Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (4)

Какво чувства плячката на лъва?

Отидеш ли в страна, където всички подражават на лъва, ти не може да подражаваш на козата.

Африканска поговорка

И в Германия е имало лъвове. Лъвовете наистина трябва да правят път на слоновете, ако се срещнат по тясна пътека, а и носорогът лесно може да пропъди лъва. Въпреки това и днес за повечето от хората лъвът си остава цар на животните, също както в старите басни за животните герои. Когато в Африка един истински ловец започне да се насища на лова, обикновено той престава да стреля най-напред по лъвовете. Вече трима мои приятели ми признаха, че са вземали отново пушката в ръце само когато е трябвало да убият зебра за някой стар или болен, умиращ от глад лъв. Именно лъвовете предизвикват повече възхищение, отколкото всички останали животни. Кралете на Англия, Шотландия, Норвегия, Дания изобразяват лъвове на гербовете си, а това са страни, в които никога не са били виждани лъвове. Също и градовете Цюрих, Люксембург, провинцията Уелс, един холандски граф и провинцията Хесен имат лъвове на гербовете си. И все пак тук също някога е имало лъвове, тъй като кости от пещерни лъвове от предисторическо време се намират навсякъде в Англия, Германия, Франция и Испания. Пещерният лъв, който е живял заедно с хората, навярно не се е различавал много от днешните лъвове. В Гърция лъвовете са били изтребени едва около 200 г. пр.н.е., а когато в библията се разказва за Палестина, за тях се споменава 130 пъти.

Защо е измрял лъвът в Европа? В действителност лъвовете съвсем не са тропически животни. В Африка техни следи са били намерени по покритите със сняг планини Кения и Рувензори на височина 3500 м., а може би дори и 5000 м. В случая по изключение не може да се твърди, че на времето хората са изтребвали пещерния лъв в нашите разположени по на север страни, тъй като тогава със скромните си оръжия те не са могли да се справят дори с мечките, лосовете, зубрите и туровете. Обитателят на степите, лъвът, навярно се е оттеглил оттук тогава, когато горите са започнали все по-нашироко да покриват нашия континент. Но все пак лъвът е така прочут, че изваяни от камък лъвове стоят от хиляди години насам пред храмовете и дворците в Китай, макар че по онези места нашите гривести животни действително никога не са живели.

Какво изпитвате при рева на лъва? С какво в същност лъвът ни прави толкова силно впечатление? Дали с гривестата си „зевсова“ глава, или с кехлибарените си очи, които са по-големи от нашите (диаметърът на очната ябълка при човека е 23 мм., а при лъва — 37,5). А може би и с рева си. Лъвовете, тигрите, леопардите и ягуарите, които имат кръгли зеници, са „ревящи котки“ за разлика от многобройните „мъркащи котки“, чиито очи представляват отвесни цепнатини. Ревът на лъва се смята за „най-великолепния и най-внушителния звук на сътворението“; при благоприятни условия той може да бъде чут на 8–9 километра. Когато реве, лъвът стои обикновено прав, с леко наведена към земята глава, хълбоците му са прибрани навътре, а гърдите му се надуват силно като мях. Често пъти пред животното се вдига прах от изтласканата от дробовете му въздушна струя. Лично на мен лъвският рев ми действува като камбанен звън; като малък аз самият съм бил камбани. Той ме настройва тържествено и сериозно. Някои хора казват, че потръпвали от приятно задоволство. Но, изглежда, това се отнася само за онези случаи, когато човек се намира в кола или когато чува рева в зоопарк, или най-сетне, когато в Африка ревът достига до него през отворения прозорец на жилище в степта. В Серенгети лъвовете ревяха, поне така ни се струваше, понякога само на няколко метра от алуминиевата ни къщичка и ние за малко не падахме от леглата си. Когато обаче човек обикаля пеша из степта, лъвският рев не предизвиква „тръпки на приятно задоволство и възвишено настроение“. Лъвовете реват най-често скоро след залез-слънце в продължение на около един час.

