Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (3)

Сред черните носорози

Носорогът и слонът носят под циментовата си кожа много мекота и нежност.

Който умее да надзърне в тяхната паст, забелязва това.

Те позволяват да бъдат убивани от хора, които външно се показват меки, а отвътре са корави. Смятам, че вие ще дойдете в царството небесно, вие великаните!

Йоаким Рингелнац

Носорози, високи колкото жирафи. Срещнеш ли в Африка черен носорог, когато ходиш пеша, а не, както обикновено днес, с кола, се чувствуваш доста нищожен и скромен. Веднага си спомняш многото разкази за яростни нападения на носорози и смъртни случаи, които си чел в книгите за Африка. Такъв един тесномуцунест носорог тежи все пак до 2 т., достига на дължина от върха на носа до основата на опашката 3,70 м., а на височина при холката — от 150 до 160 см., и е едно от най-грамадните сухоземни животни. Впрочем въпреки това той изглежда дребен в сравнение с някои измрели членове от семейството му, например с Индрикотериум азиатикум, най-едрия известен досега бозайник. Той е достигал на височина 5 м., следователно колкото една жирафа, а на дължина — 7 м. Костите на едно такова грамадно животно бяха намерени в Казахстан, на брега на река Чулка, и датират отпреди 35 милиона години. В по-късно време също са живели носорози, които са приличали много на днешните, те са били разпространени в цяла Европа и Азия. В Краковския музей видях препариран космат носорог отпреди 10 хиляди години. Той е открит през 1929 г. край Старуния. Бил е добре консервиран в пластове, съдържащи земно масло и сол.

Носорозите не се потят. Както е известно, черният (тесномуцунестият) носорог е толкова черен, колкото белият (широко муцунестият) е бял. Според почвата обаче, където живее и в чиято тиня или прах се търкаля, кожата му, основният цвят на която е сивкав, може да се покрие със слой кал, така че да изглежда понякога бяла, понякога червеникава, а във вулканичните области — съвсем черна. Тялото му не е окосмено, косми има само на върха на опашката и по краищата на ушите. Носорогът няма потни жлези и затова много обича да прави кални бани. Гънките отстрани по тялото, подобни на ребра, нямат нищо общо с костните ребра под тях. Животното не притежава резци и кучешки зъби, а само по седем кътника на всяка челюстна половина. Във Франкфуртския зоопарк бяха намерени в изпражненията на един осем-деветгодишен мъжки носорог изпаднали зъби. Навярно на тази възраст животното вече е напълно развито. Около началото на нашия век зоолозите от музеите са наименували носорозите обикновено според изпратените им рога и кости и според неголемия брой намиращи се тогава в зоологическите градини африкански носорози, в резултат на което са се получили доста много видове и подвидове тесномуцунести носорози. Днес всички тесномуцунести носорози се числят към вида Дицерос бикорнис, а в най-добрия случай може да се отдели Дицерос бикорнис сомалиензис, който се среща в Северна Кения и Сомалия и тежи 10% по-малко.

Най-дългите рога. Най-внушителното у тези риноцероси са двата рога. Посетителят, който при нас, в зоопарка, вижда за пръв път това животно и му се удивява, чувствува вече в подсъзнанието си рогата му между ребрата си. А може да се каже, че носорозите в зоопарковете никога нямат такива удивително дълги рога, каквито притежават някои диви тесномуцунести носорози. Най-дългият намерен рог (при един носорог в Кения) беше 133,7 см. по външната дъга. По-късно Герти, единият от двата женски носорога в резервата Амбосели, спечели със своите съвсем хоризонтални, издадени напред и после извити нагоре предни рога световния рекорд — 138 см. Този женски носорог беше години наред най-често фотографираното животно на Земята. Подобно грамадно рогово образувание имаше и женската Гледис, която живееше също там. През 1955 г. тя беше отчупила 45 см. от рога си. По снимките можеше да се проследи как за шест-седем години рогът беше пораснал с 45 см.

Рогата на носорога не са върху костен израстък, както е при алпийския козирог или кравата. Те се състоят, тъй да се каже, от силно сплъстени косми. Такъв рог може наистина отново да се разнищи. Отчупи ли се носовата украса на носорога, а това наистина може да се случи, там остава само едно слабо кървящо място. Рогът пораства отново. Предният рог е винаги по-дълъг от задния. В някои области на Африка, където днес носорозите са изтребени, е имало и такива групи животни, при които двата носови рога са били еднакво дълги.

Суеверието е най-опасният враг на носорозите. В източноазиатските аптеки, особено в Китай, се продава смлян на прах рог на носорог като средство за засилване на половата дейност. И затова носорозите, които толкова лесно може да бъдат убити, все още стават жертва на бракониери. Само преди няколко години на черна борса в Африка се плащаше 60 марки за 1 кг. носов рог. А това е чисто суеверие, също както драконовите зъби и други най-чудновати неща, които се продават в китайските аптеки за лечебни цели. Дори Джон А. Хантър, който може да претендира за печалната слава, че през живота си е застрелял най-много носорози си е варил тъмен чай от настърган рог на носорог. „Въпреки че съм изпил много чаши от това питие, за съжаление не съм изпитал никога въздействието му може би заради това, че ми липсваше вярата в него, а може би защото нямах около себе си подходящ обект“ — пише той. По инициатива на А. Шаурте медицинският ефект беше отново обстойно изследван, но отново беше получен напълно отрицателен резултат. Разбира се, рогата на носорога продължават да бъдат търсени за тази цел. Не един вид животни вече е бил изтребен заради някакво суеверие.

Трироги носорози. Понякога се срещат и трироги носорози и то най-често в Замбия (Северна Родезия), в околността на езерото Йънг. Наблюдаван е бил дори тесномуцунест носорог с пет рога, както и носорози с израснали по тялото им рога. Прочутата гравюра на Албрехт Дюрер, представляваща индийски брониран носорог с един малък рог на плешките, копирана на времето от други художници, по-късно е била много осмивана. Но може би все пак е съществувал жив образец за нея.

Носорози без уши, които освен това обикновено имат съвсем къса опашка, фотографирах както в областта Амбосели — така и в кратера Нгоронгоро. Туземците масаи обичат да разказват, че при тях било изпитание на смелостта да се отрежат ушите на спящ носорог. Но има и животни, които действително се раждат без уши. Аз наблюдавах безухия Пикси съвсем отблизо и го заснех. Тогава останах с впечатление, че той може да стеснява слуховите си отвори, та дори да ги затваря. Тези въпроси обаче биха могли да се изяснят само ако се изследват ушните мускули на умрял носорог. Впрочем Пикси е роденото през 1953 г. малко на Герти, която има напълно развити уши.

