Паул Елгерс
Котката със сините очи (22)

Големият салон на оригиналния италиански ресторант „Римини“ приличаше на претъпкана с масички сладоледчийница, а келнерите и човекът зад тезгяха имаха вид на съвсем истински италианци. Беше много шумно, миришеше на месо, сготвено с много подправки, и на доматен сос, а по масите нямаше нито едно свободно място. Управителят, чийто костюм беше почти толкова черен, колкото и лъщящата му мазна коса, ме насочи с поклон към стълбата, потривайки ръце. Усмихваше се благо и намирисваше на чесън.

Горното помещение се оказа широка галерия. На една от задните маси седеше Хартунг. Имаше решителен вид, но все още от ъгълчето на устата му не стърчеше угарка. Здрависахме се и аз му поднесох кутията с пури.

— Дано да ви харесат, господин криминален комисар. Били дори ветроупорни.

Той каза:

— Много мило от ваша страна. Давам ви прощален обяд, господин Керстен, защото се запознахме при необичайни обстоятелства. Трябва да благодарите на добрия ми нюх, че не ви задържах на местопрестъплението. Майер сигурно ме е сметнал за напълно склерозиран… Е, добре. Създадохте ми някои ядове, вас пък ви сполетяха неприятни изненади. Заради вас наруших кой знае колко пъти служебните разпореждания и ви посветих в неща, които всъщност съвсем не ви засягаха. Защото се надявах, че дамата Бьорних ще ви разкаже повече работи, отколкото на мен, дядката. В края на краищата се утвърдихте като асистент на моя инспектор и заедно с него изследвахте тавани. Днес можем да сложим точка на всичко това. Случаят с убийството на Люмиер е изяснен медицински и криминалистично, в случая с Форестие убийцата не може да бъде подведена повече под отговорност, а при Шертел няма престъпление, защото става дума за самоубийство. А братът и сестрата Бьорних ще си поделят като единствени наследници 400-те хиляди марки — или няма да си ги поделят, ако лелята е завещала състоянието си на някой приют за котки или ако Гунтроп все пак вдигне скандал… Вие и аз, ние двамата, едва ли ще се видим много скоро. След няколко седмици се пенсионирам.

Най-после успях да взема думата.

— Не е самоубийство, господин криминален комисар. Поисках да говоря незабавно с вас, понеже…

— Толкова ли е спешно, че да бъдем принудени да се откажем от нашия оригинален италиански обяд? — прекъсна ме той. — Да не би да ни избяга някой убиец, а?

— Не, той не възнамерява да бяга. Чувствува се сигурен като в банков сейф, ако трябва да повторя думите ви.

— В такъв случай не искам да чуя нито дума повече, за „спешното“ има време, след като се наядем — разпореди се той, махна на келнера и поръча два пъти „канелони“ с пълнеж от месо и бутилка шампанско.

— Това са нещо като банички, омесени от тесто за макарони — обясни ми той, впусна се в подробности за предимствата на италианската кухня, назова различни подправки, потъна в мечти за апетитни салати, а доматените сосове определи като еликсир на живота. Старият Юп се оказа гастроном!

Келнерът ни сервира примамливо ухаещите „канелони“, наля от пенливото шампанско и постави бутилката в кофичката.

Хартунг вдигна чаша.

— Да пием за късмета и за надеждата, защото тежко на този, който загуби и двете.

Двамата отделихме чаши от устните си едновременно и аз казах:

— Господин Бьорних предпочита смислената наздравица „За всестранните ви успехи“.

Той се засмя недоброжелателно.

— Кой знае какво е имал предвид! Неговата сполука е била за мнозина други беда. В нашата страна няма чист начин за натрупване на милиони.

Наядохме се мълчаливо и с наслада.

Келнерът разтреби масата. Хартунг си взе една бразилска пура от кутията, помириса я малко подозрително, извади нещо от джоба си и отщипа върха й с нещо малко и хромирано. Аз му дадох огън и отбелязах, че Бьорних използува същия реквизит на пушачите на пури, само че комбиниран с отварачка за бутилки.

Той издуха синкавия дим към покривката, изглеждаше доволен, и промърмори, че не бивало да прибързвам с най-важното, ако изобщо го има. Сега щял да ме изслуша спокойно.

След десет минути знаеше всичко. Редом с чашата му за шампанско лежаха две капачки и на всяка от тях имаше по четири еднакви драскотинки.

— Колко неразумно от моя страна — признах си аз. — Ако ви бях показал начаса капачката, вместо да я прибера в разсеяността си, четирите вдлъбнатини щяха да ви направят впечатление. Бьорних носи със себе си своята резачка за пури, комбинирана с отварачка за шишета. Тогава щяхте да успеете да арестувате убиеца.

Той пушеше възбудено.

