Ричард Касъл
Адска жега (10)

Десет

ДЯВОЛСКИ РАЗСЛЕДВАНИЯ

Самоубило се ченге, вътрешни компромати в 20-то

Ексклузивен материал на Там Шфайда, старши МЕТРО репортер

 

Дали ситуацията в 20-то управление на Нюйоркската полиция ще успее да се влоши още повече? Вчера ви разказахме за скандалите и безредието по повод описаното като „лутащо се, безплодно“ разследване на убийството на местен свещеник, удушен в подземие за сексуални забавления. След добрия отец сега пред задушаване е следствието.

Гневни следователи открито разкритикуваха лидерството на дългогодишния командир на управлението, капитан Чарлз Монтроуз. Според запознатите със ситуацията в последно време той бил по-скоро посетител, отколкото началник в своя участък в Уест Сайд i прекарвал все повече време извън офиса, изолирайки се от служителите си, когато по изключение се появял за няколко часа.

Търкания… с Хийт

Според източници, склонили да говорят при условие да останат анонимни, отсъствията на капитана били само една от причините разследването на убийството на отец Джери Граф да не напредне. Спорните решения на Монтроуз ограничавали следователите (ръководени от Ники Хийт, която наскоро се появи на корицата на известно списание и заради чиито блестящи успехи зажаднелите за герой големи клечки в Централното управление гледат на нея като на изгряваща звезда). Капитанът забранил на детектив Хийт и отличния й екип да се посветят на обещаващи улики, като вместо това им наредил да се впуснат в подробна обиколка на Алеята на подземията, въпреки че тя постоянно се оказвала порядъчно пикантна, но безполезна.

Освен това работещите в 20-то управление наскоро станали свидетели на яростен сблъсък между Хийт и капитан Монтроуз заради буксуващия случай, при който се стигнало дори до удари по бюрото и насочени показалци. „Древногръцка трагедия“, обобщи очевидец, когото няма да назовем.

От трън, та на глог

Последната глава от тази мелодрама бе написана с кръв. Вчера в полицията постъпва сигнал за прострелян в паркирана кола човек, който се оказва не друг, а капитан Чарлз Монтроуз. Обявен е за мъртъв вследствие на един-единствен куршум в главата, дошъл от собственото му оръжие. Инцидентът станал пред вратите на „Богородица на невинните“ — макар да изглежда поетично или, ако предпочитате, изпълнено с ирония, едва ли е съвпадение, че това е именно енорията на убития пастор.

Гняв се надига

Противоречията около проблемите и вероятното самоубийство на капитана пропълзяха по-далеч от циментовия бункер, в който се помещава 20-то управление и раздрънкаха прозорците на „Полис Плаза“ 1 няколко километра южно от 82-ра улица. По всичко личи, че шефовете са отказали погребение с почести на покойния Монтроуз и някои от хората му са вбесени от липсата на мъдрост — и съчувствие — в решението да се опозори една кариера, която, макар и опетнена в самия си край, е пример за дълги години храброст, саможертва и безупречна работа.

Гневните ченгета си дават сметка за очевидното — бунтовническата атмосфера не е от полза при разрешаването на случаи. Един от източниците ни направи следното обобщение: „Убиецът на отец Граф все още е на улицата. Идват избори и лично аз се радвам, че не на мен ще се налага да обяснявам на гражданите на Ню Йорк защо убийците се разхождат на свобода, докато ченгетата спорят за мащаба на погребението на загинал ветеран.“ Доказателствата сочат едно — Нюйоркската полиция има един проблем, който не може да бъде погребан.

Ники закрачи напред-назад.

— Това е лошо. Изобщо няма да помогне.

— Както добре знаем — каза Руук, — целта на „Леджър“ не е да помага на когото и да било, а да продава вестници. Според мен няма нищо страшно. Добре, стилът й е малко таблоиден, но това не е недостатък, по-скоро редакторска политика.

