Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (11)

И днес още живеят крокодилите, които са виждали Станли и Ливигстън

Нагазиш ли в плитководна лагуна, не ругай на глас устата на крокодила.

Африканска поговорка

С всяка година се увеличава броят на туристите, които посещават Африка, за да се удивяват съвсем отблизо на внушителните диви животни на този континент и да ги фотографират. В същност като обикновени туристи те имат възможност само на едно място да видят отблизо големи крокодили, а именно в националния парк Мърчисън Фолз. От удобна моторница те могат да ги наблюдават по крайбрежните пясъчни ивици на река Виктория — Нил, под водопадите Мърчисън. В езерото Едуард във втория голям национален парк на Уганда — Куин Елизабет — обаче ги няма, макар че и там човек може да прекара по цели дни сред диви животни по водата. Нилските крокодили и много широко разпространените на други места видове риба са били унищожени в езерото Едуард още в началото на палеолита при вулканични изригвания. Крокодилите от езерото Алберт досега не са минавали през река Семлики — Нил, която свързва двете езера, за да достигнат езерото Едуард. Може би пътя им препречват водопадите сред девствения лес, но по-вероятно това се дължи на снежните води, стичащи се от вечно покритата със сняг планина Рувензори, които се вливат в река Семлики чрез притоците и са неприятно хладни за грамадните влечуги. Но и във Виктория — Нил големите крокодили са станали по-редки и вече не се среща масово струпване, както преди десетилетия.

Крокодили е имало в Израел дори и през XX век. Последните крокодили обаче наистина трябва да се защитят само защото са много интересни създания. По-рано те са се срещали във всички реки и езера на Африка. Едва през първото десетилетие на нашия век те са били изтребени в Палестина, днешния Израел. Известен брой уединени хилави крокодили живеят и досега във водите на някои оазиси в Южна Сахара. Крокодилите са били избивани открай време, тъй като нападат домашните животни, а понякога отвличат и хора. Но това никога не се е отразявало върху броя им. Когато обаче хората започнали да ги избиват с модерни огнестрелни оръжия, това означавало вече гибел за тях. Освен това напоследък са на мода дамски чанти и обувки от крокодилова кожа, с което цените на кожите неимоверно се покачиха.

И така заслужавало си е да се обикаля с лодки и в най-отдалечените реки и блата, да се насочва нощно време лъчът на прожектора върху животните и да им се изпраща куршум право в отразяващите светлината очи. Дори малките крокодилчета, които още не са достигнали полова зрелост, препарирани като туристически сувенири, носят доста хубава печалба на ловците. През последните години един бял ловец в блатата Оковонго в Ботсуана печелел от лов на крокодили четвърт милион марки годишно. Той платил на племето батаван 35 000 марки, а на правителството — 12 000 марки за разрешително за лов. Една 41-годишна монахиня мисионерка в Нова Гвинея се занимавала с лов на този именно вид крокодили, който най-много е застрашен от измиране, за да построи с получената сума нова малка мисионерска църква. Във Флорида дивечовите надзиратели водят отчаяна, досега безуспешна борба срещу организирани банди престъпници, за да спасят последните алигатори в резерватите.

Съществували са крокодили, достигащи на дължина 10 метра. Изследването на крокодилите е опасно за живота. В Африка крокодили е имало дори на остров Мадагаскар, далеч в океана, тъй като те не се боят от солената вода. Там са намерени кости от измрели нилски крокодили, достигащи на дължина 10 метра. В самия Нил те са изтребени по реката нагоре до втория нилски бързей. Още в началото на нашия век в Танзания, тогава Германска Източна Африка, те са били толкова много, че властите са плащали премия от четвърт до три рупии^[1] на глава за отстрел. През 1910 г. един търговец на животни се отправил за езерото Рукуа и там спечелил за 2 месеца 5 000 рупии от премии за убитите от него крокодили. Даже през 1950 г. в Танзания са били получени 12 509 крокодилови кожи, като по-голямата част от животните са били избити в езерата Рукуа и Виктория, както и в реката Руфу. Крокодилът представлява обаче важно звено в живота на дивеча във водоемите на Африка и ние още не можем да преценим как ще се отрази изчезването му върху рибното стопанство. Ето защо Хюг Б. Кот от университета Кеймбридж, Англия, посвещава пет години от живота си — от 1956 до 1961 г., — за да изследва крокодилите в Замбия и Уганда. През 1965 г. индоафриканският биолог М. Л. Модха прекарва осем месеца на остров Сентър Айлънд в езерото Рудолф, Северна Кения, при температура 26°C през нощта и 36-42°C през деня (вж. стр. 163). През 1968 г. той отново започва да се занимава с изследването на крокодилите. Веднъж, както се къпел, бил грабнат от един по-малък крокодил, който го ранил твърде лошо. За щастие неговият африкански другар го освободил от хищника. Островчето заема площ 22,4 кв.км. и в едното от трите му кратерни езера живеят около 500 крокодила. Мъжките достигат на дължина 3,5–4 м. и затова лесно се различават от женските. Дългият 1200 м. бряг на езерото, който се наблюдава от изследователите, крокодилите са си разделили на 12 отделни участъка и преследват всеки нашественик до 50 м. навътре във водата. Женските крокодили си избират не най-едрите мъжки, а притежателите на участъци с най-добри места за припичане на слънце и за мътене на яйца.

