Паул Елгерс
Котката със сините очи (18)

Двамата с Алфонс отседнахме в луксозното нощно заведение „Казино дьо Пари“ на „Кайзерщрасе“. Номерата на малката сцена започваха едва след един час. Посетителите бяха може би десетина. Бардамите скучаеха на бара. Светлината бе приглушена, а музиката — още повече и певицата шептеше песничките си на микрофона. Една брюнетка се подпираше уморено на бара и фиксираше Алфонс. Познавах това момиче, казваше се Елфриде, а се подвизаваше под името Кармен.

Очаквахме Ивет. Снимките по стълбището привличаха посетители с помощта на съвсем голото й тяло. Тази майсторка на стриптийза бе съумяла да покаже едно многообещаващо съвършенство на формите. Тя пристига винаги в 21,30, осведоми ме Алфонс, запътва се веднага към бара и изпива едно двойно уиски без примеси.

— И преди всяка своя поява люсва по още едно — каза Кармен. — Без уиски Ивет не може да покаже нищо. Принудена е да повишава ниското си кръвно налягане. Чак в полунощ то е както трябва за стриптийза.

Двамата с Алфонс бяхме вечеряли вкъщи. На салам, сирене и няколко чаши бира той ми разказа, че старият Юп ходил у брата и сестрата Бьорних и у доктор Лудерер. Никой не отрекъл, че е посетил снощи Шертел. С черния си мерцедес търговецът на картини закарал след това в града сестра си и Лудерер, като оставил най-напред нея, а после и него по домовете им. И двамата твърдели, че са си легнали веднага. По същия начин постъпил и Хайнц Бьорних, след като прибрал колата в гаража.

— Но никой от тримата не може да посочи свидетел за времето след завръщането си вкъщи. Корина живее сама. Жената и дъщерята на Лудерер са заминали нанякъде, а икономката му е спяла и не е чула нищо. Шофьорът и прислужницата му също спели, разбира се. Корина притежава беемве купе, а Лудерер — опел капитен. И двамата са могли да се върнат отново при Шертел. Междувременно Бьорних вече се е оплакал от завоалирания разпит на префекта — съиграча си на голф, и той страшно се накарал на стария Юп. Защо водел следствие, сякаш е извършено убийство. За подобна теория нямало ни най-малки улики! Самоубийство и край на делото, което изобщо не съществувало. Голфът е здравословен и полезен спорт, нали?

Алфонс ходил при д-р Клагеман. Той, разбира се, не знаел нищо, не бил говорил с никого за моето посещение и за снимката на картината на Ван Гог. И тук неудача.

— Но Хартунг притиснал Лудерер до стената. Тогава той си подвил опашката и извадил на бял свят копието от договора за продажбата и фотокопията от експертизите за картината на Ван Гог. Как мислиш, чия е най-тлъстата експертиза? — ухили се той. — Е, няма да те карам да размишляваш за това в тоя задух.

Танцов антракт. Неколцина господа се покатериха, или се стовариха върху столчетата пред бара и няколко бардами нямаше вече защо да скучаят. Кармен се протегна лениво и тръгна към нас. Хълбоците й се люлееха.

— Да ви направя ли компания, господа? — запита тя.

Алфонс й поблагодари и каза, че сме тук само за да поговорим с Ивет.

— Но едно питие мога да ви поръчам.

— Предпочитам да ми дадете на ръка 9 марки и 50 пфенига, господин Майер. Видях една сладка рокля в универсалния магазин. Струва осемдесет. Смятам да ги спечеля тая нощ. Загряхте ли? Но съм гладна. Може ли да си поръчам нещо?

Алфонс кимна.

— Парите ще ви дам после.

Тя отплува и подвикна на бармана:

— Фреди, два „уелски принца“!

— Ще изяде един сандвич в кухнята, а ще каже да ми представят сметка за цяло блюдо — въздъхна Алфонс.

— Гешефта й си го бива — отбелязах аз. — През нощта ще огладнява все по-често и ще иска да я черпят с още много питиета.

— Това й е работата. Искаше да стане танцьорка, но не успя. Още не се е скапала напълно, не се продава всекиму. Когато ми се налага да отсядам по служба в това заведение, тя идва на масата ми и бъбри непрекъснато. Така успявам да се съсредоточа най-добре върху задачата си и да остана съвсем незабелязан.

