Паул Елгерс
Котката със сините очи (21)

В десет без двайсет си облякох палтото, слязох долу, без да ми се наложи да чакам дълго един светлосин форд мустанг. Шофьорът беше с тъмносиня униформа. Той скочи от колата и ми отвори вратата толкова почтително, сякаш бях някой големец. Отпуснах се да потъна в меката седалка.

Господин Бьорних обитаваше една от ония обширни едноетажни вили, при които цената на заеманата площ не играе никаква роля. Околовръст — добре гледана градина, разбира се. Алеята за автомобили беше асфалтирана и стигаше до една външна стълба. Имаше и шадраван, но с празен басейн и наоколо стърчаха няколко мраморни статуи. Поне така изглеждаха, а може и да са били от гипс.

Мустангът спря, шофьорът заобиколи тичешком предницата на колата, отвори вратата и се прегъна на две още по-почтително отпреди. Аз слязох и намерих за уместно да измърморя:

— Можете да застанете свободно.

От само себе си се разбира, че пред парадния вход вече бе застанал един прислужник. Той беше с черни панталони, жилетка на бели и черни райета и бели ръкавици и докато се възземах по външната стълба, разгледа изпитателно моя милост.

— Господин Бьорних моли да заповядате.

В просторното преддверие — скулптурни творби, напомнящи за геометрични фигури и картини, за които дано поне художниците да са наясно какво представляват. Прислужникът пое палтото ми, мина напред, отвори една врата, изчезна, върна се отново и констатира повторно, че господин Бьорних ме молел да заповядам. Влязох.

Той седеше зад някакво писалище, но се отказа от обичайния парвенюшки трик да продължи още малко да чете задълбочено, давайки си вид, че е много зает. Веднага се отправи към мене, стисна ръката ми не особено продължително, но не и съвсем кратко, каза, че е радостен да ме види тук, и ме покани да седна край масичката за пушене. Перленосивият му костюм беше шит по мярка от най-добър майстор. На левия ревер, съвсем изискано, миниатюрна траурна лента. Говореше доста пресипнало, а усмивката и думите му бяха крайно вежливи и дружелюбни. Предложи ми от две кутии цигари и пури. Поблагодарих с думите, че съм непушач, а Бьорних изрази съжаление, че е принуден да не пуши поради настинката си. Той отбеляза, че сме се виждали вече веднъж, макар и за кратко, че междувременно съм завързал близко познанство със сестра му Корина и тя била проявила доверие към мен. Имал голямо желание да ми обясни някои деликатни неща, защото същото, което било за мен случайно съвпадение на безрадостни събития, означавало нещо много повече за него и сестра му, особено след самоубийството на господин Шертел. Закашля се, дясната му ръка направи жест на съжаление.

— Биех на съвестта му, като го придумвах да си признае престъпленията, защото подозирах, че е подбудил този болник Форестие да убие леля ми. Исках да чуя признанието му, тъй като не можех да докажа нищо. И криминалната полиция нямаше да намери никакви доказателства против него. А Форестие е мъртъв… Шертел отрече всичко. След напразното ми посещение предпочете да избяга от отговорност чрез самоубийство. Някои неща си остават неизяснени, което е много тягостно за мен, понеже поддържах с него — макар и съвсем бегли — делови връзки. При едно самоубийство винаги има слухове, предположения. Какво и кой ли не бе свързан с насилствената смърт на достойната за окайване моя леля! И вие сте под подозрение, нали?

Помислих си: смъртта на Шертел дойде тъкмо навреме за този човек, сега може да му припише всички възможни злодейства. Шертел, фалшификатора на картини, подстрекателя към убийството на Люмиер, а и на Форестие, разбира се…

— Пристигнах първи на местопрестъплението на „Паркщрасе“, а вашата сестра и аз бяхме първите, които откриха застреляния Форестие — казах аз. — Случайно — тук намирам, че сте прав. Но дали беше чиста случайност и това, че госпожица Корина ме посети и че някакъв маскиран тип ме нападна и поиска да получи от мен една съвсем определена снимка?

