Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (5)

Поглъщат ли гигантските змии хора?

Жените са като птиците, всичко знаят, а малко казват. Мъжете нищо не знаят, а много казват.

Африканска поговорка

Гигантска змия, дълга 20–30 м., дебне върху клона на някое дърво, удря с коравата си глава нищо неподозиращия човек така, че той изпада почти в безсъзнание, светкавично се увива около него и му счупва всички кости, ако смели хора не успеят да го спасят, като разсекат змията на парчета. Такива ужасяващи случки се описват в някои приключенски романи за тропиците или дори в „отчетите“ на някои експедиции.

Наистина ли гигантските змии нападат хора и могат ли да ги погълнат? Едва ли за някои други животни се разказват толкова много басни, колкото за питона, анакондата и боата. Но при съвсем малък брой животни е много трудно дори за специалистите да преценят в отделни случаи кое е измислица и кое истина.

Колко са дълги змиите в действителност? Един сантиметър змия струва една марка. Ето че съмненията започват още при определяне на дължината. Дори сериозни пътешественици съобщават, че в Амазонската джунгла има анаконди, достигащи на дължина 30–40 метра. Те обаче забравят да добавят дали самите те са ги видели и измерили, или само са чули да се разказва за това. Анакондата е южноамериканска боа и може да се смята за най-дългата и най-силната гигантска змия. Друга много известна южноамериканска боа е констрикторът, който сигурно е „само“ 5–6 метра. Никак не е лесно да се измери една гигантска змия. Разбира се, това би могло да стане, ако тя се опъне в цялата си дължина. Но това е неестествена поза за една голяма змия. Някои дори не могат да заемат такова положение, а трябва да присвиват поне опашката си. Това силно животно не би позволило доброволно да бъде изпънато, за да го измерят. А когато змията е мъртва, тялото й обикновено е така вкочанено, че да се измери точно е невъзможно. Ако пък се съди по одраните кожи, които се продават на метър, тогава винаги се преувеличава. Току-що одрана змийска кожа може да бъде разтегната на дължина най-малко 20%, а според други твърдения — до 50%. Това именно и правят ловците. Не само кожи, а често и живи змии се продават на метър. Търговците на животни продават на зоологическите градини малки и средно големи питони по цена от 0,80 до 1,00 марка на сантиметър. От много години Зоологическото дружество в Ню Йорк е обявило цена 20 000 марки за жива анаконда, дълга 10 м. и повече. Досега още никой не е могъл да спечели тази сума. Предполага се все пак, че такива змии великани (а може би още по-дълги) съществуват или поне доскоро са съществували. При такава дължина те трябва да са и доста тежки: един азиатски мрежест питон, дълъг 8,8 м., е тежал 115 кг. Ето защо няма нищо чудно в това, че без цял куп помощници те не може да бъдат уловени в гъсталаците на джунглата. При йероглифния питон (Python sebae), който е широко разпространен в Африка, установената рекордна дължина е 9,81 м. Индийският питон, или тигровата змия (Python molurus), достига до 6,6 м., а източноазиатският мрежест питон (Python reticulatus) — до 8,4 или 10 м. в зависимост от това, на кой източник ще гласуваме доверие. Аметистовият питон не е толкова дълъг. Ето че изброихме шестте великана измежду змиите: четирите яйцеснасящи питона, които се срещат в Стария свят, и двата вида боа от Новия свят, които са живораждащи. Съществуват още много боа и питони, но те са по-малки. Освен това остават още 2 500 вида змии, които населяват нашата планета.

Те не са отровни. На година порастват с 25 см. Гигантските змии не са отровни. Впрочем отровната африканска мамба може да достигне на дължина до 4 м., а индийската царска кобра е още по-дълга, но двете са стройни и тънки, за разлика от дебелите гигантски змии. За да стане толкова грамадна, на гигантската змия е нужно време. В зоопарка в Питсбърг един мрежест питон, дълъг 8 м., е пораствал всяка година с 25 см. Но колкото по-стари стават животните, толкова по-бавно растат на дължина. Дали гигантската змия е мъжка или женска, не може да се установи по външния й вид. Една двойка йероглифни питони, които пристигнаха в Нюйоркския зоопарк на едногодишна възраст, растяха през първите шест-седем години еднакво, после женската доста изостана. Оказа се, че беше достигнала вече половата си зрелост. Тя снасяше всяка година яйца. Когато яйцата узряваха в тялото й и когато ги мътеше, тя винаги гладуваше в продължение на шест месеца.

Най-голямата възраст, която достигат гигантските змии. Колко години живеят змиите, ние, разбира се, не знаем. Досега още не е маркирана нито една змия, живееща на свобода, както се практикува при прелетните птици от десетки години насам. Ето защо не можем да съдим за възрастта, която достигат змиите само от получените в зоопарковете данни. Най-дълго е живяла една анаконда в зоопарка във Вашингтон: тя е прекарала там 28 години — от 1899 до 1927 г. Една боа констриктор е живяла в зоопарка в Бристол, Англия, 23 години и 3 месеца; един йероглифен питон е прекарал в зоопарка в Сан Диего, Калифорния, 22 години и 9 месеца, а два източноазиатски мрежести питона са живели в Лондон и Париж по 21 години.

