Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die katze mit den blauen Augen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Паул Елгерс

Заглавие: Котката със сините очи

Преводач: Вера Андреева

Година на превод: 1986

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Народна младеж

Град на издателя: София

Година на издаване: 1986

Тип: роман

Националност: немса

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ № 2

Излязла от печат: юни 1986 година

Редактор: Светлана Тодорова

Художествен редактор: Елена Пъдарева

Технически редактор: Екатерина Алашка

Художник: Стефан Десподов

Коректор: Катя Георгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2990

История

  1. — Добавяне

Инспекторът от криминалната полиция Алфонс Майер изпълзя от гардероба. След безброй кихавици и наля чаша ракия, отпи и ми кимна одобрително.

— Доста дългичко си поиграхте с нея, вместо веднага да й обясните: „Напразно се напъвате, госпожице, защото Софи Шертел е мъртва“. Добре направено. Красивата Корина ще се почувствува като малко момиченце, което са пратили в банята да си измие врата.

Той си разтри колената, седна, охкайки, вглъби се в мислите си.

— Направих ви тази услуга само за да отиде тя при Хартунг и да каже най-после истината — измърморих аз и ме хвана яд на него, на Корина и на самия мен.

— Всъщност аз изобщо не биваше да я пускам да си отиде, а трябваше да я приканя да ме последва незабавно в префектурата. Дано старият Юп да не ме упрекне, че съм останал докрай в гардероба. Исках просто да ви спестя неудобството.

— Вие сте извънредно благороден човек — рекох аз.

Почука се. Госпожа Зайделбаст открехна вратата и обяви:

— Котката е тук. — Инка се шмугна към мен и се търка о крака ми. — Дамата се върна, тикна ми котето в ръцете и помоли да ви предам да бъдете мил с него. За няколко дни. Но кой ще се грижи за клетото животно, когато ви няма? Това трябва да се изясни, господин Керстен.

— Къде е телефонът? — осведоми се Майер.

Госпожа Зайделбаст му го показа. Той разговаря повече от четвърт час. В това време взех Инка в скута си, допих бутилката житена ракия, гледах втренчено гардероба и си представях как Майер се измъква от него, киха, придобива деловото си изражение и заповядва на занемялата Корина да го последва в полицейската префектура. В такъв случай щях да съм се отървал окончателно! А сега, ще не ща, Инка ми осигуряваше нова среща.

Майер се върна. Беше изчервен до уши и потен.

— Старият Юп ме нахока, но госпожица Бьорних не може да ми избяга вече. Това е най-важното.

Той си избърса челото с носната кърпа, загледа ме умислено и каза:

— Честна дума, жал ми е за вас… Вместо да си гледате така наложителното за човечеството проучване на общественото мнение, вие пак сте затънали до гуша в тази история с убийствата. Криминалният инспектор ви очаква утре в девет часа. Прочее в шахтата за боклука в жилището на Франц Шертел е бил намерен един пистолет. Без отпечатъци от пръсти. Дадени са били четири изстрела, два са били предназначени за Корина, два са улучили Форестие. Значи този, който го е застрелял, е искал да убие и нея. Оръжието, с което е било извършено убийството! А сега да се върнем пак към сестрата на богатия търговец на картини Хайнц Бьорних. Тази дама е истинско противоречие между страха и хитрата пресметливост! Позволявам си да направя за вас следното резюме: опитният проучвател на общественото мнение Ханс Керстен се сбогува с госпожа Шертел. Веднага след това тя написва писмо до Корина Бьорних, отбелязва върху плика „Бърза поща“ и го оставя на масата. Натъкмява се с намерение да отиде до пощата. Някой позвънява. Тя му отваря. Пред нея стои Шертел. Разговор, който завършва със смъртта й. Сърдечен спазъм. Малко след това криминалният инспектор Хартунг и аз нахлуваме в жилището. На масата — все още незапечатаният плик. Хартунг прочита писмото. Софи Шертел пише, че току-що е била посетена от небезизвестния за тази Корина господин Керстен, който е бил на местопрестъплението. Понеже тя, Софи, вече нямало защо да се страхува от мъртвия Шертел, чувствувала се задължена да информира полицията за връзката между фалшификатора на картини Шертел и галерия Бьорних. Нека Корина да я посети, защото трябвало да се изяснят още няколко неща, свързани със задвижените по поръчение на една личност дела на Анет Люмиер. Тя, Софи Шертел, нямала никакви намерения да създава на Корина угризения на съвестта заради леля й и брат й. Но може би тя щяла да се съобрази с някои неща. За тази все още съществуваща възможност трябвало все пак да поприказват, преди Йоханес да се е върнал от Париж. Така че очаквала Корина. Смайващо е колко смислено е могла да пише, въпреки че е била пияна до козирката.

