Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (9)

Представите ни за хиената вече са други

Ако слънцето изгряваше среднощ, щяхме да открием, че не само хиената е лоша.

Африканска поговорка

Ти също се храниш с мърша. Винаги съм смятал, че хиените са доста приветливи, а някои — дори много симпатични. Когато човек се занимава по-отблизо с тях, те стават донякъде питомни и доверчиви. Но зная, че почти никой не споделя това мое мнение. Старият таен съветник Лудвиг Хек пише дори в последното издание на „Брем — животът на животните“, че хиените са „грозни, уродливи, тромави и се хранят с мърша и кокали“. Но яденето на мърша само по себе си още не е причина, която да предизвиква отвращение; самият аз се храня с мърша, а също и ти, читателю. Само че чие двамата не убиваме животните, чието месо ядем. Повечето от нас дори не биха могли да сторят това.

Според едно общовъзприето мнение, което се споделя и от стари, опитни африкански ловци и фермери, хиената изчаква, докато лъвове, леопарди или други по-смели хищници убият антилопа, и тогава се опитва да си открадне къс месо или да изяде остатъците, след като царят на животните вече се е наял до насита. Често, докато лъвовете се занимават с убитата зебра, наоколо обикалят гладни хиени, чакали и лешояди и търпеливо чакат най-важният измежду животните да се наобядва.

Гласове на хиени от високоговорител. Неколцина учени, които работят в Серенгети, пък и самият аз понякога сме се съмнявали дали общовъзприетото описание за хиената, което от 150 години насам се среща във всяка книга и непрекъснато се повтаря, е наистина правилно. Това ни накара — приятеля ми Алън Рут и мен — да запишем гласовете на лъвове и на хиени и по-късно да пуснем на друго място звукозаписа по високоговорител. Тогава се случи нещо интересно. Не хиените обърнаха внимание на рева на лъвовете, а, обратно, лъвовете се подмамиха от джавкащия „смях“ на хиените, който се чува често пъти, когато глутници от тези животни бързо разкъсват плячката си, нагълтват я и дори се карат. При този вой повечето лъвове не остават равнодушни. Един подир друг те прекъсват обичайното си занимание — сладкото безделие — и се запътват нататък, където вият хиените. С гласовете на хиените ние сме събирали цели групи лъвове около нашия микробус, примамвали сме ги нагоре до върхове на хълмове, където не се изкачват нито носорози, нито жирафи или антилопи, поради което никога не идват и лъвове. Ето защо на един такъв хълм в парка Амбосели, от който се открива красива гледка, е поставена табелка с надпис: „Това е единственото място, където е позволено да се излиза от автомобила.“ Точно под този гарантиращ безопасността на туристите надпис ние примамихме с нашите гласове на хиени лъвове и си направихме шега: фотографирахме табелката с лъвовете под нея.

Чувствува ли се някоя хиена самотна и търси ли контакт с останалите посестрими от глутницата, тя навежда главата си леко към земята и издава протяжен, не твърде висок зов. Когато пуснахме този звук да се разнася сред скалите, една след друга притичаха 4–5 хиени и учудени застанаха в очакване около високоговорителя.

Не хиените, а лъвовете дойдоха. Когато хиените сами убият някое животно и по време на припряното си ядене започнат да издават своето възбудено кикотене, почти е сигурно, че след известно време бавно-бавно ще се зададат лъвове, ще изпъдят хиените и сами ще се настанят на готовата трапеза. Само рядко, като например неотдавна в националния парк Микуми в Танзания, се случва обратното — хиените да прогонят лъвовете от тяхната плячка. Но в случая осем от единадесетте лъва били млади. Под прикритието на високата трева единадесетте хиени се осмелили да се приближат непосредствено до тях, което обезпокоило и постреснало лъвовете. Обикновено хиените трябва да чакат и да се въртят наоколо. Повечето животни биват преследвани и убивани нощем. Затова, ако пристигнем на такова място през деня, оставаме с впечатление, че лъвовете са убили зебрата, а хиените чакат да получат мършата. Според нашите опити със звукозаписи обаче би могло да се случи точно обратното. Но това са предположения, а за природоизпитателя важат само доказателствата.

