Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ники Хийт (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heat Rises, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Ричард Касъл

Заглавие: Адска жега

Преводач: Илияна Велчева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Pro Book

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Американска

Редактор: Илияна Велчева, Марко Кънчев

Художник: Лъчезар Маринополски

Коректор: Марко Кънчев

ISBN: 978-954-2928-47-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3061

История

  1. — Добавяне

Осемнадесет

Руук скочи на крака и отчаяно се опита да я набере отново. Телефонът на Хийт дълго звъня, а той тръгна към стълбите, но Гусман го спря.

— Недейте, трябва да вървя!

Тогава се включи гласовата й поща.

— Ники, аз съм, обади ми се! Кажи ми какво става възможно най-бързо!

— Ники…

Пабло Гусман повтори името, замисли се и се обърна към Мартинес.

— Знаех си, че гласът й ми е познат. Това е полицайката, която ме привика.

— Мен също — отвърна той и застана до Гусман. Руук се опита да ги заобиколи, но Мартинес опря широката си длан на гърдите му и го спря.

— Трябва да й помогна, моля ви!

— Какво беше това за Осининг? — попита Мартинес, който бе излежал присъдата си там.

От момента, в който с изненада откри, че парите му водят до писателя дисидент, Руук си даваше сметка, че теорията за прането на пари от подкупи се разпада пред очите му. Тъй като никой в мазето не го беше заплашил с оръжие, нито дори Мартинес, той се видя принуден да рискува.

— Добре, вижте — каза той, обръщайки се най-вече към Фаустино Велес Аранго, който мълчаливо наблюдаваше от мястото си. — Приятелката ми е ченге и разследва убийство, което според мен няма нищо общо с когото и да е от вас.

— Убийството на отец Граф ли? — попита Гусман.

Руук премисли и кимна. Другият подръпна гъстата си брада и каза нещо на Велес Аранго на испански. Руук не разбираше всички думи, но тонът му преливаше от емоции. Изгнаникът сериозно кимна няколко пъти и когато разговорът им приключи, Руук умолително каза:

— Животът й може да е в опасност. Не вярвам, че точно вие, сеньор Велес Аранго, бихте държали писател в плен против волята му.

Той стана и отиде при Руук.

— Знам, че отец Граф не просто ми даде своя свещен медальон — Пабло казва, че убиецът му е отнел живота на светец, посветен на нашата кауза.

После по сериозното му лице се плъзна сянка от усмивка.

— Освен това прочетох статията ви за тази Ники Хийт, разбира се. Вървете — каза той и посочи към стълбите. — Направете каквото е нужно, за да я спасите.

Руук тръгна, но Мартинес отново го спря.

— Фаустино, той ще те издаде.

Писателят огледа журналиста и каза:

— Не, няма.

Руук хукна към стълбите, но се сети нещо и се обърна към Велес Аранго:

— Може ли още една услуга?

— Que[1]?

— Нужна ми е всякаква помощ. Дали може да ми заемете медальона със свети Кристофър?

Велес Аранго посегна към бижуто и го стисна.

— За мен той е безценен.

— Знаете ли какво — предложи Руук. — Задръжте моите десет хиляди, така ще сме квит.

* * *

Ники Хийт хукна по Вандербилт авеню, провирайки се между пешеходците, които вървяха срещу нея на път към станция „Гранд Сентръл“. Хвърли поглед през рамо и го видя — наближаваше, а черната му скиорска маска стряскаше минувачите, които спираха, за да се обърнат след мъжа, който ги разблъскваше, за да мине. Онези, които не бяха смаяни, се оглеждаха за ченгета или за да проверят дали някой не снима филм.

Стана толкова бързо — тъй като бързаше да хване такси, Ники използва тайното си оръжие в този квартал и не застана на опашката на 42-ра улица. Тя беше отлично място, ако търсиш нови приятели, защото напредваше бавно. Вместо това зачака на „Вандербилт“, до клуб „Йейл“ — там слизаха много хора и беше лесно да си хванеш празно такси в движение.

Докато говореше с Руук и броеше стотинки за шофьора, мъжът я изненада в гръб. Хийт не видя откъде се появи, само долови движението, отразено в опръскания със сол прозорец на таксито. Преди да се обърне, едната му ръка й взе телефона, а другата я стисна за рамото. Изненадата за миг я извади от равновесие, но бойният й рефлекс надделя и тя се завъртя, използвайки инерцията, когато я беше сграбчил, за да забие рамото си в него и да го блъсне в светофара до входа на клуба. Той се просна по задник на тротоара, посегна към палтото си и Ники побягна.