Бьорних смръщи гладкото си чело, стисна бавно в юмрук дясната си ръка и отвърна възбудено:

— Шертел! Той е способен на всичко. Кой друг, освен него би имал интерес към тази снимка? Сестра ми беше фотографирала една маслена картина. Валяше се из магазина на Шертел и тя сметна, че е копие от картината, която бе закачена над камината в дневната на нашата леля: мнима творба на Ван Гог, старата дама смяташе картината за автентична. Сестра ми сравни снимката с картината в дневната и беше озадачена, когато леля ми настоя, че от този Ван Гог не съществува никакво копие, защото винаги е бил семейна собственост и не е заеман никому. Подарък от Ван Гог на нейната майка, която през 1890 година е била икономка на лекаря, у когото е живял художникът. Е, на мен тази история винаги ми се е виждала фантастична. Но наистина картината винаги е висяла в спалнята на леля Анет. Едва неотдавна тя реши да я закачи над камината. Показа ми я и след съвсем кратък оглед за мен беше ясно, че не е на Ван Гог! В тия неща съм ориентиран. Но не исках да й отнема илюзията. Помислете си само — една близо осемдесетгодишна жена… Корина се обади на Шертел по телефона и поиска да узнае от него как стоят нещата с фотографираната от нея маслена картина в магазина, тъй като не е било отбелязано, че е копие. Той се почувствува натясно, защото този Форестие фабрикуваше за него фалшифицирани картини на стари майстори. Чрез посредници Шертел ги предлагаше като оригинални произведения! За тези мошенически машинации аз съм в течение, разбира се, едва от вчера. Неговото самоубийство извади на бял свят някои неща. Шертел твърдеше, че ставало дума за копие на картина от Ван Гог и той незабавно щял да установи в коя галерия се намира оригиналът, след което лично ще разговаря с госпожа Люмиер. Същия ден у леля ми се явява Форестие, твърдейки, че е изпратен от Шертел. Защо ли не е отказала да го приеме… Форестие беше лабилна личност, в плен на наркотиците. Той удуши леля ми и за да създаде впечатление за убийство при грабеж, взе със себе си картината и няколко накита, отряза телефонния кабел и се измъкна незабелязано от вилата. Веднага след това се е стигнало до кавга между него и Шертел. Или самият Шертел е застрелял съучастника си, или някой друг е свършил това заради него.

По този въпрос измамникът действително се движи опипом в пълен мрак, помислих си аз.

— Все още снимката и сестра ми можеха да свидетелствуват срещу него. Затова се опита да убие Корина. Нали и вие присъствувахте! Но от къде на къде си е наумил да изпраща маскиран гангстер да ви напада? Та снимката е в полицията, доколкото зная…

— И за мен е необяснимо — казах аз. — А на някои хора ще им бъде приятно, че Шертел вече не може да говори.

— Ужасно, всичко е ужасно — въздъхна той, опря пръстите на двете си ръце и замълча, защото прислужникът се зададе, бутайки към нас една масичка на колелца. Половин дузина бутилки, чаши, съд с ледени кубчета, сребърна щипка.

Беше ми трудно да преглъщам с каменно лице дебелите лъжи на Бьорних, който искаше да направи от една картина две. Но не допуснах да се издам по някакъв начин. Аз не влизах в сметките, бях извън играта, страничен човек, който знаеше нещо само от втора ръка. Всички, които биха могли да опровергаят твърденията му, бяха мъртви. Ако криминалната полиция отвори повторно дума за времето след 16 часа във вилата, Бьорних, естествено, ще каже, че съжалява, но не е имал никаква представа за намеренията на леля си да продаде мнимия Ван Гог… Д-р Лудерер е длъжен да бъде дискретен във връзка със сключваните договори. Гунтроп не иска да се изложи. Госпожа Люмиер бе намерила клиент за картината си и тя бе променила притежателя си — ала това е напълно неизвестно на господин Бьорних…

Той каза:

— Можете да си вървите, Карл. Ще се обслужим сами.

Запита ме какво ще пия. Коняк? Уиски? Или предпочитам сухо мартини или перно?