Собственикът на участъка прогонва всички останали мъжки крокодили. Те си отварят устата за охлаждане. „Земевладелците“ плуват и през най-горещите часове на деня с кратки почивки насам-натам покрай своя бряг, докато всички останали крокодили се припичат на слънце и си почиват. Те спират за 5–10 минути винаги на едно и също място на границата на участъка си във водата и след това се връщат обратно. Ако други мъжки крокодили се заселят тук или има борби, границите на участъците се изместват. Мъжките „земевладелци“ никога не събират (както елените) женските около себе си, обаче прогонват чуждите мъжки, които побягват към брега, при което муцуната им се подава над водата. Собственикът на участъка ги преследва, но стигнал до брега, излиза само наполовина от водата, реве и отваря устата си в посока на беглеца. Само след няколко минути той се връща заднешком отново във водата и продължава да плува насам-натам край своя бряг.

Големите влечуги прекарват нощта обикновено във водата, а по-голямата част от деня — на слънце, на суша. Само по пладне търсят сянка или се поразхлаждат във водата за кратко време, а на горещия Сентър Айлънд — дори по цели три часа. Но щом падне здрач, бреговете опустяват. Макар според учебниците крокодилите да са студенокръвни животни, те успяват по този начин да поддържат доста равномерна телесна температура — 25,6°С. В краен случай тя се покачва най-много с 3,4 и може да спадне с 2,6°С. През обедния пек крокодилите си държат устата широко отворена. Понеже не притежават потни жлези по тялото си, водата се изпарява по този начин чрез устната лигавица и се постига охлаждане, както при нас и други бозайници чрез потенето. По-навътре в езерото те се срещат много рядко или почти никога. Дори когато езерото Виктория е гъмжало от крокодили, нужно е било човек да навлезе с лодката само няколко километра навътре, за да може да се къпе без страх.

Все пак те имат езици. Крокодилите постоянно си отварят устата. Това дало повод още на древния Херодот (490–420 г. пр.н.е.) да пише, че птицата трохилос (крокодилски страж) се пъха в устата на крокодилите и там кълве пиявици. Тази история била повтаряна и от древните писатели. Според Плиний птицата чистела остатъците от месо между зъбите му, понеже крокодилът нямал език, за да си ги чисти сам. Във всеки случай това не отговаря на истината. Нилските крокодили си имат език, само че основата му е по-широко сраснала към устната кухина и затова животното не може да го извади навън. Древният Аристотел дори твърдял, че крокодилите движат главата си, преди да затворят устата си, за да предупредят птиците и да им дадат възможност навреме да изхвръкнат оттам. Елиан добавил, че птицата пък предупреждава с крясъците си крокодилите в случай на опасност.

Чистят ли птиците устата на крокодила? Това сигурно е вярно. Щом шипоносата калугерица (Hipoplopterus spinosus) издаде рязък предупредителен крясък, крокодилите веднага се плъзват във водата. Тази птица може да се разхожда спокойно по гърба на крокодилите и между главите им. Речният брегобегач (Actitis hypoleucos), който мъти в Европа, а през зимата навестява крокодилите, обира паразитите по техните туловища и дори се затичва да ги посрещне, когато излизат от водата. Но това, че птиците влизат в отворената уста на крокодилите и чистят зъбите им, не се приема за достоверно в по-новата зоологическа литература. Самият аз също никога не съм виждал такова нещо. Все пак Дж. Дж. Плайер описва как един брегобегач в Зулуланд пред очите му търсел храна в устата на крокодил. Настанил се върху долната му челюст, той чистел пиявици от устната му лигавица. Швейцарският биолог Гугисберг, който също не вярваше на това, е видял дори по Виктория — Нил как едно марабу клъвнало три пъти в отворената уста на крокодил и накрая измъкнало оттам малка рибка. Всичко това е било заснето дори на филм. Във всеки случай дъждосвирецът (Burhinus vermiculatus) винаги мъти на няколко крачки от мястото, където крокодилите заравят яйцата си и пазят гнездата си. Крокодилите не закачат птицата, а тя има само полза от покровителството им.