Няколко пресечки по на север той започна да я настига и Хийт пресече „Вандербилт“. На пътя рискуваше да се изложи на куршумите му, така че се затича на зигзаг, за да му попречи да се прицели добре. Искаше да завие при 45-та улица и да се вмъкне във фоайето на „Мет Лайф“, където охраната щеше да й помогне. Освен това станция „Гранд Сентръл“ беше пълна с ченгета и служители от „Вътрешна безопасност“.

Тогава обаче се случи най-хубавото — пред знака „Стоп“ на 45-та спря полицейска кола.

— Ей! — извика тя. — 10-13!

Това означаваше „Полицай се нуждае от помощ“. Прозорецът на шофьора беше спуснат и когато Ники се намираше на десет метра от колата, той се обърна с лице към нея.

— Хийт, влизай!

Беше Дзверът. Тя се зачуди да не би все още да я охранява, но това бе малко вероятно. Просто късмет, може би? Едва ли, това не беше неговият район. Когато стигна до колата, тя би спирачките, забелязала пистолета в скута му, който сочеше право към нея.

— Влизай — повтори той.

Хийт изчисляваше шансовете да не я улучи, ако се шмугне зад задницата на колата, когато зад нея изникна ръка в черна ръкавица и притисна кърпа към носа и устата й.

Ники усети сладък вкус и припадна.

* * *

Роули се върна на телефона и съобщи на Руук, че няколко души са се обадили на 911, за да съобщят, че мъж със скиорска маска преследва жена в близост до станция „Гранд Сентръл“. В момента Очоа разгласяваше по радиостанцията, че жената е Ники Хийт и Роули смяташе, че докато Руук стигне до мястото, околните улици ще бъдат пълни с полицейски коли.

В превод това означаваше, че няма да постигне кой знае какво, ако отиде, но тъй като там я беше чул за последно, той продължи надолу по „Бродуей“. Докато чакаше на светофара при „Кълъмбъс Съркъл“, сърцето му заблъска, когато сравни преследвача със скиорската маска с мъжете, които бяха подредили Хорст Мюлер в апартамента му. Преживяваше обаждането на Ники отново и отново — вълнението й заради онова, което беше открила и внезапната атака, при която сигурно бяха отнели или строшили телефона й.

Руук прегледа последните си обаждания — дали напук, дали по навик, Ники му се беше обадила от стария си телефон. Което означаваше, че онзи, който й беше дал, може би все още е у нея. Зачуди се така ли е и дали го е включила, след което извади своя и започна да се чуди как, по дяволите, да включи GPS-а.

* * *

Когато се свести, слепоочията й туптяха, чувстваше се така, сякаш е под вода. Главата сякаш бе твърде тежка за врата й, освен това не усещаше ръцете и краката си.

— Идва на себе си — чу се глас, който сякаш идваше от друго измерение. Хийт се опита да отвори очи и светлината от ярките флуоресцентни тръби над главата й ги прободе така жестоко, че тя веднага ги затвори отново.

Какво бе зърнала през този кратък миг? Намираше се в индустриално помещение, може би работилница или склад. От неравните стени стърчаха болтове, виждаха се метални рафтове, пълни с кутии и… инструменти, и някакви резервни части. Още един поглед би й разкрил повече, но не и ако пак трябваше да се взира в проклетите лампи. Опита се да се обърне, но не можа, така че извърна глава встрани и надникна отново. Подпрян на една пейка, все още с униформа, Харви се беше привел напред и я наблюдаваше. Носеше сини гумени ръкавици. Смущаващата картина предизвика известен прилив на адреналин и мъглата в главата й отчасти се вдигна. Тя спусна клепачи и мислено сгълча сама себе си, че не е прозряла по-рано факта, че Дзверът не я следва, за да я защити, а за да я държи под око. Харви се беше спотайвал точно пред очите й. Ники си спомни как му занесе вафлите на г-жа Борели и стомахът й се сви.

Из стаята се движеше още някой. С огромно усилие Ники извъртя очи и разпозна якето на мъжа, който я беше сграбчил на „Вандербилт“. И той носеше сини ръкавици, но не и маската си, което беше още по-тревожно — означаваше, че вече му е все едно че Ники може да го разпознае. Обърна се, дойде при нея и наведе лице към нейното.

— Ехо, Хийт, събуждай се вече — каза Дъч Ван Мийтър.

