Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (1)

Предговор към първото издание

Ние не можем да владеем природата, ако не й се подчиним.

Френсис Бейкън — английски философ (1561–1626 г.)

От големия брой книги, които съм написал в продължение на десетки години, само четири се отнасят за Африка. Тази е петата. В нея описвам преживяванията си в Африка през последните години и отделни видове животни, които се срещат на Черния континент: слонове, гигантски змии, крокодили, горили, жирафи, лъвове, камили, черни и бели носорози, щрауси, скакалци, хиени и диви кучета. Постарал съм се да обобщя собствения си опит и наблюдения и известните днес резултати от направените от други компетентни лица изследвания върху тези животни. Оказа се обаче, че сега тази работа е по-трудна и по-обемиста, отколкото преди няколко години.

Едва от 1960 г. насам, след като държавите от Черна Африка станаха самостоятелни, все повече биолози започнаха да се занимават с въпроса, как живеят едрите африкански животни, как се справят със заобикалящата ги среда и какво им е нужно, за да съществуват. Сега там навсякъде в националните паркове има зоолози. В Изследователския институт в Серенгети, както и в новооткритите университети в Източна Африка работят цели колективи биолози. Единственото нещо, което се предприемаше преди в тези страни, беше „пест контролът“, т.е. изтребването или ограничаването на броя на онези видове животни, които нанасят загуби на нивите, отмъкват кравите или пък пренасят болести по туземците и домашните животни.

Днес положението коренно се е изменило. По време на колониалното господство в Танзания имаше един-единствен национален парк — Серенгети, — а само две години преди провъзгласяването на независимостта на страната последният британски генерал-губернатор откъсна голяма част от територията му. Сега в Танзания има шест нови големи национални парка, които заемат 3% от цялата й площ, а бюджетът за поддържането им е увеличен петорно. През следващите години ще се открият най-малко още три национални парка. Неотдавна националният парк Серенгети беше разширен значително от новия президент д-р Юлиус Ниерере. За целта се наложи да бъдат опразнени цели села. Тази крайно бедна източноафриканска държава изразходва повече средства — в сравнение с националните доходи — за защита на природата, отколкото Съединените щати. В останалите източноафрикански страни нещата се развиват в същата насока. Развиващите се страни в Африка засрамват нашите „бели“ държави, в които много видове животни са изтребени завинаги. Особено унижен се чувствува човек като гражданин на Федерална република Германия, чиито политици не са създали още нито един национален парк, нито един природозащитен резерват и дори не отпускат никакви парични средства за защита на природата. А на нашата пренаселена с хора Земя с нейните бетонни джунгли се поражда все по-горещ копнеж по последните девствени ландшафти, по великолепните диви животни. Само след едно-две десетилетия такива предвидливи държавници, като д-р Юлиус Ниерере, ще бъдат възхвалявани като пионери на новото разбиране на културата.