Защо реват лъвовете? По този въпрос все още не е намерено що-годе приемливо обяснение. Проф. Ханс Криг е на мнение, че това просто им доставя удоволствие, така както показването на великолепното оперение доставя удоволствие на райските птици, игрите — на маймуните, лудешкото скачане — на антилопите, певческият концерт — на ревящите маймуни и гибоните, премятането — на язовците медари. А може би мъжките лъвове искат с това да известят тържествено на всички останали лъвове и на лъвиците, че тази местност принадлежи именно на тях. И все пак антилопите, зебрите и газелите не хукват да бягат през глава, щом чуят рева на лъва, както се разказва в някои книги.

Те са сговорчиви. Ние хората харесваме много семейния живот на лъвовете. Наистина, понякога мъжките се бият така, че след това на мястото на борбата остават цели кичури черна или жълта козина от гривата и следи от кръв. Случва се и някой да загине, но това сигурно не става по-често, отколкото при нашите боксьори на ринга. Лъвовете си имат известни спортсменски правила. Група лъвове например мирно изяждат заедно една зебра, докато много от нашите домашни кучета не могат да ядат от една паничка. Наистина, бременната лъвица ражда малките си някъде сред скалите или в гъстака, но станат ли на шест седмици, тя гордо се връща с тях при групата, както прочутата лъвица Елза заведе трите си малки лъвчета, когато достигнаха тази възраст, при приятелите си в лагера. Мъжките лъвове никога не изяждат малките си, в изключителни случаи могат да разкъсат лъвче от чужда група. Те позволяват на лъвчетата, макар понякога с фучене и гримаси, изразяващи най-голямо неудоволствие, да играят с тях и да се опитват да издърпат от устата им късче месо с малките си млечни зъбчета. Лъвовете от групата ловуват заедно и дълго време хранят болните и слабите лъвове. На никого не е известно дали старите лъвове биват изключвани от групата, или те доброволно отбягват общуването с останалите. Във всеки случай остарелите лъвици остават по-дълго в групата, отколкото мъжките. В края на краищата всички биват разкъсвани от хиени или диви кучета. В дивата природа не се умира от болест или старост.

Как се събират брачните двойки. Лъвските брачни двойки се отделят настрана и дни наред се занимават само с ухажване. И в най-голям зной те се съешават 30–40 пъти на ден. В Дрезденския зоопарк една лъвска двойка се събирала за осем дни 360 пъти. Истинският копулативен акт трае само 3–6 секунди. Изглежда, че мъжките обикалят из области, простиращи се на много квадратни километри, като за известно време се присъединяват ту към една, ту към друга група женски и подрастващи лъвове. Разбира се, това могат да си позволят най-силните измежду тях. Във всяка група лъвове си има йерархия, но и най-слабият мъжки стои по-високо от всяка женска.

Лъвове по дърветата. Изобщо трудно може да се каже какво правят лъвовете и какво не. Десетки хора са се спасявали от тях, покачвайки се на дървета, където са прекарвали цяла нощ. Такова нещо пише почти във всеки приключенски разказ. Но самият аз съм фотографирал лъвици и на високи дървета, при това без стъблата им да са били наклонени. В националния парк Маняра край Аруша лъвовете са свикнали да седят почти постоянно по дърветата. Там посетителите могат да ги фотографират много лесно. Може би на височина 6, 8, понякога и 10 м. да има по-малко мухи цеце, а може би отвисоко откриват плячката си по-лесно? Но защо почти никъде другаде лъвовете не правят това?

Прекалено големи лъвски скокове. Ловецът на едър дивеч сър Пийс е измерил скок на лъв 12 м., а граф Телски е видял как един лъв прескача пропаст, широка над 11 м. и дълбока 20 метра. А в откритите участъци в зоологическите градини всички лъвове от половин век насам седят зад ровове, широки малко повече от 8 м., и още нито един от тях не е прескочил рова.