Тя се опита да се извърне, но не можа и си даде сметка защо. Не беше от хлороформа — и на ръцете, и на краката й имаше белезници. Хийт с мъка вдигна глава — бяха я оковали върху чифт кръстосани дъски, импровизирана версия на кръста на свети Андрю.

— Точно така — кимна Ван Мийтър, забелязал, че е осъзнала къде се намира. — И понеже си такъв печен детектив, сигурно сама знаеш какво следва.

Чу се изщракване, после — тихо жужене. Тя обърна глава към Дъч, който държеше заоблена стоманена палка с размера на изкуствен пенис. Върху пластмасовата й дръжка имаше бутон, а от нея излизаха два кабела, единият червен, а другият — черен.

— Голяма ирония, знаеш ли? Тия неща са измислени, за да облекчават болката. Гледай сега.

Тя трепна и извърна глава, очаквайки шока, но когато той допря уреда до ръката й, кожата й почти не изтръпна, а мускулът се сви съвсем леко.

— Едва ли е нужно да ти казвам какво още може това чудо.

Дъч отдръпна палката и я изключи.

— И така, по кой начин ще се разберем, по лесния или по трудния? — Ники не отвърна. — Добре, да видим. Първо по лесния. Къде е записът?

Тя се обърна с лице към него.

— Това е лесно — не знам.

Ван Мийтър кимна и каза на Дзвера:

— Никога не ни улесняват, а, Харв?

— Детектив Хийт, един съвет — обади се Харви. — Кажете му, за да се свърши по-бързо.

— Прав е. С болка или без болка, ти избираш.

— Казах ти истината, не зная.

— Да видим така ли е.

Дъч седна на един работен стол с колелца и включи палката.

Жуженето започна отново, този път — малко по-силно.

— Ще започнем полека, за да ти дадем възможност да се вразумиш.

Той докосна ръката й на същото място, само че този път вибрацията беше по-силна. Лакътят й се сви въпреки волята й и не се отпусна, преди Дъч да отдръпне уреда.

— Сега беше на ниска степен — уведоми я той. — Хрумна ли ти нещо ново?

— О, да — каза тя. — Сетих се за Сентръл Парк, когато Харви така удобно ме изтърва. Кой караше джипа?

— Дейв Инграм — отвърна Дзверът от другия край на стаята. — Петнадесет години в „Спешни услуги“, страхотен стрелец, а ти го очисти с късметлийски изстрел.

Дъч завъртя стола си към него.

— Дейв прояви несръчност.

— Подцени ме — каза Хийт и хвърли бунтарски поглед на Ван Мийтър.

— Е, аз не съм, затова играчката ми има толкова много настройки.

Той завъртя копчето и жуженето се усили. Хийт се опита да пренебрегне ужасяващия звук и втренчи мрачен поглед в Дъч.

— Какво е заснел Алън Баркли? Какво има на записа и струва ли си да убивате всички заради него?

Детектив Ван Мийтър се изкиска.

— Няма да говорим ние, а ти.

Очите й се стрелнаха към палката, която сега беше на сантиметри от лицето й.

— Харви — попита Дъч, — всички ли проговарят накрая?

— Всички.

— Да — кимна Дъч. — Всички до един. Немецът предаде свещеника. Свещеникът предаде Монтроуз. — Той млъкна за малко. — Монтроуз… него нямахме възможност да го амбицираме. Реши да се прави на герой, така че му приложих обратна дискриминация[2]. Точно тук.

Той рязко пъхна върха на палката под брадичката на Ники и електричеството я разтресе неконтролируемо, а челюстта й така се стегна, че зъбите й заскърцаха. Също толкова рязко Дъч отдръпна уреда.

Хийт отчаяно си пое въздух и усети, че й се повдига. Солта от собствената й пот пареше на очите й.

Когато отново можеше да говори, тя каза:

— Вие сте били, нали? Направили сте нещо на момчето на Хъдълстън. Вие сте го убили.

Ники вдиша дълбоко — имаше чувството, че се дави.

— Това е заснел Баркли, нали?

— Ники Хийт, следовател до последно. Вързана си, изтезаваме те, но ти задаваш въпросите. — Дъч размаха палката пред очите й и каза: — Аз имам един-единствен. Знам какво има на записа, интересува ме само едно. Къде е?