Крокодилите умеят да галопират. Тези влечуги имат 3 начина за придвижване. Те могат да се плъзгат по корем с изпънати крака само и само по-бързо да стигнат до водата. Но обикновено вървят по сушата, като изправят леко краката си и повдигат туловището си от земята. Те могат дори да „галопират“, поне младите крокодили, макар да го правят твърде рядко. Това прилича на подскачане на бягаща катерица. А във водата влечугите плуват като риби — прибират крайниците си плътно до тялото и удряйки с опашката и извивайки змиевидно тялото си, се носят напред. Малките крокодили, дълги по-малко от метър, могат да лежат на дъното на водата 44 минути, без да дишат, а възрастните — сигурно повече от час.

За какво служат камъните в корема на крокодила? За хората винаги е било загадка защо в корема на убитите крокодили се намират камъни. Да служат, както при някои птици, за смилане на храната не е възможно, в края на краищата крокодилите нямат мускулест стомах, чиито стени смилат съдържанието му. При това, освен камъни в стомаха се намират и цели кръгли червеи, мидени черупки и пр. В корема на малките крокодили до едногодишна възраст никога не се откриват камъни, при възрастните обаче — почти винаги, и то толкова много, че представляват около 1% от теглото им. Не е изключено тези камъни да им служат при гмуркането. Когато едно такова грамадно влечуго се плъзне във водата, подемната сила намалява теглото му с 92,5%. Животно, което тежи 200 кг., във водата ще тежи само 15 кг. Затова изследователят на крокодили Кот допуска, че камъните им служат като баласт!

Изваденото сърце било още половин час. Неимоверно издръжливи. Ловецът на едър дивеч Александър Блек увил изваденото сърце на голям мъжки крокодил във влажна кърпа и го сложил на слънце. След половин час то все още биело. Впрочем той разправял, че една нощ наблюдавал миграция на 400–500 крокодила, които минали от двете страни край лагера му. Чиновникът Ханс Бесер, който преди Първата световна война е прекарал 14 години в Източна Африка, веднъж стрелял по един крокодил, който въпреки това побягнал във водата. Африканският помощник Мтума изтичал подир влечугото, хванал дългото 2 м. животно за опашката и го извлякъл на сушата. Тъй като животното се противяло, той паднал през глава във водата, а също и самият Бесер заедно с пушката. Щом се измъкнали на сушата, Мтума приковал животното с желязно биволско копие към земята. Понеже влечугото отворило устата си, той извадил отново копието си и го забил през устата в туловището. Крокодилът затворил устата си и стиснал желязното копие така здраво със зъбите си, че Мтума с големи усилия го издърпал навън, после забил ловджийския си нож във врата, в основата на гръбначния стълб, и мушнал в раната острието на копието си. „Понеже приятелят ми не дойде, аз му написах една бележка, която закрепих в устата на крокодила, за да знае, че съм се завърнал и се намирам тук — пише Бесер. — След това пренесох крокодила на пътя така, че да може приятелят ми да го види. Поизмих ръцете си, приседнах под сянката на едно тамариндово дърво и закусих. Тогава Мтума извика: «Ей, господарю, виж твоя крокодил!» И наистина, просто не можех да повярвам на очите си — крокодилът подтичваше спокойно към водата и изчезна в нея въпреки тежките рани, които му бяхме нанесли, а в същност всяка една беше смъртоносна.“

120 крокодила край един мъртъв хипопотам. Възрастните крокодили се хранят предимно с бозайници. Р. Дж. Г. Атвел е виждал как в река Луангуа в Замбия (бивша. Северна Родезия) крокодили плували с километри след носените от водата животински трупове. Към тях се присъединявали все повече крокодили. Те изяждали дори мъртви слонове във водата. Тук крокодилите в същност се хранят повече с кафърски биволи, които често се давят, особено при наводнения. Тогава загиват цели стада от 100 глави. Освен това във водата попадат и мъртви хипопотами, пострадали при борбите, които мъжките водят помежду си. Най-напред крокодилите малко се плашат и се отдръпват от труповете, щом по брега върви човек, а още повече ако си издигне там наблюдателна колиба. Щом обаче големите риби фунду (Heterobranchus longifilis) или лешоядите се нахвърлят върху мъртвото животно, крокодилите също се включват в пиршеството. Веднъж с един мъртъв хипопотам се занимавали 120 крокодила. На разстояние 3 км. наоколо в реката нямало нито един крокодил, всички се били струпали около хипопотама. Щом крокодилът се приближи до трупа на някое животно, той плува най-напред около него, за да нагласи главата си срещу течението. Един крокодил успял да задигне вътрешностите на убит от лъв бивол, намиращ се на 20 м. от водата.