В замяна на това пък се е случвало лъвове от зоопарковете да са се удавяли в напълнени с вода ровове, когато не е имало откъде да излязат. В зоопарковете не е наблюдавано лъв да се къпе доброволно или да плува, докато тигрите правят това с удоволствие. Лъвицата Елза на семейство Адамсън много обичала с часове да се къпе в морето заедно с приятелите си, а много пъти лъвове плуват до остров Укерере, който се намира в езерото Виктория на 200 м. от сушата.

Бели лъвове. Лъвът е толкова ленив, че няма да направи и крачка, ако храната се постави пред носа му, както си лежи — твърди директорът на Виенския зоопарк проф. Антониус. И всеки, който ги е виждал в Африка да лежат с часове, че и по цял ден, под един храст, би се съгласил с него. И в същото време те сякаш безцелно обикалят продължително време из местности, в които изобилствува всякакъв дивеч. Срещат се не само бели тигри и черни леопарди, почти всеки вид животни си има свои албиноси и меланистични форми и все пак никой още не е виждал черен или бял лъв. Само през 1962 г. един посетител на националния парк Крюгер в Южна Африка забелязал бяла лъвица и дори я снимал на филм. Мнозина ловци и изследователи са твърдели, че съществуват породи петнисти лъвове. Но след това винаги се е установявало, че се отнася за отделни лъвове, които са запазили дълго време младежката си петниста окраска. И обратно, случват се и лъвски котила, при които малките са лишени от присъщите им петна.

Препариран лъв в клубното помещение. Както изглежда, от Индия до Южна Африка се среща само един вид лъвове, докато през последното столетие въз основа на намиращите се в музеи черепи и кожи са били определени няколко подвида. Последните лъвове на Индия, които са обитавали гората Джир северно от Бомбай, намаляват през 1908 г. до 13 екземпляра, но след това, поставени под строга защита, се увеличават отново и сега са над 200. Но гривите им не са непременно само жълти и по-малки, отколкото на африканските лъвове, както се твърди, а най-различни. Тези индийски лъвове не са били изместени от тигрите: нали тигрите са обитатели на гората, а лъвовете — на степта. При това едно горско животно не може да бъде така лесно изтребено, както животното на открит терен. Най-северните и най-южните африкански лъвове, които отдавна вече са изтребени, както берберските лъвове по средиземноморското крайбрежие, и капските лъвове, също не са били по-едри и с по-тъмни гриви от останалите. Преди 30 години в един южноафрикански клуб беше открит препариран лъв, убит край Капщат през 1836 г. Този лъв, който сега се намира в природонаучния музей в Лондон, както и двата единствени препарирани северноафрикански берберски лъва, които се намират в музея в гр. Лайден — Холандия, почти не се различават от днешните. В Серенгети и в кратера Нгоронгоро обаче може да се срещнат на едно и също място най-различни лъвове: дребни и едри, късогривести, светложълти и черно гривести.

Лъвове закачат носорог. При живите същества, още повече при лъвовете, няма правила без изключения. В началото споменах, че лъвовете обикновено избягват носорозите. Веднъж успях да направя снимка тъкмо когато един носорог прогонваше лъв. Повечето носорози не обръщат внимание на лъвовете, когато се приближават към тях. Въпреки това в кратера Нгоронгоро са били наблюдавани лъвове, които се забавлявали с един носорог, като го потупвали с лапите си отзад по кръглата задница. Животното се извърнало яростно, тогава едно малко лъвче го потупало от другата страна. В Кения е било наблюдавано почти същото лъвско забавление. А добре известният сред туристите носорог, който се е подвизавал винаги близо до туристическия лагер „Ол Тукай“ в резервата Амбосели, една нощ е бил убит от два лъва. В отчаяната си отбрана животното така квичало, че дивечовият надзирател Таберер потеглил с колата си нататък, прогонил със силен фенер лъвовете, а с куршум избавил носорога от мъките, понеже му бил счупен предният крак.

