Софи Оксанен
Чистка (42)

Алийде пише писма с радостни вести

1949, Западна Естония

От Ингел не се чуваше нищо и за да държи безпокойството на Ханс под контрол, Алийде се зае да пише писма от нейно име. Не издържаше на ежедневните му въпроси, дали нямало новини от Ингел, дали не е пристигнало писмо, както и на предположенията му какво прави тя в даден момент. Алийде познаваше типичните изречения на сестра си и начина й на изразяване, подправянето на почерка й се удаде лесно. Обясни, че намерила доверен куриер и написа в писмото си, че било разрешено да се получават пратки. Ханс се възрадва, а Алийде му заизрежда всичко, което бе успяла да набави за тлъстите колети, та да подсигури Ингел за дните на нужда. После той измисли, че можел да добави и поздрав от себе си. Истории, които Ингел да разпознае като негови.

— Донеси ми клон от онази върба при черквата. Ще го сложиш и него в колета. Точно под това дърво се срещнахме за първи път.

— Че тя дали помни такива неща?

— Разбира се.

Алийде отиде да вземе клон от най-близката върба.

— Този става ли?

— От черквата?

— Да.

Ханс притисна листенцата до лицето си.

— Прекрасен аромат!

— Върбата не мирише на нищо.

— Добави и един смърчов клон.

Не й обясни защо точно клонът от смърч бе толкова важен. Пък и Алийде не искаше да знае.

— Някой друг чувал ли е нещо от нея? — попита Ханс.

— Едва ли.

— Питала ли си?

— Да не си полудял? Не мога да търча из селото и да разпитвам за Ингел!

— От някой, заслужаващ доверие. Може да е писала.

— Не знам и няма да питам!

— Никой няма да посмее да ти каже каквото и да било, ако не попиташ. Нали си жена на оная червена свиня. Ако се поинтересуваш, няма да мислят, че…

— Ханс, хайде опитай се да го разбереш. Никога няма да произнеса името й на глас извън стените на тази къща. Никога.

Той се скри в стаичката си. Не се бе бръснал седмици наред.

Алийде започна да пише радостни вести.

Доколко радостни смееше да ги съчини?

Най-напред сподели, че Линда тръгнала на училище и се справяла добре. В класа й имало много естонски деца.

Ханс се усмихна.

После написа, че си намерила работа като готвачка, затова никога не им липсвала храна.

Ханс въздъхна с облекчение.

Алийде продължи: с подобна работа било лесно да помага на другите. В колхоза идвали хора, чиято долна устна затрепервала, щом чуели с какво се занимава Ингел, хора, чиито очи се насълзявали, като узнаели, че борави с хляб всеки ден.

Ханс сбърчи вежди.

Това беше зле написано. Наблягаше на недостига на храна.

После Алийде обясни, че не ограничавали никого в набавянето на хляб. Че нормите за храна били отменени.

На Ханс му олекна. Олекна му заради Ингел.

Алийде се опита да не мисли за това и запали папироса, която да заличи от кухнята миризмата на чужд мъж, преди Мартин да се прибере.