По начало крокодилите не притежават зъби, подходящи за разкъсване или сдъвкване на голяма плячка. Ето защо от току-що убит хипопотам или бивол влечугите могат да отхапят най-напред само ушите и опашката, понеже кожата е все още стегната. Те, разбира се, съвсем не пренебрегват прясното месо, щом е „достъпно“ за тяхната уста, тъй като зъбите им са така устроени, че не могат да отхапват късове. И затова често пъти замъкват мъртви антилопи в дупки по брега под водата или под надвисналите откоси, за да може кожата да се размекне във водата и месото да започне да се разлага. Дивечовият надзирател Дж. Стивънсън Хамилтън в парка Крюгер съобщава, че след като жителите на селото претърсили водата с прътове под надвисналия над водата бряг, бил намерен трупът на едно чернокожо момче, по който имало само малко наранявания.

Крокодилите се въртят около собствената си ос. Крокодилите откъсват парчета месо, като захапват здраво трупа и с един замах се завъртват във водата. Тогава опашката обикновено се показва над водата, а също и светлата коремна част. Това завъртване може да се повтори до 19 пъти поред. Понякога крокодилът се завъртва и няколко пъти около надлъжната си ос. Откъсне ли парче месо, той подава наполовина главата си на повърхността. (Наблюдавахме такова нещо в Серенгети при смрачаване, когато един крокодил беше глътнал млада зебра.) Той мята късовете месо рязко все по-дълбоко назад в устата си. След всяка хапка влечугото, дишайки тежко, остава няколко минути на повърхността и после се гмурка отново, за да отхапе още един къс (Майлз Търнър). Около мъртъв кафърски бивол в реката Луангуа веднъж се бяха събрали 30–40 крокодила. Но те почти не се хапеха помежду си; изобщо крокодилите проявяват търпимост един към друг. Прави обаче впечатление, че никога не се виждат малки и по-възрастни крокодили заедно — те всички са дълги най-малко 2,5 м. Едри риби, които обикновено са плячка на крокодилите, също вземат участие в гощавката заедно с тях, често едни до други. Ние видяхме как една много едра риба изхвръкна от водата, когато едно влечуго се обърна.

Момче, изядено от крокодил. Трупът в стомаха на крокодила още не бил започнал да се смила и след 15 часа. Храносмилането у тези животни не се извършва бързо и интензивно. Може би именно поради тази причина крокодилите охотно ядат разлагащи се животински трупове. Вестник „Таймс ъв Суазиланд“ съобщи на 8 ноември 1952 г., че на брега на един от островите в река Усуту близо до мисионерската станция Сент Филипс един крокодил, дълъг 4,20 м., сграбчил осемгодишно момче и го завлякъл във водата. Един младеж на 19 години веднага прекосил реката и надупчил крокодила няколко пъти с копието си. За съжаление скоро паднал здрач и едва на другата сутрин той заедно с дядото на момчето могъл да проследи хищника. Намерили го да лежи пак върху пясъчната ивица. Младият мъж хвърлил копието си срещу крокодила от разстояние 7 метра. Оръжието останало да стърчи зад плещите му. Влечугото изчезнало бързо във водата, като края на копието се показвал отгоре. Преследвачите успели да заградят животното сред клони и прътове. Смелият младеж слязъл във водата и така заудрял животното, че го убил. Когато го изтеглили на сушата и разрязали корема му, предната половина на убитото момче все още била запазена, а процесът на смилане в стомаха не бил започнал, макар трупът да се намирал вече 12–15 часа в него. Дядото погребал внучето си, а отрязаната глава на крокодила поставил върху гроба му. Устата му била подпряна с прът и останала да зее.

Каква, сила притежават крокодилите, се вижда от случая с един около четириметров крокодил. Той лежал върху пясъчна ивица в Натал, когато една женска импала го обезпокоила. Тогава с едно движение на главата влечугото преметнало антилопата (тежка към 50 кг.) на другата си страна и светкавично се спуснало с нея във водата. През 1927 г. една ферма в Южна Родезия е загубила за 10 месеца само от крокодили 176 говеда.

Човешко жертвоприношение за „божествени“ крокодили. Способността на крокодилите да убиват хора от край време е правила силно впечатление на населението. В древния Египет се смятало, че богът на реката трябва да се умилостивява, като всяка година му се принася; в жертва красива девойка. Било устройвано народно празненство, по време на което злощастната жертва била хвърляна на крокодилите и разкъсвана от тях. На островите Зесе в езерото Виктория хората виждали в крокодила висшия жрец на божеството. Нему принасяли човешки жертви, като им откъсвали ръцете и краката и ги оставяли на брега, откъдето крокодилите можели да ги приберат. По време на религиозни борби кралят Мутса наредил пленени африканци мохамедани да се закарат на малките островчета в залива Мърчисън, където или трябвало да умрат от жажда и глад, или да бъдат разкъсани от крокодилите, ако се опитат да бягат.