Как убива лъвът. Обикновено лъвовете бързо убиват жертвата си. Те се нахвърлят отстрани или отзад, върху гърба на плячката, при което задните им крака остават на земята. Или пък сграбчват животното с лапата си отпред през муцуната и издърпват с един замах главата му назад. Често се твърди, че така бил счупван гръбначният стълб на жертвата, но това не е доказано. Обикновено обаче лъвовете прегризват гърлото на нападнатото животно отдолу и по този начин го задушават, понякога те правят това и чрез захапване на носа. Не е вярно, че само лъвиците убиват, докато мъжките лениво наблюдават. При „нападение“ върху изкуствена зебра, към което сам съм насърчавал животните, от смесени групи лъвове атакуваха винаги мъжките.

Лъвица подгонва биволи към своите приятели. Лъвовете от една група ловуват заедно. Два-три лъва се скриват в тревата на известно разстояние от зебрите или антилопите. Останалите се промъкват в кръг около жертвите, нападат ги изведнъж от противоположната страна и ги подгонват право към другарите си. Този начин на ловуване им е вроден, тъй като и лъвицата Елза на съпрузите Адамсън, която е била отгледана от хора и не е могла да се научи от тях да ловува по такъв колективен начин, все заобикаляла в кръг жирафите и ги подгонвала направо към приятелите си. Но ако на мястото на жирафите се окажат кафърски биволи, положението на двукраките „лъвове“ би могло да стане малко неприятно.

Който убива бързо и при това не жестоко, по-малко рискува да бъде ранен. Гладни лъвове, които се приближават до прекалено големи и яки животни, често пъти трябва да водят жестоки борби и понякога биват победени. Така например неотдавна един кафърски бивол беше счупил няколко ребра на лъв, а една мъжка жирафа — плешката на нападащия я лъв. Все пак тежко раненото животно остана в групата и се хранеше с другарите си, макар че не можеше да ловува. Младите лъвове, които трябва да си хващат плячката сами, често пъти не знаят какво да правят с нея и я измъчват бавно до смърт.

Какво чувствуват хората в устата на лъв. Някои хора, които са били грабнати и отнесени от лъв, са имали щастието да бъдат спасени, може би затова, че придружителите или кучетата им са прогонвали лъва. Такова нещо се е случило например на дивечовия надзирател Уолхътър в националния парк Крюгер, а също и на пътешественика и изследователя на Африка, мисионера Дейвид Ливингстън, който подробно описва какво е изпитал тогава. Той не усещал нито болка, нито уплаха, нито страх от смъртта, а бил като парализиран и напълно безразличен като пациент пред операция, който се намира в полунаркоза. Същото става сигурно и с мишката, когато бива отнесена от котката, и с антилопите в устата на лъва. Има и случаи, когато жертвата, мъкната безжизнена в продължение на пет минути, е успявала да избяга, щом лъвът я пуснел или вниманието му било отвличано от нещо друго. На един мой познат, Гордън Пулман, пък се е случило обратното. Той се натъкнал на лъв, който току-що бил убил едно гну. Хищникът побягнал и дивечовият надзирател слязъл от всъдехода, за да си отреже едно парче от бута на гнуто. Когато се извърнал към своя чернокож шофьор, той му извикал: „Внимавай!“, тъй като „мъртвото животно“ било скочило на крака и тъкмо искало да го нападне. Той успял все пак да го хване за рогата и да се спаси в колата.