Те са неми, глухи и имат слабо зрение. Змиите великани са единствените едри животни на Земята, които са неми. Неми са впрочем и останалите змии, в най-добрия случай издават едно беззвучно съскане. Освен това те са и глухи. Ето защо змиите не могат да възприемат звуковите колебания на въздуха, за което ние, а и други животни притежаваме уши. Все пак те долавят доста добре сътресенията по земята или на постелката, върху която лежат. На всичко отгоре глухонемите гиганти имат и лошо зрение. Очите им не са много подвижни, нямат мигли, а прозрачната роговица, която предпазва очните ябълки, се отделя при всяко сменяне на кожата, също като часовникарско стъкло. Окото на змията няма мускулни влакна в ириса, така че при ярка или слаба светлина зрителният отвор не може да се свива или да се разширява и окото мъчно може да се приспособява към светлината. Лещата също не може да се акомодира, както е при нас, за да можем да виждаме ясно по-близки или по-далечни предмети. За да разгледа нещо по-добре, змията трябва да движи цялата си глава ту напред, ту назад. Може би това е доста целесъобразно при плуване и особено за гледане под водата, но в животинския свят наистина има по-добри очи. Тъй като питонът, както и останалите змии не си затварят очите, когато спят, мъчно може да се разбере дали са будни, или спят. Някои изследователи твърдят, че спящите змии гледат надолу, така че гледецът им се намира на долния очен ръб, докато други оспорват това твърдение.

Змиите не хипнотизират жертвата си. Навярно неподвижността на очите на змията е причина да се твърди, че змиите парализират с поглед жертвата си, че я хипнотизират. Наистина, жабите, гущерите или дребните гризачи продължават да си стоят съвсем спокойно на мястото в присъствието на гигантска змия — в известни случаи те изобщо не подозират опасността, пък и тази неподвижност е съвсем полезна за тях, тъй като змията не забелязва недвижещата се плячка. Едва когато жабата подскочи, змията я настига и с нея е свършено.

Но как глухонемите и късогледи змии успяват да открият плячката си? Те притежават сетива, които ни липсват на нас. Особено добре змиите възприемат топлината: те усещат човешката ръка дори от 30 см. Така, като пълзят насам-натам, големите змии могат лесно да откриват най-вече топлокръвни животни, дори и в техните скривалища. За да не им пречи собственото дишане, то е насочено на друга страна, при питона например нагоре и назад. Най-съвършено обаче е устроен органът на обонянието им. Интересно е, че той е разположен в устата, на небцето, а езикът му довежда малки частички от въздуха за подушване. И така змиите са независими от светлината и са в състояние и през деня, и през нощта да пълзят по следите на жертвата си и да я нападат.

Един следобед синът ми Михаел и аз се натъкнахме в Серенгети на йероглифен питон, дълъг може би 3–4 м., и поискахме да го вземем с нас. Впрочем, когато гигантските змии не са се наврели в дървета или храсти, не е толкова трудно да бъдат уловени. За час те изминават около километър и половина, ако, разбира се, си направят труда да се движат цял час. Гигантските змии не пълзят напред, както много от останалите малки змии, със странични движения на тялото си, те се придвижват с коремните си люспи. Ребрата остават неподвижни, а излизащите от тях мускули местят люспите като малки грайфери или котвички напред и назад.

Питонът избяга изпод леглото. Отначало бяхме много предпазливи и направлявахме питона с дървени куки, които набързо издялахме от клони в шубрака. Най-сетне го хванахме за опашката, без да ни нападне. Така го насочихме към чувала и когато влезе вътре, ние го завързахме, а през нощта го тикнахме под леглото в нашата колиба. За съжаление на другата сутрин чувалът беше празен: гигантската змия беше успяла все пак да се измъкне. Но по следите й в праха можахме да открием много лесно накъде беше пропълзяла. Тя беше оставила зад себе си доста права диря, така изгладена и широка, сякаш някой беше търкалял автомобилна гума.

Те могат да преплуват дори морето. Никоя змия, дори и отровна, не може да настигне бягащ човек. Затова пък гигантските змии плуват отлично, далеч по-добре от останалите едри сухоземни животни. Впрочем анакондата може да се смята по-скоро за водно, отколкото за сухоземно животно. Тя не се страхува дори и от морето. Веднъж течението отнесло една боа констриктор на 320 км. от южноамериканското крайбрежие до остров Сан Винсент и тя пристигнала там съвършено бодра. Когато през 1888 г. вулканът Кракатуа започва да действува, всичко живо на острова бива унищожено. През следващите години и десетилетия след това биолозите са наблюдавали как постепенно се появяват отново лишеи, растения и животни. От влечугите йероглифните питони са били първите, които са се били настанили отново на острова през 1908 г.