Веднъж посетих със сина си племето Дан. Една част от него живее в Западна Африка, в Либерия, а останалата — в Брега на слоновата кост. Д-р Химелхебер се сприятелил там с един главатар и по този начин получил възможност отчасти в Африка, отчасти при посещенията на този селски шеф в Хайделберг да изучи много подробно религията на племето. Хората от племето дан смятат жлъчката на крокодила за отровна. Убие ли някой ловец крокодил, той веднага трябва да съобщи за това в селото си. Тогава идва шаманът, който изважда незасегнат жлъчния мехур, разрязва го пред очите на всички и оставя съдържанието му да изтече в реката. Така никой не може да стори зло със смятаната за отровна жлъчка.

Непослушно внуче убито от „крокодилски шаман“. През март 1959 г. в Чиквава в Малави един дядо надумал някой си Елард Чипъндейл да убие непослушната му внучка. Елард Чипъндейл бил известен като „крокодилски шаман“; той трябвало да убие осемгодишното дете, понеже не слушало баща си. След като убил детето, шаманът получил аванс от 22 марки. Тъй като дядото не му изплатил остатъка, убиецът го дал под съд. Пред изумените съдии той заявил, че можел да се превръща в крокодил, като си връзвал омагьосани клонки около кръста. После си слагал дълъг нос, дълга опашка и остри зъби. Когато съдиите го подканили да покаже как става това, той казал, че вече не може, тъй като бил унищожил омагьосаните клонки. Дядото и злосторникът били екзекутирани.

Крокодил грабва човек от лодка. Дори и да не е суеверен, човек може да загине от крокодил. В националния парк Цаво в Кения две европейски деца се къпели в един от кристалночистите изворни басейни до Мзима Спрингс. Момичето видяло как под водата се приближава крокодил и побягнало, но момчето било отвлечено от влечугото. Когато родителите и други хора претърсили цялата околност, намерили трупа му скрит в тръстиката. Той имал само няколко рани от ухапване. Търговецът на животни Херман Руе загубва през 1917 г. на остров Суматра своя много способен ловец на живи животни — Крет — при обстоятелства, създадени от доста необичайното поведение на един крокодил. Една вечер Крет се връщал във весело настроение вкъщи с гостите си от ловно празненство. Той спуснал голия си крак през ръба на лодката и в същия миг бил грабнат от крокодил, който го издърпал във водата така ненадейно, че никой не могъл да даде нито един изстрел. По-късно реката била претърсена от войската и на третия ден трупът бил намерен съвсем обезобразен.

Когато крокодилите се любят. През брачния период мъжките крокодили често издават силен, продължителен рев, който наподобява биенето на голям барабан. При това те вдигат високо глава и разтварят широко устата си. Брачната игра протича във водата — в езерото Рудолф предимно преди обед между 9 и 11 часа, след първата слънчева баня на брега. Натъкне ли се плуващият напред-назад в собствения си участък мъжки на женска, той извива опашката си над водата, но върхът й остава потопен. Освен това той вдига главата си така, че долната челюст да е върху водата и изглежда, че надува шията си, а край двете бузи се издигат мехури. Като трака с челюсти и удря силно с опашката си, мъжкият разбива водата. После той тръгва след женската, настига я и плува до нея, след това я задминава и я оставя да плува в кръг. Докато мъжкият не издава никакъв звук, женската издига устата си над водата и издава гърлести звуци. Понякога тя побягва или пък позволява на ухажора да сложи предния си крак върху рамото й и да се покачи върху нея. Двете опашки могат малко да се увият и да се удрят една о друга… Тъй като мъжкото животно е хванало женската здраво с лапите си, те могат да плуват съединени. В по-дълбоки води женската се гмурка, а в по-плитки мъжкият ляга настрани. Истинското съешаване трае между половин и близо две минути. Между 13 и 14 часа брачната игра спира.

Борещи се мъжки крокодили. Гнездата на крокодилите. Женските пазят яйцата. Когато съседи по територия или други мъжки навлязат в чужд участък и започне борба, противниците лежат под водата един срещу друг, само горната част на главата се показва над повърхността. Покрай носа се издигат малки фонтанчета вода. Внезапно един от мъжките излиза до рамене над водата и скача върху другия, понякога със силно ръмжене и с широко отворена уста. В продължение на около три четвърт час двете борещи се животни се хапят едно друго, а понякога се хващат и за челюстите. Такива двубои привличат и останалите крокодили.

