Софи Оксанен
Чистка (8)

Зара си слага червена кожена пола и се учи на маниери

1991, Берлин

През ключалката проникваше светлина. Зара се събуди на матрак до вратата. От възпаленото й ухо бе избила гной, надушваше я. Затърси пипнешком бутилката бира на пода. Отворът на шишето беше лепкав, а бирата промени усещането в гърлото й по същия начин, направи го сухо, лепкаво и грапаво. Краката й докосваха рамката на вратата. От другата й страна седяха Паша и Лаврентий. Подпухналите, пожълтели от никотина тапети се издуваха в такт със студения дъх на Паша, но в това нямаше нищо обезпокоително. Дали? Зара се ослуша. Гласовете на мъжете се чуваха през тънката стена, изглежда се забавляваха. Бяха ли в достатъчно добро настроение, за да я пуснат да се изкъпе? Разположението на духа им можеше да се обърне в противоположното всеки момент, Зара просто трябваше да даде най-доброто от себе си с клиентите. Скоро щеше да дойде първият. Иначе мъжете нямаше да са на постовете си. Още миг на място, после най-добре да се облича, за да няма за какво да я обвини Паша. Лаврентий никога не недоволстваше, просто действаше, оставяше джафкането на Паша. Зара зачопли дървото на перваза, подаващо се изпод олющената боя. Беше толкова меко, че пръстът й потъваше в него. Дали под дюшека имаше дървен под, или цимент? Бе покрит с балатум, а отдолу? Ако беше от същото дърво, можеше да й измени всеки момент. И Зара щеше да пропадне с него, да изчезне сред развалините, би било прекрасно.

Чуваше ножа на Лаврентий пак да стърже по дървото. Винаги си дялкаше, докато стоеше на пост. Правеше какви ли не предмети, особено средства за упражнение за момичетата.

Зара трябваше вече да става. Не можеше просто да си лежи, макар да й се искаше. Шарените светлини откъм отсрещната къща пръскаха червени отблясъци из стаята. Бръмчаха коли, от време на време някой клаксон прекъсваше бученето им. Толкова много автомобили имаше, при това различни. Пушеше цигара „Принс“ — онези, дето ги рекламираха с големи плакати — бе ги зърнала през прозореца на колата на идване. Ръката й бе закопчана с белезници за вратата на автомобила. Паша и Лаврентий бяха надули до дупка стереото. Дотогава не знаеше, че колите могат да се движат толкова бързо. Пръстите на Паша барабаняха по волана всеки път, когато им се налагаше да спрат. Татуираните му пръстени играеха. Според Паша, Зара не била способна да привлече никого на бензиностанцията предишната вечер, макар да имало предостатъчно камиони и мъже. Стоя на банкета на магистралата, облечена в дадената й от него яркочервена кожена пола, половин нощ, ала никой не я пожела. Паша и Лаврентий я наблюдаваха отдалеч, седнали в колата. Изведнъж той дойде, дръпна я за косата, измъкна червилото й и омаза цялото й лице. После я тикна в колата и каза на Лаврентий:

— Погледни го, тоя клоун.

А онзи се изсмя.

— Е, ще се научи. Всички свикват.

В колата Паша съблече ризата си и повдигна рамене, сякаш нагласяше татуираните си еполети. Лаврентий се подсмихна и козирува. В хотела Паша заповяда на Зара да измие лицето си, натисна главата й в пълнещата се с вода мивка и я държа така, докато загуби съзнание.

Сега пак говореше на Лаврентий за големите си планове, той имал бъдеще. Ето защо размишлявал за живота толкова много. Мъжете сучеха едни и същи истории ден и нощ, клиент след клиент. Паша казваше, че едва сега всичките му мечти се оказали възможни — правенето на пари било детска игра. Скоро щял да си има собствено студио за татуировки! После и списание! На Запад имало издания със статии единствено за татуси и други, само със снимки, какви ли не цветни татуировки, същите, каквито и той щял да прави.

Всички се смееха на приказките му. Че кой мечтаеше за студио за татуировки във време, когато можеше да притежава цели хотели, ресторанти, нефтени компании, жп-линии, цели държави, милиони, милиарди. На практика абсолютно всичко бе възможно, неща, каквито дори не можеха да си представят. Паша обаче хич не го бе еня, само потупваше татуираните си еполети, същите като на баща му. Старецът бил в Перм-36, и на неговите пишело НКВД. Ничто крепне воровской дружби. Това означавало НКВД, нищо не било по-силно от приятелството между крадци. Лаврентий също се смееше на бляновете му, май го смяташе за леко луд. Казваше, че вече бил стар човек. Зад гърба си имаше 25 години в КГБ и му се искаше животът да си продължи както преди безумията на Елцин и Горбачов. Просто му се щяло децата да не живеят в лишения, само това. Може би тъкмо по тази причина Лаврентий имаше желание да работи с Паша — единствени те двамата бяха готови да се задоволят с по-малко от останалите. Наистина, Паша искаше и собствено казино, и държава, и милиарди, ала те не разпалваха у него същия ентусиазъм като студиото за татуировки.

Затова се упражняваше върху извадените от употреба момичета. Например Катя. Паша се бе развикал, че тя щяла да стане най-хубава, и се дивеше на онова, което бе изрисувал върху гърдите й: едрогърда мадама, поемаща в устата си дявола. Паша твърдеше, че искал да се упражнява много, макар да се говореше, че иглата прилягала на дланта му точно както и оръжието, та ръката на Катя се сдоби с още едно изображение на дявола. Той пък си имаше и едър, космат кур.

— Голям като моя! — бе се разсмял Паша.

После Катя изчезна.

