Каси Едуардс
Докосни любовта (7)

Глава 7

Луната разпръскваше по цялата земя своята сребриста светлина. Звукът от ритмичното хъркане на мъжете нарушаваше тихото спокойствие около лагерния огън, който бавно догаряше и хвърляше меки отблясъци. Въпреки че клепачите й бяха натежали за сън, Саша се взираше като хипнотизирана в огъня, а после и в палатката, където Аштън спеше. След като собствената й палатка бе отнесена от течението, той й бе предложил своята. Но тя упорито отказа и сега лежеше навън до огъня, прегърнала спящата Светкавица.

— Мисля, че само аз още не съм заспала — пошепна.

Заслуша се в хъркането, което се разнасяше из въздуха между палатките.

— О, само ако можех да заспя като всички останали!

Завивката й бе пълна с пясък и тя изстена, когато се опита да се настани по-удобно. Нищо не се получи, защото не бе само завивката, която й причиняваше неудобство. Най-вече я притесняваха отнесените дрехи. Ризата и бричовете й се бяха свили, след като се бяха намокрили.

— Ако съдя по начина, по който отхвърляш завивката си, явно имаш проблеми със заспиването — неочаквано каза Аштън зад нея.

Саша подскочи от уплаха. Бе смятала, че е съвсем сама с нещастието си. Тя седна, а одеялата й се свлякоха. Светкавица се събуди и сънливо излая, а после замаха с опашка, когато позна Ащън.

— За Бога, Аштън! Изплаши ни и двете! — скара му се тя и погали дингото. — Изплаши ни до смърт! Мислех, че вече си заспал дълбоко. Всички останали спят.

— Не — отвърна той и коленичи до нея. — Правех се, че спя. Исках да ти дам достатъчно време да разбереш, че си постъпила глупаво, като отказа да спиш в палатката тази нощ. Изглежда, правилно съм преценил.

Саша упорито повдигна глава, въпреки че виолетовите му очи я разтапяха вътрешно. Отражението на огъня в тях им придаваше някакъв странен тъмнолилав и едновременно с това златист цвят, който сломи всичките й възражения. Като че ли с тях виждаше до дъното на душата й и проправяше пламтяща пътека от желание чак до сърцето й.

— Това, което ме безпокои, не е къде ще спя — отвърна тя и се намрази, защото гласът й потрепера от чувствата, които я измъчваха. — Ти си причината, Аштън. А сега се връщай в палатката си. Добре съм. Малко изморена, но добре.

Тя се обърна, като се надяваше да се почувства малко по-добре в отеснялата си риза. Но единственото, което направи, бе, че я опъна още повече на гърдите си, толкова много, че едно копче се откъсна, хвръкна във въздуха и удари Аштън по лицето.

Саша въздъхна притеснено и закри устата си с ръка.

— Аз… Съжалявам, Аштън! — каза, а очите й се разшириха. — И представа си нямах, че копчето може да се откъсне.

Трябваше да скрие усмивката зад дланта си, защото изражението му беше много забавно.

Аштън тихо зацъка с език и се взря в мястото, където ризата се бе разтворила. Светлината на огъня разкриваше един много привлекателен отвор — заоблените й гърди бяха почти изцяло изложени на погледа му.

— Не мисля, че проблемът е в скъсаното копче — отвърна й дрезгаво. — Изглежда, те са се борили с нещо непреодолимо.

— О, да — рече с въздишка тя. — Ризата ми. Сви се. Както и бричовете ми.

Но когато Аштън продължи да я зяпа, проследи погледа му, който сякаш се опитваше да влезе под ризата й, и осъзна защо той не можеше да откъсне поглед от нея.

Червенина полази по бузите й, когато напразно се опита да я притвори, след което придърпа одеялото и се зави. Погледна към него.

— Сладка моя, сама виждаш какво имам предвид — каза Аштън и нежно докосна бузата й с ръка. — Следващия път, когато си купуваш риза, първо се увери, че е достатъчно голям размер, за да може да прикрие великолепните ти гърди.

— Казах ти вече, че ризата се сви — каза му почти с омраза и той отдръпна ръка от лицето й. — Също и бричовете ми. — Тя пребледня. — О, Господи, какво ли ще стане, ако копчетата на бричовете ми също се скъсат? Други нямам, както нямам и друга риза. Само тези можах да си позволя.

— Мисля, че мога да ти помогна — рече Аштън и очите му просветнаха.

— Не, благодаря — отговори Саша. — Ще се справя някак.

Той сви рамене и се изправи. След това протегна ръце над главата си и се прозина.

— Както кажеш. Лека нощ, Саша.