За всяка местност си има определено време за мътене на яйцата, но в различните части на Африка това става в различни месеци. Така във Виктория — Нил крокодилите снасят яйцата си между декември и януари, което съвпада със сухия период, когато нивото на водата спада. На Сентър Айлънд в езерото Рудолф яйцата се снасят в края на декември, след първия дъждовен период, а малките се излюпват, след като започне вторият — през март. Местата за мътене се намират на разстояние 5–10 м. от водата, на около 2 м. над водната повърхност, върху полегат бряг. Пясъкът трябва да бъде мек, без камъни, а мястото — сенчесто. Женските изкопават гнездата с предните си крака, със задните отстраняват пясъка, а тревата изскубват със зъби и с предните си крака. Трапчинката за яйца е дълбока 20–50 см. във влажен пясък; на сенчести места тя е по-плитка, отколкото на слънчеви. Отпред се намира кръгъл вход, който се стеснява пред голямата яйцекамера. Нощно време притежателната на гнездото снася на няколко пъти средно 33 яйца и ги покрива с пясък или с пласт трева, дебел към 25 см. Под тази трева пясъкът е с 10°С по-хладен, отколкото пряко огряваният от слънцето. В гнездовата камера биологът Модха е измерил температура 30-35°С. Понякога гнездата се намират на разстояние дори до 30 м. от водата. Мътенето трае 11–13 седмици. През цялото време женският крокодил пази полога с яйцата. Във влажна глинеста почва яйцата биват снасяни само на 10 см. дълбочина в земята, а в пясък — на 50–60. Женската лежи почти през цялото време върху яйцата, само при много голяма жега се отправя от време на време към водата, за да се поразхлади. Когато се върне, тя намокря с тялото си почвата върху яйцата. По-рано крокодилите са образували, вероятно подобно на някои видове птици, цели гнездови колонии. По южния бряг на езерото Алберт Кот е намерил върху площ 62 кв.км. 24 гнезда. През горещите часове на деня женската най-често не влиза във водата, а само се придвижва до най-близката сянка под някое Дърво, като не изпуща от очи гнездото. По време на мътенето крокодилът майка става крайно ленив, което навярно се дължи на голямата загуба на вода в организма вследствие на изпарението. Измерената температура на 10 гнезда в парка Мърчисън Фолз е била средно 30°С. За 24 часа тя се е колебала най-много с 3°С. Нилският варан, едно влечуго, дълго 1,50–1,80 м., е известен с това, че изравя крокодилските яйца. Преди да ги изяде, той разбива черупката в камък или в дърво.

Жирафите се отбраняват от лъвовете и другите хищници с предните и задните си крака. С един удар те лесно могат да убият лъв. При двубои помежду си обаче мъжките жирафи си нанасят силни удари само с тежките си твърди глави и с късите си рога.

Когато фотографирах това стадо жирафи, без да разбера как, си счупих едно ребро. Движех се извън границата на националния парк Серенгети в равнината Киравира успоредно с препускащи жирафи, като стоях на платформата на всъдехода. Когато предните колела на колата попаднаха в изровена от брадавичеста свиня дупка, полетях към железните пръчки, върху които се опъва брезентът. Желязната пръчка, в която се ударих, се изкриви, но аз все пак се отървах леко — с едно счупено ребро.

Когато тича, обикновено земната катеричка държи дългата си пухкава опашка хоризонтално. Но стигне ли входа на земното си убежище, тя се изправя на задните си крака, за да види кой е смутил спокойствието й; тогава опашката и също заема вертикално положение. Едва след това тя изчезва в дупката си, която достига на дълбочина до 1,50 м. Земните катерици са растителноядни животни. Жилищата им са свързани помежду си под земята.

Когато кафърските биволи се борят, надалеч се чуват ударите на мощните им рогови челни израстъци. С тези масивни рогови шлемове те се тикат един друг напред и назад. При такива „спортсменски“ двубои действително опасните остри рога не се използуват. Затова и обикновено борбата завършва без кръвопролития. Случва се обаче извитите на върха рога да се сплетат така един в друг, че да се счупят.

Малките цвъртят още в яйцето под земята. Още преди малките крокодили да се излюпят, цвъртенето им се чува през 30 сантиметровия земен пласт дори на разстояние 4 метра. Те „грухтят“ най-вече, когато се чука по земята около гнездото, когато се минава покрай него или се пуска звукозапис с техните собствени гласове. Този зов примамва и възрастните крокодили. На остров Мадагаскар Вьолцков е забелязал, че малките крокодилчета, които държал в сандък, крякали в яйцата, щом минел с тежки стъпки покрай сандъка или се блъснел в него. Навярно излюпващите се животинчета реагират така на стъпките на майка си. Тогава тя трябва да избута с корем пръстта встрани, иначе малките никога не биха могли сами да се измъкнат от гнездото. Впрочем по време на люпенето женските крокодили нападат хора и на сушата, макар че обикновено грамадните влечуги не постъпват почти никога така.