Гигантските змии съвсем нямат форма на въже, както повечето от останалите видове змии. Змиите боа и питоните също като хората притежават още два бели дроба. При повечето от останалите змии левият дял на белия дроб е напълно изчезнал, в замяна на това пък десният се е разширил и силно удължил. Гигантските змии все още са запазили и остатъци от тазовите и надбедрените кости. Но от задните крайници са останали само два закърнели нокътя вдясно и вляво от ануса.

Тайната им е търпението. Как такива бавни гиганти успяват да уловят жертвата си? Смятам, че тайната се крие в търпението им. Най-напред твърдението, че те удрят с глава човека или животното, докато загуби съзнание, не отговаря на истината. Главата на гигантските змии не е особено твърда, сигурно е по-мека от нашата. Да я използува за боксов удар няма да е приятно навярно и на самата змия. Освен това тези животни съвсем не нападат толкова бързо. Огромна змия, тежка 125 кг., при нападение има сила приблизително колкото куче, което тежи 20 кг., когато се хвърля срещу човек. Въпреки това съвсем естествено е европеец, който не спортува много, да бъде повален от такъв тласък на земята. Но все пак един що-годе подвижен човек би могъл да се отбранява от боа, дълга 4 м., поне докато успява да се задържа на крака. С помощта на тежестта и мускулната сила на ръцете си той би могъл да свлече надолу увилата се с пръстените си около него змия.

За змията много по-важно от „удрянето“ е да захапе плячката си и вече да не я изпусне. За тази цел тя отваря широко устата си. Мрежестият питон притежава около 100 зъба, които са разположени в шест реда и са обърнати назад. Ето защо, ако питонът е успял да захапе дори само един пръст, той вече не може да бъде издърпан от устата му. Тогава челюстите му ще трябва да се разтворят насила, а ръката да се пъхне най-напред още по-навътре, а после, след като се откачи от зъбите, да се издърпа назад.

Първо захапва, после глътва. Мними змийски борби. Едва когато намери здрава опора за главата си, змията обвива пръстените си около тялото на жертвата. Ако човек има работа с грамадна змия, той трябва да я хване непосредствено зад главата и да не й позволи да го захапе. А сега се вгледайте по-внимателно в някоя сцена от филм или в снимка, на която се вижда как човек се „бори“ с гигантска змия, която привидно го души. В почти всички случаи ще можете да установите, че човекът „жертва“ е хванал змията за гушата. А в същност той сам е увил змията, около тялото си и симулира сцена на страшна борба.

Захапе ли гигантска змия жертвата си със зъби и увие ли се няколко пъти около нея, с което я прави неподвижна, тя не може да й „счупи всички кости“. И макар да тежат повече от 100 кг. змиите великани в никакъв случай не могат да имат такава небивала сила, каквато им се приписва. Колкото по-едро и по-тежко е едно животно, толкова повече намаляват силите му, приведени към килограм живо тегло. Съобразно с тежината си една бълха е 10 000 пъти по-силна от слона. Така че по-дребните змии могат да задушат подходящата за тях плячка много по-силно от гигантските змии.

Те убиват чрез удушване, а не чрез счупване на костите. Змиите великани не убиват чрез счупване на костите, а чрез удушване. Те притискат така силно гръдния кош на жертвата си, че тя не може вече да си поеме въздух, а може би чрез натискане парализират и сърцето й. Пръстените, с които змията обвива тялото на жертвата си, едва ли го стягат като въже, а по-скоро като кабел или гумиран плат. Да се счупят по този начин здрави кости е почти невъзможно. По начало е безсмислица да се говори, че змия може да счупи човешки череп. Човешката глава е доста „костелив орех“, поне когато се удря по нея с мек предмет. Моят сътрудник д-р Густав Ледерер, който в продължение на 40 години ръководи нашия екзотариум, е изследвал 3 свине, 3 заека и 3 плъха, убити от съответно големи змии великани, но непогълнати от тях. Нито една кост на убитите животни не е била счупена. (По-късно обаче други изследователи все пак са намерили счупени кости във вече погълнати жертви.)

За всеки метър змия — един човек. Разбира се, не бива винаги да се разчита на казаното. В зоологическите градини се намират много гигантски змии. Обикновено те не са настроени агресивно, ако бъдат оставени на мира, и скоро стават питомни. И живеещи на свобода питони се отбраняват също само чрез захапване, когато бъдат нападнати. Те правят това само при плячка, която трябва да бъде глътната. В зоопарковете понякога се налага новопристигналите животни да бъдат преместени или лекувани. Тогава трябва да се употреби сила — за всеки метър от тялото на змията е нужен един човек, който трябва да държи много здраво и не бива да я изпуска в никакъв случай.