Носорозите са късогледи. Черните носорози са учудващо късогледи. Те сигурно не могат да различат човек от стъбло на дърво на 40, а дори и 20 м., което изяснява много неща в поведението им. Слухът им е значително по-добър: фуниеобразните им уши се насочват бързо в посока на шумовете, с които те не са свикнали. Най-добре е развито обонянието им, и то, изглежда, не по-лошо, отколкото на куче. Те следват по миризмата другите носорози. Когато една майка и малкото й се загубят и се търсят, макар според нашите понятия да се намират съвсем близо, на разстояние, на което могат да се видят, те не се приближават един към друг, а душат по земята, докато се натъкнат на следата на другия и тръгнат по нея.

С каква скорост бяга носорогът? Носорозите са лоши плувци. Наистина, носорог ме е нападал няколко пъти, както съм седял в колата, а веднъж и когато се движех пеша из кратера Нгоронгоро. Тогава трябваше да обикалям един всъдеход и накрая се спасих в него. В такива случаи човек развива скорости, каквито не е очаквал от себе си. Когато носорози нападнали колата на Майнерцхаген в движение, той отчел на спидометъра 50–60 км/ч; при друг случай един носорог гонил движеща се кола около 400 м. при скорост 45 км/ч. Обикновено обаче носорозите се движат доста бавно дори когато не пасат из пътя. Във всеки случай те вървят много по-бавно от човек, който е излязъл на разходка.

Досега никой не е виждал носорог да плува в дълбоко езеро или река, макар че животните страшно обичат да се въргалят в тинята, да газят в плитка вода и да пасат там тръстика. И все пак те умеят да плуват. Когато при заприщването на изкуственото езеро Кариба в Замбия били направени опити да се евакуират животните, приютили се върху бавно потъващия остров, един носорог нападнал лодката и навлязъл неочаквано в дълбоката вода. Той изчезнал почти целия във водата, само носът, ушите и очите му се показвали едва над водната повърхност. Едно слабо вълнение и животното щяло да изчезне отново под водата.

Те и в миналото не са били разпространени из цяла Африка. Тесномуцунестите носорози изглеждат тромави, но те се изкачват доста високо нагоре в планините. В източноафриканските планини са били срещани дори на височина 2700 до 2900 м. Черните носорози обитават гъсталаци, рядко обрасли гори, открити тревисти равнини и дори полупустинни области, но отбягват горещите и същевременно влажни райони. Ето защо те никога не са навлизали във влажните джунгли на конгоанския басейн или в горите на Западна Африка. Те и по-рано не са се срещали из цяла Африка, но вече са стигнали и до най-южната й част, до района на Порт Елизабет, Трансваал. Освен това са били срещани в южната част на Ангола, оттам до западното крайбрежие и изобщо в цяла Източна Африка, Мозамбик, Танзания, Кения, Сомалия, чак в територията на Етиопия, а оттам по една ивица между Сахара и Конго и нигерийските джунгли до района на езерото Чад и до Френски Камерун. Но в много райони от огромната територия на Средна Източна Африка тесномуцунестите носорози не се срещат, например по крайбрежието на Кения и Танзания или между реките Замбези и Хлобе. След проникването на европейците в Африка носорозите биват изтребени в обширни части от континента, например южно от река Замбези. Във френските колонии в Африка те изчезват почти напълно още около 1930 г. Едва тогава бива въведена строга защита и така се запазват няколко екземпляра. Сега в цяла Африка може би живеят общо само още 11 000–13 500 черни носорога, по-голямата част от които се намират в Танзания (3000–4000 животни).

Ние избрахме едно съвсем плитко място край брега на остров Рубондо, за да разтоварим сандъците с шимпанзетата. Впрочем трябваше да ги пренесем на ръце от лодката дотам, затова пък имахме възможност след отварянето на сандъците да се спасяваме във водата, ако се наложеше.

Някои възрастни шимпанзета, израснали в зоопарковете, съвсем не са безобидни. Ето защо Синклер Данът отваря много предпазливо транспортния сандък. В случай на опасност той веднага може да се спаси в дълбоката вода, тъй като човекоподобните маймуни не умеят да плуват.

Когато някое шимпанзе поиска да направи впечатление на друго или изпадне в състояние на възбуда и ярост, то се изправя на крака, изгърбва се и сгъва малко ръцете си в лактите. При това козината му, особено на гърба и ръцете, настръхва. Същото правят и хората, когато се страхуват от нещо или се гневят, но тъй като нямат такава гъста козина, само им настръхва кожата! На снимката се вижда в подобно състояние едно от шимпанзетата, пуснати на свобода на остров Рубондо в езерото Виктория.

Пуснатите на свобода шимпанзета бързо привикнаха тук и вече създадоха потомство. Този остров е много подходящ за заселване на ценни видове животни, тъй като тук изобщо няма хищници.

Големият о-в Рубондо (с площ 350 кв.км.), разположен в южната част на огромното езеро Виктория, беше предоставен от правителството на Танзания напълно на животните. Хората бяха изселени от него, а животните — поставени под строга защита. Освен маймуни гуерези и конски антилопи тук бяха докарани през 1966 г. 11 шимпанзета от различни европейски зоопаркове

Касапи на носорози. Днес вече не можем да си представим как са вилнели белите ловци сред тесномуцунестите носорози. Само от султаната на форт Архамбо, в областта на езерото Чад, през 1927 г. са били изнесени не по-малко от 800 рога на носорози. Професионалният ловец на едър дивеч Кенън е застрелял около 350 носорога за по-малко от четири години. Той и още един „касапин на едро“, на име Тиран, са действували особено активно в Камерун, Убанги и Чад. От време на време те са се прехвърляли от събирането на слонова кост към лова на носорози, които се убиват по-лесно, отколкото слоновете, а и рогата им все повече са поскъпвали. Туземците, снабдени от тези хора с модерно оръжие, са участвували ревностно в безразборното избиване, а понякога са действували и самостоятелно. Британският ловец на едър дивеч Джон Хантър се хвалел, че покрай хилядата слона бил избил повече от 1600 носорога. Той е вършил това само отчасти по нареждане на правителството, което е имало за цел да разчисти областта Вакамба в Кения за заселването й с хора. Там през 1947 г. той е убил 300 носорога, и през следващата година — още 500. След това се установява, че тази област не е много подходяща за заселване на хора. Особено трудно може да се разберат така наречените ловци спортсмени, които единствено заради удоволствието да убиват, без да търсят някаква икономическа изгода, са пътешествували из Африка, само и само да повалят с куршуми колкото може повече неподозиращи нищо животни. За някой си д-р Колб се разказва, че убил в Източна Африка над 150 носорога.