Зара отвори шишенцето с попърс и вдиша. Когато Паша минеше на упражнения и с нея, щеше да знае, че времето й е изтекло.

— Това студио за татуировки ще е нещо като символ на всичко: Бог, майка Русия, светците, всичко!

Лаврентий избухна в смях.

— Символ… Къде пък си научил подобна дума?

— Затваряй си човката — докачи се Паша. — Нищо не разбираш ти.

Сред гласовете им се появи и трети, клиент. Клиентските гласове винаги се познават.

Откъм долния етаж се разнасяше немска пиянска песен. В групата имаше и някакъв американец. Зара се бе примолила на един американец да занесе в пощата писмо до баба й, ала той го бе дал на Паша, после Паша дойде и…

Извади от шкафа червената кожена пола и обувки с висок ток в същия цвят. Ризката беше детска. Червена. Според Паша единствено детските ризи били достатъчно тесни, за да възбудят мъжките страсти. Зара пушеше цигарата. Ръцете й трепереха съвсем слабо. Капна валериан в чашата си. Косата й бе сплъстена от вчерашния лак и спермата.

Скоро вратата щеше да се отвори и затвори, ключалката щеше да щракне, раздумката на Паша и Лаврентий щеше да продължи: студиото, западните мацки и цветните татуировки. Скоро щеше да се разкопчае токата на колан, да изскрипти цип, цветна светлина, Паша щеше да вдигне шум зад вратата, Лаврентий щеше да се присмее на глупостта му, а Паша — да се обиди, клиентът в стаята й щеше да изстене, бедрата й щяха да се разтворят, щеше да й бъде заповядано да ги разкрачи още и още, да пъхне пръст в себе си. Два пръста, три пръста, по три от всяка ръка, още по-широко! Повече! Щяха да я заставят да каже, че Наташа си го проси! Наташа тръпне да си разтвори путката, защото си го търси! Ах, как си го проси! Кажи го! Кажи! И Зара щеше да каже „Natascha will es“^[1].

Никой не питаше откъде бе дошла и какво би правила, ако не беше там.

Понякога се случваше да се поинтересуват какво харесва Наташа, какво я подмокря, как иска да я чукат.

Понякога питаха и какво й доставя удоволствие.

А това бе по-лошото, понеже тя нямаше отговор.

Случеше ли се да попитат нещо Наташа, разполагаше с приготвени бързи реплики.

Ако пък питаха нея самата, минаваше кратък миг, докато успее да прецени какво би отговорила, в случай че се бяха обърнали към Наташа.

А този кратък миг показваше на клиента, че го лъже.

Започваше да я притиска.

Това обаче се случваше рядко, почти никога.

По принцип трябваше само да казва, че досега не са я оправяли толкова хубаво. Това бе важно за клиента. И по-голямата част й вярваха.

Всичката тази сперма, всичките тези косми, всичките косми в гърлото й, а доматът още имаше вкус на домат, сиренето — на сирене, доматът и сиренето заедно — на домат и сирене, макар в гърлото й още да имаше косми. Сигурно това означаваше, че е жива.

През първите седмици гледа видеокасети. Въртяха се Мадона и „Еротика“, „Еротика“ и Мадона.

Беше сама.

Вратата бе заключена.

В стаята имаше огледало.

Опитваше се да танцува пред него, да имитира движенията и гласа на Мадона, адски се опитваше. Беше трудно, макар косата й да бе изсветлена и накъдрена като нейната. Движенията й бяха тромави, понеже мускулите я боляха, и все пак полагаше усилия. Опитваше се и да изрисува същите линии по очите си. Ръката й трепереше. Пак се опитваше. Бяха й дали седмица да се справи. Немските гримове бяха качествени. Ако успееше да се гримира като Мадона, нямаше да пречи, че не се е научила да танцува чак толкова добре.

Когато Паша прецени, че часът е назрял, заведоха Зара на пиянска оргия. Там имаше и много други момичета, и доста от хората на Паша, също и клиенти, а един от тях трябваше да бъде задоволен, не им казаха причината, но на всички момичета бе наредено да му угаждат. Този клиент имаше огромно шкембе, в ръката му се клатушкаше чаша „Джим Бийм“, кубчетата лед дрънчаха, звучеше музика, из апартамента се носеше студената миризма на немски почистващи препарати и водка. Започнаха да се повишават първите гласове и Зара трябваше да успокои клиента, но после Паша започна да барабани с пръсти по кожата на дивана по вече познатия начин. След известно време скочи и се развика — какво си въобразявал тоя дъртак — а сетне продължиха да крещят. Момичетата се втурнаха да си търсят скривалища. Зара забеляза, че един от хората на Паша бе сложил ръка на мястото, където държеше оръжието си, други няколко пък се бяха изтъпанили пред вратата. Досети се, че се бяха преместили там, за да не може никой да излезе. Зара се опита да се отдалечи от клиента възможно най-незабелязано, най-напред към ъгъла на дивана, после до него, накрая зад облегалката. Клиентът вече не обръщаше внимание на гърдите й, противоречеше гръмогласно на Паша, той пък — на него, а зад гърба на Зара Лаврентий гледаше през прозореца, без да продума, макар навън да не се виждаше абсолютно нищо, беше тъмно, Лаврентий пресуши чашата си, кубчетата лед издрънчаха. После се извърна, доближи се до клиента, сложи ръка на рамото му и попита дали това е последната му дума. Онзи изръмжа едно „да“ и тресна чашата си на масата. Лаврентий поклати глава и изведнъж му счупи врата. С едно движение. Тишината продължи само миг, сетне Паша избухна в смях, останалите също се разкискаха.