Тя го гледаше как се отдалечава към палатката си, наблюдаваше играта на мускулите по рамената и бедрата му, а сърцето й прескочи един такт. Когато коленичи, за да пропълзи в палатката си, Саша смутено извърна очи. Постави ръка на сърцето си, защото й се искаше то да спре да бие така силно. Бе твърде голямо доказателство за това, колко много обичаше Аштън Йорк. А не биваше.

Въздъхна дълбоко и като почувства нужда да се поразходи и да се отърси от разочарованието, се измъкна от завивките. Когато се изправи, изстена и се намръщи, защото се случи точно това, от което се страхуваше най-много. На една крачка от постелята вече бе загубила едно копче от бричовете си. А после и още едно. Невярващо погледна надолу и се смути от неловкото си положение, защото коремът й се бе оголил напълно, а гърдите й почти изцяло бяха изложени на показ. Сега бричовете не покриваха глезените й и бяха толкова тесни, че всяка крачка й костваше неимоверно усилие.

— Какво ще правя сега? — прошепна и нервно прокара пръсти през разпуснатата си коса.

Две силни ръце около кръста й накараха коленете й да омекнат, защото нямаше нужда да се обръща, за да разбере кой беше. Аштън не се предаваше лесно. Този път вече нямаше избор и трябваше да се съгласи с всяка помощ, която й предложеше.

Всъщност сега бе станала изцяло зависима от него.

Бавно се обърна и го погледна. Устните й нервно потрепнаха, преди да му се усмихне.

— Прав беше! — Мразеше да си признава. — Трябва да си сменя дрехите. Наистина ли имаш нещо, което да ми стане? Не бих могла да пътувам в рокля.

Аштън й се усмихна.

— Мисля, че можем да изровим нещо за теб — каза и продължи да се смее. — Ще изглеждаш малко смешно, но може да казваш, че си клоун от цирка и пътуваш с нас, за да ни забавляваш.

Спря за момент, а очите му светеха от удоволствие.

— Но, сладка моя, ще трябва отново да ни позволиш да те наричаме Спайк. Това име много ще подхожда на един циркаджия, не мислиш ли?

Понеже не намираше нищо смешно в думите му, тя му обърна гръб.

— Като си помисля още веднъж — каза сухо, — една рокля ще ме устрои напълно.

Понечи да го остави, но той застана на пътя й.

— Добре. Няма да те ядосвам повече тази вечер. Хайде, ела в палатката ми! Ще се разровим в дрехите ми и ще намерим нещо подходящо.

Тя се съгласи. Последва го в палатката и се смути, когато усети интимността на атмосферата. Пламъците танцуваха отвън и рисуваха странни фигури от вътрешната страна на брезентовите стени. Нощта бе толкова тиха, а луната — толкова светла и романтична.

А очите на Аштън сякаш бяха бездънни виолетови бездни. Ръката му я погали по лицето и описа няколко кръга около устните й.

— По дяволите, Саша, толкова си красива! — каза й с дрезгав глас. — Знаеш ли колко дълго съм чакал и съм те желал? Колко болезнено бе това очакване?

Сърцето й прескочи един такт от уплаха. Бореше се отчаяно с бурните чувства, които я бяха обзели при това стечение на обстоятелствата. Той бе твърде близо. Почти чуваше ударите на сърцето му, те бяха толкова силни и като че ли отекваха между стените на палатката. Дори усещаше аромата на тялото му.

А начинът, по който пръстът му описваше кръгове около устните й… О, това я караше да се чувства слаба, като че ли щеше да припадне всеки момент…

— Моля те, недей! — успя най-сетне да каже.

Той махна ръка от лицето й, но в следващия момент я плъзна под ризата й и обхвана една от гърдите й. Никога не бе изпитвала нещо толкова приятно!

— Не те доведох тук, за да те съблазня — прошепна Аштън, но в слабините му гореше огън от страст.

Тя покри гърдите си с ръце, но той ги отмести и я погали. Поклати глава — страстта го бе измъчвала твърде дълго.

— Дрехите… — добави бързо. — Трябва да ти дам… дрехите.

Когато Аштън взе зърното на гърдата й между палеца и показалеца си, Саша затвори очи от удоволствие.

— Да — успя да прошепне. — Дрехите… Ти трябва…

Той покри устните й със своите и заглуши всяка дума, всеки протест, всеки порив на съвестта. Тя се притисна о него и се почувства част от тялото му, когато я прегърна. Сключи ръце зад гърба му, а той я положи нежно върху одеялата. Целуна го отчаяно и се задъха от копнеж, защото ръката му за пореден път се озова върху гърдите й.

Без да се замисля какво точно прави, Саша се вдигна и захвърли ризата си, като остави гърдите си съвсем разголени. Той отново я целуна, а после ги засмука, като изтръгна един страстен стон на удоволствие.