Ловците на носорози — обект на психолозите. Бели ловци никога не са били убивани от носорози. Психолозите би трябвало да си поставят за задача да проучат по писмата и отчетите на подобни хора тяхното психическо състояние. Те очевидно са напълно различни от нашия европейски ловец, който се грижи за дивеча, плаща наем за ловния участък и обезщетение за нанесените от дивеча вреди на нивите, за да се запазят и умножат дивечовите ресурси. Би могло да се предположи, че у тези хора са се таили чувства на малоценност, потискани нагони за разрушаване и славолюбие, понеже този лов на едър дивеч в Африка винаги е бил описван в родината им като особено героичен. През дългите години, прекарани в Африка, прочутият британски изследовател Фредерик Селу (1851–1917), който е възпитан в Германия, никога не е чувал европейски ловец на носорози да е бил убит от носорог. Днес в Южна Африка черният носорог практически е изтребен, с изключение на малкия брой животни в защитените райони. В Родезия и Малави се срещат само няколко, малко повече има в Замбия, и то преди всичко в района на река Луангуа. В Южен Судан малкото носорози навярно са изчезнали през последните години вследствие на войната и широкото разпространение на огнестрелното оръжие. Предполага се, че в Мозамбик има около 500, в Ангола 150, в Югозападна Африка — 280 носорога. Ако не бяха създадени през последните десетилетия национални паркове и подобни защитени райони, съдбата на черните носорози в Африка отдавна би била решена.

Носорози в сандъци. За разлика от слоновете, които с удоволствие странствуват, носорозите са домоседи и никога не се заселват сами в местността, където веднъж вече са били изтребени. Но да бъдат настанени изкуствено отново там, не е толкова трудно, като за тази цел биват улавяни другаде и биват транспортирани в сандъци до новото им местоназначение. През петдесетте години подобно пренасяне беше извършено в националния парк Гарамба в Руанда; през последните години ние уловихме, както беше вече споменато, в ловните райони на Танзания 16 отчасти тежко ранени носорога и ги пренесохме със сал на остров Рубондо в езерото Виктория. Но според привичката си тесномуцунестите носорози остават в родните си местообитания дори когато там се заселят хора и за тях започне да става все по-неспокойно.

Повече за живота на тези сиви великани ние узнахме едва през последните години, и то откакто нашите познания се основават не само на това, което разказват за тях ловците на едър дивеч, а и на наблюденията на търпеливите изследователи и дивечовите надзиратели в националните паркове. За разлика от много други видове животни черните носорози например нямат строго определени периметри, от които да пропъждат другите си родственици. Обаче едно животно може да се срещне, поне по едно и също време на годината, обикновено в същата местност и винаги по същото време на деня да се занимава с едно и също нещо. Такъв носорог отива веднъж на ден по утъпканата широка пътека на водопой. Разстоянието от пасището до водата може да бъде от 8 до 10 км. Носорогът започва да пасе обикновено едва следобед, като останалите часове на деня прекарва под сянката на някое дърво или лежи в тинята. Нощем животните обичат да лудуват във вира, да се гонят, да фучат и пръхтят. Там, където ловът им е забранен, като например в кратера Нгоронгоро или в резервата Амбосели, може да се видят и през целия ден в съвсем открита местност. Страстта им към въргаляне в тинята в редки случаи може да стане причина те да затънат в нея, да не могат да се измъкнат оттам и в такова безпомощно положение да бъдат изпохапани от хиените.

Носорозите в кратера Нгоронгоро. По-рано се предполагаше, че черните носорози не напускат своите постоянни местообитания. Че това не е така, се доказва от все по-обстойните наблюдения, правени в кратера Нгоронгоро — Танзания, който заема площ 260 кв.км. През януари 1958 г. синът ми Михаел и аз изброихме там от самолет 19 носорога, а през март 1959 г. изследователят Моли — 42. Ханс Клингел, който от юни 1963 г. до май 1965 г. наблюдава там непрекъснато носорозите, установява 61 различни носорога, 34 от които е виждал редовно през цялото време или поне в продължение на няколко месеца. Изглежда, че това са били повече или по-малко постоянни обитатели на кратера. На 18 февруари 1964 г. бяха изброени от самолета за един ден най-много животни — 27 различни носорога (Търнър и Уотсън), а на 8 октомври 1963 г. най-малко — 10. Дж. Годар, който в продължение на три години, включително 1966 г., живее като биолог в кратера, фотографира и запомня всяко животно, е видял за този период 109 различни носорога в кратера. Той предполага, че по-голямата част от тези животни живеят през цялата година в местността над ръба на кратера. По подобен начин той установява също 70 различни носорога в района на Олдуайската клисура — прочутото находище на останки от предисторическия човек в равнината Серенгети. Клингел среща повечето от постоянните обитатели на кратера, особено мъжките, все в едни и същи местности. Някои от тях никога не са били срещани извън района им. А случва се отделни животни — и мъжки, и женски — да напускат своето първо местообитание и да се настаняват за постоянно другаде.

Те изменят ландшафта. Черните носорози ядат с особен апетит клонки, които хващат със заострената си горна устна като с пръсти или ръка. Макар да изглежда, че пасат по тревната площ в същност най-често те изскубват само съвсем малки, ново порасли снопчета трева. Фрезер-Дарлинг установява, че един носорог изтръгва от земята и изяжда 250 малки акации. Колко много могат носорозите да променят по този начин африканския ландшафт! И какви последици наистина може да има тяхното изтребване за някои местности! В Натал (Южна Африка) два черни носорога повалили доста здраво мтомботово дърво (Spirostachys africanus). Едно от животните хванало стъблото на дървото между двата си рога и с цялата тежест на тялото си го завъртяло в кръг. Дървото не издържало и се счупило. Когато короната паднала на земята, двете животни почнали да пасат връхчетата на младите клонки.

Скала се откъсва и повлича и носорога. Носорозите изяждат и изпражненията на антилопите гну. Друг един носорог стоял съвсем на края на стръмна скала и пасял клони. Когато сигурно е посягал да стигне един стърчащ по-навън клон, навярно е натежал върху издадената навън скала, тя се откъснала и повлякла и животното. При падането от 10 м. височина то загинало. Черните носорози се хранят също и с бодливи клони и тръни и не се смущават от лепкавия сок на еуфорбиите. Не само в зоологическите градини, но и на свобода те изяждат от време на време собствените си изпражнения. Клингел е наблюдавал няколко дни поред група от четири животни, които ядели изпражнения на гну. По това време няколкостотин гну пасели в местността, където след пожар растяла само ниска, много свежа трева, дълга до 8 см. Носорозите ядели пресните или засъхналите само отгоре изпражнения. Те лапали цяла купчинка наведнъж. При дъвченето изпускали част от тях, но по-голямата част поглъщали. По време на цялото това занимание не докосвали никакво растение, а се местели от една купчинка на друга. По този начин те навярно задоволяват липсата на минерални соли или други необходими за организма вещества.

