Освен това по ръката му са били открити остатъци от барут и метал.

— Колко куршума е имало в пълнителя?

— Според доклада е липсвал само един… поне така мисля.

— Угодете ми, г-це Пари. Бихте ли помолили Мигел да провери лично? Не казвам, че не вярвам на изследването, просто когато говорим за качество, никой не може да се мери с детектив Очоа. — След това Ники игриво добави: — Сигурно знаеш какво имам предвид, а, Лор?

— Да, знам — разсмя се тя. — Той е много изчерпателен.

Когато затвори, Лорън още се смееше.

 

 

Руук поръча от „Джиджонос“ пиле със зеленчуци и салата, които да си поделят, и докато Ники му предаваше новата информация от Лорън Пари, двамата вечеряха на плота, все още по халати.

— Връзва се, нали? — попита той, свивайки пръстите си един по един. — Стелджес се появи на записа от „Роби на удоволствието“. Бил е ченге, така че е нормално да разполага с белезници и калъф. Определено е имал оръжие. Стелджес е убиецът.

Ники набучи едно доматче на вилицата си.

— Твърде категоричен си. Кажи ми защо го е направил и защо онези ме подгониха в Сентръл Парк? И за какво е всичко това?

— Нямам идея.

Тя пъхна доматчето в устата си и лукаво се усмихна.

— Не казвам, че грешиш…

— Когато говориш така, веднага започвам да се питам кога ще кажеш „но“.

— Само че — продължи тя, — всичко е косвено. Ако Роуч открият следа от нокът по калъфа, това поне би било солидно, но и то не е доказателство. Трябват ми факти.

Руук й сипа още едно парче пиле.

— Онзи, който е казал, че фактите са забавно нещо, има много здраве. Не помня последния път, когато ме разсмя някой факт. Интуицията и спекулациите, от друга страна… Това е все едно да напомпаш надуваемия замък със смехотворен газ.

— Съгласна съм, че Стелджес е главният ни заподозрян — каза тя и лицето й помръкна. — Жалко, че трябваше да бъде убит. Надявах се да го притисна. В сърцето си вярвам, че той е убил Монтроуз.

Сега беше ред на Руук да изрази съмнение.

— Не казвам, че грешиш, но защо?

Хийт се усмихна.

— Сега вече мислиш като ченге.

* * *

Хийт се събуди в празно легло. Тъй като беше детектив, тя опипа чаршафите от страната на Руук и установи, че са изстинали. Откри го на компютъра в кабинета му.

— Засрамваш ме, Руук. Ставаш преди мен вече трети път тази седмица.

— Докато лежах и гледах как се сменят цифрите на електронния часовник, се почувствах повече от раздразнен от този случай, затова станах и последвах твоя пример, Ники Хийт. Отидох и се вторачих в дъската.

— И какво откри?

— Че дори в 4 сутринта Манхатън е много шумен. Сериозно говоря. Какви са тия сирени и клаксони?

Тя седна на люлеещия се стол срещу него и зачака. Знаеше, че той набира скорост — имаше вид на човек, изтеглил силни карти.

— Зачаках нещо на дъската да ми се набие в очите или да се свърже с друго. Не стана, така че пробвах обратното. Запитах се „Какво ни липсва“? Тогава ми просветна, сигурно точно затова не можах да заспя. Снощи темата беше малко щекотлива.

— Капитан Монтроуз — каза тя.

— Именно. Ти каза, че винаги ти е повтарял да търсиш самотния чорап. Ники, той е самотният чорап. Помисли — изобщо не се е държал като човека, когото познаваш… когото всички познавахме.

Тя се намести в стола, но не защото се беше разстроила, а защото усети прилив на енергия. Не знаеше накъде бие Руук, но опитът й казваше, че задава правилните въпроси.

— Без да забравям това, се опитах да разбера какво е кроил. Не е лесно да разбере човек, и защо?

— Защото беше станал толкова затворен и потаен.

— Точно така. Поведение на самотен чорап. Изгубил е жена си, така че и с нея не е можел да разговаря. Ние мъжете обаче, колкото и да се правим на стоици — освен ако сме намусени самотници или живеем в Бъкингамския дворец, — имаме нужда да говорим с някого.

— Отец Граф?

— М-може би. Не се бях замислял за него. Трябва ми по-скоро някое старо приятелство, човек, на когото се е доверявал цял живот и който е готов и на ипотека за него.

— Обясни.

— Единственият приятел, на когото можеш да се обадиш, колкото и да е късно и в каквото и да си се забъркала, който би ипотекирал къщата си, за да ти спаси задника, без да задава въпроси. — Той забеляза, че в очите й проблясва разбиране. — Кажи ми, с кого е най-близък един полицай?

Хийт не се поколеба.

— С партньора си.

Тя точно щеше да каже името му, когато Руук я изпревари.

— Еди Хоторн.

— Откъде пък знаеш за Еди?

— Гугъл е приятел на писателя. Попаднах на много статии, в които се говори за наградите им. Реших, че щом са намерили начин да останат заедно, след като са получили златни значки, значи са били близки.

— Само че Еди се пенсионира и се премести — отбеляза тя, но един блед спомен я накара да се усмихне. — Бях на купона по случай пенсионирането му.

— 16 юли, 2008-ма година. — Той посочи към лаптопа си. — Много си обичам гугъл а.

Руук натисна няколко клавиша и принтерът оживя.

— Какво печаташ, холестеролните нива на Еди Хоторн ли?