— Явно, това е било някакъв особен вид пиянство.

— Странно. Ние залепваме марка на бързото писмо, затваряме го, занасяме го в пощата. Типично за стария Юп. От този момент Корина е под наблюдение. Тя е излъгала криминалната полиция, премълчала е съществени неща, има опасност да се укрие. Телефонът й се подслушва. Какво става, след като пощаджията занася след пладне бързото писмо на „Паркщрасе“? Пет минути по-късно Корина се обажда по телефона на брат си и му прочита всичко. Господин търговецът на картини я съветва да узнае най-напред какво е искал от госпожа Шертел тоя Керстен и преди всичко какво е узнал от нея. Настоява за незабавна информация. Корина телефонира в префектурата и моли за вашия адрес. Като причина не й хрумва нищо по-добро от котката. Аз получавам поръчение да дойда у вас. Ако се появи госпожица Бьорних, би трябвало да се опитам да стана таен свидетел на разговора. Най-трудното в цялата работа беше, че имах строга заповед да не ви подготвям за посещението на дамата и да не ви давам никакви подходящи указания. Вие трябваше да се справите сам.

— Трябваше да бъда избудалкан! Фу! Оглеждали сте се за скривалище, докато си пийвахте от житената ми ракия. Вие сте едно съвсем долно ченге!

— Без нерви, моля. Старият Юп е уникален човек и освен това не е добре с жлъчката. В нашия занаят обедняваш всяка година с по една илюзия и се обогатяваш с опит. Не ме ругайте! Още малко и щях да се задуша в шкафа. Този нафталин е чиста отрова…

Не можех да си поема дъх от гняв, не исках и да слушам повече приказките му. Бил съм използуван с определена цел от Майер и от Корина. На него вече, почти не му се сърдех, но че тя е искала да ме изиграе, беше жестока обида. Значи молбата й е била само претекст, за да ме подпита ловко за посещението ми у госпожа Шертел… Съвсем неволно си бях поиграл с нетърпението й. Много я беше яд на мене, като си тръгна, след като бе претърпяла поражение. Така й се падаше.

— Тази дама е съвсем зле с нервите — размишляваше на глас Майер. — Сигурно ще съобщи на брат си с най-голяма бързина добрата новина за кончината на госпожа Шертел. Господин търговецът на картини вече няма защо да се страхува от скандал, защото, щом няма ищец, няма и съдия. А не знае, че сме прочели писмото с неясните намеци и че самите ние сме го пуснали в пощата… Красивата Корина сигурно ще отпътува за известно време. Затова е трябвало да се отърве от котката. Но защо Шертел се е изложил на опасност и се е отбил посред бял ден у бившата си жена? Какво е искал от нея? Тя отнесе със себе си отговора в гроба.

Майер трябваше да върви в префектурата.

— Старият Юп не обича да чака. Да не забравите за утре в девет часа. Той ще бъде много мил с вас.

Мрачно го заплаших с юмрук.

 

 

Криминалният комисар Хартунг не беше в никой случай „много мил“. Седеше важно зад писалището си, пушеше пура и ме измерваше навъсено. Майер беше седнал на известно разстояние от мен с делово изражение.

— Нека признаем, че играта ви на детектив у госпожа Шертел и сведенията ви за тоя Форестие ускориха разследванията ни. — Тук той се ядоса: — Но ще трябва да признаете, че ние щяхме да й кажем кратко и ясно: „Франц Шертел е жив“. В такъв случай госпожа Шертел щеше да си спести ужаса при вида на своя смятан за мъртъв мъж, ужас, който е бил смъртоносен за сърдечно болната.

— Сметнах, че само въз основа на приликата между фотографията и мъртвеца в магазина аз нямам право…

— Да, да — прекъсна ме той нетърпеливо. — Ако ми се бяхте обадили преди посещението си у госпожа Шертел, Майер щеше да дойде след половин час и щеше да й покаже нашата снимка на убития.

— Аз ви излъгах във вилата, господин комисар — възразих доблестно. — Все пак чета криминални романи, когато не ми се спи.

Той махна пурата си, пъхна я в устата си, прекара длан по плешивината си и се обърна към Майер.