Слоновете искат носорозите да намаляват „купчинките“ си. Черните носорози изкопават с рогата си тук-там солената почва. По същия начин те разхвърлят и изпражненията си. Обикновено обаче правят това със задните си крака, както кучето, което хвърля пръст върху изпражненията си. С такова движение носорогът разхвърля изпражненията си наоколо. Според една легенда, която се разказва в Замбия, носорогът рови с рога си собствените си изпражнения, за да търси иглата, която бил глътнал от недовиждане. При сътворението на животните носорогът бил получил от бога една игла, за да зашие здраво кожата към тялото си. Според друга легенда носорозите разпръсквали изпражненията си по нареждане на слоновете, които не понасяли да има и други големи купчини изпражнения наоколо, освен техните.

През 1964 и 1965 г. Рудолф Шенкел изследва в продължение на много месеци черните носорози в националния парк Цаво — изток в Кения и установява, че за разлика от слоновете те не изхвърлят едновременно с изпражненията си и урина, но че някои носорози, мъжки и женски, се изхождат на общи купчинки. Само в редки случаи те се изхождат пътьом, като спират за малко насред пътеката. Както е известно, мъжките пръскат урината си в силна струя назад, което в зоологическите градини може да предизвика големи изненади за посетителите и да измокри дрехите им. Понякога мъжките „разрошват“ храстите първо с рога си, след това с краката и накрая ги пръскат с урина. Купчинките изпражнения не служат за маркировка на известна територия като притежание на отделно животно. Шенкел смята, че тесномуцунестите носорози, които имат добро обоняние, могат да запазват по този начин връзката помежду си в местността, макар и да не се виждат. С това те искат да чувствуват местността като своя. По подобни съображения женските пръскат от време на време неочаквано, както си вървят, струя урина по пътеката.

През 1957 г. зоологът Херберт Гебинг изследва във Франкфуртския зоопарк съня на носорозите. Обикновено животните лежат малко на една страна, по корем, при което предните им крака са свити под тялото, а задните са протегнати напред. Главата си слагат напред на земята. Само в редки случаи животните лягат на едната си страна и просват четирите си крака встрани.

Носорозите спят по-дълго от слоновете. Може би в това положение животните спят особено дълбоко. Нашите два франкфуртски носорога си лягат скоро след затварянето на зоопарка, обикновено веднага след като получат вечерята си. За разлика от слоновете те спят доста дълго, средно по девет часа през нощта. Те лежат при това еднакво дълго на едната и на другата страна. Животните лежат обикновено два или три часа, понякога и пет непрекъснато и не се смущават от познатите им шумове. Ясно се чува как дишат, понякога това звучи като хъркане. Те поемат въздух 8–10 пъти в минута. През нощта стават два-три пъти, за да се изходят и да уринират. Мъжките пръскат урината си на 3–4 метра.

Единият носорог събужда другия. Герда Шют е наблюдавала носорозите в Хановерския зоопарк. Те спели през нощта по девет часа и половина и стояли будни около три часа, като почти през цялото време ядели. Станел ли единият от тях, скоро се събуждал и другият, ако ли не, първият го блъскал с глава, докато и той се надигнел.

Носорози оказват родилна помощ. Носорозите се срещат винаги поединично или на малки групи, най-много по пет животни заедно, освен на местата, където се въргалят в тинята. Ако са два заедно, обикновено това е женски носорог със своето пораснало вече малко или мъжки и женска, но рядко два мъжки. Напълно развитите животни не остават непременно дълго време заедно или завинаги, както се случва например при стари мъжки кафърски биволи. Застанали един до друг, носорозите се погалват от време на време с устните си или търкат долната част на брадичката си о другото животно. Когато рожбата им е още малка, женските никога не се събират заедно с мъжките, докато малкото не поотрасне. В националния парк Найроби дивечовият надзирател Елиз видял през 1958 г. как една вечер група от четири носорога излязла от гората. Три от тези напълно развити животни имали странно поведение: те се притискали плътно рамо до рамо, докато четвъртият носорог вървял зад тях. Трите били женски. Както личало, средната имала родилни болки, но когато разбрали, че някой ги наблюдава, те спрели, само едната от женските продължила да трие със страничната част на главата и с рога си хълбока на бъдещата майка. Най-сетне те се оттеглили отново в храсталака. Три дни по-късно било забелязано новороденото носорогче.

Боят между носорозите не се състоя. Опасните на вид срещи между носорозите протичат почти винаги миролюбиво. Носорогът майка стои със своето малко и изведнъж иззад гъсталака се задава едър мъжки. Всички наоколо вдигат глави, женската пръхти, мъжкият също. Малките опашки на двата колоса се изправят нагоре в знак на тревога. Мъжкият рие няколко пъти със задните си крака и пристъпва малко напред. Те са на около 80 м. един от друг. Мъжкият пръхти отново, пръхти и женската. После двете животни почти едновременно навеждат глави и изведнъж се спускат едно към друго. Вдигам камерата и я нагласявам на фокус шестдесет метра, петдесет метра. Сега, когато тези два сиви колоса, тежки няколко тона, се сблъскат, ще трябва да се чуе страшен трясък. Тридесет метра, двадесет метра. Тогава изведнъж, на разстояние шест метра един от друг, те спират, поглеждат се, главите им са вдигнати, ушните им фунии са обърнати една към друга, женската поклаща леко глава. После мъжкият се обръща встрани и се запътва към водата. Скоро след това се обръща и женската. Малко по-късно и трите животни са застанали заедно. Със снимката на борбата между носорозите пак нищо не излезе.

Слонът превъзхожда носорога. Тесномуцунестите носорози несъмнено признават, че слоновете ги превъзхождат. Тъй като тези два вида животни рядко имат причина за разправии помежду си, това не може така лесно да се установи. Веднъж в Уганда слон и носорог вървели един срещу друг по утъпкана пътека. Те се приближавали все повече, но се забелязали едва когато били вече стигнали на 15 м. един от друг. Слонът настръхнал, дръпнал уши назад и се насочил право към носорога, който спрял и вдигнал глава. След това слонът атакувал. Носорогът се отдръпнал заднешком, като поклащал глава и пръхтял силно. Още една атака на слона и носорогът изчезнал в галоп по пътя, от който бил дошъл. След малко двете животни пасели недалеч едно от друго, без да си обръщат внимание. В местността, където днес се намира националният парк Аруша, госпожа Трапе се натъкнала на носорог, промушен от бивните на слон, а наоколо личали следи от слонски крака. Такива случаи са наблюдавани вече многократно. Дивечовият надзирател Кус Смит съобщава през 1960 г. за ожесточена борба между мъжки носорог и слон в парка Крюгер. Очевидно слонът не искал да позволи на носорога да пие вода, който не отстъпвал от намерението си. В развоя на възникналата борба двете животни се сгромолясали от високия 3 м. стръмен бряг в реката и въпреки това продължили да се борят във водата. Големи локви кръв водели до мястото, където лежал мъртвият носорог — с четири дупки от бивните на слона в тялото си, освен другите наранявания. Много пъти се е случвало слоновете да покриват с клони и вейки убитите носорози.