Често съм разпитвал имало ли е случай на убит от гигантска змия човек в зоологическа градина, но до днес не съм могъл да установя нито един. В търговската къща за животни „Руе“ веднъж преди десетки години един мрежест питон, дълъг 7–8 м., се увил около гледача Зигфрид и му „счупил няколко ребра“. Подобно нещо разказваше на нашите гледачи във Франкфурт една бивша танцьорка със змии: веднъж змията така я била стиснала, че й била счупила две ребра. Но да се случи това на девойка, не са нужни свръхчовешки сили. Един от моите синове беше прегърнал годеницата си от много обич толкова силно, че й беше счупил едно ребро.

На танцьорките са им нужни много змии. Въпреки че гигантските змии се опитомяват сравнително лесно, не е нужно животните, които танцьорките във вариететата и цирковете увиват около раменете и тялото си, да бъдат опитомени. Достатъчно е змиите, които, както е известно, са студенокръвни, да бъдат охладени преди представлението. Тогава човек може да върши с тях, каквото си иска, те се съживяват едва когато се стоплят отново. Естествено, тези змии понасят лошо постоянното пътуване, особено през зимата, когато ги поставят в гардеробните близо до сцената или в недостатъчно затоплените хотелски стаи и купета. Много от тези танцьорки погубват по този начин доста змии.

С пълен корем змиите не могат да излязат отново оттам, където са влезли. Гигантските змии не се улавят здраво с края на опашката си за някое дърво, за да могат с другия край на тялото си да уловят плячката си и да й попречат да избяга. А и не мокрят със слюнка убитото животно, преди да го нагълтат. Това заблуждение, което често се чува, се дължи навярно на обстоятелството, че нерядко змиите повръщат плячката си, след като вече са я погълнали. Това се случва понякога, когато жертвата се е оказала прекалено голяма или пък при поглъщането не се е намирала в правилно положение, защото може би е имала рога, което е попречило да влезе по-навътре, или просто защото змията великан се е уплашила или е била обезпокоена от нещо. Повърнатото животно, естествено, е ослюнчено и влажно. И много големи и тежки змии са в състояние да се промъкнат лесно през тесни отвори, малки прозорчета или дупки в стените, например в курници, в кочини или при козите. Но след като погълнат жертвата си цяла, те вече трудно могат да се измъкнат през същата дупка с толкова подут корем и тогава помещението се превръща за тях в затвор. А, изглежда, „нямат навик“ да повръщат отново съдържанието на корема си, за да могат да изчезнат през дупката. Подобни случаи са описвани неведнъж.

Непретенциозни към храната. Естествено, силно впечатление прави, когато намерим змия със страшна издутина на тялото, което подсказва, че току-що е погълнала доста едро животно. Разбира се, това представлява обект за фотографиране и описване, тъй като в такова положение змията изглежда наистина много тромава и доста безпомощна. Когато в корема на анаконда се намерят няколко риби, а в корема на полуразвит питон — няколко жаби, гризачи или птици, никой не би се учудил. Именно това е довело до погрешната представа, че гигантските змии се хранят с много по-едри животни, отколкото е в действителност. В същност тези змии са крайно непретенциозни към храната, а при това могат невероятно дълго да гладуват. Най-едрата плячка дори за най-силните змии великани са например антилопите, достигащи на ръст колкото средна сърна или прасе, и то не нашите едри европейски домашни свине, а дивите и дребните домашни свине в топлите страни. И така, когато се разказва, че домашни говеда или антилопи, като например куду, топи, водни козли и антилопи кана, са станали жертва на гигантски змии, трябва да се имат пред вид само млади животни.

Тя не бяга от хората. Дивечовият резерват Торо в поречието на р. Семлики в Уганда се обитава от около 12 000 антилопи, наречени угандакоб^[1]. Тези антилопи, изглежда, служат за храна на йероглифните питони. За една година там пет пъти случайно са били намирани убити от тях антилопи. И винаги жертва са ставали недоразвити женски животни. При по-грижливо проучване е било установено, че костите им не са били счупени — очевидно животните са били умрели от задушаване. Понякога лешоядите се опитват да си присвоят част от плячката. При един такъв случай питонът силно съскал и се хвърлял срещу лешоядите, за да ги държи настрана. Змията не успяла да хване нито един, докато на тях им се удало да откъснат месо от антилопата. При друг случай един питон, дълъг 4,5 м. и тежък 54 кг., току-що бил започнал да нагълтва малка женска уганда, тежка около 30 кг. Главата и шията й били вече изчезнали в змията. Тялото на питона още било увито около жертвата. При приближаването на дивечовите надзиратели П. Хай и П. Мартин питонът останал неподвижен. Но когато един от двамата поискал да изскубне няколко снопчета трева пред главата му, за да го фотографира по-добре, той засъскал и бързо отдръпнал главата си от плячката. Впрочем гигантската змия не направила никакъв опит да прогони хората и продължавала да държи увита антилопата. В района на язовира Кариба в Замбия един йероглифен питон захапал със зъби напълно развит варан по меките части на шията и се увил три пъти около тялото му. Опашката на варана продължавала да пляска във водата — нилският варан бил дълъг 1,53 м., — но скоро след като бил освободен, умрял. Питонът, който бил дълъг 2,40 м., нямал никакви наранявания. При друг случай питон, дълъг 2,10 м., лежал на едно дърво, като държал прегърнат убит от него скален варан, дълъг 1 метър (Х. Рот).