— Не бива да се слага тиганът на огъня, ако рибата е все още в морето! За съжаление нямаше да мога да го сторя, нямаше да имам дори и правото да приканя Бьорних да си обърне джобовете, а камо ли да го претърся. С дребните мошеници няма проблем, Бьорних обаче е измежду едрокалибрените мошеници. Щеше да се обади по телефона на адвоката си, след това — да ме направи за смях и да се оплаче на най-високо място от безсрамното поведение на криминалния комисар Хартунг. Та нима можех да му кажа в лицето: „В десния ви джоб има една специална резачка за пури. Извадете я!“ Естествено, моята ръка би бръкнала в този джоб по-бързо от неговата. Но не можех да направя това, без да съм напълно сигурен, че това нещо е в джоба му. Ох, какви ги говоря, щях… щеше… Сега я имам сигурността, сега мога да сложа тигана на огъня! Вие сте моят свидетел, господин Керстен. Значи това не е никакъв прощален обяд. Но беше вкусно, нали?

Отговорих утвърдително.

— Сега Бьорних ще ми падне в ръцете! Щом пипна отварачката за бутилки, мога да поема отговорността за задържането му в продължение на 24 часа, не повече. През това време трябва да представя доказателствения материал на съдията следовател. Обиск на дома. Заповед за арест. Вашият разговор със Софи Шертел, магнетофонният запис, подслушаният от вас разговор във вилата — сега вече всичко добива тежест и осветлява скритите подтици, мотивите.

Лицето му пламтеше сред синкавия дим. С дясната си ръка потърка плешивината си, поклати глава, усмихна се.

— В боклукчийската кофа имаше две капачки и си спомням много добре, че бяха съвсем гладки. Но в килера открихме само едно празно шише. Аз, разбира се, бях убеден, че едната от капачките е от биреното шише, което стоеше на кухненската маса. То може да бъде отворено и с отварачка за консерви, като се използува острието й. Правил съм го успешно вкъщи. Значи Шертел не е имал непременно нужда от отварачка като тия, дето се продават по магазините. Едната капачка е доказателство за погрешния ми извод, а втората може да докаже едно убийство. — Той вдигна чаша. — За вашия късмет да бъдете поканен на гости от господин търговеца на картини, можем да се чукнем и за Йопих от детективското бюро „Сатурн“, нали той уведоми красивата Корина за нощната ви разходка, а тя разказа за това на брат си.

— Не смятам, че Йопих е отишъл при Корина. По-скоро мисля, че е разказал на Бьорних за втория свидетел на неговото полунощно посещение при Шертел, а именно за мен. И той си е имал някакви съображения и е бил убеден, че сведението му е ценно.

— Опитвате се да защитите красивата Корина?

— Не я разбирам и туйто. Ще ми се да я разбера.

— Ще трябва да я попитате — отговори ми той рязко. — Бьорних и Шертел са били загрижени за 400-те хиляди марки, старата дама от „Паркщрасе“ — за далече по-малко, но все са били няколко хиляди. А Корина? Само за това да покровителствува Форестие? От Бьорних и Шертел, които са щели и занапред да експлоатират таланта му — а дали не е било нещо като болезнена мания — да имитира стари майстори? Тогава сигурно го е обичала, а?

— Не, не е задължително — възразих аз разгорещено, но вътрешно се съгласих с него… Форестие я беше рисувал. Картината в ателието му… нейният портрет! И на „възпроизведения“ Ван Гог — Корина… Проумяването на всичко това ме жегна. Нямах намерение да кажа на Хартунг за картината в моята стая. Позирала ли му е Корина?… Не, няма да си призная това. Казах му: — Искала е само да го използува срещу брат си. Тя нарече Хайнц Бьорних „подъл мошеник“.

Хартунг засмука усилено пурата си, обгърна се с дим.

— Имаме още малко време, господин Керстен. Не ми се излиза сред уличните миризми със запалена пура, ще си я изпуша тук. Мога да си обясня вашия личен интерес към заварената сестра на Бьорних. Какво искате да узнаете? Попитайте ме и аз ще ви отговоря. Но може би ще трябва да ви разочаровам.

— Защо е работила първо при Шертел, а после при Клагеман? — запитах аз. — Та Бьорних е можел да й предложи много по-добре платено място в собствената си галерия.