Представите ни за хиената са се променили. Напоследък такива доказателства бяха намерени в Серенгети и в прочутия кратер Нгоронгоро от младия холандски природоизпитател д-р Ханс Круук и съпругата му. В бъдеще всички ние ще трябва да променим коренно мнението си за хиените.

Най-напред двамата учени е трябвало да пожертвуват доста особено светли лунни нощи. Досега хиените са били наблюдавани само през деня, тогава са били правени и заключенията. В същност петнистите хиени са активни главно през нощта. Такива изследвания могат да се провеждат особено добре в огромния кратер Нгоронгоро. Там обикновено се срещат все едни и същи животни, които почти никога не излизат извън склоновете му, високи 500 м. Тъй като в кратера не се ловува от доста време, близо четирите хиляди зебри, около десетте хиляди антилопи гну, както и многобройните други животни стават все по-питомни и съвсем не се смущават от автомобилите или от наблюдаващите ги туристи. Нгоронгоро е най-голямата зоологическа градина, пълна със свободни и живеещи при естествени условия диви животни. Но в граничещата с него обширна равнина Серенгети животните все още не хранят същото доверие към хората, тъй като обикалят много далеч, а през някои сезони предприемат големи странствувания и се натъкват на ловци и бракониери извън националния парк.

Петдесет хиени наркотизирани. Всяка глутница хиени си има своя „земя“. В кратера Нгоронгоро живеят около 400 петнисти хиени. Ханс Круук е успял да упои с наркотични патрони 50 от тях и им е поставил марки на ушите. По този начин по-късно е могъл да разпознае всяко отделно животно. От маркираните 50 петнисти хиени той срещнал през следващите шест месеца отново 45 екземпляра и почти винаги приблизително там, където им бил поставил отличителните марки на ушите. Площта на кратера, която е около 250 кв.км., хиените си били поделили на осем участъка. Във всеки от тях живеела една глутница от 80–100 глави. Понякога били виждани извън района им само маркираните мъжки, но не и женските. Останалите 5 маркирани животни, които повече не били видени, били мъжки и по-млади животни. Хиените ловуват обикновено в своя район. Побегне ли гоненото животно в съседната територия, тогава владеещите участъка хиени често пропъждат нахлулите преследвачи от плячката. Петнисти хиени, които идват от другаде и не се числят към глутницата от дадения район, биват нападани и с тях се постъпва като с врагове. Всяка глутница има в ловния си участък и убежища, които много често представляват безразборно изкопани дупки и подземни ходове.

Хиени изминават 80 км., за да задигнат кози. В откритата степ Серенгети нещата са по-различни. Тук съпрузите Круук са маркирали досега 100 хиени. И в просторните равнини, където обикалят големи стада гну, зебри и газели на Томсън, групите от хиени си имат свои територии и постоянни убежища, но по-голямата част от тях се движат с пасящите стада. Понякога те не се връщат с дни в свърталищата си и човек може да ги срещне на разстояние до 80 км. от тях: Една нощ хиени задигнали козите от къщата на един дивечов надзирател в националния парк Калахари, Южна Африка. Той бил така вбесен, че ги проследил до убежището им — то се намирало на 40 км. Значи хиените били изминали общо 80 км., за да похитят козите му. През 1964 г. южноафриканският изследовател Ф. К. Елов установява също там, че хиените убиват сами плячката си, поради което едва ли може да се смятат за мършояди. От 1052 хиени, които наблюдавал, като се хранели, 82% ядели животни, убити от самите тях, а само 11% дояждали плячката на останалите хищници: чакали, лъвове, африкански диви кучета, леопарди и гепарди. При останалите не било ясно кой бил убил плячката. Наистина, една трета от хиените, заварени през деня по време на хранене, ядели от плячката на други ловуващи животни. Навярно затова им е останало и името мършояди.