Лъвове бият гонг. Скоростта на лъвовете. Понякога лъвовете нахлуваха най-нахално в палатките, а след това хукваха презглава, понеже някакъв куфар се сгромолясваше на земята. А една нощ в парка Крюгер група лъвове насядаха около железния гонг и един от тях от време на време го потупваше с лапата си. Често нощем те си играеха с гумената торба за вода, която закачвахме на касата на вратата към нашата „спалня“, и я разкъсваха с острите си нокти; замъкваха навън и микрофона, като издърпваха през стената закачения за него кабел. В книгата си „Симба“ моят познат Ц. А. Гугисберг, който живее в Източна Африка, освен много свои наблюдения върху лъвове е събрал всичко по-забележително, което изследователите на Африка и ловците са отбелязвали за тях. Според някои наблюдения, лъвовете могат да развият скорост до 115 км/ч., Но дори гепардът, който сигурно е по-бърз от лъва, тичайки подир електрически заек на една английска писта за надбягване на кучета, можа да достигне едва 70,7 км/ч. Американският президент Теодор Рузвелт, който е обиколил Африка и е бил голям любител на природата, подчертава, че лъв не може да стигне кон. Един английски чистокръвен кон достига на хиподрума около 64 км/ч. А почти винаги лъвът се отказва да гони плячката си след 50–100 м., щом дотогава не е могъл да я хване. По-дълго време гони само съвсем млади, още неиздръжливи на бягане или пък болни животни. И затова антилопите и зебрите не се плашат и не хукват да бягат, когато лъвовете минават покрай тях или ги виждат отдалеч. Те спокойно продължават да пасат, само внимават да не загубят хищниците от погледа си. Случва се кафърски биволи и слонове да решат да прогонят лъвовете от току-що убито животно и да останат с часове там, така че „котките“ нямат възможност да се върнат отново при плячката си.

Седем килограма месо на ден. Броят на лъвовете зависи от височината на тревата. Това, че в свободната природа няма „вредни“ животни, отдавна ни е известно. Все пак интересно е да се знае колко животни трябва да убие един свободен лъв, за да може да живее. На лъва в зоопарка се дава дневно 6–8 кг. месо, обикновено конско, говеждо или на кит, което той понася добре. Тигрите, леопардите, а още повече гепардите и останалите хищни котки се чувствуват по-добре, когато от време на време получават и друг вид месо. На свобода лъвовете също се хранят доста много със зебри, тоест с диви коне. Един див лъв може да изяде до 18 кг. месо наведнъж, според други преценки — дори 31. Но това не ще рече, че яде много, той може и да не яде всеки ден. От друга страна, лъвът убива често пъти повече, отколкото сам може да изяде. А когато вече се насити и се настани в сянката на близкия храст, за да се смели храната му, хиените, лешоядите и чакалите замъкват голяма част от плячката му, както той обича да прогонва хиените от трапезата им. Уелс е на мнение, че един лъв убива на година 19 диви животни по 117 кг., това значи, че за 10 години той убива около 190 пъти. В продължение на няколко месеца Райт непрекъснато е наблюдавал в Източна Африка групи лъвове в откритата степ. Те изминавали за една нощ 1,9 до 10 км, 60% от плячката им били мъжки животни, а три четвърти — антилопи гну, зебри, газели на Томсън. Дивите животни, които убивал средно всеки ден един лъв, представлявали 13% от собственото му тегло. А дали в дадена местност се задържат повече или по-малко от едрите жълти котки, не зависи само от броя на пасящите там животни, а преди всичко от височината на тревата. Ето защо, когато в Серенгети в стадата на антилопите гну и на зебрите, както и на газелите на Томсън, които имат черно-бели ивици отстрани на тялото, се появят малки, те се прехвърлят на места, където тревата е съвсем ниска. Там лъв не може да се скрие.

„Стрелочник върху телеграфен стълб.“ Смятам, че няма нужда да повтарям старата, история за лъвовете човекоядци, които със седмици пречели на строежа на угандската железопътна линия, тъй като задигали един след друг работниците и накрая извлекли от вагона дори и инженера. Железопътното дружество пази и до днес телеграмите от 1905 г. на индийските началници на гарите в тази област. Те гласят: „Лъв на перона. Моля предупредете началник-влака и машиниста влакът да влезе в гарата предпазливо и без даване на сигнал. Пътниците да не напускат влака.“ Или „Стрелочникът се е качил на телеграфен стълб край резервоара за вода. Влакът да спре там, да го прибере и после да продължи пътя си.“ Последната подобна телеграма датира от 1955 г.