— Да, да — рекох аз. — Танцьорка не е станала и като поостарее още, вече никой няма да я вика на масата си и прочие.

Кармен донесе питиетата, усмихна се, погали Алфонс по врата и ни остави сами.

Разбърках парченцата лед със сламката си, отпих една глътка. Не бях в настроение.

Ивет се появи точно навреме. Беше минала през задния вход и вече седеше на високото столче от лявата, по-тясна страна на бара. Барманът побърза да й сервира чаша уиски без примеси. Беше с белезникаворуса, силно тупирана коса, а раменете й бяха наметнати с кожа от миеща се мечка. Тя разгърна кожата и извади на показ доста плът, люсна уискито, подпря лакти на бара и каза високо и ясно:

— Голяма пустош днес, Фреди.

Кармен се завъртя наоколо, поговори тихичко с нея и тя ни погледна крадешком.

Алфонс сметна, че вече е време да установи контакт.

— Бъди смел — измърморих аз, сръбнах от „уелския си принц“ и си помислих: смъртта на Шертел, изглежда, не й се вижда чак толкова потресаваща… Кармен ги запозна, Алфонс положи усилия да се държи светски и целуна ръка на Ивет. Тя го придърпа за вратовръзката малко по-наблизо, каза няколко думи, смъкна се от високото столче и изчезна зад вратата, която водеше към гримьорните.

Алфонс се върна при мен, целият изчервен.

— След модното ревю тя е на наше разположение. Трябва да издържим още малко. За смъртта на Шертел знае, разбира се, отдавна, но аз трябва да науча от нея нещо определено. Старият Юп смята, че това е много проста работа, като оставим настрана колко жестоко ще се охарча днес. При нас не признават служебни разходи над двайсет марки.

— Ще издържим — рекох аз — получих аванс, а и без това кога ли ще имам възможност да се насладя на такова голямо изкуство. Всъщност тя не трябваше ли да бъде в траур, а?

— При такава работа няма как да спазва траура. Може би при мисълта за любимия Франци ще носи цяла седмица черно бельо.

Светлината бе намалена. Прожектори оплетоха лъчовете си върху малката сцена. Там бе застанал мъж с бял смокинг. Конферансието. Оркестърът изпълни в негова чест туш.

Той се извини надълго и нашироко, че моделите за модното ревю за съжаление не били пристигнали още, че директорката била изпаднала в отчаяние, а директорът вдигнал скандал и уважаемите гости можели да станат свидетели на това чрез усилвателната уредба. Ние чухме как директорът и директорката се хокат взаимно и как той в края на краищата заповяда модното ревю да се състои при всяко положение и дамите до една да участват в него.

Така и стана. Начаса. Една след друга „манекенките“ минаха с танцова стъпка през сцената. Номер едно беше драпирала малко тюл около гърдите и ханша си, номер две се представи с оскъдни бикини, номер три беше без горна част на банския си костюм, но имаше халат, който от време на време оставяше да се свлича от раменете й. Останалите три се появиха само с шапки. Конферансието прояви духовитост дотолкова, доколкото при преминаването на всяка от завъртащите се дами четеше подробно описание на модела рокля, подправено с недвусмислени плоски шеги. Това не беше ревю на дрехи, а на плът.

Ивет постави финалното ударение. Съвсем гола и боса, тя размаха две огромни ветрила от паунови пера и изпълни нещо като танц, при който ветрилата покриваха само за миг разлюлените й гърди и потрепкващия й задник. Физиономията й изразяваше пълно безразличие, сякаш всеки момент се канеше да извика: „Можете да ми…“ Цветовете на прожекторите се меняха бързо — ту червен, ту син, ту ослепително бял. Конферансието даде уверения, че Ивет била облечена с вечерен тоалет на Диор и описа подробно елементите на скъпия модел.

Прожекторите угаснаха. Туш. Аплодисменти. Крясъци. Свирки. Похотливи погледи. Оказало се беше, че всичко това си струва парите и щеше да си струва парите и занапред — независимо на каква цена. За бардамите се отвори работа. Оркестърът засвири тангото „Синьо море“ и певицата застена чувствено.