Хийт се замисли върху тона, с който той каза „стила й“. Вече беше нащрек за Там Шфайда, но бе отказала да играе ролята на новата приятелка, която ревнува от предишната. Защо се вманиачваше тогава?

— Не виждам проблем — продължи Руук. — Статията може да е жълта, но удря право в целта, нали?

— Това е проблемът. Тя не назовава източниците си, но някой от управлението очевидно й дава информация. — Тя спря да се разхожда и прехапа долната си устна. — Ще решат, че съм аз.

— Кои?

— Онези от „Полис Плаза“ 1. Моментът е ужасен — избухнах пред Зак Хамнър и заплаших да говоря с пресата.

— Говори ли?

— Разбира се, че не.

— Тогава не се притеснявай.

— Ще видим — каза тя и прочете статията още веднъж.

* * *

Ники можеше да се обзаложи, че източникът на Там Шфайда е Шарън Хайнзбърг. Когато отиде на работа следващата сутрин, всички в общия офис говореха за статията в „Леджър“ и когато огледа лицата им, единственият човек, за когото Хийт можа да си представи, че би говорил с медиите, беше единствената следователка, която не участваше в обсъжданията… защото седеше на бюрото си, увлечена в личен разговор.

Под вулканичния облак от отрицателни чувства ясно се усещаше само едно — никой в сградата не изпитваше смесени чувства по повод погребението на Монтроуз. Роуч вече бяха открили сметка за дарения в една местна банка и всички казаха, че ще се включат.

— Майната им — обяви Очоа. — Ако Централното управление няма да изпрати шефа както подобава, ще го направим ние.

Ники извика отряда около дъската, за да пренасочи енергията им от клюките към работата.

— Детектив Очоа, докъде стигнахте с племенника на г-жа Борели?

— Вчера се отбих при Поли Борели в Бенсънхърст, където е готвач на половин работен ден в пицария „Легендарният Луиджи“.

— „Оригиналният Луиджи“ ли? — попита Раймър.

— Не, „Легендарният“. „Оригиналният“ бил копирал от него.

— А Поли? — попита Хийт.

— Казва, че никога не се е виждал с отец Граф. Да ви кажа, не ми заприлича на човек, който ходи на църква. Призна си, че понякога се отбива в „Роби на удоволствието“, но не и в нощта, когато е бил убит пасторът. Има алиби, бил е в друго заведение на Алеята, наречено… — Той отвори бележника си и прочете: — „Дързост и срамота“.

Останалите се разсмяха — случваше се за пръв път от доста време насам. Ники ги изчака да се успокоят и каза:

— От уважение към г-жа Борели ще спрем дотук.

Съчувствието й взе връх — Ники не искаше да засрамят още повече възрастната жена.

В дъното на стаята изведнъж настъпи оживление, хората започнаха да се обръщат. В офиса влезе пухкав мъж с бяла риза и две златни нашивки.

— О — каза той. — Очевидно ви прекъсвам.

Хийт пристъпи към него.

— Няма проблем, капитане, мога ли да ви помогна?

Той застана до нея и се обърна към отряда.

— Вероятно е най-добре всички да присъстват. Аз съм капитан Айрънс, назначиха ме за временен началник на това управление. Задачата ми е да успокоя нещата тук, докато се реши кой ще бъде постоянният заместник на капитан Монтроуз. — Той направи пауза и Ники видя, че много погледи се насочват към нея, но реагира стоически и отдаде цялото си внимание на временния шеф. — Вярно е, че идвам от Администрацията и минаха доста години от последната ми операция на улицата. Знам, че не мога да заменя стария ви командир, но ще се постарая ситуацията да устройва всички. Става ли?

От помещението се надигна колективно „Става“ и макар че беше анемично, той каза:

— Благодаря ви.

После се обърна към Ники.

— Детектив Хийт, може ли за момент?

Отидоха в кабинета на Монтроуз и останаха прави, защото след светкавичната чистка на „Вътрешни разследвания“ той все още беше празен.

