Каси Едуардс
Докосни любовта (25)

Глава 25

Река Мъри се виеше и криволичеше през екзотични гори от върби, дървета с груби жълто-кафяви клони и други, наречени „манна“, чиито листа лъщяха, като че ли бяха покрити с лед. Около всички тях се увиваха лиани и приютяваха в прегръдката си цялата дива растителност.

Аштън и Саша стояха до парапета на парахода, а балите с вълна бяха прибрани на сигурно място в трюма на парахода.

— Аштън, толкова е красиво! — възкликна Саша и дълбоко въздъхна, защото преди въобще не бе осъзнавала колко се нуждаеше от почивка. — Не съм сигурна, че някога ще ми се прииска да сляза от този параход. На палубата всички проблеми изглеждат толкова далеч.

— Да, по-лесно можем да забравим всички трагедии, които се случиха напоследък, докато гледаме завоите на тази спокойна река — отвърна той, докато гледаше бялата пяна на река Мъри.

Прегърна Саша през кръста и я привлече до себе си. Никога не бе била толкова красива. Беше свикнал да я гледа в мъжка риза и бричове. Като я видя облечена в тази тънка памучна рокля, гарнирана с дантела и с дълбоко изрязано деколте, с набрани ръкави, по които се разстилаха лъскави къдрици, направени сякаш от черен сатен, усети, че никога преди не я е желал така силно.

Саша усети погледа му върху себе си и му се усмихна.

— Надявам се, че одобряваш това, което така внимателно изучаваш, скъпи — промърмори. — Гледаш ме така, сякаш ме виждаш за първи път. — Тя сведе очи и се изчерви. — Това ме притеснява малко, Аштън.

— Толкова си красива! — Той се наведе, за да я целуне леко по бузата, и усети парфюма й. — Ухаеш прекрасно. Как да дочакам да падне мрак, за да те заведа в леглото?

Саша се разсмя и го погледна в очите.

— Би било твърде неприлично, ако влезем в каютата си и не вечеряме с останалите пътници — рече тя, но се замисли колко романтично би било да бъде насаме с него на парахода. — Хайде дотогава да се насладим на гледката!

— Не мога да откъсна очи от теб — отвърна той и леко я целуна по устните.

Саша отново се изчерви и бързо огледа останалите пътници. Въпреки че никой не им обръщаше внимание, на нея й се струваше твърде неприлично да показват толкова открито и непринудено привързаността си. За да отклони вниманието му, Саша посочи към гората.

— Аштън, виж всички тези животни и птици, които така кротко стоят на брега, като че ли само трябва да се протегна и да ги погаля — рече тя, истински изумена от гледката. — Виж, там има черни лебеди, пеликани… Ах, каква странна птица! — Тя онемя от изненада, когато една птица лира разпери криле и разноцветните й пера затрептяха. — Прекрасно! — възкликна Саша и сложи длани на бузите си.

— Радвам се, че така се забавляваш — каза Аштън и отново я прегърна.

— И в най-смелите си мечти не съм си представяла такива невероятни създания — промърмори Саша. — В Англия всичко е толкова… сиво…

Прегърнаха се и се заслушаха в звуците от витлата на парахода, докато кормчията го закара на пристан в една песъчлива плитчина.

По клоните над главите им пълзяха коали и на Саша й се струваха още по-сладки от обикновено. Белите цветове на коледничето изпълваха въздуха със сладък аромат…

Звънецът ги предупреди, че часът за вечеря наближава. Слънцето слезе ниско зад каучуковите дървета и ги покри с алена позлата, а когато залезе, всичко на брега се превърна в дълги сенки.

Аштън я придружи до трапезарията, където на всяка маса дискретно пръскаше мека светлина една свещ. Предложи й стол, седна срещу нея и хвана ръцете й през масата.

— Гладът ми не е обикновен, не е за храна — прошепна той, а виолетовите му очи просветнаха. — Но тъй като сме принудени да се държим прилично и да вечеряме с другите, аз имам малка изненада за теб, сладка моя.

— Изненада? — Очите й се разшириха. Въздъхна, когато сервитьорът донесе бутилка шампанско и две високи кристални чаши. — О, Аштън, отново шампанско? Наистина ли можем да си го позволим?

— Скоро ще продадем вълната на приемлива цена — увери я Аштън. — В крайна сметка, ти си го заслужи, съдружнико. Мисля, че тази вечер заслужаваш специална награда.

— Ти също, Аштън — отвърна Саша и отдръпна ръцете си, за да може той да налее шампанското.