Първият мъртвопиян се строполи от високото столче пред бара и бе отстранен от двама чевръсти келнери. Междувременно бях погълнал вече втория си „уелски принц“, без да ми се оправи настроението. Блудкавото усещане в областта на стомаха ми се усили.

— Гладен съм — казах аз.

Алфонс беше просто потресен.

— Не поръчвай, за бога, нищо за ядене, иначе ще стигнеш до просяшка тояга!

— Всъщност изобщо не съм гладен — промених мнението си аз. — Просто да ти се доповръща от начина, по който се забавлява нощем нашего брата.

Ивет сдържа обещанието си и седна при нас. Нейната ягодовочервена копринена рокля беше напълно прилепнала и оставяше непокрити раменете й, а и още доста неща.

Алфонс ме представи, а аз казах:

— Вашият номер е великолепен, никога досега не съм виждал такива прекрасни ветрила.

— Разрешавам ви да ме почерпите с едно уиски заради страхотния комплимент. Вече съм си го поръчала.

Келнерът донесе питието и тя го изпи на един дъх.

Скупчихме се по-наблизо и Майер със смайваща ловкост докара разговора до Шертел, който бил добър негов познат.

— Вие бяхте близка с него, нали? Той ми е разправял много пъти за вас. Колко смайващо е това негово самоубийство във вилата ви! Едва ли може да има някаква връзка между него и внезапната смърт на бившата му жена — или?

Ивет люсна на мои разноски още едно уиски без всякакви примеси и констатира:

— Вече започва да ми писва. Не стига, че днес ме изтормозиха криминалните, ами и вие започвате сега. Е, добре, щом сте познавали добре Франци…

Беше пияна при всяко положение, ала говореше, без да се запъне.

— Да се самоубие, понеже бившата му жена се поминала? Ама че тъпотии! За него тя беше само евтина помощничка. Взе я заради мангизите й и с тях отвори дюкяна. Хитра лисица беше тоя Франци. Започна с крадените мадони. От селските черкви. Чудите се, а? Чак после му дойде наум за картините. Не го свърташе, залагаше на едро. Имах вземане-даване с него още преди години. Нищо сериозно. Загубих го от очи. Сетне имах връзка с един търговец на картини и при него срещнах Франци отново.

— При Хайнц Бьорних? — запита Алфонс.

— Ах, ама вие познавате и сладурчето Хайнц? Страхотен е, нали? Тогава бях доста изпаднала. Трябваше да се правя на статуя. Да стоя неподвижно върху пиедестал, осветена от глава до пети. И вашего брата, похотливците, да стърчите там и да правите тъпи забележки, докато ви изхвръкнат очите. И тогава Бьорних ме измъкна оттам. Хрумна му номерът с ветрилата и така си оправих положението. Той ми помогна и за вилата. На специална цена — не е за вярване. Е, като се имат предвид връзките му…

— И у Бьорних се срещнахте отново с клетия Франци…

— Да, тъкмо се беше развел, а пък на мен Бьорних ми беше писнал. Знаете ли, той е от хората, с които никога не си наясно. Понякога се отнасяше с Франци като с последен парцал. Тогава се сближихме — нали знаете как стават тези неща. Имам още едно жилище във Франкфурт. Бьорних вече не се мяркаше при мен, а Франци много пътуваше — от разпродажба на разпродажба. Купуваше картини и колкото по-стари бяха, толкова повече печелеше. А сега изведнъж — самоубийство! Ще продам вилата, повече няма да стъпя в нея… Щеше да се жени за мен, а сетне изведнъж напусна Франкфурт, защото все още се страхуваше от жена си. Сигурно го е мразила, а той имаше угризения на съвестта. Бях му стегнала юздите и дори се канех да офейкам заедно с него — в Хамбург може би. Но първо женитбата, беше ми обещал. А взе, че умря… — Ъгълчетата на устата й затрепкаха. — Беше толкова съкрушен от това, как бившата му жена паднала и умряла. Хубава смърт всъщност, нали? Франци все се упрекваше. Стреснал я бил, а тя имаше слабо сърце. Освен това застреляха партньора му в бизнеса и Франци вече не искаше да спи в жилището си, ето защо се пренесе във вилата ми. Имаше нужда от спокойствие след тези вълнения. А когато се поуспокои, можа да осъзнае някои неща и му стана ясно защо се е стреснала толкова, като го е видяла. Тогава престана вече да се самоупреква. Та тя е искала да го убие. — Махна на келнера и вдигна един пръст.