— Явно ще трябва да си набавя мебели.

Той седна на перваза, под който беше радиаторът и Ники забеляза как отворите между копчетата на ризата му зеят заради мекия корем.

— Знам каква е репутацията ви. Вие сте изключителен детектив.

— Благодаря ви — отвърна тя. — Старая се.

— Ето какво — имам шанс да обърна нещата тук. Като посока, искам да кажа. — Докато тя се чудеше как можеш да обърнеш нещата другояче, той й хвърли самодоволен поглед. — Сега, наясно съм, че работите върху няколко случая с изтекъл срок.

Хийт деликатно го поправи.

— Всъщност работя върху един активен. Срещата, която… ъ-ъ, към която се присъединихте, се отнасяше до него. Мъртвият свещеник.

— Това е много хубаво, но случаят минава на заден план. Считано от сега. Поставил съм си за цел да докажа какво мога да постигна тук, което означава да започна на чисто, със случаи, за които отговарям още от самото начало. Започваме днес. Веднага.

— Извинете ме, капитан Айрънс, но бях нападната от петима въоръжени мъже в Сентръл Парк, трима от тях са още на свобода и вярвам, че това е свързано с убийството на Граф.

— Вярвате? Това презумпция ли е? Теория?

— Да, знам, че не е равносилно на доказателство — каза тя, чувствайки, че е нагазила в плаващи пясъци. — Работя усилено, сър, и тъй като и без друго започнахме бавно, не смятам, че това е моментът случаят да мине на заден план.

— Разбирам личния ви интерес.

Забележката му звучеше презрително, защото беше презрителна. Той скръсти ръце, огледа подробно ваксата по обувките си и каза:

— Мъжът, когото сте убили, е имал връзки с бандите, нали?

— Да, но…

— Чета всички бюлетини относно посвещенията в бандите, понякога кандидат-членовете трябва да убиват полицаи. Мисля, че ще услужа и на двама ни, ако прехвърля случая на специализирания отдел. Ако сте мишена, ще можете да се отдръпнете от случая, за да бъдете в безопасност и да се съсредоточите върху моите приоритети. — Той не дочака отговор. — Така, нататък. Разбирам, че преди около половин час един от патрулите е открил труп в един от тунелите за пешеходци в Ривърсайд Парк. Бездомник. Ако обаче има нещо гнило, искам да демонстрирам усилена дейност. Случаят е от първостепенна важност.

Детектив Хийт се замисли за миг, а после се усмихна.

— В такъв случай ви трябва най-добрият ми следовател. Шарън Хайнзбърг.

— Можете ли да се лишите от нея?

— Ще се справя, сър.

Стори й се доволен. Ники щеше да е още по-доволна, когато заемеше мястото му.

* * *

До бюрото на Хийт се приближи детектив Раймър.

— Току-що се срещнах с агента на нашия танцьор. Този човек е пълна карикатура. Самоходна перука, работи в малък бълхарник в Челси.

— Някакви неразбирателства между него и немеца?

— Нищо подобно. Каза, че Мюлер бил сериозен клиент, който работел здраво, не се забърквал в неприятности и му изкарвал куп пари. Единствената спънка била, че наскоро приятелят му починал. След това Мюлер си сменил адреса и се скрил в миша дупка. Не отговарял на обажданията му и така нататък.

— Как е умрял приятелят му? — попита Хийт.

— Тук те изпреварих. Вече проверих — от естествена смърт. Имал вроден сърдечен порок и часовникът му просто спрял да тиктака.

На съседното бюро детектив Роули затвори телефона толкова припряно, че не улучи вилката. Докато се обличаше, той постави слушалката на мястото й и хукна към тях.

— Частният самолет на Лорънс Хейз току-що е кацнал в Тийтърбъро.

