Паул Елгерс
Котката със сините очи (15)

В осем часа госпожа Зайделбаст съобщи, че е дошъл господин Майер, и ми обърна внимание, че за закуска разполагала само със сирене. Това не било по нейна вина, а защото снощи съм бил излапал салама. Казах й, че господин Майер и аз ще се задоволим напълно със сиренето и още днес ще й купя ново голямо парче салам.

— И да не забравите за газовия пистолет — напомни ми тя.

Майер беше в добро настроение.

— Снощи нашите хора, които следят Корина Бьорних, са открили къде се намира Шертел. В една вила близо до Таурус. Била е там заедно с брат си и с адвоката. Старият Юп им нареди да не мърдат оттам, да съобщят, щом Шертел напусне вилата, и да не го изпускат от очи. Той вече не може да избяга, а и тази Бьорних ще бъде следена от нас и занапред. Та значи Хартунг ви очаква след два часа. Дотогава ние двамата имаме много време.

Бях решил да посветя Майер в нощното си приключение. Но не го сторих. Ако Шертел удържеше на думата си и се явеше в десет часа в префектурата, можех да съобщя в подходящ момент за това, което бях подслушал. Кимнах на Майер с отсъствуващ вид, прозях се и донесох подноса със закуската от кухнята. Инка се стрелна след мен и получи от госпожа Зайделбаст сутрешната си попарка.

— Не им е лесно на ергените — въздъхна Майер и ми помогна да сложа масата.

— Невинаги съм бил ерген, нали знаете — рекох аз.

Тонът ми беше сърдит, но той се оказа симпатично момче, не се опита да ме утешава, заговори за сиренето и го обяви за прекрасно, както и кафето. След втората чаша главата ме поотпусна.

— Хайде да разтребим масата — предложих аз. — След това ще поседнем и ще послушаме внимателно.

С разтребването се справихме бързо. Нагласих магнетофона си, върнах лентата, направих всичко необходимо за възпроизвеждането и натиснах клавиша.

Най-напред — моят глас:

— Нали нямате нищо против, господин Шертел. Утре или вдругиден ще се явите в полицията…

Инспекторът от криминалната полиция Майер седеше с полуотворена уста и ме гледаше объркано с втренчен поглед.

Оставих го да си седи, занесох пълния поднос в кухнята и се върнах пак в стаята заедно с Инка. Гласът на Шертел ме приветствува:

— … Търговец съм и винаги съм си плащал сметките навреме, но не съм склонен да платя сметката за едно убийство!

— Боже господи — изстена Майер. — Шертел е бил тук и вие не сте… — изохка той още веднъж.

— Тихо, имайте търпение — казах аз шепнешком, седнах на масата и регулирах силата на звука.

Несъмнено Шертел е изхитрувал. Нито дума, че е присъствувал при сключването на сделката във вилата в шестнайсет часа. Нито дума за деловите му връзки с галерията Бьорних, а за сумата от 50 000 марки, предназначени за Форестие, също не бе станало дума, разбира се. Корина Бьорних беше информирала най-напред Форестие, а Шертел обвиняваше бившата си жена, че насъскала любимия си Йоханес срещу него…

В крайна сметка Шертел наистина беше „извън играта“ — по собствените му думи. Слушахме го почти цял час. Последното му изречение беше:

— Тази дама ще трябва да даде някакво обяснение за това.

Клавишът с надпис „стоп“. Майер каза тихо:

— Сега е ваш ред.

— Първата и действително крайно неприятна изненада ми се случи още вчера след завръщането ми от Дюселдорф. Вече докладвах на господин криминалния комисар как и къде ме нападнаха, а на вас още не съм.

Сетих се за пистолета в джоба на палтото ми, донесох го и го сложих на масата.

Сервирах първата си история и веднага след това втората — за посещението на Шертел. Останалите си нощни преживявания премълчах.

Майер ме погледна укоризнено.

— Седял е тук и е пил от джина ви, а един час преди това разговаряхте с мен по телефона, но само хленчехте нещо за „даряване на помощ и утеха“. Потресен съм.

Той грабна пистолета, пъхна си носа в заглушителя, прегледа пълнителя и измърмори:

— Куршум в дулото. Имали сте късмет.

— Смятах, че действувам правилно. Записаното на лентата все пак доказва някои неща.

За заплахата на Шертел, че щял да уличи Корина в съучастие в убийството, ако известя полицията за посещението му, бях премълчал одеве. Продължих да си затварям устата и сега, да не би Майер да ми чука сол на главата, че съм се обвързал с Шертел само заради тази заплаха.

— Той може да отрече винаги това, което е казал при записа — констатира Майер. — Вас може да ви излъжат, полицията — също, а сетне пред съда да си върнат думите назад и да дадат под клетва съвсем други показания.

— Пред съда след един-два месеца? Важното е какво ще стане днес! Ако Шертел не се яви в десет часа, ще бъде измъкнат от тая негова вила. Със или без белезници.

— Имат късмет с тази възможност. Но криминалният комисар ще ви нахока доста хубавичко. Били сте длъжен да ни информирате!

Вбесих се.

— Не съм длъжен за нищо. Ни най-малко! Разбира се, ако Шертел беше убиецът, би трябвало да се упреквам за нещо. Никой друг, освен убиеца на Форестие не е насъскал срещу мен този тип с маската и трябва да благодаря на една котка, че той не ме гръмна. А Шертел нямаше да ми се обади по телефона и да се уговаря с мен, за да праща след това хора да ме нападат в гаража. Той няма представа, че сега снимката е именно у мен. Поради това не би могъл да има нищо общо с маскирания тип в гаража. Ясно ли е?