Змии поглъщат змии. Възможно е змия да глътне друга змия, дълга колкото нея, понеже погълнатата ще бъде натикана във вътрешността й. Госпожа Сенди Тербланж е наблюдавала в Трансваал как дребен питон удушил голяма черна мамба. В началото мамбата упорито се борела, но след два часа лежала вече безжизнена.

Впрочем много видове змии са се „специализирали“ да поглъщат други змии; все пак едва ли някои от тях са „канибали“, те не убиват своите родственици. В стомаха на един питон, дълъг 5,7 м., бил намерен леопард, змията имала само незначителни наранявания от него. Дали в случая се е отнасяло за възрастен леопард, не се съобщава. При нас, във Франкфуртския зоопарк, един мрежест питон, дълъг 7–8 м., можеше да нагълта животни с тегло най-много до 55 кг. Един индийски мрежест питон с дължина 7,5 м. погълна домашна свиня, тежка 54,5 кг., а друг път пък — индийска дългоуха коза, тежка 47,5 кг.

И в двата случая не самото убиване, а поглъщането създаваше на змията най-големите затруднения. Два дни след поглъщането на свинята змията все още беше надута като балон; допуснахме, че беше получила тежко увреждане. Всички останали големи мрежести питони, които в продължение на десетки години са отглеждани във Франкфуртския зоопарк, обикновено се отказваха от такава едра плячка. Разбира се, от време на време хващаха и жертви с тегло 30 кг. и повече и ги убиваха, но повечето пъти не бяха в състояние да ги нагълтат. Д-р Ледерер отбелязва, че една много лакома змия, дълга 7,2 м., дори след едночасово усилие не успяла да глътне коза, тежка 34 кг. Друг питон, дълъг 7,7 м., напразно се мъчил да нагълта 43-килограмово прасе. Още няма специалист, който да е твърдял, че гигантска змия е успяла да погълне плячка, по-тежка от 60 кг.

Змия, широка отпред, тясна отзад. Улавянето и умъртвяването на жертвата могат да стават бързо, но при нагълтването змията не бърза. Тя отпуска жертвата, подушва я и най-после започва да се нахлузва на нея, както се нахлузва чорап на крака. Обикновено започва с главата. При това прави почивки — понякога в продължение на четвърт час. Както е известно, змиите могат да откачват горната и долната си челюст от ставата така, че само свръзките да ги държат заедно. По този начин те могат да отварят доста широко устата си. Като захапва последователно веднъж със зъбите на долната, после на горната си челюст, змията поглъща плячката малко по малко. Тя изтиква и гръкляна си напред, за да може все пак да диша. Тялото й е еластично само до стомаха. Останалите вътрешности не се разтягат, поради което цялата храна трябва да бъде смляна дотам.

570 дни без храна. Макар питонът и боата да поглъщат такива огромни залци, все пак не може да се каже, че са лакоми. Наистина, те могат да приемат 400 пъти повече храна, отколкото им е нужна за един ден, но в замяна на това могат да „постят“ по необходимост или според настроението си много дълго. При нас във Франкфурт един мрежест питон не яде нищо в продължение на 570 дни, след това се храни известно време и после отново „пости“ 415 дни. Една габунска змия (малка африканска отровна змия от рода на усойниците) отказа да приема храна 679 дни, тоест почти две години. Индийски тигров питон не яде 149 дни нищо и загуби за това време само 10% от теглото си.

Змии, по-дълги от 6 м., са опасни за хората. От всичко това възниква въпросът, възможно ли е човек да бъде убит и погълнат от питон. Скоро след настаняването им в зоопарковете между гигантските змии и гледачите се създават отношения на доверие и приятелство. Животното великан свиква с почистването и ходенето на гледача из помещението му, така че престава да го напада. Някои змии обаче си остават за цял живот хапливи. Всяко рязко движение може да бъде повод за нападение, дори само едно по-бързо движение на очите. Захапе ли веднъж някоя част от тялото на човек, змията се увива около него, макар и да е леко облечен. Ние сме имали възможност да наблюдаваме това няколко пъти. Захапе ли обаче свободно висящата дреха на човека, например палтото му, тя не се увива около него. Обучен човек може да се справи с як питон, дълъг от 3 до 4,5 м. Но по-дългите от 6 м. змии могат да бъдат много опасни за човека.