Тя се загледа в него и за пореден път се възхити на красивото му лице с бронзов загар, който бе придобил, докато работеше на пасището. Той изглеждаше прекрасно в меката вълнена риза, която плътно прилепваше към широките му рамене и мощния гръден кош. Косата му беше пораснала почти до раменете и бе добила златист цвят от слънцето. После той също я погледна и очите му като че ли опариха със своята настойчивост нежната й кожа, а на нея й се стори, че вижда в тях някакво собственическо чувство.

Аштън наля две чаши шампанско и подаде едната на Саша. Вдигна чашата си, когато тя обви пръсти около дългото столче на своята, като също я вдигна и я задържа пред себе си.

— За прекрасната вечер — прошепна Аштън и чукна чашата си с нейната.

Той отпи голяма глътка, докато Саша само опита виното, погледна го, а ресниците й бяха натежали от страст, очите й потъмняха от желание, което досега бе принудена да прикрива. Двама сервитьори дойдоха до масата им и всеки носеше по една чиния с храна, която постави пред клиента си.

— Можете да си изберете плодове — каза едното момче и махна с ръка към масичката за сервиране, която бе отрупана с праскови, круши, грозде, смокини, банани, сливи и големи розови парчета диня.

Саша и Аштън кимнаха, без да гледат. Той отново напълни чашите и те продължиха да се гледат влюбено над ръбовете им.

Тя се разсмя, когато ароматът на храната подразни носа й.

— Ако не хапна сега, това сигурно ще те смути — промърмори и остави чашата си на масата.

— О, едва ли някога би могла да ме притесниш — рече Аштън, а след това на устните му се появи доволна усмивка. — Освен ако не решиш да се преобразиш в онзи образ, наречен Спайк. Ще ми се наложи да обяснявам защо пия шампанско и с него и му държа ръцете.

Саша се разсмя и се хвана за корема.

— Не, глупчо — подразни го тя. — Не разбираш ли? Стомахът ми. Трябва да хапна нещо, преди отново да започнат да ми куркат червата.

Аштън се разсмя и погледна към заека, гарниран с череши. Взе вилицата й, набоде една череша и я поднесе към устните й.

— Отвори широко, сладка моя — каза, а очите му святкаха. — Трябва да те храня добре, нали така?

Саша се изчерви и взе вилицата си.

— Аштън, моля те, престани с тези глупости — скара му се меко. — Притесняваш ме.

Осъзнал, че самият той бе гладен, започна да се храни, като не сваляше очи от нея. Искаше изцяло да се наслади на мига. След като веднъж напуснеха парахода, кой знае какво можеше да им се случи. Много се безпокоеше заради сушата. Заедно със сушата идваше и огънят. Само мисълта какво можеше да се случи с тях при един пожар, караше вътрешностите му да се обръщат.

А в този момент неочаквано имаха възможност да се позабавляват. Чиниите им бяха вече празни, те отново отпиваха шампанско и се наслаждаваха на тихата музика. Свиреше един високи слаб абориген, а единственото му облекло беше кожена препаска около слабините. Като използваше само листо от каучуково дърво, той обикаляше масите и правеше малки серенади на всички желаещи.

Светлината на свещите, музиката, шампанското и невинната красота на Саша — всичко това бе повече, отколкото Аштън можеше да понесе. Остави чашата си настрана, хвана Саша за ръце и я накара да стане. После обиколи масата и я прегърна през кръста.

Наведе се към ухото й, докато излизаха от трапезарията.

— Достатъчно дълго чаках. Време е да покажа на моята лейди колко много я обичам.

Саша потрепера от това обещание за нещо хубаво. Повървя с Аштън под лунните лъчи, докато стигнаха до малката си кабина, в която имаше само една койка, прикрепена към стената, леген за миене, захванат неподвижно за пода, и порцеланово нощно гърне. Въпреки че бе тясно и неудобно, Саша и Аштън успяха да свалят дрехите си за минута.

Каютата бе осветена само от лунните лъчи, които се процеждаха през люка на външната стена. Аштън се загледа в нея за момент и се възхити на меката като крем кожа, розовите зърна на гърдите й и влажните устни. Обгърна я със силните си ръце и я притисна, а тя му отвърна горещо и страстно, когато я целуна.

Саша усети желанието му, когато потърка слабините си в неговите. Той я взе на ръце и я постави нежно на койката, а после властно я облада. Тя се движеше под него, а тялото й тръпнеше от предчувствието за нещо още по-хубаво.

Аштън се отдръпна за миг, но само за да може да й се наслади напълно с ръце и устни. Дъхът й спря, когато устните му направиха влажна пътечка надолу по корема й. После засмука набъбналите зърна на гърдите й едно по едно, направи кръг с езика си около пъпа й и слезе още по-надолу, където меката й плът се разделяше на две под меките косъмчета между бедрата й. Тя се смути, когато я докосна там, а след това нови и нови вълни от удоволствие се разляха по тялото й, когато продължи леко да я гали с език. Потъна в нещо като мъгла и всичко, което остана да съществува, бяха тези нови усещания.