Без никакво усилие от езика ми се откъснаха думите:

— Мога ли да помоля преди това за чаша бира. Неподготвен, стомахът ми не може да понесе никакъв концентрат.

— Бира. Бутилка бира. Разбира се, уважаеми. Позволявам си сам да се погрижа. — С гъвкава походка излезе навън, олицетворение на любезността. И ето го отново с бутилка в ръка.

— Дано да не е много студена, беше в хладилника. Мога ли да ви обслужа?

Взе една чаша от масичката, постави я пред мен, бръкна усмихнато в джоба си и извади сребърен уред за подрязване на пури. Това, което направи след това, стана много бързо. Натисна инструмента върху капачката на шишето, завъртя го с рязко движение на ръката си и бирата беше отворена.

С лявата си ръка Бьорних наля бира в чашата ми, остави шишето, седна, сложи крак върху крак и ми пожела:

— Наздраве, господин Керстен. Ще ви последвам веднага с едно перно.

Докато казваше това, той избута с палец капачката от допълнителния прибор към уреда за подрязване на пури и го пъхна отново в джоба си, а капачката хвърли в пепелника.

Отпих една глътка, взех да бутам насам-натам чашата си, сърцето ми биеше лудо и имах чувството, че всичко в мен се сгърчва, като че ме е хванал ток. А в мозъка ми звучеше предупредителен сигнал: „Запази спокойствие, не се издавай!“ Ала малката тенекиена капачка, на която бяха оставили следата си четирите остриета на отварачката, си стоеше в пепелника и там щеше да си остане, ако не успеех да я сменя с капачката от биреното шише на госпожа Зайделбаст. Тогава щях да отнеса със себе си вещественото доказателство и да предам на криминалния комисар Хартунг две капачки, всяка от които е с по четири драскотинки. Имах доверие в интуицията си: никой друг, освен Бьорних не е отворил биреното шише в кухнята на вилата! Той е убиецът на Шертел.

Бръкнах в десния джоб на сакото си, пръстите ми опипаха две назъбени околовръст тенекийки, усетих леката вдлъбнатина върху капачката на биреното шише от хладилника на госпожа Зайделбаст…

Бьорних бутна към мен чашка перно.

— За всестранните ви успехи!

Усмихваше се със сияещ поглед. Аз само сръбнах малко.

Той се наведе напред и ме запита направо:

— Впрочем познавате ли някой си господин Йопих?

Отговорих утвърдително.

— Сестра ми го беше наела да издири Шертел, което крайно некадърната полиция не беше успяла да стори. Господин Йопих твърди, че се бил срещнал с вас в градината край вилата. През същата нощ, когато аз — когато ние искахме да подтикнем Шертел да направи признания. Този Йопих намекна на сестра ми, че сте имали намерението да говорите с Шертел и понеже не ви отворил, сте се опитали да му потропате на прозореца. Ако след като отпътувах заедно с д-р Лудерер и сестра ми все пак сте успели да разговаряте с него, вие сте последният човек, който е видял Шертел, преди да се самоубие. Или…? Така ли е? Много ви моля да ме разберете правилно, господин Керстен. Въпросът ми става излишен, ако и вие като Йопих само сте искали да откриете скривалището на Шертел. Но не е излишен, ако се е стигнало до разговор. Поканих ви тук, за да узная от вас: Какво сте искали от Шертел и дали сте постигнали целта си? Сигурно можете да разберете защо проявявам личен интерес към отговора ви. Вашата професия не ви налага да ходите насам-натам нощем и да дебнете един човек, който има косвена вина за убийството на леля ми, човекът, който навярно е застрелял Форестие. Безспорно всичко ще си остане между нас.

Той изпи перното си и вече не ми се усмихваше дружелюбно.

Помислих: той се страхува. Йопих е назовал името ми и е разказал къде сме се срещнали. Всички лъжи Бьорних ми разправи преди това само за да стигне до въпроса си. Иска да узнае едно-единствено нещо, а именно — колко време съм се задържал през оная нощ в градината на вилата и дали съм видял как при Шертел е дошъл още един посетител… И ако е така — дали съм съобщил наблюденията си на криминалната полиция… Той се страхува! Криминалният комисар е проверил алибито му и Бьорних се е чувствувал сигурен, макар и да няма никакви свидетели за това алиби, докато Йопих не е заговорил за втория човек в градината. Иска да се отърси от опасението, че Хартунг вече не вярва в самоубийството на Шертел и подозира него, Бьорних… Ще го успокоя, той трябва да се отърве от страха си и да се почувствува отново сигурен. Сега за мен е от значение само капачката. Трябва да я разменя!