* * *

Руук знаеше, че е безполезно, но й остави още едно съобщение. Докато натискаше бутона с червената слушалка, си даде сметка, че вероятно задоволява собствената си нужда от контакт, въпреки че отсреща няма никой. „Не“, каза си той. „Ако й оставя съобщение, може би ще оцелее, за да го чуе.“

На ъгъла на 12-то авеню и 59-та улица остави колата. Паркира я на най-близкото място, което успя да намери и въпреки табелата, че зад него има гараж, му беше все едно че може да го глобят. Имаше си други грижи. Макар че GPS-ът в телефона му работеше, проблемът беше, че връщаше приблизително местоположение в радиус около километър. Руук застана на ъгъла, където магистрала „Уестсайд“ се издига над 12-то авеню, втренчи се в точицата на дигиталната карта и се завъртя в кръг. Доколкото можеше да прецени, телефонът на Ники се намираше в една от четири възможни сгради — в склада за бои, във фабриката за табели, в една безименна тухлена сграда, която приличаше на частен склад или от другата страна на магистралата, в градското пристанище за отпадъци на река Хъдсън.

От нощното небе се посипа ситна градушка и Руук вдигна яката си. Започна търсенето, като обходи трите сгради от тази страна на улицата. След това щеше да пресече, за да стигне до кея.

* * *

— Обясни ми нещо — каза Хийт. Гърлото й дереше и когато прекара език по зъбите си, усети назъбеното крайче на един кътник. — Простреля Стелджес, за да му затвориш устата, нали?

Ван Мийтър зае насмешливо-невинна поза.

— Глупости. Направих го, за да ти спася живота, Хийт.

— Да, след като го прати да заложи бомба в апартамента ми. Откъде взе С-4?

Дзверът отвори уста, но Ван Мийтър го пресече.

— Млъкни, Харви, достатъчно.

— Експлозив от армейски клас не се намира лесно, дори да си ченге — продължи тя. — Кой стои зад това? Някоя важна клечка? Не е ченге, но има влияние, нали? Някой от кметството? Или от правителството?

— Свърши ли? — попита Дъч. — Защото е време да потанцуваме. Къде е записът?

Той завъртя червеното копче с формата на сълза по часовниковата стрелка и ушите на Ники се изпълниха с пронизително жужене, сякаш й се гневяха всички пчели на света. Застанал зад Дъч, Харви им обърна гръб — не искаше да гледа. Под този ъгъл Хийт ясно видя драскотината на празния калъф за белезници, закачен на кръста му.

— Последна възможност — обяви Ван Мийтър, изчака малко, после плъзна стола си към кръста на Ники, скривайки се от поглед и тя усети, че разкопчава блузата й.

Внезапно светлината угасна и жуженето секна.

— По дяволите, Харви, нали каза, че имало достатъчно напрежение за тая проклетия! Какво стана?

— Откъде да знам. Би трябвало да има, но сградата е стара, всичко се случва. Ще трябва да намерим бушоните.

През стъклата на тавана се процеждаше светлина от града, обсипвайки помещението с блед лунен блясък. Ван Мийтър спря на вратата и каза:

— Не си тръгвай.

После двамата с Дзвера излязоха.

Ники опъна белезниците около китките си, но от това те само се забиха в кожата й. Почина си, опитвайки се да потисне паниката, когато вратата отново се отвори. Тя вдигна глава и видя детектив Фелър. Той също не носеше скиорска маска.

— Партньорът ти се отказа и си тръгна — каза Хийт.

Фелър опря пръст на устните си и прошепна:

— Прекъснах тока, за да ги изкарам от тук.

Той освободи единия й глезен, а после и другия. Когато дойде да отключи белезниците на китките й, тя видя пистолета на колана му.

— Можеш ли да вървиш? — попита Фелър.

— Мисля, че да — прошепна тя и седна. — Взели са ми обувките.

— Карай боса — каза той и тръгна към вратата. Подаде глава навън, огледа се и й направи знак да го последва. Тръгна пред нея и когато Ники излезе на дъжда, веднага си даде сметка къде е. Сградата, в която я бяха вкарали, голяма горе-долу колкото товарен вагон, беше работилница на края на пристанището за отпадъци на река Хъдсън. Работното време беше свършило и нямаше никакви коли, с изключение на патрулката на Харви и таксито на Ван Мийтър. Фелър посочи към другата страна на кея и ръцете му изобразиха волан.

Движеха се толкова бързо, колкото можеха да си позволят, без да вдигат шум. Ники, която пресече ледения цимент боса, вървеше по-тихо. След 50 метра внезапно спряха — точно пред тях, от една от бараките по пристана, се разнесоха гласове.