Тогава, хиените се отчаяли. На африканските петнисти хиени понякога им хрумват най-невероятни неща. Бившият директор на националните паркове на Кения Мервин Кауи, който е вече пенсионер, ми разказа как цяла орда хиени се хранела с отпадъци от кланицата Мбогати край Найроби, особено през войната 1914–1918 г. Тогава се използувало само месото, а вътрешностите, костите и главите се изхвърляли. Но след войната клането внезапно било спряно и хиените просто се отчаяли. Те гризели метли, задигали тенджери, дъвчели и изяждали всяка обработена кожа, обувки, дори напоените с пот кожени ленти на шапките, велосипедни седла, тършували във всички кофи за боклук и изяли няколко жени, които работели на полето.

Едната хиена се закачила за другата. Веднъж господин Кауи закачил с въжета високо в клоните на едно дърво части от убито гну, за да не могат хиените да го стигнат. Той възнамерявал на другия ден да примами с месото лъвове и да ги нахрани. По-рано господин Кауи никога не би повярвал, че може да се случи това, което видял тогава: една хиена скочила 2,4 м. нагоре, впила зъби в крака на гнуто и увиснала на него. Друга хиена също скочила, захапала крака на първата и двете започнали да се люлеят насам-натам, докато най-подир въжето се скъсало и месото заедно с хиените паднало на земята. И така първата хиена удържала със зъбите си не само себе си, а и другата тежка посестрима, която се била вкопчила в крака й. А това бил знак за останалите и те да се опитат да направят такива невероятни скокове. Скоро къс по къс месото било смъкнато на земята, докато всичко изчезнало и било погълнато.

Хиени като изкупителна жертва. От палатките за туристи край Мвея в парка Куин Елизабет в Уганда изчезнала раница с чинии, термоси, прибори за хранене и други неща. Предположили, че е открадната, но по-късно раницата била намерена до входа на едно убежище на хиени. Неотдавна в някакъв кокошарник в Серенгети една хиена изяла 12 гипсови яйца, служещи за полог. И все пак някои пакости се приписват съвсем несправедливо на хиените. От зоопарка за аклиматизиране на животни Крос дьо Кан в Ривиерата избягала хиена. Щом това станало известно, собственикът всеки ден трябвало да плаща обезщетение за удушени зайци, кокошки, гълъби и други домашни животни, с което той се съгласявал, само и само да няма повече разправии с полицията. Няколко дни по-късно младата хиена била намерена мъртва зад някакви сандъци в зоопарка; тя изобщо не била излизала навън.

Европейската хиена е била още по-едра. Хиената живее три пъти по-дълго от лъва. Петнистите хиени са приятни обитатели на зоопарка, макар посетителите обикновено да не се възхищават много от тях. Със силните си зъби хиените трошат и кости, с които лъвовете и тигрите въпреки острите си кучешки зъби не могат да се справят, и така използуват и костния мозък. Ето защо често пъти изпражненията им са твърди и вкаменени. По това и по многобройните запазени кости съдим, че някога и нашият континент е бил обитаван от пещерната хиена. Тя е била по-едра от петнистата — най-голямата от живеещите днес три вида хиени, но иначе доста е приличала на нея. И в зоопарковете хиените живеят твърде дълго; в Берлинския зоопарк една хиена е живяла 40 години. Ето защо може да се смята, че хиената живее три пъти по-дълго от лъва, тигъра или леопарда. Повечето хора сравняват хиените с кучетата, които познават добре. И затова главата на хиената им изглежда много груба, плешките й — големи, гърбът — много увиснал надолу, задната част на тялото — твърде ниска и цялото животно — много грозно и уродливо. Но всеки вид животно си има своята структура и красота и те не бива да се преценяват според понятията ни за красота за останалите видове или за нас хората.

