Софи Оксанен
Чистка (49)

Мястото на паспорта е в джоба на гърдите

1951, Западна Естония

Следващия път, когато кинаджиите пристигнаха в селото, Алийде каза на Мартин, че иска да го придружи. Той се възрадва — при последното им посещение си бе останала у дома, оправдавайки се с астмата си.

— После ще ме заведеш ли на танци?

— Ама разбира се, че малката ми праханка ще танцува!

Залата беше задушна и тя избра места под открехнатия прозорец. Буботенето на генератора се чуваше чак при тях. Алийде се опитваше да проучи кои заклети пияници бяха дошли да гледат и колко бяха на брой, кой бе подходящ, кой днес щеше да загуби паспорта си с нейна помощ? Щастливи хора маршируваха на първомайска манифестация по бялото платно на екрана, ръководителите от Кремъл се бяха събрали на покрива на мавзолея и им махаха, тълпата махаше в отговор. Може би Кока Хейно? Прост човечец, получил документите си от Зеевалд в далечното минало заедно със скромна пенсийка за инвалидност. Документалният филм свърши и започна „Поколение на победители“. Или пък Кале Румволт? Не, той спадаше към колхоза и адресът му бе написан в паспорта. Алийде не знаеше, не можеше да реши, а в края на краищата и не разполагаше със сигурни сведения за кого какви досиета се водеха, нито кой пред какви проверки щеше да бъде изправен в Талин. Може би въпреки шунката и меда, щяха да се обадят, за да проверят що за човек бе явилият се при тях мъж. Без печат от новото му местожителство — нямаше да успее, по никакъв начин. Нямаше как Ханс да отиде за печат в милицията там, в никакъв случай. Цялата тази мисъл бе съвършено безумна. Защо се изселваш? Къде си тръгнал? Божичко, какво ли би се случило, ако Ханс вземе да попълва онези формуляри от името на Кале Румволт, камо ли пък ако на мястото се случи някой, който би го разпознал. Планът вече бе изправен пред провал, а Алийде се чувстваше не по-малко глупава от кинаджията, дето облизваше с поглед оная свиня, доячката, в задния край на залата, тръгнала кокетно да поправя прическата си с мощни ръчища — висналите от тях меса се тресяха в такт със сърцето й, толкова бърз трепет ги бе обхванал.

Нуждаеше се от талински паспорт.

Филмът свърши и започнаха танците. Суетня и вълнение, отнякъде смърдеше на алкохол. Кикотещата се доячка пак се навърташе около кинаджиите. Алийде дишаше тежко, плачеше й се от глупавите й планове. Каза на Мартин, че иска да се прибира у дома и си запробива път навън. На двора спря да си поеме дъх и тогава се случи. Пожар. Чуваше се как мъжът й крещи инструкции, хората търчаха навън един през друг. Бъркотия. Мартин се опитваше да внесе ред в хаоса, изнесоха механика на прожектора, който кашляше сухо, и го оставиха право пред кравата й.

Механикът беше от Талин.

Механикът бе само по риза.

Механикът бе съблякъл вълненото си яке преди началото на прожекцията, след което бе запретнал ръкав пред очите на точещата лиги доячка. Къде другаде би носил паспорта си мъж, вечно в движение като кинаджията? Къде, ако не в джоба на гърдите си?

Алийде се втурна към сградата.