Легенди за змии. И все пак досега почти не са известни доказани случаи живееща на свобода гигантска змия да е убила, а още по-малко да е погълнала възрастен човек. При това трябва да се има пред вид, че особено в някои райони на Източна Азия гигантските змии често пъти живеят в съвсем близко съседство с жилищата. Като унищожители на плъхове те са желани съседи, а докато са млади, не са опасни дори за домашните животни и хората. Неотдавна един фермер писа в едно африканско списание, че четиригодишно туземче ходело всеки ден с паничка, пълна с каша и мляко, надолу до реката, за да играе с „Нана“. Веднъж баща му го проследил и видял как детето храни питон. Той убил веднага змията. Но тъй като питонът не се храни сигурно нито с мляко, нито с каша, този разказ ми изглежда крайно недостоверен. Това, че змиите пиели мляко и дори доели крави, е почти неизкоренимо суеверие.

Погълнати хора. Веднъж в реката Напо в Еквадор голяма анаконда хванала човек, както се къпел, замъкнала го под водата и го удавила, без да го погълне след това. Едно тринадесет годишно момче също било удавено от змия във водата. После тя го погълнала и отново го повърнала. Ден и половина по-късно бащата убил змията. Това също се случило в един от притоците на Напо. Друг достоверен случай се е разиграл на остров Салебабу, където четиринадесетгодишно малайско момче било погълнато от мрежест питон. Един ветеринарен лекар от бивша Холандска Индия, който в началото на двадесетте години е посетил Франкфуртския зоопарк, е съобщил също за такъв случай и дори е показал снимки.

Но колко необикновено редки са тези случаи в сравнение с драматичните описания в различни книги, става ясно едва когато си представим колко много такива големи змии обитават нашата планета или са я обитавали поне до по-нови геологични епохи. Това се вижда особено добре от броя на кожите, които са добити досега.

Змиите съвсем не са „хлъзгави“ и лигави, както смятат много хора, изпитващи отвращение към тях, а са приятно хладни и сухи. Змията се плъзга по водата и в тинята, а излиза оттам суха и чиста. Тя пълзи по корем по скалите, но не се наранява. Откакто кожарите се научиха да обработват правилно дори най-необикновените кожи, доста се повиши интересът и към змийските кожи, особено когато от тях са изработени модерни изделия. Наистина, все още при обработката никой не е успял да запази красивата пъстра окраска на змийската кожа. В търговските бюлетини на повечето държави се посочват само „кожи от влечуги“, към които спадат още и кожите на алигаторите, крокодилите, едрите игуани и други подобни животни. Все пак през 1951 г. в Съединените щати са били внесени 8 милиона кожи от влечуги, във Великобритания — 12 милиона. Приблизително половината от тях са змийски кожи, и то от по-големите почти изключително безобидни змии, не от отровните. Общо взето, в целия свят се търгува ежегодно с около 12 милиона змийски кожи. От тях би могло да се ушие пояс, с който да се обвие по екватора цялата наша планета. В сравнение с неимоверно големия брой змии, обитаващи по-топлите области, извънредно редките смъртни случаи, причинени от гигантските змии, наистина може да се нарекат само злополуки. Във всеки случай ние хората не спадаме към техните жертви.

Хора змиеяди. Не змиите ядат хората, а обратно — много хора ядат змии. Мадам дьо Севини пише в края на XVII в., че именно яденето на отровни змии освежава, прочиства и подмладява кръвта й. Изглежда, че най-много змии, особено кобри, се ядат в Китай. Питоните се срещат само в Южен Китай, но се внасят и от други области. Впрочем и в Съединените щати се произвеждат консерви от месо на гърмящи змии. Това месо се продава като особен деликатес. Хенри Равен, който е бил на остров Борнео (Калимантан), разказва, че даяките, които го придружавали, успели да убият осем метров питон тъкмо когато се канел да се спусне в реката. Когато го разрязали, в него намерили две прасенца, „така че ловците си направили хубава гощавка, при която не липсвало дори и свинско месо“. В Африка гигантските змии също се ядат, особено йероглифният питон.

Лешояди разкъсват един питон на парчета. Понякога дори лешояди могат да надвият питон. Дивечовият надзирател Шентън е наблюдавал край Нгома в оголена, опожарена равнина един питон, нападнат от осем лешояда. Заобиколили змията, лешоядите подскачали към нея, кълвели я и веднага се отдръпвали назад, преди още тя да успее да се нахвърли яростно срещу тях. Те така я наранили, че по тялото й останали много големи дупки и просто се виждали ребрата и вътрешностите й, дори едното й око било изкълвано. Надзирателят убил нещастното животно. Иначе то било здраво и нямало стари рани.