* * *

Офисите на „Лансър Стандард“ в Ню Йорк бяха на най-горните два етажа на небостъргач от черно стъкло на „Вандербилт“, на няколко пресечки от станция „Гранд Сентръл“. Пътниците всеки ден минаваха покрай тази сграда, без да й отделят особено внимание, освен ако бяха клиенти на шивашкото ателие за мъжки ризи по поръчка на първия етаж или на скъпия фитнес салон в мазето.

— Г-н Хейз очаква ли ви? — попита жената на рецепцията във фоайето.

Детектив Хийт се замисли върху съществото на работата, която вършеха войниците и шпионите под наем, а после — за онзи, който Руук беше забелязал да оглежда апартамента й, и каза:

— Обзалагам се, че г-н Хейз вече знае, че сме тук.

Рецепционистката ги покани да седнат, но трите ченгета се отдалечиха от розовия мраморен плот и останаха прави. Роуч настояха да я придружат на срещата — Дзверът, сбутан в синьо-бялата си кола, я пазеше в движение, но Роули и Очоа не искаха да я пуснат сама в офисите на доставчик на ЦРУ.

Секунди след като автоматът избръмча, двама мъже в отлична физическа форма отвориха облицованата с дърво врата към вестибюла. Докато минаваше покрай тях, Ники забеляза, че костюмите им са скроени така, че да им позволяват да носят раменни кобури, което я накара да се зачуди дали шивашкото ателие на приземния етаж не съществува благодарение на нуждите на „Лансър Стандарт“. Преди да продължат, вратата към фоайето трябваше да се заключи зад тях. Щом резето се спусна, един от пазачите притисна палеца си към скенера и вратата пред тях се плъзна встрани.

На върха на спираловидно стълбище, покрито с килим, беше надстройката, в която се намираше чакалнята пред големия кабинет на Лорънс Хейз. С много делови тон един от охранителите каза:

— Бих желал да взема оръжията ви.

— Бих желал да се пробвате — отвърна Очоа не по-малко делово. Хийт също нямаше никакво намерение да даде пистолета си и се зачуди какво ли ще се случи, ако се наложи три нюйоркски ченгета да се взират мръсно в отдалечаващите се гърбове на двама здравеняци.

Вратата се отвори и Хейз каза:

— Свободно, нека да влязат въоръжени.

Хийт го разпозна — беше търсила информация за него в интернет, а и гледа профила му по „20/20“^[1] една година преди той лично да поведе дръзка мисия с хеликоптери, за да спаси един от хората си, отвлечен от талибаните. Беше достатъчно привлекателен, за да се снима в „Топ Гън“, но по-нисък, отколкото бе очаквала. Във видеоматериала със смях се беше описал като „вбесена кобра с ръст метър и седемдесет“ и изглеждаше именно така благодарение на острия си поглед и стройното тяло, чиито мускули ясно се очертаваха под черната блуза и тесните дънки „Гал“.

Хейз взе сака си от дивана, метна го до бюрото и им направи знак да седнат, после се настани на светлокафявия кожен стол, който много си отиваше с пясъчната му коса ала Стийв Маккуийн и златистия му тен. Небрежно кръстосаните му крака, тъмните очила, закачени на V-образната му яка и сърдечната му усмивка предразположиха Ники, но докато се настаняваше между Роули и Очоа, тя си спомни, че това е мъжът, който може би бе поръчал убийството на отец Граф, а след това бе пратил група свои служители в Сентръл Парк, за да се разправят и с нея. Искаше да научи повече по тези два въпроса или поне да чуе отговорите му и да провери дали ще надуши нещо гнило.

— Какво мога да направя за вас? — попита той. Хийт реши да дръпне килимчето изпод позата му на спокоен домакин.

— Като начало можете да ми кажете какво чувствахте, когато убихте отец Граф.

Реакцията на Хейз беше любопитна. Не — изключително странна. Вместо да се изнерви, той отпусна глава назад, усмихна се и заговори така, сякаш озвучаваше документален филм за природата.

— И така, девойчето започва с безсилен опит да наруши равновесието на обекта. Класическа начална хватка, с други думи… — Той се наведе напред, за да я погледне в очите и довърши: — … клише.