— Три пръста, моля — казах аз. — Три уискита. Плащам по едно питие. Някоя или някой иска да убие някого, а не го сторва. И като се страхуваше от нея, защо въпреки това я посети и я стресна толкова?

— Питате, сякаш сте от криминалната! Майерхен е много по-любезен от вас… Но хайде, от мен да мине, щом сте толкова любопитен. Бившата му жена трябваше да удостовери, че по времето, когато са убили художника, той е закарал колата си в гаража. И тъй като го е смятала за мъртъв, ненадейното му появяване й подействувало като шок.

Нищо ново за Алфонс и мен. Шертел ми беше разказал същата история.

— А вечерта при мен, във вилата, получи просветление: Тя е искала да го убие! Направо се е опитала! Не с отрова — с истински пищов! Ако не беше умряла, сега щеше да е в дранголника.

Келнерът сервира трите уискита.

— От къде на къде бившата жена на Франци трябваше да е в дранголника, ако не беше умряла? — запита Алфонс малко нетърпеливо.

— Тя не е вече между живите, а за умрелия не бива да се говорят лоши неща, нали? Но Франци доста се стресна, защото беше истинска случайност, дето го е сбъркала с художника. А той е бил облечен с домашната дреха на Франци. Красива беше, капитонирана, с копринен хастар. Подарък от мен за рождения му ден. Искала е да застреля Франци, а е довършила собствения си любовник. Да се съсипеш, а? Ето защо се е изплашила толкова, че Франци, когото е занитила така добре, се появява изведнъж жив и здрав пред нея… Ах, не искам повече да мисля за него. Това самоубийство, но защо, по дяволите, защо? Никакви грижи, не, вървеше му, здрав беше — имаше и мен.

Няколко секунди Ивет изглеждаше много натъжена. Сетне хвърли поглед наоколо, изпъна рамене, усмихна се насила, грабна чашата си.

Оркестърът свиреше сантименталния шлагер от „Любовна история“. Прожекторите святкаха в червено и синьо. На съседната маса две момичета крякаха и се суетяха около един шишко с килнато кепе. Имаше нещо комично в това.

Софи Шертел! — барабанеше в черепа ми. Софи Шертел! Беше застреляла Форестие — човека, когото обичаше. Каква зловеща грешка! Заплати я с живота си.

Алфонс седеше надвесен напред и гледаше втренчено цветята във вазата. Хлъцна и с треперещи пръсти заопипва вратовръзката си.

Аз вдигнах чаша и казах:

— Пия за това, че сме все по-наясно!

С Ивет нямаше какво повече да се занимаваме. Беше казала, каквото имаше да казва, а за Франц Шертел и за собственото си нещастие не искаше да мисли повече. Все пак Алфонс побърза да зададе въпроса, дали Шертел е имал пистолет и дали бившата му жена е знаела за това.

Отговорът на Ивет изясни много неща:

— Да, беше си донесъл от войната един армейски пистолет, който стоеше винаги в чекмеджето на тезгяха. Госпожа Шертел знаеше това и умееше да си служи с оръжие. Нали през първите години, след като се оженили, е оставала често сама в магазина. Това ми го разказа той, когато прозря какви са намеренията на бившата му жена.

Кръвното налягане на Ивет се беше повишило бързо благодарение на чистите уискита, тя обсипа с ругатни „проклетата убийца“, а на своя Франци беше много обидена, загдето не е оставил поне няколко реда на нея — „годеницата му“. А да не говорим за завещание! Простил се с живота, отчаян от кой знае какво, което така и останало неизвестно за нея. Беше умрял един мъж, комуто бе успяла да стегне юздите и който й бе обещал женитба. Трябваше да свикне с тази мисъл.

Алфонс я провокира, като й предложи да се върне отново при Бьорних. Не, за това и дума не можело да става. Бьорних се оказал отвратителен човек. Отначало — щедри подаръци, а сетне — тия негови специални желания… Накани се да се впусне в подробности за „специалните желания“ на Бьорних, но дойде време за следващия й номер.