Хиените не са кучета. Голяма хиена скача във ваната. Хиените не приличат толкова много на кучета, както смятат някои хора. Петнистата хиена притежава само две цицки и затова ражда най-често две, съвсем рядко три малки, но никога повече. Бременността при нея продължава 99–110 дни. За разлика от кучетата и по-голямата част от останалите сухоземни хищници малките се раждат с отворени очи, с почти всички резци и непременно с всички четири кътника, дълги към 0,5 см. и веднага могат да тичат. Впрочем малките петнисти хиени се раждат съвършено черни. По-светли те стават едва след месец и половина, и то най-напред главата им. На девет месеца те имат вече петна като родителите си. Занимава ли се човек с тях, малките лесно се привързват, стават игриви и забавни. Съпрузите Круук отгледали една хиена вкъщи, която се движела свободно навсякъде. Тъй като в Серонера, главната квартира на парка Серенгети, влизала често и в хотела и плашела посетителите, наложило се сем. Круук да не я пуска вече вкъщи: тя трябвало да стане самостоятелна и дива. Веднъж едрото животно само си отворило пътната врата и скочило във ваната при госпожа Круук, която тъкмо се къпела. Питомните хиени искат да ги галят, чешат и обичат.

Кучетата и вълците вият срещу луната с вдигната нагоре глава, а хиените — с наведена към земята муцуна. Неудобство за зоопарковете представлява и това, че никога не се знае с положителност дали хиената е мъжка или женска. Външните полови органи са съвсем еднакви и при двата пола. Някои стари фермери в Африка вярват твърдо на баснята, според която хиената можела веднъж да бъде мъжка и да създава поколение, после да стане женска и да ражда малки. Според д-р Викинген при мъжките хиени пенисовата кост може да се напипа, но за да се провери това, животното трябва да бъде много питомно или наркотизирано, или пък е необходим рентгенов преглед.

Често в цирковете се дресират петнисти хиени. Но все пак една хиена е прехапала на дресьора Трубка двата глезена. Повечето пътешественици не се отнасят съвсем сериозно към хиените, докато ги е страх от лъвовете, леопардите или носорозите. Това в същност е оправдано, защото от 10 000 нападения на хиени само в един случай човекът е техен обект, впрочем така е и при лъвовете и леопардите. Ако обаче в някоя светла лунна нощ човек има възможност да наблюдава как хиени гонят и убиват дори едри зебри и гну, ще гледа на тях с по-други очи.

Ловуването на глутници е по-успешно. Петнистите хиени ловуват поединично или по 2–3 заедно, а се събират и на глутници до 100 животни за дружна хайка. Ловуването поединично не е толкова успешно. Само в 4 от 21 поединични ловитби, които е наблюдавал Ханс Круук, хиената е успяла да хване плячката си. Веднъж една хиена се справила сама с възрастно гну, като най-подир го удавила в езерото. А от 11 нападения, извършени от глутница хиени, които Круук е видял, 8 са били успешни. На млади животни и газели хиените ловуват обикновено поединично, докато при лова на зебри и гну действуват заедно. От 188 проби от изпражнения на хиени, събрани в кратера Нгоронгоро, 83% са съдържали само косми от гну, 46% — косми от зебри, 16% — косми от газели на Томсън. От 214 проби, взети в равнините на Серенгети, 54% са съдържали косми от гну, 30% — от зебри, 53% обаче са били с косми от газели на Томсън, което навярно се дължи на това, че и хиените си имат различни вкусове, а при това в Серенгети се срещат далеч повече газели на Томсън, отколкото в кратера Нгоронгоро.