— Въпреки това опитай пак! — раздразнено излая Ван Мийтър отвътре. Вратата се открехна, Фелър дръпна Хийт за ръката, двамата притичаха по кея и се скриха зад един контейнер за боклук.

— Това е трафопостът — прошепна той на ухото й. — Никога няма да отстранят повредата.

Фелър проточи врат и прецени разстоянието до колата си, която беше на другия край на пристана.

— Повиках подкрепления, така че сигурно е най-добре да клечим тук, докато дойдат.

И двамата се обърнаха към 12-то авеню с надеждата да зърнат червени и бели светлини, но колегите им още ги нямаше.

— Извинявай, че те обвиних, че си с тях — прошепна тя. — Реших, че с Ван Мийтър сте дупе и гащи.

— Бяхме, но от „Вътрешни разследвания“ му вдигнаха мерника и ме помолиха да го следя. Кофти е да постъпиш така с партньор, обаче…

Той повдигна рамене.

— Аз нямам оплаквания — отвърна тя. — Как ме откри?

— Бях в съда, когато чух съобщението, че те гонят при „Гранд Сентръл“. Набрах Дъч, но той не вдигна. Не бях сигурен, но си казах „Защо пък не“ и проследих транспондера на таксито му дотук.

— „Защо пък не“ — усмихна се Ники.

Точно тогава вратата към работилницата се отвори с трясък и Ван Мийтър кресна:

— Харв! Избягала е!

Фелър изруга, а Дзверът се показа от трафопоста и извика:

— Как?

— На кого му пука?! Веднага почвай да я търсиш!

Фенерчето на Харви се плъзна по околните сгради, а Дъч нареди:

— Провери оная кофа за боклук!

Фелър пъхна ключовете за колата си в ръката на Ники.

— Бягай! — каза й той, изскочи иззад контейнера и се хвърли към Харви с насочен пистолет. Хийт хукна и чу два изстрела. Надзърна през рамо — Фелър беше на земята. Харви го освети с фенерчето, после снопът светлина се вдигна и я откри. Той стреля и на метър пред нея изригна гейзер от мръсна киша.

В този момент моторът на таксито изрева, Ван Мийтър го изкара на заден ход и подгони Ники по кея. Нямаше начин да го надбяга и тя отчаяно се огледа, търсейки пролука между сградите, в която да се шмугне и да скочи в реката. Подсиленият от полицията двигател изръмжа — колата се приближаваше, а гумите й свистяха, разпръсквайки ледената помия, от която стъпалата й бяха изтръпнали.

Вместо на зигзаг, Ники рискува и хукна по права линия, позволявайки му да набере скорост и да забрави колко е хлъзгаво. Дробовете й горяха, но тя тичаше с всички сили към боклукчийските камиони, паркирани в редица пред хангара за разтоварване. Тя чакаше и чакаше, без да сменя посоката, а фаровете се приближаваха, обливайки гърба й с гореща светлина. Щом видя сянката си върху първия камион, Хийт се хвърли надясно, плъзгайки се по леда, който покриваше цимента като дебела пързалка.

Зад нея Дъч Ван Мийтър налапа стръвта, удари спирачките и изви волана, но смесицата от лед и дъжд по кея превърна таксито в хидроплан. Без сцепление дясната му половина се плъзна встрани и с все сила го блъсна в боклукчийската кола, при пълна скорост. Ники се изправи и го видя да лежи отпуснат върху въздушната възглавница.

Изтрещя изстрел и куршумът удари калника на таксито. Хийт искаше да вземе пистолета на Дъч, но Дзверът наближаваше и следващият път може би нямаше да я пропусне. Ники се затича към отворената врата на хангара, където изсипваха отпадъците и се прикри зад двуметровите бали, складирани там.

Когато чу, че Харви спира до вратата, тя приклекна и надникна между купчините пресован боклук. Беше изключил фенерчето си, за да не се издаде, но от Уест Сайд идваше достатъчно светлина и Ники го видя как присвива очи, щом докосна натъртеното място на гърдите си. Когато свали ръката си, тя различи дупката в якето му, точно под значката, където защитната жилетка бе спряла куршума на Фелър.

Точно когато Хийт отново обмисляше плана си да се гмурне в реката, Дзверът я заобиколи отляво и случайно или умишлено препречи пътя й към откритата част на хангара, където товареха боклука на лодки до сметищата. Ники запълзя надясно, мина през пролуката между балите и се отправи към края на редицата, където имаше малка работна маса.