— Не отговорихте на въпроса ми, г-н Хейз.

— Ще трябва да заслужите отговорите ми, госпожичке. — После отново възприе маниера на разказвач. — Оп-па! Право в десетката от раз! Отговорът я дразни, сексисткият намек — още повече. Какво ли ще направи сега?

Хийт знаеше точно какво е намислил. Опитваше се да я ядоса, за да я обърка и да й отнеме инициативата. Вероятно защитна техника при разпит, която преподаваше на хората си в Илай, Невада. Тя си наложи да игнорира психологическите му трикове и продължи да се придържа към замисъла си.

— Къде бяхте в нощта, когато пасторът е бил убит?

— Защо?

— Защото подозирам, че може да сте го убили и искам да потвърдя местонахождението ви.

— В действие влиза стратегия номер 2 — обяви той. — Категоричното „Как се чувствахте, когато го убихте“ отстъпва място на жалкото и безволево „Може да сте го убили“. Ех, защо ми пращат аматьори?

— Къде бяхте, г-н Хейз?

— Къде ли? Ами… къде ли не. — Той се засмя. — Което може да значи толкова много места. Хубавицата има дъ-ъ-ълго да ги проверява.

Ники реши да смени скоростите. Извади снимката на Серджо Торес и му я подаде.

— Познавате ли този мъж?

— Това не е мъж. Това е снимка. — Той присви едното си око. — О, да не би великата катаджийка да няма чувство за хумор?

— Името му е Серджо Торес — продължи Хийт, — и искам да знам дали някога е бил сред служителите ви.

Той кимна.

— На този въпрос ще отговоря. — Хейз изчака, за да се наслади на момента. — И отговорът ми е, че не мога нито да потвърдя, нито да отрека, че някой работи за мен по причини, свързани с безопасността на персонала. И с националната сигурност. — Хейз отново се засмя и каза на Роули: — Питайте Джулиън Асанж.

— Значи никога не сте го виждали? — настоя Хийт.

— Хмм, всичките ми изглеждат еднакво.

Зад нея Очоа се стегна, но тя леко го сръчка с лакът и той се успокои. Хейз вдигна ръка като ученик.

— Сега може ли аз да попитам нещо? — Ники изчака, а той продължи: — Защо ме питате за този… омбре?

— Защото в деня, в който се опита да ме убие, един от служителите ви е бил видян да оглежда апартамента ми.

За пръв път го изненада. Не много, но погледът на кобрата поомекна.

— Нека ви кажа нещо, г-це полицай. Ако смятах да ви следя, никога нямаше да го разберете.

Този път коментарът беше на Хийт. Тя погледна към тавана и каза:

— Неуязвимият генерал-наемник се е осрал, но заема героична мачовска поза, докато мислено си отбелязва да открие и убие шофьора разузнавач. — После отново го погледна и заяви: — Новобранец.

Докато Хейз смилаше чутото, тя извади имейла от Епархията и прочете:

— „Чували ли сте за нещо, наречено «тикритска поправка»? Аз съм чувал, падре. Страдате, докато започнете да молите за смърт, а после страдате още малко. Всъщност, много. Най-хубавото идва, когато замолите бог за милост, а той се изплюе върху мизерната ви прогнила душица.“

— Той прикри влечугото, което посегна на детето ми.

Арогантността на Хейз се разклащаше, потиснатият бащин гняв бе на път да изригне.

— Значи не отричате, че вие сте го писали? — попита тя.

— Не ме слушате! Онези отнемат детската невинност, а после се крият в расата и зад гърбовете на себеподобните си.

Ники вдигна листа.

— Това описание много напомня на начина, по който е умрял отец Граф.

— Чудесно. Копелетата, които защитават педофилите, остават с едно по-малко.

Задъхан, той седна и се приведе напред, почти опирайки гърди върху бедрата си. Ники се изправи.