В Серенгети живеят около 1000 лъва. Според новите изследвания на Джордж Шалър приблизително половината от малките лъвчета загиват. Много гладни лъвици пропъждат дори собствените си малки от месото. Борби между лъвове от различни групи се случват рядко, но по изключение те могат да завършат дори и със смърт. Територията на по-голяма група, маркирана от мъжките със струя урина, може да заема площ до 260 кв.км. Живеещите в такива райони групи не се придвижват заедно с големите стада странствуващи антилопи и зебри в откритата степ. Това правят само малките групи „номадски лъвове“, които не са могли да се сдобият със собствена територия.

Наистина смели ловци на лъвове и използвачи на тяхната слава. На ловците в миналото наистина са били нужни смелост и умение, за да убият лъв. Прочутият ловец и изследовател Фр. Ц. Селу, който обикаля Африка от 1870 г. почти до края на века, през първите години използувал истинска бойна пушка, тежка 4,5 кг., с куршуми калибър 10, зад които в дулото трябвало да се насипе 23 г. барут. Той увивал куршумите най-напред в късче напоен с восък памучен плат, отрязвал с ножицата гънките наоколо, въртял ги между дланите си, после ги натъпквал с шомпола отпред в цевта и поставял възпламенителната капсула върху ударника — и всичко това правел яздешком, понякога в галоп. Но при най-малкото нараняване тези смели мъже ги очаквали отравяне на кръвта и смърт далеч в безлюдната савана. От тяхната слава и име на африкански пътешественици и ловци на лъвове се възползуват следващите десетилетия мнозина, които следват големите жълти котки в автомобили, с модерни оръжия, с хладилници, с комфортни палатки и пълни с консерви сандъци.

В Германия също е имало лъвове. Те навярно са се оттеглили оттам тогава, когато горите постепенно са започнали да заемат все по-големи площи. В Гърция е имало лъвове още по времето на Омир. Лъвът не се храни всеки ден, но в замяна на това може да изяде наведнъж от 20 до 30 кг. месо.

В падината Етоша, огромен национален парк в северната част на Югозападна Африка, благодарение на съществуващия тук своеобразен режим на подпочвената вода няколко водоема не пресъхват през цялата година, дори през твърде продължителния сух период. Седнал в колата, човек винаги може да наблюдава идващите на водопой групи животни. Антилопите куду са едни от най-често срещаните тук животни.

Ето как изглежда нападащ лъв. Той се е отделил с тази разгонена лъвица от групата и затова е твърде раздразнителен. Няколко пъти поред той се затичваше срещу всъдехода ми, но дори не ме нападна истински (национален парк Етоша)

На водопоя копитните животни постоянно се плашат от нещо и тогава хукват стремглаво, макар и на къси разстояния. Тук на снимката се виждат скокливи антилопи и антилопи гну в националния парк Етоша в Югозападна Африка. Той е един от най-големите паркове в света — 57 200 кв.км. През по-голямата част от годината падината Етоша е безводна.

Както всички възхищаващи се на природата големи ловци от миналия век, днес Селу сигурно би станал „ловец“ с камера в ръка, поне през втората половина от живота си. Към началото на века Карл Георг Шилингс обикаля „със светкавица и пушка“ в подножието на Килиманджаро и при големи трудности прави с неудобните, тежки и неусъвършенствувани апарати първите снимки на лъвове нощем край някоя мъртва зебра — по същите места, където сега в резервата Амбосели туристите ежедневно правят от колата отблизо и при най-хубаво слънце великолепни цветни снимки на станалите кротки диви животни. И въпреки това действително хубавите фото трофеи на лъвове са все още рядкост. Човек може да фотографира лъвове, както са насядали, както спят или стоят, както ядат. Но съвсем малко са снимките, направени при самото ловуване и хващане на плячката. Това именно се удава много рядко, тъй като става почти мигновено.

Десетки години наред в цял свят се препечатваше все една и съща много ясна снимка: лъвове нападат зебра, която, съпротивявайки се отчаяно, се е изправила на задните си крака. Едва по-късно беше установено, че пътуващ фотограф бил взел от малък музей в Родезия цяла група препарирани лъвове и една зебра и ги бил поставил на слънце пред храсталака.

Така че все още не е късно да се спечелят лъвски фото трофеи в Африка.