— Слушайте сега хубаво какво ще ви кажа. Още старият Бьорних е търгувал с картини, но не е забогатял от това. Първата му жена умряла при раждането на Корина, през 1953 година се оженва отново и втората му жена довежда седемнайсетгодишния си извънбрачен син Хайнц. Старият Бьорних го осиновява. Анет Люмиер бе неговата неомъжена по-голяма сестра. Тя се преселва във Франкфурт и се погрижва за малката Корина, като я взема със себе си. Старият Бьорних умира през 1955 година при така и неизяснени мистериозни обстоятелства и оставя магазина на втората си жена, която предава ръководството му на сина си Хайнц. Той се възползува от конюнктурата, поставя търговията си с картини на широка нога, основава галерия и след десет години е припечелил вече първия си милион. През това време се оженва, но жена му го напуска и една година по-късно вече е разведен. Няколко пъти срещу него се завежда следствие, ала винаги липсват доказателства. Майка му умира през 1961 година и му завещава цялото имущество. Корина си остава почти с празни ръце и е напълно зависима от доведения си брат. Той си купува къща — още не вилата, в която му бяхте на гости днес — и заживява там с нея. Налице е такъв един полицейски доклад, господин Керстен, усърдният Майер успя да го изнамери: Една нощ само по риза и палто Корина се втурва в най-близкия полицейски участък и моли за закрила срещу брат си… Разследването удря на камък, понеже се срамува да разкаже подробности.

— Каква свиня — промърморих аз.

— Да, свиня е — потвърди Хартунг. — След това сигурно отново се е преместила при леля си. По-късно, когато след завършване на гимназията следва няколко семестъра „История на изкуството“, старата дама й обзавежда мансардата. Междувременно Бьорних е привлякъл Клагеман за титуляр и управител на уедрения магазин за картини. Корина работи около една година при Шертел, след което става продавачка при Клагеман. Анет Люмиер е доста осиромашала и Бьорних се възползува от това. Нашите разследвания показаха, че човекът, когото котката подреди толкова зле, е бил преди известно време заедно с Клагеман под обвинение за кражба на картини и укривателство. Още при предварителното следствие Клагеман успява да прехвърли цялата вина върху съучастника си, който поема всичко върху себе си и излежава една годинка. Попритиснахме го малко — все пак въоръженото нападение не е детска игра — и той се разбъбри, че Клагеман го обезщетил доста добре за тази превратност на съдбата. С две думи, сега знаем, че в ефектната си дневна старата дама е продавала готически скулптури и други ценни старинни неща като мними семейни реликви, които всъщност са били крадени. Бьорних е набавял „стоката“ чрез укривателя Клагеман и след изгодната й продажба не е бил никак стиснат. Художествените произведения, продавани в рая за молците на Люмиер предимно на богати чужденци, са били винаги скрепени с експертизи на Клагеман оригинали! Вашият гаражен гангстер с карнавалната маска обаче даде показания, че красивата Корина е участвувала в тези гешефти на леля си!

Прекъснах го:

— Не мога да повярвам! Вината трябва да се търси в Клагеман! Той…

— Клагеман! Само ако знаехте, господин Керстен… — Хартунг се разсмя. — Тя добре го натопи. Фотокопията от експертизите за картината от Ван Гог получих от доктор Лудерер. Две експертизи на чуждестранни изкуствоведи се оказаха фалшификации. Но имаше и една истинска, беше подписана със замах от доктор Клагеман. Обиск. Претърсих основно магазина му за картини — мазето също. Вече няма никакво съмнение, че Клагеман е бил замесен в сделката с фалшифицирания Ван Гог. Пред вас е разиграл чудесна комедия, а после веднага е предупредил Бьорних. От два часа тази душица е в следствения арест и този път няма да отърве кожата.

— А когато му показахте снимката, се направи на много изненадан.

— А сега за Форестие — продължи Хартунг. — За анонимната му роля при имитацията, хайде, от мен да мине — възпроизвеждането на стари майстори, госпожа Шертел ви разказа нещичко. Така че случаят с фалшифицирания Ван Гог е специален, понеже Бьорних е организирал за първи път продажбата на подобна картина чрез своята вдъхваща респект леля. Навярно Шертел не е знаел отначало. Той се е погрижил само за фалшивия подпис, а делът му от сделката сигурно не е бил много голям.

— Всичко е ясно. Но в ръката на мъртвата Люмиер имаше листче с телефонния номер на Шертел. А Корина твърдеше, че леля й не го е познавала.

— Може и да е вярно — до един час преди смъртта й… След обаждането на Корина по телефона Шертел начаса се обажда на свой ред на Бьорних да се пази от Корина и Форестие. Бьорних навестява леля си и тя му разказва възмутено, че Ван Гог е фалшификация и че Корина притежава снимка, която доказва това. Казва му, че тя, Анет, не желае да има нищо общо с картината и че в седемнайсет часа ще дойде Форестие и ще предяви правата си върху нея. Бьорних се позовава на изрядните експертизи и убеждава старата дама, че съмненията на Корина са добронамерени, но неоснователни. Настоява, че картината е истинска, нали експертизите го доказват! Сетне съумява да насрочи сделката с един час по-рано. Лелята вече не се съмнява в автентичността на картината и е готова за ролята си. Бьорних информира Шертел, той продължава да бъде подозрителен, бои се от усложнения и настоява да присъствува при продажбата на картината. Бьорних урежда това. Гунтроп купува фалшифицирания Ван Гог; всичко върви според плана.