— Г-н Хейз, бих ви дала визитката си, но съм сигурна, че из основи сте проучили къде и как да ме намерите. Когато имате алиби за онази вечер, най-добре ми съобщете какво е. Или ще се върна да ви арестувам. Където и да се намирате.

* * *

Тримата детективи изчакаха, докато се озоват на тротоара на „Вандербилт“ — бяха приели, че в сградата вероятно има и микрофони, и камери.

— С какво се беше надрусал тоя? — попита Роули.

— Всичко беше преднамерено, Роулз. Прилагаше ми психо трикове.

След това Хийт каза:

— Искам да се съсредоточите върху Серджо Торес. Разпитайте съучениците му от детската градина, ако се наложи. Гаджета, банди, съкилийници — говорете с всички. Открийте с кого е бил свързан и ще спипаме убиеца.

Очоа вдигна очи към покрива на черната сграда.

— Толкова близо бяхме!

— Не достатъчно — каза Хийт. — Хейз не ни даде нищо конкретно. Каза само, че се радва, че пасторът е бил убит, а не, че той го е направил.

— Ами имейлът? — попита Роули.

Ники тръсна глава.

— Всеки адвокат с лекота ще го направи на решето, защото вътре той не споменава, че смята да действа. Изразява се риторично, заплахата не е директна.

— Кажи го на отец Граф — отбеляза Очоа.

— Явно сме малцинство, но всички знаем, че тук става дума за нещо повече от убийството на отеца, момчета — каза Ники. — Имаме и нападението срещу мен, плюс неприятностите, в които беше затънал капитан Монтроуз.

— Нали не мислиш, че е имал нещо общо с убийството? — попита Роули.

— Не, разбира се. За себе си съм сигурна, но не бива да се поддаваме на чувствата си. Така ще видим къде ще ни отведе следата.

— Жалко, че новият ни шеф не вижда нещата така — каза Очоа.

Телефонът на Хийт избръмча — есемес от Зак Хамнър.

„Моля елате на ПП 1 до 30 мин. Моля потвърдете.“

В гърдите на Ники се надигна тържество. Тя отговори с „да“ и каза на Роуч:

— Не губете вяра, момчета. Помнете, Айрънс е тук временно.

* * *

Снегът заваля на парцали и превърна пътуването до Парк Роу в кошмар. Ако беше взела метрото, Ники можеше просто да се шмугне в „Гранд Сентръл“ след срещата с Хейз и да вземе бързия влак до Сентър стрийт. 15, максимум 20 минути и готово, но тъй като останалите двама ловци от Сентръл Парк още бяха на свобода, Роули и Очоа настояха, тя се предаде и позволи на Дзвера да я откара до „Полис Плаза“ 1.

Харви почти не говореше, което я устройваше — Ники се опитваше да прочисти мислите си преди Голямото събитие и можеше да мине и без приказки. Проговориха си единствено когато му се стори, че тя закъснява за срещата, той предложи да включи сирената, а Хийт отказа. Харви компенсира отказа й със сръчно въртене на волана и злоупотреби с клаксона и когато излезе пред сградата на Общината, тя беше напрегната и на път да повърне.

Хийт влезе във фоайето десет минути преди срещата и макар че не го очакваше, откри, че те са й нужни, за да се вземе в ръце. След повишението и клетвата можеше да се наложи да се обърне към комитета и тя не искаше да изглежда притеснена. Ако Филис беше права и смятаха да я направят капитан, по-добре беше да не пелтечи и да им дава причини да се усъмнят в решението си. Щеше й се Руук да присъства и мисълта да сподели този момент с него я успокои донякъде. Щяха да празнуват по-късно. Тя изтръска снега от палтото си и потърси тихо местенце, където да седне и да помисли.

Столовете, където беше разговаряла с комисар Ярбъро, бяха свободни, но докато вървеше натам, тя спря. С тефтер в ръка и обърната с гръб, докато се ръкуваше с Отговорника по обществена информация, Там Шфайда й препречваше пътя. Ники рязко зави към асансьорите, но вече беше късно.