Той взе двата листа, отиде до Ники и й подаде единия.

— Билетите ни за самолета. Таксито ще ни вземе след половин час. Ще обядваме с Еди във Флорида.

* * *

Еди Хоторн се появи със своя Форд „Мъркюри“ още щом излязоха от терминала във Форт Майърс. Прегърна сърдечно Ники и докато двамата се гледаха, в очите й се появи блясък, който не бе изниквал в тях много отдавна.

Той ги заведе да хапнат такос с риба в една закусвалня западно от магистрала 75, встрани от шосе „Даниълс“.

— Местно е, готвят добре и е достатъчно близо до летището, за да не ви се налага да бързате за обратния полет — каза той.

Ядяха на външна маса, а от яркото слънце ги пазеше сламен чадър. Първата част от разговора се състоеше от спомени за загиналия им приятел.

— С Чарлз толкова дълго бяхме партньори, че след време хората престанаха да мислят за нас като за отделни индивиди. Веднъж минах покрай сержанта — бях съвсем сам, — а той ме погледна и каза „Здравейте, момчета“. — Старото ченге се разсмя. — Хоторн и Монтроуз, трънът и розата^[2], винаги заедно. Така я карахме с него.

Еди предпочиташе да говори и почти не се хранеше, така че Хийт и Руук просто слушаха, наслаждавайки се на печената риба и топлото време, докато той потъваше в спомените си. Когато разговорът се насочи към съпругата на Монтроуз, смехът му утихна.

— Ама че тъжна работа. Не съм виждал двама души да са толкова близки, колкото той и Полета. Всички бяхме шокирани, но боже мой… смъртта й смаза Чарлз, сигурен съм.

— Исках да те разпитам за това — каза Ники. — За изминалата година, искам да кажа.

Пенсионираният детектив кимна.

— Знаех, че не сте долетели чак дотук заради храната.

— Не — каза тя. — Опитвам се да си обясня какво стана с капитана.

— Няма да успееш, и грам логика няма.

Устните на Еди потрепериха, но той изправи гръб, сковавайки тялото си, сякаш това можеше да помогне.

— Говорехте ли често, след като жена му почина? — попита Руук.

— Ами, може да се каже, че аз направих безброй опити. Отидох на погребението й, разбира се — след опелото говорихме цяла нощ. Честно да си призная, повече седяхме, отколкото говорихме. Както казах, постарах се, но той сякаш се беше превърнал в камък. — Еди сложи ръка на сърцето си.

— Кой не би го разбрал?

— Хората често надяват дебела броня след такава травма — каза Ники. — След като скърбят известно време обаче, повечето се опомнят. В такива моменти новата енергия е почти стряскаща.

Еди кимна.

— Да, откъде знаеш?

Под масата Ники усети ръката на Руук върху своята, а Хоторн продължи:

— Стана напълно неочаквано, преди около три месеца. Обади ми се, говорихме известно време. За отминалите времена, сещате се. От години не го бях чувал да приказва толкова. После ми каза, че не спял, по цяла нощ се мятал в леглото. Рекох му да започне да играе боулинг, а той каза „Да бе, да“ и продължи да говори за безсънието си. „Едуард“, вика, „някои от старите ни случаи не те ли притесняваха?“. Попитах го защо смята, че съм се пенсионирал и двамата се посмяхме, но той веднага се върна на същата тема, сякаш чешеше обрив. Каза, че все по-често се замислял за професията ни. Изпитвал съмнения за смисъла на живота си, дори каза — представяте ли си? — че се чудел дали е добро ченге. Невероятно, нали? По цели нощи седял и дъвчел един стар случай, по който работихме двамата. Каза, че така и не останал доволен, че не вярвал, че сме го разрешили както трябва и че колкото по-дълбоко затъва в ямата с административни лайна, толкова по-силна нужда изпитва да върши нещо. Нещо, което да докаже, че все още е ченгето, за което се е мислел. Казах му да си отвори бутилка уиски и да гледа времето, за да си прочисти главата, а той ми се нацупи. Мислел, че точно аз отлично ще разбера колко е важно да оправи нещата. Каза, че било негов дълг. Не знаех какво да отговоря, освен „Ами, добре, разправяй тогава“. Чарлз каза, че и за миг не повярвал, че става дума за убийство при продажба на наркотици. Предвид предишните му провинения нямало логика жертвата да се забърква с такъв незначителен пласьор, при това в тази част на града. Повторих му онова, което казах и тогава — наркотиците са опасна работа, ако те не ти видят сметката, ще го направят пласьорите. После му напомних, че винаги съм смятал, че ако не става дума за пропаднала продажба на дрога, значи е било посвещение в някоя латинобанда.

„Ето пак“, помисли си Ники. „Обяснението чадър за всички неразрешени случаи.“

— Чарлз обаче каза, че напоследък изникнали подробности, които сочели към предварително планирано убийство. Обясни, че търсел мотив за отмъщение. Така или иначе — сви рамене Хоторн, — човек прави каквото може и не поглежда назад. Аз поне така постъпих, но той не беше човек, който оставя нещо недовършено. — Твърдостта го напусна и устните му отново трепнаха. — Не знам, може би това го довърши.

— Случаят — попита Ники, — кой беше случаят, който толкова го е тревожеше?

Тя обаче знаеше отговора, още преди да зададе въпроса.

— Убийството на малкия Хъдълстън — отвърна Еди.