Хиените са по-бързи от зебрите. Когато хиените ловуват нощно време, групите зебри или гну побегнат със скорост 40 км/час. Хиените обаче могат да достигнат 65 км/час. Впрочем човечето от животните, които стават жертва на хиените, са съвършено здрави. Разбира се, това не противоречи на твърдението, че петнистите хиени и останалите хищници унищожават преди всичко болните и слабите животни. В едно стадо от диви животни обаче няма достатъчно такива болни и слаби, за да могат да задоволят всички хищници. Ето защо жертва стават преди всичко голяма част от младите животни. Ако не беше така, тревопасните животни бързо биха се увеличили до такава степен, че скоро биха унищожили цялата растителност, в резултат на което би трябвало да се прибегне до отстрелване на голяма част от тях. А в такъв случай животните отново биха се наплашили от хората и туристите биха могли да ги наблюдават само отдалеч или само нощем, или изобщо не биха ги виждали, както е станало със сърните, зайците, елените и лисиците в Европа.

Зебрите се съпротивяват, антилопите гну — почти не. Ловуващите хиени хващат жертвата си най-често за крака или за слабините, захапват я и не я изпускат, докато не рухне на земята. Тогава те веднага започват да й разкъсват слабините. Жертвата все още е жива и се опитва да се съпротивява. Когато повече от 10 хиени дърпат и късат месо от една зебра или гну, обикновено след 4–5 минути животното се свлича на колене, а след около 10 минути е мъртво. От друга страна, често съм виждал как сред разпръснато пасящо стадо една-две хиени гонят малки гну или газели, хващат ги и ги разкъсват. Наистина, майките им или някое от пасящите наблизо възрастни животни се опитват да се намесят и да прогонят хищниците; останалите членове на стадото обаче не проявяват ни най-малък интерес. При зебрите, напротив, почти винаги жребецът баща на семейството защищава недораслото животно с оголени зъби и с предните си копита. В повечето случаи му идват на помощ и останалите кобили от семейната група. Дивечовият надзирател Майлз Търнър е наблюдавал как хиена подгонила златист чакал сред стадо газели на Томсън и след четири минути го хванала.

За първите малки гну, които се раждат в началото на дъждовния период, обикновено няма изгледи да останат живи. Едва по-късно, когато всички женски родят почти едновременно, малките стават толкова много, че хиените и останалите месоядни хищници не могат да се справят с тях. През една много тъмна нощ хиените устроили в Серенгети истинска касапница сред газели на Томсън. Те убили само на едно място над 100 животни, а изяли само няколко от тях.

Убити хора. Хиените не са канибали. На местата, където дивите копитни животни са изтребени почти напълно от бракониери, или там, където теренът трябва да се освободи за заселване на хора, хиените могат да станат доста опасни и за заселниците. През 1955 г. в района Млание в Малави (преди Нясаланд) трима души били убити от петнисти хиени. Първо пострадало едно дете, от което останала само главичката, след това била нападната една жена, която била влачена на разстояние 3 метра. Жената викала за помощ и съселяните й успели да я спасят, но тя загубила едната си ръка и била така лошо наранена в тила, че след няколко часа починала. Навярно била нападната от същата хиена, която била убила и детето, понеже местата на произшествията били отдалечени само на 11 км. едно от друго. Третото нещастие се случило между 2 села, където един слабоумен човек бил изяден, и то пак от самотна хиена, която после била застреляна. Тя тежала 71 кг. През 1956 г. в същия район жертви на хиени стават 5 души, през 1957 г. — отново 5, през 1958 г. — 6, през 1959 г. — дори 8, и то обикновено от септември нататък. През зимата туземците спят в колибите си, поради което тогава няма човешки жертви. Петнистите хиени обикновено не докосват месо от свои родственици. Единствено Ф. Балестра съобщава за два подобни случая. Мервин Кауи, който преди 40 години трябвало да унищожи в един район над 1 000 хиени, ми разказа, че те наистина се хапят помежду си до смърт, когато се борят за женски или за плячка, но никога не докосват трупа на родствениците си, докато той не се разложи достатъчно. А за това са нужни четири дни. През това време лешоядите вече са успели да се напируват, но хиените не вземат участие.