— Въпросът ви е излишен, господин Бьорних — казах аз. — Аз изобщо не съм имал предвид Шертел, а присъствието ми там през оная нощ е свързано със собственичката на вилата. Една Ивет — вие едва ли познавате тази дама. Исках да я изненадам с посещението си, или по-точно — да изчакам завръщането й. Тя е танцьорка в „Казино дьо Пари“ и се прибира вкъщи много късно. Бях изненадан, като се натъкнах на този Йопих и узнах от него, че Шертел е във вилата. Тъкмо Шертел, който е търсен от полицията! След като вече някой друг беше окупирал къщата, аз, разбира се, не обясних на Йопих, че чакам една дама. Не я бях виждал отдавна и ми хрумна чисто и просто да я изненадам. Нощта беше възтопла, аз — самотен и до какви ли не щури идеи стига човек при подобни положения. Та значи изобщо не ми е било до Шертел. И тогава пред вилата спря някаква кола. Вашата, нали? Измъкнах се незабелязано през храсталаците. От бензиностанцията повиках по телефона такси и след един часа си бях вече вкъщи.

Бях лъгал безогледно и се опасявах, че няма да повярва в набързо съчинената история.

Той се засмя, престана да ме фиксира с очи като кремъци, превърна се отново в любезния домакин, взе бутилката перно, напълни чашите и каза:

— Скъпи мой господин Керстен, каквото и да ви е подтикнало към нощния ви излет, а при това нека оставим настрана споменатата от вас дама — която впрочем през този сезон може да бъде намерена само в градското й жилище, зная това случайно — във всеки случай вие не сте говорили с Шертел. За съжаление някои неща си остават неизяснени, както преди, защото той не се довери никому. Не се ли почувствувахте задължен да съобщите на криминалната полиция местонахождението на търсения от нея Шертел?

— Не. Не искам да имам повече нищо общо с всичките тези убийства и казах това на криминалния комисар Хартунг още преди няколко дни. Ако си бях грабнал куфарите и бях отпътувал, щях да си спестя нескончаемите му въпроси. Та той не искаше да ми повярва, че съм ходил у госпожа Шертел съвсем служебно.

Бьорних се усмихна злобно, посочи, че сегашната ми работа не ми предлага никакви изгледи за израстване, и подчерта, че сестра му има много добро мнение за мен. Той на драго сърце щял да стори нещо за мен. Та значи, ако съм искал да променя живота си, мога да го потърся по всяко време.

Поблагодарих му и го уверих, че никога не съм дръзвал да се надявам, че ще се домогна по някакъв начин до известната галерия Бьорних. Високата оценка на моята личност ми прави чест и ще обмисля любезното му предложение.

— За ваше здраве, господин Бьорних, като имам предвид и вашата уважаема госпожица сестра.

Той беше интелигентен, безскрупулен убиец, а изобщо не му мина през ума, че в оная нощ съм могъл да видя и дори да разпозная някого — без да продавам мълчанието си на съответната висока цена. Повярва на историята ми, вече не бях опасен за него. Но частица подозрителност все пак беше останала нащрек, поради което ми беше подхвърлил като въдица примамливото предложение за работа. Сега беше наложително да му отвлека вниманието. Трябваше да се добера до капачката. Заговорих с възможно най-високопарни слова за търговията с картини, споменах за интереса на моя институт към едно представително допитване и похвалих последния му каталог.

— Беше посветен на импресионистите, но курсът им вече не е висок — отбеляза Бьорних. — Това не е изненада за мен, бях го предсказал и съответно се преориентирах. Следващата ми разпродажба ще бъде крайно разностранна. Работата в моята галерия изисква добре действуващо ръководство, усърдни хора с търговски дух, на сухарите с висше образование не държа никак. Вие сте опитен, ще навлезете бързо в работата.