— Саша — пошепна Аштън с обожание. — Сладка моя! Толкова отдавна чакам този миг!

Тя прокара пръсти през косата му, наслаждавайки се на ръцете му, които я разсъбличаха. Вече не искаше да се бори. Сърцето й бе спечелило битката. Всичко, което й бе останало, бе обещанието за рая, което й даваха устните му с всяка целувка.

Дрехите и ботушите й бяха захвърлени настрани. Аштън легна върху нея. Взе ръката й и я постави върху ризата си.

— Съблечи ме — прошепна.

Смутена, но нетърпелива да види голото му тяло, Саша се покори на желанията му. Бавно, почти несъзнателно, тя разкопча копчетата едно по едно. После я смъкна от раменете му и въздъхна. Под златистите косъмчета се криеха две твърди, тъмни зърна.

Спомни си колко хубаво й беше, когато той засмука зърната й, затова протегна ръце и властно го привлече към себе си. Погали го с език, сякаш вече го бе правила милион пъти, и чу дълбокия му страстен стон.

Усмихна му се съблазнително, без да се притеснява, че се е съблякла за пръв път пред мъж, след което пръстите й преминаха по стегнатия му стомах и се спряха на копчетата на бричовете му.

Сърцето му започна да бие по-силно и тя го чуваше все по-ясно и по-ясно, докато го разкопчаваше. Пулсът й се ускори, когато плъзна ръце под колана на бричовете му и започна да ги смъква по тесните му мускулести бедра.

Светлината на огъня бе напълно достатъчна, за да може да види мъжествеността му. Тя почти онемя от гледката. Усети твърдостта му, когато го докосна, докато събуваше бричовете му. Аштън застина, защото дори това леко докосване го докарваше до лудост. Неспособен да чака повече, той я покри с тялото си и превзе устните й. Целувката бе последвана от много други, преди той да раздели краката й с коляно. Изстена гърлено, когато докосна женствеността й. Но се досети, че за нея това бе за първи път и моментално се отдръпна, погали я по едно тайно местенце и тя извика от наслада.

— Нуждая се от теб — прошепна, а езикът му опита вкуса на устните й.

Взе ръцете й в своите и я погледна в очите.

— Саша, обичам те! Толкова отдавна те обичам! Кажи ми, че и ти ме обичаш! Кажи ми!

За пръв път тази вечер Саша се върна в реалността. Погледна го уплашено и не можеше да повярва, че е позволила да се стигне дотук. Трябва да е било само миг на лудост, иначе не можеше да си го обясни. Един миг, в който съществуваха само чувствата й към Аштън и всичко останало нямаше значение.

Но бе сгрешила. Бе забравила, че не трябваше да се предава. Обичаше го с цялото си сърце и затова знаеше, че не може да си позволи да му се отдаде, а после да го изгуби.

Един мъж вече я бе измамил. Втори път нямаше да го позволи.

Сложи длани на гърдите му и се опита да го отблъсне. Но колкото повече се движеше, толкова повече влизаше в съприкосновение с тялото и мъжествеността му. Това я смущаваше, защото предизвикваше у нея непозволени желания.

— Саша, по дяволите! — рече Аштън и я притисна към земята. — Просто спри и си помисли какво правиш. Знаеш, че ме обичаш. Една жена не целува така, когато не обича мъжа до себе си. Чувам как бие сърцето ти. Зная, че не е от страх, а защото ме желаеш, Саша. Толкова, колкото и аз теб.

Саша поклати глава.

— Не — проплака. — Не те желая — понечи да освободи китките си. — Пусни ме, Аштън! Сигурно не възнамеряваш да ме вземеш против волята ми. Не възнамеряваш да ме… изнасилиш…

Обвинението го накара да побледнее. Той се отдръпна от Саша и я погледна почти с омраза. Взе бричовете си и бързо ги обу, а после посегна към раницата си. Ядосан, започна да вади от нея ризи и бричове.

— Вземи каквото ти трябва и се махай оттук! — изръмжа, а когато раницата бе вече празна, се обърна и я погледна. — Май е по-добре да изляза аз — стисна юмруци. — И не тръгвай след мен, Саша. Отсега нататък палатката е твоя!

Саша страхливо се отдръпна, когато той взе ризата си, ботушите и кобура. Потръпна, защото получи още един гневен поглед, преди Аштън да излезе и да остави след себе си неловко мълчание. Тялото й още гореше от милувките му, а в устата си още чувстваше вкуса му.

— Какво направих? — прошепна и заплака. — О, Аштън, какво направих? Обичам те! Наистина те обичам!

Никога не се бе чувствала толкова самотна.