— Излиза, че Шертел не е търсеният от нас убиец, понеже сам казва, че не е. Безупречна логика — подигра ми се Майер. — По дяволите, само Шертел е имал някакви подбуди да убие Форестие! Щял да назове убиеца? Любопитен съм какво ще излезе от това. Пак ще си имаме работа с вездесъщия непознат…

Замълчахме за няколко минути, сетне аз заговорих за д-р Клагеман.

— Неговият магазин за картини принадлежи всъщност на Бьорних — поясни Майер. — Клагеман е само търговски управител. Но това е известно само на неколцина финансови експерти. Веднъж е бил замесен в деликатна афера. Продажба на готически статуи, крадени! Защитник му бил Лудерер. Прегледахме преписките, понеже госпожица Бьорних работи там. Клагеман никога няма да признае, че е говорил с когото и да било за снимката на мнимата картина на Ван Гог. Щом стане напечено, те се сплотяват, защото всичките разчитат да припечелят от един и същ източник. Добър пример за търговците са политиците.

Сетих се за подслушания разговор във вилата и бях принуден да призная, че е прав, що се отнася до обичайния търговски морал.

— Запазвам си преживелиците у Гунтроп за Хартунг, за да не ни се наложи да слушате всичко по два пъти. Да отидем ли в гаража? Там се търкалят шапката и карнавалната маска на разбойника.

Той кимна.

В гаража докопах кирливата шапка и маската и изнесох на Майер доклад как е протекло нападението.

Горе, в стаята ми, намерихме една книжна кесия. В нея пъхнахме шапката и маската. Огледах се за бутилката джин. Беше почти празна. Налях остатъка в две чаши, придадох на физиономията си любезен вид и казах:

— Още не съм много стар наистина, но съм по-стар от вас. Обединяват ни общи ядове, хайде да минем на ти, Алфонс! Аз се казвам Ханс.

Той се ухили и пихме брудершафт.

— Във всеки случай бих положил скъп венец на гроба ти — увери ме той — но тази работа с Шертел… — Майер поклати глава. — Тепърва ще трябва да я преглътна. А можех пак да се скрия в дрешника.

Той се загледа в чудовищния шкаф и изпадна в меланхолия. Сложих Инка в скута му и Майер взе да я гали. Копринената й козина пращеше.

После пусна отново последната третина на записа, взе си бележки и каза:

— Шертел не разполага с безупречно алиби. Ала е толкова уверен, че и аз също започвам да му вярвам почти напълно, че знае кой е убиецът на Форестие. Но нима този убиец е в пълно неведение и не допуска, че Шертел може всеки момент да го изпорти? Не ми се побира в главата. Остава само вездесъщият непознат? Но с този трик Шертел би си останал точно толкова под подозрение, колкото и сега. Едва след ареста и самопризнанието на убиеца ще бъде доказана неговата невинност.

Не можахме да си поприказваме повече по този въпрос, защото се звънна. Наближаваше десет часът.

Майер излезе и отвори на един полицай. Пъхнах в чантата си кутийката с магнетофонната лента и кесията. Майер се върна, вече облечен с палто, и взе пистолета от масата.

В коридора беше застанала госпожа Зайделбаст. Беше с ролки в косата и имаше ужасяващ вид. Полицаят чакаше, аз подадох на Майер чантата и си облякох палтото, Майер държеше пистолета в дясната си ръка.

— Велики боже! — изкрещя госпожа Зайделбаст. — Какво сте сторили, господин Керстен?

Майер бързо скри пистолета в джоба си. Маркирах прегръдка с госпожа Зайделбаст и я уверих многократно, че съм безукорен гражданин, а полицията ме взема само за кратка разходка. Тя не ми повярва изобщо, вдигна ръце и се оттегли към кухнята.

— Ха сега де — прошепна Майер.

— Какво ще стане с котката, когато се озовете в дранголника? — прогърмя гласът й.

Полицаят ме спаси. Той козирува и доложи кратко и ясно:

— Срещу този господин няма никакво обвинение. Можете да бъдете напълно спокойна, милостива госпожо.

 

 

 

След краткия ми разказ се разрази гръмотевичната буря в лицето на криминалния комисар Хартунг. Нима наистина съм бил повярвал, че Шертел ще бъде тук в десет часа? Хванал съм се бил на въдицата му, той само си търсел някой глупак, за да му послужи в случай на нужда за свидетел, че е изпълнен с почтени намерения да се предаде доброволно на полицията. Било стар номер, да изиграеш пред някой глупак ролята на всезнайко, а по-късно вече да не знаеш нищо, да се позовеш на невинността си и да изчакаш при пълно спокойствие какъв доказателствен материал ще представи криминалната полиция.

След прослушването на записа щеше да говори другояче. Но за това нямаше време, Майер трябваше да се свърже по радиото с инспектор Лесих, който следеше Шертел. Майер отиде до радиостанцията, върна се и докладва, че Лесих не можел да съобщи нищо ново, Шертел не бил напускал вилата.

— Беше със силна простуда, може би има температура и е на легло — осмелих се аз да отбележа.

Хартунг ми хвърли унищожителен поглед и наредя Лесих да позвъни и да разбуди милия и ах, толкова болен Шертел и да го покани най-учтиво да се повози до префектурата.

Майер изчезна отново.

Аз седях като на тръни. Старият Юп прехвърли, мляскайки, угарката от пура от десния в левия ъгъл на устата си и изръмжа:

— Един човек с изподрано лице е бил заловен тази сутрин на централната гара. Поне едно радостно нещо. После ще имате очна ставка с него. Дано да му стане шапката.

Майер се стрелна в стаята.

— Разрешавате ли на Лесих да разбие вратата, шефе? Шертел не отваря.

— Да се влезе насила. Да се арестува! Може и без заповед. Аз отговарям.