Той бръкна под масата и ми подаде едно списание за изкуство.

— Вземете го. Специализираните познания винаги са полезни.

Разгърнах списанието и няколко тлъсто набрани изречения в статията „Слаб интерес към импресионизма“ доказаха колко благоприятна за печалбите е предвидливостта на познавача в бранша Бьорних:

„Така например сега Фрагонар би сънародника си Реноар, чийто провал преди една седмица се смята за края на високата конюнктура за импресионизма… Цената на Фрагонар е рекордна за разпродажбите!“

Бьорних се наведе, явно искаше да избере още нещо за мен. Ръката ми се вмъкна в десния ми джоб. Капачката с леката вдлъбнатина! Палецът и показалецът ми я стиснаха толкова яко, че ме заболя… Бьорних се изправи отново.

— Много интересно — рекох аз. — Ще проуча пазара на картини, както борсовия бюлетин.

Той се усмихна, вгледа се в мен внимателно.

— Пазарните цени определяме ние, търговците на картини, но за съжаление съществуват твърде много съперничещи си заинтересовани кръгове, които не съумяват да постигнат съгласуваност помежду си. Така се стига до значителни колебания на курса. — Бьорних стана. — Вашето посещение бе поучително и приятно, господин Керстен.

Личеше, че му е приятно, но на мен не ми беше до това, защото капачката в пепелника бе запленила вниманието ми. Надигнах се бавно, заявих, че аз съм този, който трябва да поблагодари, и взех списанието в лявата си ръка.

Той отиде към писалището, натисна звънеца, като при това ми обърна гръб за малко. Не ми бе нужна и една секунда, за да разменя капачките и да пусна в джоба си вещественото доказателство. Сега в пепелника проблясваше капачката с леката вдлъбнатина.

Прислужникът се появи на вратата. Бьорних ми стисна ръката по-продължително отпреди.

— До скоро виждане, господин Керстен. Кажете, моля, на моя шофьор къде да ви закара.

Кимване с глава, хитра усмивка. Усмивката на убиец…

Последвах прислужника с леко омекнали колена. На шофьора казах една улица близо до полицейската префектура. Щом пристигнахме, изтичах до най-близката телефонна кабина и се обадих на Хартунг.

Не след дълго се чу гласът на стария Юп:

— Измъкнахте се от бърлогата на лъва и всичко е наред, нали, господин Керстен?

— Дори твърде наред, господин криминален комисар. Трябва незабавно да говоря с вас, бих могъл да дойда след пет минути.

— Не бъдете толкова припрян, господин Керстен. Имам желание да ви поканя на обяд. В дванайсет и половина в „Римини“ на „Везерщрасе“, в горния салон. Там ще можете да си излеете душата за това неотложно нещо.

Леко стъписан, приех поканата му.

Не можех да допусна, че Бьорних се е усъмнил по някакъв начин. В пепелника имаше капачка. Защо ще проверява дали тя е същата — с четирите драскотинки, която бе пуснал там небрежно? В едно магазинче за цигари купих кутия с десет бразилски пури и попитах дали имат резачка за пури, към която е прикачена отварачка. Човекът поклати глава и каза нацупено, че досега никога не е виждал подобно нещо, сигурно ставало дума за специален сувенир, а такива неща той не си доставял.

Имах достатъчно време, за да се отбия в пет магазина за домашни потреби и да поискам да ми покажат наличните отварачки за бутилки. Имаше цели купища, но се отличаваха само по формата на дръжката или изобщо нямаха дръжка и струваха с два гроша по-малко. Навсякъде показвах една от капачките с четирите вдлъбнатинки и питах за тази специална отварачка, към която има резачка за пури. Хората вдигаха рамене и казваха, че би могло да става дума единствено за вносно изделие. За рекламен предмет на някоя фирма, която произвежда напитки или пури. Нещо за подаряване, а не за продажба. Към него може би имало и тирбушон, ножичка, а дори и компас. Можели само да съжаляват, че не могат да ме обслужат.