Софи Оксанен
Чистка (50)

Момичето има брадичката на Ханс

1992, Западна Естония

Шкафът беше тежък, по-тежък от предишните пъти. Наложи й се да изтегли припадналото момиче за краката. Ноктите й бяха нащърбени, пръстите — кървави, по челото й бяха избили синини.

„Защо дойде тук?“ — въпросът думкаше в гърдите на Алийде, но не успяваше да излезе. На практика дори не искаше да знае. Мъжете скоро щяха да се върнат, налагаше се да я разбуди някак си. Брадичката на Ханс в оригинал. Плисна я с вода от канчето. Момичето се сви като зародиш, после седна рязко.

— Баба искаше семена, естонски семена. Кученца.

Трябваше да я застреля.

Оръжието на Ханс още бе скрито в чекмеджето на масата.

— Стана случайно. Наистина! Дойдох в Естония и си спомних, че тук имам роднини. Баба ми е споменавала името на селото. И когато осъзнах, че тук имам близки, хрумна ми, че по този начин мога да избягам — поне в страната има някой, който би могъл да ми помогне. Името на Алийде бе единственото, което знаех. Нямах представа дори дали Алийде е тук, ала друго не можах да измисля. Паша ме доведе в Естония.

А дали да не я подмами или принуди да се върне в стаичката и да я остави там.

Или да я предаде на мафията. Да върне на руснаците онова, което си е тяхно.

— Нямах избор! А какво само правеше с момичетата — как той — да бяхте видяла как… Заснемаха всичко и казваха, че ще изпратят видеозаписите у дома и на Саша, на всички, ако опитам да избягам. Сега сто на сто са го сторили.

— Кой е Саша?

— Приятелят ми. Поне беше. Не биваше да убивам шефа им. Сега всички вкъщи са научили и никога няма да мога да се върна…

— Повече не би могла да погледнеш Саша в очите.

— Не.

— Нито пък някой друг.

— Не.

— Нито би могла да знаеш кой от хората, дето вървят насреща ти по улицата, ги е виждал. Те просто гледат, а ти никога не би угадила дали си била разпозната. Ще се смеят помежду си, загледани към теб, а няма как да разбереш дали говорят за тебе.

Алийде затвори уста. Какви ги дърдореше всъщност? Момичето я гледаше втренчено.

— Свари кафе — заръча на Зара, отвори входната врата и я затръшна зад гърба си.