Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (16)

Краят

Как умира Тото. Изведнъж започва да яде много. Иска да гледа телевизия. Госпожа Хойт ми писа: „В началото на март 1968 г. Тото започна да страда от запек, макар това по-рано никога да не беше се случвало, напротив, през целия си живот тя беше по-податлива на диария и ние трябваше винаги да имаме пред вид това при определяне на диетата й. Когато тя изведнъж получи запек, лекарят ме посъветва да й дам «Сиблин» в портокалов сок, едно хигроскопично средство. То помогна малко, но въпреки това трябваше да й даваме и известни дози касторово масло. Но Тото беше весела, ядеше, както обикновено, и не показваше никаква друга промяна. Когато след това в средата на май един ден (както всеки ден) дойдох при нея, забелязах изведнъж, че тя не може да си служи с дясната ръка и с десния крак и че се движи несръчно. Веднага ми мина през ума, че е получила удар. Мисля, че това беше причина за смъртта й. Също както при хората често се наблюдава прекалено увеличаване на апетита, и при нея се появи такова нещо. Веднъж й донесох например парче торта с ванилов крем. По-рано тя хвърляше тестото и изяждаше само крема, докато този път се ядосваше, когато исках да й дам с лъжичка само пълнежа — поиска цялото парче и го изяде наведнъж. Така беше и с гроздето — по-рано Тото само изсмукваше сока и хвърляше люспите, а сега ядеше целите зърна и изобщо искаше да яде и да пие повече от когато и да било. Движенията й ставаха все по-трудни. Опънахме й въжета във всички посоки, за да може да се обляга на тях и да се държи. И въпреки това беше винаги много мила и ме целуваше всеки ден — когато идвах и когато си отивах. Понякога вземаше ръката ми и като слагаше главата си върху нея, заспиваше. Интересуваше се също от телевизора и винаги се сърдеше, когато го изключвахме. Всеки ден прекарвах цял следобед при нея, решех козината й, която до смъртта й беше чудно лъскава, миех лицето и ръцете й. Тя обичаше много чистотата и често пъти с мъка се обръщаше, за да мога да я измия. Не можеше да понася да бъде мръсна.

Когато чуеше, че идвам (още отдалеч), Тото чукаше на вратата, откъдето трябваше да вляза. Само последния ден, на 27 юли, нямаше вече сили да чука. Веднага забелязах, че ръката й трепери, когато й подадох парче торта. Въпреки това по-късно изяде още един голям, много хубав мангов плод, а преди лягане си изпи млякото. Тъй като не можеше вече да чука, тя ми пращаше с уста целувки, за да ме поздрави! Не можете да си представите, драги професоре, колко мила беше към мен и как ми липсва. На 28 юли в 10,30 часа преди обед легна на възглавницата си с ръка под бузата и заспа завинаги.“