Змия в автомобил. Голям питон, изпълзял изпод калника на автомобил, е станал причина за автопроизшествие близо до Махадодорп, окръг Йоханесбург, Южна Африка. Змията се насочила към жената на водача на колата. При опита си да я предпази от ухапването мъжът изпуснал волана. Колата се отклонила от шосето и прегазила един туземец, който починал. Докато всички се занимавали със станалата злополука и полицията съставяла протокол, змията се шмугнала някъде в колата. Тъй като не успели да я застрелят, наложило се колата да бъде изпратена в Трансваалския парк за змии в Хафуей хауз. Притежателят на парка и помощниците му трябвало да се занимават три часа, докато успеят да измъкнат от колата дългата 1,80 м. змия. Тя била невредима.

В Северна Африка и Саудитска Арабия щраусите отдавна са били изтребени заради перата им. Ако хората не бяха започнали да ги отглеждат в специални ферми, те навярно отдавна щяха да изчезнат от лицето на Земята.

Тези три скални антилопи (щайнбок), една мъжка (с рога) и две женски, които обитават националния парк Етоша. Почиват под сянката на един термитник. Скалните антилопи имат доста необичайния за антилопите навик да засипват със задните крака изпражненията си, както правят кучетата и котките. Ако бъдат изплашени, те побягват, като подскачат високо във въздуха, но скоро се спират и лягат в някоя вдлъбнатина сред високата трева или в някой храст и изведнъж изчезват от очите на наблюдателя.

Африканската шипоносна гъска (Plectropterus gambiensis) е всъщност едра дългокрака птица. Острият шип на крилото, който добре личи на снимката, може да бъде наистина твърде опасен. През 1936 г. в Дрезденския зоопарк една женска шипоносна гъска сериозно е наранила с шипа си окото на една от чиновничките. Шипоносните гъски живеят на колонии около големите езера и реки, където пасат трева.

Леопардите често замъкват плячката си високо на дърветата, за да не я делят с лъвовете, лешоядите, хиените и чакалите.

Веднъж в Серенгети един леопард успял да убие доста голям питон, дълъг над 3 м. Той се настанил с него в едно дърво, но тъй като бил смущаван от фотографиращите го хора, спуснал се с мъртвото животно на земята и се скрил в тревата. По-късно отново се качил на дървото.

Боата ражда малките си живи. Тя задържа яйцата в тялото си и ги мъти, така да се каже, в майчиния организъм. Малките се раждат напълно развити, както при много видове риби и влечуги. Една женска анаконда, дълга 5,3 м., е родила в зоологическа градина 34 малки, дълги по 70 см. Питоните обаче снасят яйца — понякога 20, понякога до 70; при нас във Франкфуртския зоопарк — средно 46. Тези току-що снесени бели яйца са еластични, лъскави, меки и лепкави. След няколко минути лъскавината им изчезва, яйцата се слепват едно към друго, с което общият им обем, естествено, се намалява, а с това се забавя и изпарението. След няколко часа яйчната ципа става като пергамент. Яйцата се нуждаят от топлина и влага: ако попаднат, макар и за кратко време във вода, зародишът загива.

Когато мъти яйцата си, питонът не се храни. Питоните мътят яйцата си, тоест увиват се на кълбо около полога и по този начин просто го завиват, само главите им се подават отгоре. Още през 1841 г. в зоологическата градина в Париж е било установено, че тези студенокръвни змии действително топлят по този начин яйцата си. С помощта на прецизни измервателни уреди през последните години в зоопарка във Вашингтон беше установено, че мътещият женски йероглифен питон повишава телесната си температура с 3–4 °C — с толкова градуса мъжките са по-студени от женските. Измери ли се температурата между навитите един върху друг телесни пръстени на мътещата женска змия, получава се разлика повече от 7° в сравнение с температурата на въздуха. И така змията майка остава приблизително 80 дни увита около люпилото си, без да се храни.

Ако хората сменят кожата си като змиите… Крави облизват змия. При нас в зоопарка младите питони си сменят кожата от 5 до 9 пъти през годината, големите животни — само от 3 до 7 пъти. Всички започват от върха на главата. Тази прозрачна кожа може внимателно да се смъкне цяла. Ако ние хората не си сменяхме кожата постепенно, люспица по люспица, а, както змиите, изцяло, навярно щяхме да правим това със специални ритуали и поверия. Всяка вечер по телевизията щяхме да слушаме половин дузина реклами за средства и мехлеми, с помощта на които бихме могли бързо да сменим кожата си и да направим новата по-пъстра и по-красива. Понякога и гигантските змии приемат помощ при смъкването на кожата си. Неотдавна в Трансваал господин Дж. Дж. Марез забелязал как няколко крави на пасището облизват много усърдно нещо на земята. Когато се приближил, той видял голям питон, който тъкмо сменял кожата си. Грамадната змия се била изпънала на земята и кравите я лижели с език. Щом забелязала приближаващия се човек, тя веднага се вмъкнала в подземната си дупка.

