Софи Оксанен
Чистка (31)

Дори куче не може да прехапе веригите на наследствеността

1992, Западна Естония

Когато момичето заговори за своя Владики, ъгълчето на окото й спря да трепка, забрави да попипва ухото си, по бузата й заигра трапчинка, изчезваше и пак се появяваше. Кухнята се къпеше в слънчева светлина.

Момичето имаше красив нос. Такъв, че да го гледаш с удоволствие още от рождението й. Алийде се опита да си представи Талви на мястото на Зара, бъбреща на кухненската маса, с весели пламъчета в очите, разказваща за живота си, ала не успяваше. Винаги, когато Талви идваше на гости след преместването, бързаше да си замине. Ако Алийде бе по-различна майка, дали и Талви щеше да бъде друга? Може би нямаше да сумти по телефона, че във Финландия всичко необходимо се купувало от магазина, когато Алийде я питаше дали е засадила нещо в градината. Ако тя самата бе по-различна, дали Талви щеше да идва да й помага за беритбата на ябълки, вместо само да праща лъскави снимки на новата си кухня, новия си хол, новия си кухненски робот, а никога свои. Може би на младини нямаше да се възхищава на лелята на приятелката си, която живееше в Швеция и имаше кола, и изпращаше на момичетата списание „Бурда“. Може би нямаше да заиграе на обменно бюро, да упражнява диско танци. Тогава може би нямаше да копнее за друго място. Всъщност, те и другите това искаха, значи последното не бе грешка на Алийде. Ала защо това момиче, разказващо прехласнато за Владики, не бе желало да се изсели на Запад? Искало само да си спечели пари. Навярно само Естония бе тъй претъпкана с хора, останали да натякват, че по време на войната трябвало да заминат за Финландия или Швеция, и тази мантра се бе предала на идните поколения с приспивните песнички. Или пък Талви си бе намислила да пожелае чужденец за мъж, понеже моделът, предлаган й от съюза на собствените й родители, бе нещо, което далеч не искаше за себе си. Това момиче тук мечтаеше да стане лекарка и да се завърне у дома, ала Талви още от пубертета бленуваше единствено да замине със западняк. Започна се с хартиените кукли, на които рисуваше дрехи като от „Бурда“, и продължи с дънките „Сангар“, които търка цяло лято. Талви и приятелките й ги триеха с тухли до безкрай, за да добият същия износен вид като западните. Същото лято съседските момчета си играеха на „хайде да отидем във Финландия“, построиха си сал и преплаваха с него пътната канавка, после се върнаха, понеже не знаеха какво биха могли да правят в тази Финландия. Разочарованието на Мартин растеше от ден на ден. Тогава Алийде не споделяше огорчението му, но сега, когато реституцията стана актуална, трябваше да признае, че изпитваше същото спрямо Талви, понеже напредването на този процес не я интересуваше на йота, нито пък подготовката на документите. Ако Алийде бе по-различна майка, дали Талви щеше да поеме нещата тук като нейна помощница?

В деня преди момичето да се появи, Айно за пореден път дойде да й дърдори по въпроса със земите и Алийде повтори съвета си за кой знае кой път: Айно трябваше да подаде документите заедно с братята си, нищо че бяха такива пияници. Ако се случеше нещастие с някого от тях, поне щеше да има кой да движи нещата. Тя пък все искаше да чака поне армията да се изтегли от страната — подозираше, че руснаците щяха да се върнат с пълни редици и какво — пак ли щяха да се събират на гарата и да ги тъпчат във вагони за добитък? И Алийде нямаше как да не се съгласи, че онези войници засега не даваха изгледи да ходят никъде, само от време на време се вясваха в селото да крадат, отвеждаха воловете и опразваха магазините от тютюн. Те пък се възползваха от облагата да купуват от тях армейски бензин.

Алийде примижа, гърлото я стегна. Дори това руско момиче, седнало на стола с разклатените крака, бе по-заинтригувано от случващото се в кухнята от собствената й дъщеря. Талви никога не би заговорила за детството си с тъй красиви думи. Нито пък се бе случвало да попита как се приготвя мехлемът от невен. Това момиче искаше да знае необходимите съставки. Това момиче би се увлякло по всички чалъми, научени от Крел, какви треви да къса сутрин и какви при новолуние. Ако бе възможно, със сигурност щеше да я придружи да берат жълт кантарион и бял равнец, когато настъпи подходящото време за тази работа, Талви никога не би го сторила.