Крокодили, излюпени в инкубатор. В дивечовия резерват Мкузи в Южна Африка се развъждат крокодили, за да могат езерата и реките да бъдат отново заселени с тях. Събраните за люпене яйца се оказват твърде здрави. Поставени между слама в сандъци, те не се повреждат, когато се транспортират с лодка или с автомобил до 250 км. по лошо шосе. Нужно е само да се отбележи горната страна на яйцата, за да бъдат поставени за по-нататъшното мътене в същото положение, както са били в гнездото. Сега вече мътенето не става в пясък, а в кошници с трева, които при нужда се пръскат с вода и ако се налага, се поставят на сянка. По този начин се излюпват повече малки, отколкото на свобода, където все пак доста много от тях биват унищожавани. Най-подходяща за мътене се е оказала температурата от 27 до 35°С. Тя може да спадне за кратко време до 19 или да се покачи до 38°С, без животните да пострадат от това.

В Танганика Ханс Бесер бил нападнат на сушата от крокодил. Той го убил и после проверил мястото, където преди това животното ровело в пясъка. Сторило му се, че изпод земята излизат някакви звуци. Бесер легнал на пясъка, за да чува по-добре, и наистина чул много ясно някакъв звук, „нещо подобно на това, когато бозаещи малки кученца пъшкат от удоволствие, след като са се нахранили“. Той изровил с ръка пръстта и скоро извадил оттам няколко малки крокодилчета, които веднага започнали да хапят. Те били дълги около 25 см., у някои все още бил запазен жълтъчният мехур на пъпа. Влечугите веднага се устремили към реката, макар в същност да не я били виждали. Въпреки че Бесер им препречвал пътя, те непрестанно се опитвали да стигнат до водата. Най-напред той хванал 30 животинчета и ги пъхнал в кратуна, за да ги занесе живи вкъщи. Останалите, които се измъкнали сами от пясъка, убил с ръба на веслото. В ямата имало 205 крокодилчета и яйца. Една част от яйцата били още цели, но твърдата черупка била вече размекната, така че било достатъчно само едно леко цепване на жилавата ципа и животинчето само разкъсвало яйчната обвивка. Влачейки със себе си жълтъка, то веднага се отправяло към водата. Нито едно яйце не било неоплодено. Дали всичките яйца в гнездото са били само от една или от няколко женски, Бесер не е могъл да установи. При малките крокодилчета, които взел със себе си, макар че ги хранел изобилно с кълцано месо и рибки, в продължение на три години не бил установен никакъв прираст. Малката дружина винаги се нахвърляла лакомо върху храната, но никога не се хранела на сушата, а винаги под водата.

Малките крокодилчета яздят върху гърба на майката. Риби изяждат крокодили. През първите часове на живота си малките крокодилчета са застрашени от морски орли рибари, марабу и лешояди. Нилският варан ги преследва до водата, а там ги дебнат костенурки и възрастни нилски крокодили. Крокодилът майка води малките си също както патицата — своите пилета. Малките се покатерват и върху гърба й. При раждането те са дълги 28–34 см. и имат жълтъчен мехур, голям колкото кокоше яйце, който може да им служи като запасна храна за няколко месеца. На първо време малките крокодилчета са все заедно, много са неспокойни, врякат, грухтят и посягат с уста едно към друго, пъхат се в дупки и скривалища. Когато майка им се приближава, те я поздравяват с грухтене, покатерват се върху гърба и върху муцуната й и веднага започват да плуват подир нея, щом тя се гмурне и изчезне. Женските крокодили прогонват вараните, както и останалите възрастни крокодили и чаплите и не ги оставят да се приближават до „детската стая“, но въпреки това загубите сред малките са много големи. В езерото Рудолф сомовете също изяждат доста малки крокодилчета. Модха установява чрез маркиране, че крокодилчетата от едно гнездо остават 2–3 седмици на едно и също място и че малките от различни гнезда се събират заедно по-късно. Женските пазят и чужди малки.

Младите крокодили живеят скрити зад храстите в обрасли с избуяла растителност заливи, тоест в места, съвсем отдалечени от местообитанията на възрастните крокодили. Отначало те се хранят с охлюви, ларви на водни кончета, щурци, бръмбари и други насекоми, а по-късно с морски раци, жаби, дребни птички и гризачи. Подрастващите се хранят с риба и охлюви. По-късно те ловят все по-често и повече други влечуги и бозайници. Известната Джой Адамсън, която е отгледала лъвицата Елза, намерила през дъждовния период в едно малко гьолче недалеч от палатката си 7 малки крокодилчета, които със защитния си цвят и големите си черни петна едва могли да бъдат различени от околната среда. В сравнение с тялото си те имали необикновено големи глави, във водата сядали охотно върху плаващи тръстикови стъбла, а самите те плували, като си помагали, тупайки с крака. Очите им били големи колкото едро грахово зърно, бледоохрени на цвят и защитени от силно удебелени надвеждия. Дори и при най-малкото движение на 6–7 м. от тях те веднага се гмуркали под водата. Но говорът или щракането на фотокамера ни най-малко не ги смущавали. Те не обръщали никакво внимание на закачени на прът късчета месо, дори и на хвърляните им червеи, на водните кончета или на мухите, които се въртели около тях. Когато обаче Джордж, съпругът на Джой Адамсън, имитирал шума на крокодил „имн, имн“, те веднага се събрали накуп и извърнали глави в посока на звука. Въпреки това не се приближили, а останали под сигурното прикритие на тръстиката. С това показали поне, че не са глухи. Явно, че били чули и говора, и щракането на камерата, само че тези звуци не означавали нищо за тях.