„Инструменти“, помисли си тя. Прецени разстоянието до масата — рискуваше да се изложи на изстрелите му, но това беше за предпочитане в сравнение с възможността да се превърне в мишена за упражнения. Хийт тъкмо се канеше предпазливо да излезе от скривалището си, когато долови дишането му, моментално приклекна между балите и застина.

Харви също притихна. Къде беше, по дяволите?

На рафта над масата, между календарите с красавици и очуканите чаши за кафе, имаше някаква купа — награда от общината или може би от синдикатите. Ники се втренчи в нея и зачака. Както можеше да се очаква, след няколко секунди в месинговата повърхност се отрази движение. Тъмносинята униформа наближаваше към мястото, където се беше свила.

Ключовете на Фелър още бяха в ръката й. Като внимаваше да не издрънчат, Хийт сви пръсти в юмрук, така че двата ключа да се подават между кокалчетата й. Не беше като Върколака от Х-мен, но трябваше да се справи и така.

Търпение, трябваше както винаги да прояви търпение. Ченгето се присламчи на пръсти до отвора, където се криеше, но допусна грешката да я търси на нивото на очите си. Хийт се беше снишила напълно и когато застана пред нея, тя подскочи, заби ключовете в лявата му буза и посегна към оръжието му с дясната си ръка. Той извика от изненада и болка, Ники изви китката му нагоре и пистолетът гръмна, а куршумът се заби в една от балите боклук зад гърба й.

Хийт отново го удари в лицето с ключовете и се опита да му изтръгне пистолета, но Харви го стискаше силно и когато на третия опит успя да му го избие, той изхвърча с дрънчене на пода. Ники се наведе да го вземе, но Харви я нападна откъм гърба. Тя се извъртя и използва инерцията му срещу него, блъскайки гърба му в масата, после три пъти заби лакът в натъртеното място под значката му. Той виеше при всеки удар, но накрая удари главата й с длан и я запрати към стената, където рамото й се удари в стъклен капак и го строши. Хийт надникна в противопожарната кутия и извади брадвата.

Харви отново се беше изправил с пистолет в ръка. Ники бързо замахна и тъй като знаеше, че той носи защитна жилетка, се прицели в ръката с оръжието… и я отсече при лакътя. Той се сгърчи на пода, като стенеше и кървеше. Изтощена, Ники изпусна брадвата и се огледа, търсейки нещо, което да използва за турникет. После чу движение до себе си, завъртя се и вдигна ръце.

Някой се хвърли към нея и тя се приготви за удара, но в същия момент чу изстрела и осъзна, че мъжът, който я блъска встрани, е Руук. И двамата се приземиха на пода до Харви, Хийт сграбчи падналото му оръжие, стана и пусна два куршума в челото на Дъч Ван Мийтър, който стоеше на вратата, вдигнал димящия си „Смит & Уесън“.

Ники остави пистолета и прегърна Руук, който не помръдваше в ръцете й.

— Не знам как ме откри, Руук, но улучи момента доста точно.

Той обаче не отговори.

— Руук?

Сърцето на Ники спря и тя се изчерви от тревога. Разтърси го, но той не реагира, а когато го обърна, сложи главата му в скута си и докосна бузата му, по ръката й остана кръв — неговата. Тя разкъса ризата му като обезумяла, търсейки рана и веднага я намери — червенееше се точно под ребрата му.

Сирените наближаваха.

Ники преглътна сълзите си, коленичи над него, притисна раната с една ръка и погали лицето му е другата.

— Дръж се, Руук, чуваш ли ме? Идва помощ, дръж се. Моля те!

Сирените спряха отвън и хангарът се изпълни с пулсиращи светлини.

— Насам! — изкрещя Ники. — Бързо, ще го изпусна!

Изречена, мисълта смаза Хийт и тя изхлипа, наблюдавайки как лицето му губи цвят.

Парамедиците се втурнаха към нея и го поеха, а тя замаяно се отдръпна и захълца, покрила уста с окървавената си длан. Докато наблюдаваше как разрязват ризата му, тя трепереше от глава до пети. Едва тогава забеляза нещо, което никога не беше виждала около шията на Руук. Голям медальон със свети Кристофър.

Бележки

[1] От испански — „Какво?“ — Бел.прев.

[2] Форма на дискриминация срещу членове на превъзхождащата или преобладаващата обществена група в полза на малцинствена или исторически непривилигирована група с цел изравняване на шансовете за реализация. — Бел.прев.