— Детектив Хийт? Ники Хийт, почакайте!

Тя спря и се обърна, а събеседникът на журналистката й хвърли бегъл поглед и се качи в асансьора, който чакаше Хийт.

— Хареса ли ви статията? — попита Там, докато вървеше към нея.

— Там, съжалявам, но имам много важна среща, за която не мога да си позволя да закъснея. — Ники натисна копчето и добави „Не искам да бъда груба“, след което го натисна още няколко пъти.

— Чуйте ме, няма да правя допълнения. — Репортерката разтвори ръце. — Виж, мамо, нямам химикалка. Нищо няма да запиша. Някакъв коментар?

— Единствената ми забележка е, че ми се ще поне малко да се замислите за щетите, които нанасяте, особено върху репутацията на един добър човек.

С маниера на дете, което не слуша, Там Шфайда каза:

— Аха… обаче бях точна, нали? Помолих ви за помощ, но вие отказахте.

— Аз не действам така — каза Ники. Асансьорът дойде и тя влезе в кабината.

— Обаче нещата се наредиха добре, нали?

— Кои неща?

— С Джейми, естествено. Не сте можели да говорите и използвахте него.

Хийт излезе точно преди вратите да се затворят.

— За какво говорите? Източникът ви за статията е Дже… Руук?

Хийт се зачуди дали не я занасят. Беше решила, че информацията е дошла от Хайнзбърг, може би Галагър или от двамата и невярващо каза колкото на репортерката, толкова и на себе си:

— Разбрали сте от Руук?

— Да, той дори ми прати бележките си. Божичко, мислех си, че знаете! — Ники беше останала без думи и просто се взираше в нея. — Ники Хийт, нищо чудно, че сте такъв добър следовател. Току-що ме накарахте да разкрия източника си! — Там се плесна по челото. — Голям журналист съм, а?

* * *

Руук. Трябваше да говори с Руук. Но не сега. Не можеше.

Щом зави зад ъгъла и тръгна по коридора към конферентната зала на десетия етаж, я посрещна униформен полицай.

— Детектив Хийт?

— Аз съм — отвърна тя и продължи напред.

— Влизайте направо — каза той. — Ако сте готова.

Ники не би могла да се чувства по-малко готова. Травмите, която беше преживяла тази седмица, бяха достатъчни, за да превърнат стомаха й в центрофуга. Като добавка към тревогите си току-що бе научила, че източникът за статията на Там Шфайда беше Руук. Какво всъщност означаваше тази празноглава репортерка за него?

Всички тези хаотични въпроси се въртяха бясно в главата й, разсейваха я и я изкушаваха да се обърне и да побегне с всичка сила, така че Хийт издигна познатата стена. Съсредоточи се върху повишението, което я очакваше от другата страна на вратата, заедно с възможността да поеме 20-то управление, най-сетне да установи контрол върху случая Граф и да го разреши. Тя кимна на ченгето и обяви:

— Готова съм.

 

 

Вътре не чакаше комисия. В стаята имаше само един човек — Зак Хамнър, който я очакваше, седнал на далечния край на дългата маса с лице към вратата. Останалите петнадесет стола бяха празни, но по салфетките и отпечатъците от чаши с кафе си личеше, че наскоро тук се е провело голямо съвещание.

Следващият знак, че нещо не е наред, беше безизразното му лице. Освен това не я покани да седне. Вместо това преплете пръсти върху плота и каза:

— Ники Хийт, освобождавам ви от длъжност до второ нареждане.

Ники изобщо не очакваше това и усети, че губи контрол. Премигна и й се стори, че губи равновесие, че пада, повалена от шока. Докато се опитваше да дойде на себе си, страничната врата се отвори. Влязоха Лъвел и Делонгпри, мъжете в черно от „Вътрешни разследвания“ и зачакаха, а Чукът каза:

— Моля, предайте оръжието и значката си на тези мъже.