Софи Оксанен
Чистка (34)

Страданията пречистват паметта

60-те, Западна Естония

Докато Мартин се грижеше и за други аспекти от отглеждането на детето в семейството, Алийде пое отговорност за всичко свързано с реденето по опашки. Годините минаваха, а Мартин не бе повикан в Талин, с което намеците за възможностите пред него в кариерата заглъхнаха и Алийде вече не чакаше той да уреди набавянето на продукти чрез партията, та се редеше на опашка след опашка, стиснала Талви за ръка, като по този начин я учеше какъв е животът на порядъчната съветска жена. Определено успяваше да се отърве от опашката за месо, понеже в месарницата работеше нейна позната, Сийри. Когато й съобщеше, че са заредили със стока, Алийде поемаше на слалом между претъпканите боклукчийски кофи пред задната врата на магазина, влачейки Талви за ръка. Така и не се научи да върви бавно с детето и въпреки добрите си намерения, все ускоряваше ход, та се налагаше момиченцето да тича след нея. Алийде, естествено, разбираше, че се държеше така, сякаш искаше да избяга от детето си, ала нямаше начин да изпита угризения на съвестта и в опитите си да се прави на добра майка се чувстваше най-гротескно. Предпочиташе да се съсредоточи върху хвалбите за бащинските умения на Мартин пред останалите жени, напълно заличавайки себе си като майка. Понеже той бе брилянтен баща, другите жени я смятаха за най-щастливата сред тях.

За нейна радост детето поотрасна и започна да тича подобаващо след майка си дори и през рояците мухи в задния двор на месарницата. Понякога насекомите влизаха в ушите и носовете им, друг път по-късно ги намираха в косите си или най-малкото така я сърбеше скалпът, та Алийде бе съвсем сигурна, че някоя от тях бе снесла яйцата си на главата й. Мухите обаче изглежда не безпокояха Талви, дори не махваше, за да ги пропъди, оставяше ги да се разхождат по ръцете и краката си, което отвращаваше майка й. След всяко посещение при Сийри тя разплиташе плитките й и разтърсваше косата й. Знаеше, че е глупаво, ала не можеше да се сдържи.

В деня, когато Талви разказа, че в училище им проверявали зъбите, Алийде посети Сийри в задната стаичка на магазина. Жената тъкмо миеше семипалатинските наденици в солена вода с четка в ръка. Зад гърба й, освен тях я чакаха и колбаси от Талин и Москва. По камарите щъкаха червеи.

— Не се тревожи. Тези отиват на щанда, но скоро ще дойде нов камион с чиста стока.

След пристигането му Алийде наистина напълни торбата си със солидна плячка, две навити полски наденици, парче краковски салам, че и кренвирши. Тъкмо представяше на Мартин запасите си от стоки, когато Талви я прекъсна с неочакваната вест:

— Две големи дупки.

— Какво ще рече това? — попита Алийде, уплашена от собствения си глас. Звучеше като скимтене на ударено куче. Талви вече се мръщеше. Връзката кренвирши бе паднала на масата. Алийде притисна ръце в мушамата, пак бяха започнали да треперят. Усещаше резките от нож по восъчната повърхност, хлебните трохи и мръсотията в процепите. Долови как нещо падна изпод оранжевия абажур на лампата, от повърхността на крушката се отделиха нечистотиите на муха и уцелиха тила й. Шишенцето валериан беше в кухненския шкаф. Дали щеше да успее да го извади и да капне малко в чашата си, без Мартин да я види?

— Какво ще рече това… Означава, че отиваме при другаря Борис! Спомняш ли си чичо Борис, Талви? — засмя се Мартин.

Тя кимна. В ъгълчето на устата му мърдаше парченце сланина. Мартин отхапа още. Топченцата лой в краковския салам лъщяха. Очите му винаги ли бяха така оцъклени?

— Сигурен ли беше? Онзи, дето ви преглежда. Че има две дупки. Може да няма нужда да се оправят — предположи Алийде.

— Но аз искам да отида в града.

— Нали я чу — ухили се Мартин.

— После татко ще ти купи сладолед — отвърна Алийде.

— Какво? — сепна се той. — Та Талви вече е голямо момиче, може и сама да пътува с автобуса.

— Татко ще ти купи и нови играчки — добави Алийде.

Талви рипна да подскача около него и да го дърпа за ръката.

— Да! Да! Да!

Сега вече не можеше да мисли за нищо. Само да успее някак да изпрати Мартин с Талви на зъболекар. С него детето щеше да бъде в безопасност. Ушите й бучаха. Прибра кренвиршите и наденицата в хладилника и се зае да дрънчи със съдовете в шкафа, като същевременно й се удаде тайно да капне валериан в чашата си. После вода. И хляб, за да не лъха дъхът й на лекарството.

— Тъкмо ще поздравиш Борис. Не е ли добра идеята?

— Разбира се, но работата…

— Да! Да! Да! — виковете на Талви го прекъснаха.

— Добре де, ще измислим нещо. Ще си направим хубаво пътешествие до зъболекаря.

Талви имаше съвсем същите очи като Линда. Лицето на Мартин и очите на Линда.