За да поемат храната си, те се нуждаят от топла вода. През първите седем години от живота си крокодилите порастват средно с 26,5 см. годишно. Но щом стане на 22 години, крокодилът расте вече само с 3,6 см. на година. При изкуственото развъждане на крокодили в резервата Мкуци в Зулуланд, Южна Африка, топлината и сянката се смятат за особено важно условие. Когато се поставя мрежа за ограждане на мястото, където се държат малките крокодили, тя трябва да бъде с дупки, големи 1,3 см.; ако дупките са по-големи, малките влечуги се промъкват през тях. Освен това мрежата трябва да се заравя на дълбочина половин метър в земята, а от вътрешната страна да се притиска с шиферови плочи, за да не могат крокодилите да изравят дупки и да се измъкват навън. Когато в горния край телената мрежа е извита навътре, достатъчно е тя да бъде висока 90 см. На известно разстояние от тази ограда се издига втора, плътна ограда от дървени колове и тръстика, която предпазва крокодилчетата от вятъра и от хищниците. През първата година животните удвояват ръста си. Изкуственото езерце, оставено им на разположение, е разделено с напречен насип на две. В едната половина има студена вода, а в другата през студения сезон се вкарва затоплена вода, за да продължават животните да се хранят. Една електрическа лампа, окачена над водната повърхност, служи като примамка за насекомите. При храненето на животните с месо трябва да се прибавя и калций. В края на първата година крокодилчетата достигат дължина около 75 см. Към края на втората година те биват прехвърляни в реките.

На свобода също е почти невъзможно да се срещнат млади крокодили. Питнъм пише учуден: „Изглежда, че в природата изобщо не се срещат крокодили, дълги 0,60–1,50 метра. Животни с такива размери се срещат понякога в най-отдалечени водоеми. Във всеки случай те отбягват съседството с по-големи крокодили навярно от страх да не бъдат изядени“.

Впрочем през 1967 г. двама въдичари много се мъчили да измъкнат улова си от река Итшън до Саутхемптън, Англия, и въдичарската им пръчка за малко не се счупила. Рибата, която очаквали, се оказала млад нилски крокодил, който вероятно бил хвърлен от някого във водата.

Крокодил, дълъг 6 метра. Мъжките крокодили достигат полова зрелост едва когато стигнат дължина 2,9–3,3, а женските — 2,4–2,8 м., следователно, когато станат на повече от 18 години. Затова дори при най-строга защита трябва да мине доста време, докато една област бъде заселена отново с крокодили. Според съобщение на Ловното управление на Уганда в Семлики — Нил е бил убит крокодил, дълъг 5,9 м., с коремна обиколка 1,73 м. Ханс Бесер дори съобщава, че през март 1903 г. уловил в река Мбака в Танганика крокодил, дълъг цели 7,6 м., като при това липсвала четвъртината от опашката му. Коремната му обиколка била 4,26 м., а черепът му бил дълъг 1,4 и широк 0,95 м.

36 крокодила, убити в цирк. Тези чудовища винаги са възбуждали любопитството на европейците. През 58 г. пр.н.е. в Рим за пръв път били показани от Емилиус Скаурус пет крокодила, и то в изкопан специално за тях воден басейн. Когато през 2 г. пр.н.е. император Август освещавал храма на Марс Отмъстителя, той наредил да се вкара вода във Фламинишкия цирк и на публично представление да се убият 36 крокодила. По-късно подобни зрелища са били повтаряни многократно. Император Хелиогабал държал в палата си своя любим питомен крокодил. През последните десетилетия крокодили се показват често и в цирковете. Устата им се завързва с едва видими тънки конци, така че животните да не могат да я отварят и да хапят. Това се практикува и в зоологическите градини, когато крокодилите трябва да се хванат и да се транспортират, а също и когато се наложи няколко големи крокодила да бъдат поставени да живеят заедно в общ басейн най-напред трябва да свикнат един с друг, за да не започнат веднага да се хапят. Понеже тези влечуги могат да гладуват продължително време, завързаната уста не им пречи. Крокодилите могат да станат и доста питомни, тогава при цирковите представления те отварят пълната си със страшни зъби уста и позволяват да бъдат разнасяни на ръце из арената. Но за подобни демонстрации обикновено се използуват американски алигатори, които и на свобода никога не нападат хора.