— Чухте, нали? А тъкмо се канех да похваля този господин Керстен, че не се е поддал на красивата Корина и не й е издал нито дума от разговора си със Софи Шертел.

Майер само се ухили.

— Та вие изобщо не знаете какво щях да направя с госпожица Бьорних, ако вашият прилежен възпитаник не се беше вмъкнал в гардероба — отвърнах аз на удара.

Хартунг се наведе рязко и ме загледа сериозно.

— Знам много неща за вас. Включително и за нещастието, което ви е сполетяло преди две години, и как сте живели след това. До днес. Когато пусна някого да си върви, след като съм го заварил на местопрестъплението при убийство, аз искам да узная всичко за него. На трийсет и пет години сте, а приличате на петдесетгодишен. Косите ви са побелели. Нямаше да направите нищо на госпожица Бьорних. Вие — не!

— Би трябвало да проявите разбиране защо не бях в състояние да кажа на госпожа Шертел истината за Форестие. Тя го обичаше.

Той кимна разсеяно, облегна се назад, взе една папка, захвърли я отново и заповяда:

— Нещата от архива!

Майер отиде до шкафа и му донесе куп прошнуровани изрезки от вестници.

— Аз съм само един обикновен криминален комисар — каза Хартунг — а търговецът на картини Бьорних е станал по неведом начин милионер и членува в голф клуба, в който спортува и господин полицейският префект. Подобен човек е недосегаем, докато не успея да представя на съдия-следователя абсолютно неопровержими доказателства за вината му. А аз не мога! Обвинението срещу галерия Бьорних трябва да бъде повдигнато от някое лице, което е било ощетено чувствително при машинациите от голям мащаб с фалшифицирани картини на стари майстори. Отделът за кражби и фалшификации на художествени произведения е попаднал на една следа, ала тя води до там, където един криминален служител би дръзнал да надникне само по нареждане, подписано от най-високо място. Засега бих искал да се въздържа от това.

Той погледна към Майер, който веднага се намеси:

— Криминалният комисар иска да намекне, че като представител на вашия дюселдорфски институт вие, господин Керстен, бихте могли евентуално да насочите разговора си с едно определено лице към интересуващата ни тема, а именно за мнимия Ван Гог от дневната на Люмиер.

— Да не би в случая с определеното лице да става дума за господин федералния канцлер — или пък за Франц Йозеф Щраус? — попитах аз изплашено.

— Политиците и без това се ползуват с имунитет — възрази Майер. — Но все пак за един от най-богатите индустриалци във Федералната република.

— В един от Нюрнбергските процеси той беше осъден на шест години затвор, но това не навреди нито на здравето, нито на милионите му — измърмори Хартунг. — Става дума за Фридрих Гунтроп. Моля, това е снимката му. Има титлата доктор хонорис кауза и правото да бъде назоваван генерален консул. На това държи особено много, не забравяйте. За предпочитане е да го наречете „господин генерален консул“ един път повече, отколкото по-малко.

Фридрих Гунтроп, икономически монарх (78-годишен). Цветна снимка на лика му върху цяла страница на гланцовата хартия в „Квик“. Бялата коса — сресана прилепнало върху ъгловатия череп. Гладко чело. Веждите — тъмни четинести черти. Сивите очи гледат студено, втренчено, дълъг прав нос, от който две бръчки се спускат по мършавите бузи до ъглите на устата. Тънки, властни устни. Малка, плоска брадичка. Леко щръкнали уши. Бяла яка обрамчва сбръчканата шия. Дискретната синя вратовръзка е с небрежен възел.

— Господин генералният консул се подвизава в Дюселдорф, в замъка Хоенфелз. В нашата документация е издирено всичко за семейството Гунтроп и е подредено хронологически. Изслушайте внимателно Майер, господин Керстен.

— Този човек се оценява на един милиард — започна краткия си доклад Майер — но тези данни са отпреди три години. Междувременно са се прибавили още някои и други милиони. Самовластният шеф на концерна Гунтроп твърди, че не пуши, че презира алкохола, че не ходи нито на театър, нито на кино и чете само баланси. Освен всеобхватната си страст да притежава по-голямата част от акциите в компаниите на стоманодобивната, каменовъглената и автомобилната промишленост той има още една, доста скъпо струваща наистина — колекционира картини на стари майстори. Частната му галерия е световноизвестна. Преди няколко години му беше на гости персийският шах заедно със съпругата си. Гунтроп бе достатъчно щедър, за да подари на милия си гост един Дега̀ на стойност 300 000 марки. Дъщеря му Уши — от третия брак — кара снежнобял джагуар и според баща си пилее твърде много пари. Синът му Рудолф ръководи стоманолеярен завод в Лотарингия, но татко му смята, че пътува твърде често до Лазурния бряг. Синът му Йоахим, изглежда, още повече се е отклонил от правия път. Плейбой от висока класа. Вили в Париж, Монте Карло, Сен Тропе, Акапулко. Последната му фаворитка е една френска филмова звезда. Страхотна жена…