Лудуващи носорози. Носорозите се държат най-различно спрямо останалите едри животни. Дивечовият надзирател в националния парк Мърчисън Фолз е наблюдавал как един черен носорог гонел група от 12 водни козела около 100 метра. На антилопите им дотегнало, те направили завой и нападнали от своя страна сивия мъжки. Той моментално се мушнал в гъсталака и повече не се показал. При друг случай един носорог, навярно от лудория, нападнал стадо от около 350 кафърски бивола, както пасели в редица, дълга около 400 метра. Носорогът профучал покрай изненаданите биволи, разпръснал ги във всички посоки и продължил пътя си.

Как се погаждат носорозите с останалите животни. Взаимната търпимост се среща по-често, тя дори може да се превърне в другарство. А. Ричи съобщава за два едри носорога, които известно време били виждани заедно с голямо стадо биволи. Носорозите спели редовно на една горска полянка сред биволите. Гугисберг е наблюдавал в националния парк Найроби как група зебри нападали на шега един носорог, докато той най-подир се отдалечил.

Костенурките пощят кърлежи от носорозите. Биволските чапли. В Натал женски черен носорог се търкалял в речното корито, а две водни костенурки го дърпали по разръфаната кожа, каквато много често се забелязва от двете страни на гърба на носорозите. Навярно това му причинявало болка, тъй като той рязко се повдигал, когато някоя от костенурките го дръпвала силно. Но дебелокожият нямал никакво намерение да ги напада. При друг случай, също в Натал, бил наблюдаван тесномуцунест носорог, който легнал на една страна във вира. Веднага до него се приближили от различни страни най-малко шест водни костенурки и започнали да обират кърлежите му. Те се подавали до 17 см. от водата, за да стигнат паразитите. За да изтръгнат кърлежа, костенурките опирали предните си крака в тялото на носорога, хващали кърлежа с уста и силно дърпали, докато паразитът се откъснел. Когато костенурките „работели“ върху по-чувствителните части на носорога, на едрото животно сигурно не му било много приятно, тъй като потрепвало неведнъж. Но костенурките изобщо не обръщали внимание на тези движения.

Биволските чапли през целия ден следват носорозите и кацат на гърбовете им. Очевидно искат да ловят насекомите, които биват пропъждани от едрите животни. Но към кърлежите по носорозите те не проявяват интерес, както са показали изследванията на стомашното съдържимо на биволските чапли.

Ездачи, преследвани от носорог. Срещнат ли животни, с които не са свикнали, тези колоси бързо удрят на бяг. Фокстериерът Симба на заслужилия фотограф на диви животни Шери Киртън накарал със силния си лай два носорога да побегнат. Кучето ги преследвало така яростно, че по-късно едва било намерено от ездачи, напълно изтощено, на разстояние 7,5 км. Когато в Африка още не са били използувани всъдеходки и автомобили, ловците са се приближавали на коне до едрия дивеч. Киртън често е наблюдавал носорози да преследват ездачи. Нападащият носорог се движел приблизително със скоростта на галопиращ кон и затова такъв лов често бил доста продължителен. Ездачите не можели да вземат голяма преднина пред носорозите, но в замяна на това пък дебелокожите нямали същата издръжливост и след известно време се отказвали от преследването.

Лъвове убиват млади носорози. Понякога се случва лъвове да убият малки носорози. През 1966 г. в националния парк Маняра в Танзания лъвове нападнали носорог майка с малкото й и ги подгонили към входа на парка. На около 50 м. от входа те сграбчили малкото носорогче. Майката заревала страшно за помощ. Случайно от вътрешността на парка се задала една кола, докато друга тъкмо влизала през входа. Разяреният носорог майка принудил колите да се отдръпнат назад. Като викали и хвърляли камъни, хората успели да принудят животното да се отдръпне встрани, за да могат колите да минат покрай него. Лъвовете оставили неизядените останки от убитото носорогче и се отдалечили.

Носорог майка промушва лъв. Крокодил удавя носорог. В кратера Нгоронгоро близо до гората Лераи млад носорог бил убит от група лъвове. Той имал по шията си страшни рани от лъвските нокти. Тъй като по земята не се виждали никакви следи от борба, лъвовете вероятно били строшили врата на животното. Макар че стояли един ден при убитото животно, те не се опитали да го изядат. На другия ден го оставили и си заминали. Не такъв край обаче имал опитът на един лъв, който през август 1966 г. в кратера Нгоронгоро искал да убие единадесетмесечното малко на женския носорог Феличия. Когато усетила опасността, тя страшно се разярила. Лъвът успял да отдели от нея носорогчето. То побягнало, лъвът подире му, а зад него Феличия, която „лаела“ с пълен глас. Като заобиколило в дъга, малкото се върнало при майка си, а Феличия веднага нападнала лъва. Той впрочем я захапал за задния крак и наранил силно бедрото й, но женската се завъртяла светкавично и го мушнала с рога си два пъти в ребрата. Хищникът се преметнал и останал на място. После тя забила рога си в шията и в главата и за няколко минути го стъпкала с крака. През цялото това време други два лъва седели наблизо, на почтително разстояние. Само 40 минути след станалото трупът на лъва бил изяден без остатък от хиените. Група посетители, придружени от дивечовия надзирател Шехе, имали възможност да наблюдават цялата случка и я заснели на филм. Обикновено носорозите не се интересуват от лъвове дори когато минават съвсем близо край тях. В Мзима Спрингс, едно кристалночисто езерце в националния парк Цаво, Гугисберг е наблюдавал как един носорог бил убит от хипопотам. Навярно носорогът искал да пие вода, когато хипопотамът го сграбчил за десния преден крак, повалил го на земята и го разкъсал с мощните си зъби. Селу пък е заснел как възрастен женски носорог бил издърпан от крокодил под водата, където бил удавен.

Борбата между два тесномуцунести носорога наистина представлява вълнуващо зрелище. Но това се случва рядко. Заблуден от това, което знае за елените, антилопите или биволите, човек винаги най-напред предполага, че се бият две мъжки животни, които се ревнуват или пък си оспорват територия. Но при носорозите обикновено се бият помежду си само женските, а още по-често женска и мъжки, но понякога това е само игра. Нашата двойка тесномуцунести носорози често пъти с часове се бори рог срещу рог, а още по-често малкото носорогче се бори с баща си или с майка си. И при ожесточен двубой те рядко се нараняват сериозно. За честите рани по раменете и хълбоците им има, както ще видим, други причини.