Шертел дава на старата дама телефона си и я моли да му се обади, ако в седемнайсет часа очакваният от нея Форестие започне да хулиганствува и да настоява, че картината е фалшива — и тъй нататък…

— Какво щеше да стане, ако Люмиер беше успяла все пак да се обади на Шертел?

— Той щеше да повика Форестие на телефона, щеше да му предложи като откуп за мълчанието уговорените с Бьорних 50 000 марки и в случай на отказ да го заплаши, че ще обърне дебелия край и ще повдигне срещу него обвинение във фалшификация. Как би могъл да докаже, че не е поставил сам подписа „Винсент“? Но, изглежда, работата с този фалшифициран Ван Гог е била малко по-особена, защото засега не виждам какъв мотив е могла да има Корина, за да се възпротиви на продажбата. Естествено, Бьорних е знаел от Люмиер, че Корина е дала на Форестие ключовете от вилата, значи му е помогнала да проникне безпрепятствено в нея. Шертел е бил напълно прав: тези ключове са можели да станат съдбоносни за Корина, ако не се съгласи да мълчи и да поддържа баснята за убийството с цел грабеж. И без това всички замесени не са били вече между живите. С изключение на Шертел!

— А защо не се е стигнало до компромис? — залитах аз.

— Шертел е искал да се яви в криминалната полиция и да даде показания, но Корина сигурно е отказала да представи първите си показания за снимката като опит за заблуда — както е настоявал Шертел. За нея нито Шертел, нито доведеният й брат са заслужавали подобна лъжа. Бьорних не е искал да убие заварената си сестра — ето защо застрелва Шертел. Разбира се, той е пратил и маскирания побойник по петите ви, който ще си развърже езика, щом му устроим очна ставка с намиращия се под подозрение в убийство Бьорних! Ако се стигне до дело за убийство срещу Хайнц Бьорних, Корина също ще бъде принудена да наруши мълчанието си. Вече съдиите ще трябва да решат доколко трябва да се имат предвид показанията й като негова заварена сестра. — Бях изчерпателен, но първо — исках да си изпуша пурата докрай, и второ — в края на краищата всичко е свързано с непонятната за вас Корина Бьорних. Още от най-ранно детство унижавана и мъчена постоянно от по-големия си доведен брат, после — най-малкото посветена в ролята на леля си при покупката на откраднати антикварни ценности, младата дама най-после е надигнала глава при сделката с фалшифицирания Ван Гог. Това струва живота на четирима души, а за малко — и нейния собствен.

— Защо Шертел е трябвало да й каже непременно името на човека, който е убил Форестие? Да не би да е смятала, че брат й…

— По този въпрос не мога да кажа нищо. При среднощното посещение тя е държала много брат й да присъствува, а предпазливият Бьорних довежда и адвоката си. Ако го е подозирала, щеше да постъпи другояче. Може би е искала само да провокира Шертел? Ако тя наруши мълчанието си, ще се разбудят още някои неща. Има ли още някакви неясности, господин Керстен?

Хартунг дръпна още веднъж мощно, пурата за малко щеше да му опари пръстите. Примъкна към себе си пепелника, завъртя, натисна и смачка угарката.

— Виждам как стоят нещата дотолкова ясно, доколкото е възможно за един не непосредствен участник — отвърнах аз.

Той се подпря на лакти и ме погледна в очите.

— Предполагам, че напоследък сте стигнали до изумителни изводи. Доста време бяхте живели затворен в себе си, а?

Знаех, че е прав.

— Предположенията ви отговарят на истината, а въпросът ви страхотно ме жегва. Ще трябва да си помисля къде ми е мястото. Това не е съвсем просто, господин криминален комисар.

— При определени обстоятелства човек трябва да преосмисля някои неща. Не е чак толкова лесно — признавам. Професията ми е да пазя това общество и аз ловя риба в мътната му вода. Но колкото повече остарявам, толкова по-мизерно ми се струва то. Такава е моята собствена обреченост. Това е. За мен вече не предстои никакво преосмисляне на нещата. За някои крайно прозорливи хора е съвсем неотложно тъкмо обратното. Те проповядват именно че ужасяващо голямата престъпност е само един симптом на нашето общество. Не, тя е резултатът! А сега ще трябва да ме придружите до префектурата, там ще съставим кратък протокол. — Той пъхна двете капачки в джоба си, плати сметката и се обърна към келнера на чист италиански:

— Грация. Ариведерчи.