— Престанете — изстена криминалният комисар. — Нашият господин Керстен вече пребледня целият от благоговейно стъписване пред височайшите кръгове, до които би трябвало да намери достъп.

— Да, наистина, как ли ще…? — запънах се аз. — Някой секретар ще ме отпрати на бърза ръка.

— Ще ви дам тайния номер на Фридрих Гунтроп, който е известен само на най-приближените му сътрудници и на нас, естествено. Щом се доберете до него по телефона, разкажете му възторжено, че „Веритас“ се интересува от неговото меценатство към изкуството и от отговора му на изключителния въпрос, който може да бъде зададен само на колекционер, прочут като него: „Защо един милионер събира съкровища на изкуството?“ Сигурно ще ви хрумне как да го формулирате. Гунтроп е много горд, че може да се надпреварва с най-големите галерии в страната и чужбина, чувствува се като „пазител и хранител на непреходни ценности“ и тръби за това по цял свят. А „непреходните ценности“ придобиват от година на година все по-висок курс това знае и той самият. Вашите дюселдорфски работодатели ще бъдат прещастливи, ако ви се отдаде да застанете очи в очи с един от най-богатите мъже във Федералната република. Едно изключително интервю от най-висша класа! Подобно нещо си струва труда, нали?!

— Ако успея — подчертах аз и бях обзет от нерешителност.

— Ще успеете, сигурно ще успеете — изфуча Хартунг. — В днешния брой на един дюселдорфски вестник в рубриката „Из светските среди“ пише, че Гунтроп се добрал до неизвестен досега Ван Гог. Ще ви дам снимката, направена от госпожица Бьорних, на картината на Форестие. Няколко умели въпроси-уловки към стареца, и той ще наостри уши.

Погледнах го, погледнах към Майер и си помислих за обещанието, което си дадох — да се отдръпна окончателно от цялата тази работа с убийствата. Сетне им казах, че имам фолксваген, купен на старо, чийто мотор, се задавя периодически. До Дюселдорф и обратно ще се оправя някак си. Но до замъка Хоенфелз би трябвало да се добера поне с мерцедес; заявих, че това сигурно е необходима предпоставка, за да погледнат на мен сериозно като на посетител у един милионер.

— Грешите! — ухили се Хартунг. — Кралят на стоманата и въглищата и на какво ли не още живее съвсем скромно и мрази всякакво разточителство — така пише във вестниците. Обикновен гражданин, който пътува с влак във втора класа и си позволява само по един костюм на няколко години. Секретарят му носи обеда от заводския стол. И след като господин генералният консул си похапне от „канчето“, кара колело из частния си парк. Обиколка подир обиколка. Единственият лукс, който си позволява след това спортуване, е чаша минерална вода, поднесена му от верния слуга на сребърна табличка. Да, да, нашите велики мъже са скромни и обикновени хора и влачат с усилие огромното бреме на милионите си. Ако беше някой сетен сиромах, нямаше да бъде принуден да излежава шест години в затвора — по собствените му думи. И до каква степен е прав! Като сетен сиромах нямаше да може, разбира се, да внася годишно по 100 000 марки в „Приятелският кръг на Химлер“. Като притежател на гигантски концерн обаче той си позволи тази щедрост. И за това беше наказан по-късно. Какъв противен свят! — Хартунг смачка яростно угарката от пурата си, пое дълбоко въздух и измърмори, че понякога може да ти дойде до гуша.

— Е, добре, ще се опитам — съгласих се аз. — Аудиенцията при Фридрих Гунтроп е един шанс за мен — независимо дали ще излезе нещо полезно за вашите разследвания.

Криминалният съветник ми стисна ръката и ми даде една картичка с тайния номер на Ф. Гунтроп и плик с цветната снимка на Корина.

Казах му, че утре сутринта заминавам за Дюселдорф и че оттам ще му докладвам по телефона. За успеха или неуспеха.

— Какво ще направите с котката? — запита Майер.

— Ще я взема с мен.