Любовта на носорозите. Когато женската се разгони, мъжкият застава срещу нея и животните се душат по муцуната, като често издават гърлени звуци. После почти винаги женската напада мъжкия и го ръгва силно в ребрата. Мъжкият търпи това, макар ударите да са толкова силни, че той започва да се оригва от това. Приближи ли се още един мъжки, той пристъпва също със ситни стъпки, заобикаля женската, но не се стига до двубой между мъжките — женската решава кой ще бъде избраникът. При тази брачна игра се чуват пръхтене и нещо като грухтене, дори квичене. Но никога не съм чувал от животни на свобода силно, пронизително пищене, каквото издава нашият мъжки носорог в зоопарка. Навярно това изразява изненада и не се повтаря често. Чрез подражаване на пръхтене и тежко дишане носорозите може да бъдат примамвани.

Женски носорог се влюбва в автомобил. Любовта се превръща в гняв. Животните се съешават по всяко време и малките се раждат през цялата година. Мартин Джонсън, който през 20-те и 30-те години снима първите красиви филми за животните в Източна Африка и в Конго, веднъж е наблюдавал от колата съвсем отблизо любовната, игра на двойка носорози, които тъпчели насам-натам със ситни, тромави стъпки. След половин час обаче мъжкият усетил бензиновата пара от автомобила, изненадано запръхтял и като навирил малката си опашка, побягнал в храсталака. „Ние смятахме, че женската ще направи същото, но не стана така. Тя сякаш не забеляза, че женихът й изчезна. Очевидно беше учудена, че ухажването спря така внезапно. Тогава ни забеляза и — о чудо! — отново започна своята любовна игра. Като че взе автомобила за носорог. Това, че нашата кола изведнъж стана обект на ухажване от страна на един женски носорог, беше за нас нещо необикновено. Новият любовен флирт не трая само миг. Петнадесет минути и повече тази суетна «мома» се опитваше да сломи мълчаливата въздържаност на нашата неподвижна кола. В края на краищата женската свенливо се отдръпна и пак не се случи нищо. Тя се спря и затанцува тромаво на място. После предизвикателно отскубна снопче трева и го подхвърли кокетно нагоре във въздуха. Пристъпи «грациозно» към нас, после натрапчиво се приближи до мястото, откъдето безрезултатно се беше отдръпнала малко преди това. Изведнъж тя ни подуши. С яростно, възмутено пръхтене животното се отказа от кокетирането. Наведе глава, вдигна изведнъж опашката си право нагоре и се нахвърли срещу колата толкова неочаквано бързо, че преди да се опомним, се блъсна — за щастие косо — в калника на колата. Но не само ние бяхме изненаданите. Металическото издрънчаване вследствие на сблъскването и нашите викове бяха звуци, непознати за ушите на носорога. Животното още веднъж изпръхтя злобно и в бесен бяг пое към Солната котловина.“

Как се съешават носорозите. Женският носорог приема акушерската помощ. Във Франкфуртския зоопарк винаги наблюдаваме съешаването. При животни, живеещи на свобода, това се удава много рядко. Франк Попълтън описва как един мъжки носорог се качил на женската и поставяйки краката си върху гърба й, стоял така цели 35 минути. Опрели глави, животните се движели много бавно в кръг. Когато мъжкият слязъл долу, женската се извърнала към него и двамата се гледали в продължение на няколко минути. Моят сътрудник д-р Шерпнер е наблюдавал в парка Цаво едно съешаване, което траяло 21–22 минути. През 1964 и 1965 г. Джон Годар е наблюдавал в кратера Нгоронгоро шест пъти съешаване на носорози, което протичало по подобен начин. В единия случай женската и мъжкият останали след това четири месеца заедно, другите два се разделили скоро. Един месец по-късно отново били забелязани да се съешават, после пак се разделили. Мървин Кауи, бивш директор на националните паркове на Кения, е наблюдавал как един мъжки покрил бързо една след друга две женски. Докато се качвал на втората, той бил атакуван от първата женска.

След като черните носорози дадоха в зоологическите градини поколение, вече се знае продължителността на бременността им. Тя трае 15 месеца, или 450 дни. Никога досега не са били раждани близнаци. Първото черно носорогче, родено в зоопарк, се е появило на бял свят през 1941 г. в Чикаго, второто — в зоопарка на Рио де Жанейро, а първото европейско — през 1950 г. във Франкфуртския зоопарк. При раждането изтече най-напред 17 л. околоплодна течност. Нашият женски носорог Екатерина Велика беше толкова кротък, че още преди да роди, позволяваше да бъде доен. Родилни болки трудно можеха да се установят, първите се появиха час и половина преди раждането. Женската позволи на ветеринарния лекар д-р Кльопел да акушира при раждането на малкото, което тежеше около 25 кг. След няколко секунди ушните раковини на новороденото започнаха да се движат, а след две минути майката се сети да се нахвърли върху събралите се в обора „акушери“. После подуши малкото, но не го облиза. След 10 минути то се понадигна на крака, стоя така около две минути и отново легна, но само един час след раждането вече обикаляше пъргаво наоколо — първо половин, а скоро след това и цял час. След четири часа то намери вимето и започна да бозае. Едва след девет и половина часа легна отново за по-дълго време — за един час. При раждането предният рог се очертаваше само като надебеляване от около един сантиметър, а задният — като бяло петно. Другите родени в зоопарк носорогчета са били 20 кг., едно — дори 39 кг. (в Хановер). Доколкото ми е известно, всички родени досега в зоопарк тесномуцунести носорози бяха отгледани, а ние във Франкфурт на Майн отгледахме дори два. Както колегите в Рио, така и ние наблюдавахме, че по време на бременността женските редовно позволяват на мъжкия да ги покрива. Те постоянно бяха държани заедно с мъжкия. Осем дни след раждането нашата майка носорог отново стана съвсем кротка към своя гледач и към всички познати хора. Ние можехме да влизаме при нея в обора, да се качваме на гърба й, както и да играем с малкото.

След 10 минути новороденото тичаше. През 1911 г. унгарският пътешественик и изследовател Калман Китенбергер убива, без да иска, един тесномуцунест носорог, и то женска, която тъкмо щяла да ражда. Той разрязал корема на мъртвото животно и успял да извади малкото живо, обаче то умряло след осем дни. Едва през 1963 г. в националния парк Маняра беше наблюдавано раждането на носорогче на свобода. Дивечовите пазачи Малинда и Еди се натъкнали там на женски носорог, както лежал на земята. Понеже предположили, че животното е мъртво, хвърлили няколко камъка по него, но то не станало. Приближили се и видели, че земята около животното е съвсем влажна. През следващите минути носорогът се понадигнал и малкото се показало, като това явно не причинявало големи болки на майката. След още 10 минути носорогчето се пльоснало на земята. Майката се извърнала и започнала да отстранява плацентата с бърни. Минали още 10 минути и малкото стояло вече здраво на краката си и клатело уши. Тогава надзирателите продължили пътя си.