Змийска сватба. Когато станат пет-шест годишни, змиите започват да си търсят партньор. Мъжките тръгват по следите на змийските моми. Навярно по миризмата на специалната жлеза, която се намира в ануса на женските индивиди, те разбират, че това е женско животно. Когато мъжката и женската змия се намерят, те вдигат главите си една срещу друга, докосват се с езичетата си, след това мъжката се опитва да легне върху женската. Клоаките им се допират плътно: в зоопарка копулацията траеше до два часа и половина.

Днешните змии са най-големите от всички съществували досега на Земята змии. Страхът от змия не е вроден. Няма никакви основания да се предполага, че през по-ранните ери от историята на Земята е имало змии, по-дълги и по-грамадни от днешните гигантски змии. За разлика от „заврите“ и останалите влечуги, чийто разцвет на Земята отдавна е минал, родът на змиите се е развил в тази пъстрота и многочисленост едва в по-ново, в наше време. Сигурно хората са се срещнали с гигантските змии за пръв път в Африка, където според най-новите изследвания се е намирала и люлката на човешкия род. По начало те не ни изглеждат толкова противни, във всеки случай страхът от змии не е вроден у човека. Както малките деца, така и човекоподобните маймунки не показват до двегодишна възраст никакви признаци на страх и ужас от змии, те си играят спокойно с тях. Интересът към тези странни пълзящи живи същества расте до четвъртата година и едва по-късно, очевидно под влияние на възрастните, се появява страхът.

Боготворени змии. Хората са провъзгласявали змиите не само за дяволи, както е писано в библията във връзка с историята на сътворението, а и за божества. За гигантските змии това дори е почти правило. В Дахомей (сега Бенин) имало жрици служителки на култа към бога питон; те го носели на ръце по време на шествията. Ако някой убиел питон, бил затварян в колиба, която била запалвана след това. Успеел ли да се спаси без чужда помощ от горящата колиба, той оставал ненаказан. Когато кралете на Нигерия са сключвали договори с англичаните, неизбежно е имало специална уговорка за неприкосновеността на питоните. Един европеец убил в дома си питон, затова бил вързан за палците от възбудените африканци, които го заплюли и съблекли гол. Колониалните власти сметнали за целесъобразно да не предприемат никакви специални мерки срещу това. Именно от областите, където йероглифните питони се тачат като божества и никога не се преследват, са сведенията, че те са убили и погълнали няколко малки деца, а веднъж дори и една болна, слабичка жена. Впрочем това е станало на един остров в езерото Виктория.

Демонстрации в защита на питоните. В Дахомей, Западна Африка, питоните се тачат, откакто през XIX в. един от кралете е избрал тази гигантска змия за емблема. Дори и в християнизираната част на страната жителите на Дахомей налагат парични глоби за убитите по шосето питони. Селището Оуидах, което се намира на повече от 30 км. източно от Котону, е Мека за почитателите на питони от цяла Африка. Тези змии се срещат тук особено често. Един американец, който през 1967 г. уловил и изнесъл 1265 царски и йероглифни питона (за една година), имал сериозни затруднения във връзка с това. Съседите му в Котону го заплашили, че ще запалят къщата му, в която държал змиите, и той бил принуден да си построи нова къща извън града. Съседите правели демонстрации пред нея, хвърляли камъни през прозорците, опитали се да обърнат колата на жена му, залепвали афиши на къщата му, заплашвали и местните му сътрудници.

Легенди за змии. С обожествяването на змиите са свързани много поверия и легенди. Според тях змиите великани убивали предимно бикове, а щадели кравите. Те само се увивали около тялото им и изсмуквали млякото от цицките. В Непал правели подобно нещо дори и с жени кърмачки. Разказва се, че една гигантска змия, която попаднала случайно на кораб, така стиснала бъчва с вода, че железните й обръчи просто се изхлузили и паднали на палубата; че понякога при опасност гигантските змии поглъщали за известно време дори собствените си малки, за да ги спасят от враговете. В едно мисионерско вестниче дори се препоръчва при опасност човек да легне неподвижно на земята и спокойно да изчака, докато змията го подуши и започне да се нахлузва на краката му. Щом стигне до коляното, той трябва да извади от джоба си ножа и да разпори встрани устата на змията. Племената, които живеят в планината Меру в Танзания, вярват, че когато умира, питонът изплюва в последния миг скъпоценен камък. Ако този камък не може да бъде намерен, присъствуващите се обвиняват един друг в кражба.

При сегашните съобщителни средства степите на Африка и джунглата на Индия в Малайзия съвсем не може да се смятат за отдалечени и откъснати от света. Ако днес човек бъде хванат и погълнат от змия, можем да бъдем уверени, че световната преса веднага би съобщила за тази страшна и вълнуваща случка. Понеже през последните години и дори от десетилетия насам не сме чели подобни истории, можем да смятаме, че такова нещо никога или почти никога не се е случвало. Следователно за нас хората боата и питонът са доста безобидни животни великани.