Хиена дърпа един учител за крака. В Родезия петниста хиена нападнала една жена в селски двор край планината Дарвин. Макар че се притекли хора на помощ, след няколко часа жената умряла. През същия ден един мъж прибирал детето си от училище. По пътя детето било нападнато от хиена, бащата се опитал да я отблъсне със секирата си, но тя го ухапала за ръката. Друг човек, който се притекъл на помощ, бил ухапан за крака. Със силен удар на секирата по главата хиената била зашеметена, а после застреляна. Преди няколко години един учител не намерил свободна стая и легнал в спалния си чувал на открито, недалеч от туристическата хижа над кратера Нгоронгоро. През нощта той се събудил в момента, когато някой го хващал за крака, и скоро бил повлечен. Най-напред си помислил, че е лъв. На виковете му за помощ дотичали други хора и прогонили хищника. Оказало се, че това била едра хиена, която през спалния чувал го захапала за крака и го повлякла към храсталака. Кракът му доста пострадал.

Хиени срещу лъвове. Питон се бори с хиена. Обонянието на хиената. Случва се понякога ловна хайка на хиени да завърши лошо за самите тях. В националния парк Калахари в Южна Африка 7 петнисти хиени гонили мъжка антилопа орикс 5 км. В отбраната си мъжкият убил едната от тях, като я пробол с дългите си остри рога. След това обаче останалите хиени го убили. Майлз Търнър е наблюдавал в Серенгети как един лъв убил едра хиена и след това дебнешком приближил две други. Обикновено лъвовете не обръщат внимание на хиените. Но веднъж в парка Крюгер хиени гонили два млади лъва, които се спасили на едно дърво, а друг път — дори възрастна лъвица. Веднъж Търнър заварил една хиена, която спяла под едно дърво непосредствено до две брадавичести свине, които също спели. Хиената докосвала дори едната от тях. Това, че тръбейки яростно, слон преследвал хиена по пясъчната ивица край реката, докато тя най-подир се спасила, като се изкачила нагоре по откоса в гъсталака, е съвсем необяснимо. При една схватка между хиена и питон близо до едно папирусово блато, на която бил свидетел Шери Кертън, гигантската змия не могла да използува напълно силата си, понеже наоколо нямало нито едно дърво, за което да се залови и да захапе здраво хиената. Змията била така изпохапана от противника си, че в края на краищата се проснала мъртва. Когато в Серенгети 4 от свирепите африкански диви кучета сграбчили млада хиена, 12 петнисти хиени се притекли на помощ, успели да освободят малкия си събрат и прогонили псетата.

Африканският дивечов надзирател Н. Л. Охара в Уганда ми разказа, че хората там смятат жлъчката на хиената за отровна — причинявала моментална смърт. Месото на хиената пък лекувало фрамбьозията — тропическа кожна болест. Човек, който притежавал нос на мъртва хиена, сам придобивал отлично обоняние. С него и сляп човек можел да намери пътя си без водач. Но този, който носел носа със себе си, не бивало да посещава болен, понеже това щяло да му донесе сигурна смърт. Ако се стрие на прах и се изяде, първото ребро на хиена носело щастие на търговците, този прах лекувал и белодробни заболявания. Но не би трябвало да се надсмиваме над подобни африкански суеверия, нека само да си спомним за хороскопите в нашите съвременни илюстровани списания.

Освен голямата петниста хиена, която населява Африка южно от Сахара, има още два други вида, които са активни също нощем: кафявата хиена, наречена още крайбрежен вълк^[1] или седлогърба хиена, в Южна Африка и ивичестата хиена, която се среща в Северна Африка и Южна Азия. Тези по-дребни ивичести хиени са били опитомявани още от древните египтяни и са били използувани за лов, а дори са били угоявани за клане. В една пещера, която изследователят Ц. К. Брейн проучва и която е била използувана от кафявите хиени за отходно място, той открива 90 запазени костни останки на животни жертви. Шестдесет от тях са от зайци и дамани. Досега е изследван по-добре само начинът на живот на петнистата хиена, и то, както вече беше казано, едва през последните години. За начина на живот на останалите два вида хиени, както и на много други видове диви животни не се знае все още почти нищо.