Млякото на носорога. Веднъж масовият убиец на носорози Джон Хантър искал да улови едно малко, за да го продаде. По време на това пътешествие той убил 75 носорога. Успял да хване едно малко, като го подмамвал с вимето на мъртвата майка. Впрочем уловените малки носорогчета стават много кротки, като същински домашни животни-. Възрастните животни също свикват бързо да общуват с хората. Ние неведнъж сме доили нашия женски носорог. Десет месеца след раждането на малкото млякото съдържа 3,2% белтъчини, 36% млечна захар и 0,3% мазнини. Малките бозаят около две години от двете цицки на майката и остават най-малко три години и половина при нея.

След раждането трябва да минат най-малко 8–10 месеца, докато майката бъде отново покрита. В парка Амбосели първото носорогче, безухият Прикси, остана 2 години и 9 месеца при майка си Герти, следващото малко — 3 години, а третото се роди след 5 години, през 1959 г. Животните достигат половата си зрелост на около седем години. Когато кърмят, майките лягат понякога на земята като домашните свине. Докато носорогчетата са малки, майките никога не се срещат с мъжките.

Любопитство. Атакуването често не е сериозно. Принудителна езда върху носорог. Подобно на северните и благородните елени и някои други диви животни носорозите нерядко се приближават бавно, любопитно до хората или до други подозрителни фигури, но щом доловят човешка миризма, изведнъж хукват да бягат. Гибелен за тесномуцунестите носорози е друг техен навик: те атакуват и фигури, които не могат да различат от разстояние. Пръхтейки и явно разярени, носорозите се втурват и като стигнат на няколко метра от тях, изведнъж се отклоняват встрани или просто ги задминават. Веднъж, като забелязал, че носорози се задават в бесен темп към тях, кинооператорът Мартин Джонсън скочил с жена си отвисоко върху скална площадка, а колосите спрели на 5 м. от мястото, където били стояли двамата. При други два случая, когато двамата нямали възможност да побегнат, а не можели да си послужат и с пушката, носорозите също се отклонили съвсем близо до тях. Но кой ще има нерви да изчака доброволно, за да разбере дали в случая се касае за разузнавателна маневра на късогледите животни или за действителна яростна атака. Всеки ловец би ги застрелял веднага. Сивите колоси атакуват понякога и стъбла на дървета или термитни постройки, а после просто ги отминават. Веднъж, когато Джон Оуен, директор на националните паркове на Танзания, се изкачвал заедно с една позната ездачка от кратера Нгоронгоро, насреща им се задал носорог по пътеката. Оуен успял бързо да побегне встрани, в храсталака, а спътницата му подскочила силно, хванала се за един клон и се изтеглила нагоре. Но клонът се счупил и тя се намерила върху гърба на носорога. Възседнатото животно и ездачката така се изплашили, че тя паднала на земята, а носорогът побягнал.

Професор Шенкел гонен от носорог. Миризмата на краката му не харесала на носорога. И все пак човек не бива да разчита много на безобидността на носорозите. Това е изпитал на гърба си швейцарският зоолог Рудолф Шенкел, който наблюдавал носорози и лъвове в националния парк Цаво в Кения, като обикалял пеша и седмици наред спял в спалния си чувал под открито небе. Наистина, много от срещите му с черните носорози били безобидни. Но веднъж един мъжки го забелязал, когато Шенкел се движел на 50 м. от него и се очертавал на вечерния хоризонт като силует. Той се затичал с викове срещу животното, за да го прогони. Тъй като носорогът се втурнал бясно насреща му, Шенкел трябвало да направи дъга, за да избегне удара. После се затичал към едно малко дърво, короната на което била разцепена на две и едната половина висяла изсъхнала. Да се покатери на още здравата корона не му останало време. Така Шенкел тичал около ствола и прескачал отчупената му част, докато носорогът обикалял повалената изсъхнала корона. Скоро обаче носорогът променил тактиката си: докато Шенкел стоял на едната страна на стъблото, до отчупената му част, мъжкият чакал на другата страна, за да атакува след това внезапно. Сега Шенкел се опитал да се покатери на здравата още корона, но мъжкият го подхванал и го хвърлил нависоко. Най-напред той паднал върху рамото на животното, след това на земята и веднага запълзял под повалената корона. Тогава мъжкият с един замах метнал отчупените части на короната и стъблото встрани. Шенкел решил да остане неподвижен, само вдигнал единия си крак нагоре, на височината на муцуната на носорога, за да може в най-лошия случай да я отблъсне. Най-напред мъжкият се стъписал, после се приближил дотолкова, че носът му докоснал голия крак — обувката се била изхлузила. Сега, като не виждал никаква движеща се фигура, човешката миризма не харесала на носорога. Той изведнъж се извърнал и с вдигната нагоре опашка се отдалечил.

Така се приготвя отрова за стрели. Хванал се здраво за рогата. Тесномуцунестите носорози могат да имат най-различно поведение спрямо хората, с които делят родината си. Племето вакамба в Кения преследва тези животни с отровни стрели или с примки за крака. Отровата се приготвя, като се варят клоните на дървото акокантера шимпери (Acokantera schimperi). Прясната отрова е много силна, но изложена на въздуха, тя загубва действието си. Ето защо бракониерът държи острието на стрелата непосредствено до изстрелването й завито в парче кожа. Носорог, улучен с прясно напоена стрела, загива бързо независимо къде е ранен. Телените примки за крака пък, към които е закрепено тежко парче дърво, нещастното животно влачи с дни и седмици. Те се врязват дълбоко в месото и костите му. На територията на вакамба носорозите винаги са се ползували със славата на агресивни и зли животни, докато в областите на масаите те се смятат за доста дружелюбни: Масаите не са ловци и не закачат носорозите. През 1964 г. в Натал, в дивечовия резерват Хлухлуве, един надзирател бил хвърлен на два пъти от носорог във въздуха. Той получил дълбоки рани в бедрото и в хълбока. Когато носорогът поискал да го атакува за трети път, надзирателят спасил живота си, като се хванал за предния рог на животното и с все сила се вкопчил в него. Носорогът мятал главата си насам-натам и се мъчел да се отърве от него. Когато най-сетне с особено рязък размах успял да стори това, раненият отхвръкнал далеч в храстите. В същия миг носорогът хукнал да бяга.