Саша въртеше главата си настрани и издаваше странни звуци, за които чак по-късно осъзна, че са излезли от собствената й уста, почувства се изпълнена с върховен екстаз.

Когато тя достигна ръба на удоволствието, Аштън се отдръпна и влезе в местенцето, запазено само за любимия. Започна да я люби все по-силно и по-силно, а устните му я опияняваха с дълги и настойчиви целувки. Страстта й се разгоря като огън. Изви тялото си към него, душите им сякаш се сляха в едно, сърцата им започнаха да бият в един ритъм.

Аштън измести устните си върху шията й и простена, завладян от дива страст. Това бе едновременно агония и блаженство, тези мигове на безумие със Саша.

Ръцете му инстинктивно започнаха да се движат по дължината на тялото й, да обхващат гърдите й и леко да докосват копринената кожа между бедрата й. Устните му отново намериха връхчето на една от гърдите й, а тя пое дълбоко дъх и изстена.

Неочаквано телата им се притиснаха едно до друго и потрепериха. Аштън навлезе по-дълбоко и по-дълбоко, въздъхна тежко и остана неподвижен в нея, когато двамата едновременно достигнаха до върховната наслада. Саша заби нокти в гърба му, а после нежно плъзна ръце към задните му части.

— Скъпи мой! Колко много те обичам.

Аштън легна до нея, облегна се на лакът и удивено я изгледа.

— Караш ме да се чувствам истински мъж — рече, усмихна се и отмахна кичур коса от челото й. — Никога не съм се чувствал толкова прекрасно, както тази вечер.

Саша се разсмя, надигна се и леко го целуна по веждата.

— Винаги казваш за следващия път, че е бил по-хубав от предишния — подразни го. — Какво ще стане, ако някой път те разочаровам?

Той я прегърна по-силно и тя усети върху корема си, че мъжествеността му отново се втвърдява.

— Никога няма да ме разочароваш — пошепна Аштън и започна да я люби отново. Можеше да усети дъха й, който пресекваше от нежностите му. Започна да гали гърдите й. — Сладка моя, обещавам ти никога да не те разочаровам.

У Саша се разгоря пожар от желание. Приближи устните си до неговите и прошепна:

— Не можеш да ме разочароваш. Господи, Аштън, ти знаеш толкова много начини да ми доставиш удоволствие!

Аштън зарови пръсти в косата й и силно я целуна. Целуна я и телата им намериха пътя си едно към друго, целият покрит с кадифе и огън…

 

 

Дълбоко в сенките на гората, където не можеха да го достигнат слънчевите лъчи, Станфорд Сидуел яздеше със своите хора, като не се отдалечаваше от парахода, за да може да го наблюдава през клоните на върбите. Заби пети в слабините на коня си и спря, а хората му го наблюдаваха.

— Знаете какво трябва да направим сега — каза с мек, но властен глас. — Обясних ви всичко, така че действайте. Трябва да се уверим, че крайният резултат е Аштън да се изненада така, както никога досега. Трябва да спипаме всички на парахода по бели гащи. Но не убивайте Аштън. Трябва само да изнесем всички бали вълна от трюма. Трябва да накараме Аштън да се почувства безпомощен и да приключи с животновъдството. Искам да остави всичко зад гърба си и да си замине като куче с подвита опашка. — Той прочисти гърлото си. — Разбирате, че Аштън не трябва да ме вижда. — Той огледа лицата им, за да се увери, че са го разбрали. — Ще бъда наблизо, за да се позабавлявам с унижението му — сви ръката си в юмрук. — Но пак повтарям: помнете, че каквото и да се случи, Аштън Йорк трябва да излезе от това премеждие жив! — Станфорд размаха юмрука си във въздуха. — Сега да тръгваме! — изкомандва. — Да изпреварим парахода и да му препречим пътя с отрязани дървета!

Мъжете тръгнаха напред, а Станфорд след тях. Разсмя се гърлено. Хората му все още не разбираха какви бяха мотивите му. Но те бяха доволни, че получават заплати, и не виждаха никакъв смисъл да задават въпроси.

Докато яздеше под сенчестите дървета, мислите му се върнаха към Бианка. Тя неочаквано се бе превърнала в пречка за него. Но сега във фермата я пазеха добре. Докато ровеше в сандъчето със скъпоценности и монети, трябваше да внимава за нея. После щеше да я убие. Повече нямаше да му трябва.