Атаки срещу автомобили. Носорози, които нападат без причина, често пъти са били ранявани преди това. Самият Оскар Кьониг съобщава, че като пътувал веднъж по шосето от Моши за Саме в Танзания, стрелял по носорог, който не искал да му освободи пътя, и го улучил в бута. През следващите нощи животното било обърнало една след друга три леки коли и два камиона, поради което се наложило да бъде убито. Киртън пък разказва как една ловджийка стреляла с пушка с много малък калибър по един носорог, известен в околността с дружелюбния си нрав, и била убита от него. На другия ден по шосето минавал с кола един тамошен заселник с жена си. Щом забелязал колата, носорогът се приготвил да атакува. Човекът грабнал бързо жена си от колата и й помогнал да се покатери на едно дърво, но той бил убит от носорога.

Самият аз многократно съм бил нападан в колата си, но в същност сам съм предизвиквал атаките. Обикновено животните спираха съвсем близо до колата, без да я докосват. В единия случай беше сплесната ламарината. При друг случай синът на един от дивечовите надзиратели в парка Амбосели ме закара доста прибързано непосредствено до дълбоко спящия безух Прикси — исках да разгледам по-отблизо ушните му отвори. Животното скочи изведнъж на крака и веднага се нахвърли срещу нас, като сплеска страничната стена на откритата кола, непосредствено до моята седалка.

С юмрук по носа на носорога. През 1965 г. също в Амбосели един носорог пъхнал главата си през отворения прозорец на една кола, пробил с рога си ламарината на покрива и сплескал напълно колата. Той наранил пътниците в колата с дръжката на стрелата, която още стърчала на шията му. Животното било застреляно от придружаващия ги надзирател. През 1958 г. пак там в гъсталаците един автомобил, пълен с хора, бил нападнат от женски носорог с шестседмично малко. Животното веднага атакувало, но за щастие предният му рог вече бил счупен. Две от намиращите се в колата жени били изхвърлени навън през главата на шофьора. Шофьорът заудрял с юмрук животното по муцуната, закрещял и зачукал по ламарината на колата. Тогава малкото носорогче се изплашило и побягнало, а майката го последвала.

Белезници на рога. Когато през 1966 г. в Серенгети една кола поискала бавно да задмине стоящия насред пътя носорог, той се нахвърлил върху нея, изкривил й калника и я повдигнал леко. Един от пътниците бил изхвърлен с главата напред през предното стъкло, но се отървал с леки наранявания. В резервата Хлухлуве в Зулуланд стар женски носорог се приближил до една кола, очевидно без лоши намерения, пъхнал главата си под предния калник и задрусал колата. Придружаващият посетителите африкански дивечов надзирател смело излязъл от колата и с колана, на който висели чифт белезници, заудрял животното по главата. Изненаданото животно се отстранило, надзирателят хвърлил колана след него и по една случайност белезниците се закачили на рога, където останали да висят. Животното се отдалечило на още 100 м. разстояние. Колата не била повредена. По строящата се железопътна линия от Моши до Саме, при километър 555, един носорог постоянно пропъждал всички работници и изтърбушвал малките работни вагонетки. Наложило се да бъде застрелян.

Един носорог струва колкото два слона. Носорозите живеят около 50 години. Ако изобщо преди време е имало носорози в зоологическите градини, това са били почти само индийски бронирани носорози. Междувременно те почти са били изтребени и само малък брой от тях е бил предоставен на зоопарковете. В Германия първият черен африкански носорог е докаран през 1903 г. в Берлинската зоологическа градина, а в Швейцария — през 1935 г. в Базел. Днес той е най-честият представител на племето на носорозите, които можем да видим в зоологическите градини. Един тесномуцунест носорог струва в търговията с животни двойно по-скъпо от един слон. Под грижите на хората носорозите обикновено стават доста кротки, някои напълно развити женски животни спокойно могат да се яздят. Приятно им е да бъдат галени с длан по затворените очи. Навярно поради липса на занимания те обичат да трият рога си о циментовите стени и железните решетки, така че често пъти от него остава само малък чукан. Ето защо в отделенията за носорози в зоопарковете трябва да се поставя стълб от меко елово дърво, в който животните да трият рога си. За разлика от слоновете носорозите рядко нагазват по-надълбоко във водните басейни. В замяна на това пък им прави удоволствие да се въргалят в тинята. Те не могат да преминават ров, широк отгоре 1,75 и дълбок от външната страна 1,20 м., макар вътрешната му страна в посока към животните да се издига постепенно нагоре. Представа за продължителността на живота на носорозите можем да получим само в зоологическите градини. Двадесет години след пристигането си в зоопарка на Чикаго двойката полово зрели носорози все още не давала никакви признаци на застаряване. Изглежда, че носорозите не живеят по-малко от слоновете, следователно около 50 години. Откакто чрез наркозни и временно парализиращи средства, вкарвани със специални патрони в тялото, можем да приспиваме животните, много се улесни улавянето им живи, както и пренасянето им на други места за заселване или лечение. На прочутата женска Герти в парка Амбосели беше извадено едното око, което беше сериозно наранено; 24 часа след операцията тя се чувствуваше вече доста добре.

Дребните мъчители на носорозите. Много предположения са били изказвани за причината на раните с форма на полумесец, които често се забелязват зад плещите на тесномуцунестите носорози. Предполагаше се, че те се дължат на наранявания при взаимните им борби или че са дело на личинкоедите, които при кълването разширяват раните. Неотдавна Дж. Шилингз е открил в тези рани на 4 носорога от националния парк Цаво в Кения тънки като косъм червеи филарии, пренасяни от една хапеща муха. Освен това в стомаха на носорозите живеят ларвите на стомашни оводи. С помощта на устните си приспособления те се прикрепват към стомашната стена и се хранят с тъканни сокове и с кръв. Щом узреят, те излизат през ануса с изпражненията и в почвата се превръщат в какавиди. Излюпилите се там големоглави мухи са дълги около 2–3,5 см., не поемат никаква храна, но се държат постоянно в близост до носорозите и залепват яйцата си най-често по главата им и около рога. Как попадат оттам в стомаха, не е известно. Касае се за два вида оводи: Gyrostigma conjugens, който паразитира само в белите носорози, и G. pavesii, който се среща както в белите, така и в черните. Освен това по белите и черните носорози бяха намерени 26 различни вида кърлежи, които обаче се срещат и по останалите животни, както и един вид хелминти, които живеят още и в червата на слоновете. Носорозите са носители също на тении, дълги не повече от 7–12 сантиметра. Една от тези тении е дълга само един сантиметър. Всички тези животински паразити по носорога не са опасни за човека и домашните животни. Освен това носорозите, настанени в зоопарковете, скоро се отърсват от паразитите. В зоопарковете липсват междинните гостоприемници, които пренасят тези мъчители.