Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (17)

Защо камилата не умира от жажда?

Думата на старците е като изпражненията на хиената — когато са пресни, те са черни, но след това избеляват.

Африканска поговорка

На езерото Рудолф в Кения, в сърцето на Черна Африка се натъкнах на големи стада едногърби камили.

Ако на младини сте чели като мен Карл Май, навярно ще си спомните как Кара бен Немзи и Хаджи Халеф Омар са се спасили от неминуема смърт от жажда в пустинята. Те заклали една камила, разпорили корема й и изпили запаса от вода, който се намирал в една своеобразна торбичка до стомаха на животното. В този неприкосновен запас от вода е ключът на тайната, как именно гърбатото животно успява с дни и седмици да се движи през пустинята, без да пие, докато за същото време и коне, и хора загиват.

В приключенските книги се пишат какви ли не невероятни неща за това, колко бързо и колко далеч можели да се придвижват камилите. Веднъж една обучена ездитна камила с ездач на гърба си е имала рекордно постижение — 80 км. на ден, като за пет дни е изминала 400 км., но, разбира се, това е било през „зимата“, когато и в Северна Африка, и в Сахара не е толкова горещо и когато растенията, с които се хранят камилите, са още що-годе зелени и съдържат вода.

Състезания между кон и камила. Керваните се движат бавно — със скорост 4 км/ч. Тъй като от време на време си почиват, животните изминават на ден 20 км. или малко повече. При устройваните състезания между коне и камили (в Африка живеят едногърби камили) на къси разстояния печели обикновено конят, а при няколкодневни преходи — ездитната камила. Но резултатът зависи и от коня, и от камилата, които се състезават.

Отвратителна мътилка в стомаха на камилата. В по-новите книги по природознание почти не се споменава вече историята за неприкосновения запас на вода в корема на камилата. Който си направи труда да присъствува, когато се коли камила в Северна Африка и се изваждат вътрешностите й, ще може да види в тях кашообразна маса, която обаче съдържа по-малко течност, отколкото се намира в кравите или останалите преживни животни. Разбира се, водата може да се отцеди през кърпа. Но тя съдържа приблизително толкова сол, колкото кръвта, понеже това все пак са храносмилателни сокове, а не вода. Човек наистина трябва да се намира на косъм от смъртта, за да пие тази зеленикава мътилка с вкус на гнило. Един германец на име Расван, който живял много години при руалите във вътрешността на Арабия, веднъж едва не загинал от жажда. По време на военен поход, в който участвувал и той, били обречени на гибел поради липса на вода преди всичко ценните коне. „За да можем да напоим нашите кобили, Рашей заповяда да се заколят 14 камили, които държахме като резерв. Търбухът и вътрешностите им пуснаха доста течност и ние напълнихме 11 кожени торби за вода с нея. Прецедена през наметалата на пастирите и смесена с 10 л. издоено от няколко камили мляко, тази течност стана своеобразно поносимо питие за кобилите… С опръскани с кръв бради и разчорлени коси касапите ни се навеждаха над труповете на убитите камили и трескаво посягаха с голи ръце към червата, изваждаха търбусите и изливаха възкиселата на вкус течност в кожените торби за вода…“

Камилата можеха издържа без вода десет пъти по-дълго от човека. Не зная дали човек или кон действително биха могли да утолят жаждата си със стомашното съдържимо на камилата, но в края на краищата самата камила може да изразходва само тази вода, която веднъж е изпила, а не повече. Ние хората също можем в краен случай да не пием в хладно време никак вода, ако се храним със сочни плодове и пресни зеленчуци. Ето защо няма нищо чудно в това, че през северноафриканската „зима“ камилата не пие вода с месеци. Но фактът, че в летния зной на пустинята тя може да издържа без вода десет пъти по-дълго от човека и четири пъти по-дълго от магарето, наистина може да събуди любопитството на природоизпитателя.

Тялото на всички сухоземни животни, независимо от това, дали се отнася за дребния пустинен плъх или за човека, се състои главно от вода и всички загубват водата в тялото си точно по едни и същи закони. Ние отделяме вода най-напред чрез бъбреците, тъй като трябва да изхвърляме пикочната киселина и солите, след това при издишването чрез белите дробове и най-сетне — чрез постоянното изпаряване на вода през кожата или лигавицата на устата, за да се охлаждаме и да запазваме температурата на тялото постоянна. Урината на кенгуровия плъх съдържа толкова малко вода, че щом я изхвърли, той веднага се втвърдява. Когато през деня стане много горещо, плъхът се завира във влажното си убежище дълбоко под земята. А това правят много от дребните пустинни животни.

Гърбицата с мазнините — химичен воден резерв? Камилата не може да се пъхне в земята. Как тогава остава жива? В най-новата научна литература загадката е решена по убедителен начин: благодарение на мазнините, натрупани в гърбицата й. Всички съставни части на нашето тяло — белтъчини, въглехидрати и мазнини — съдържат водород. При изгарянето те се смесват с кислорода на въздуха и образуват вода. Изчислено е, че при „изгарянето“ на 100 г. белтъчини в тялото се образува 0,041 л. вода, а на 100 г. мазнини — дори 0,107 л. вода. Гърбицата с мазнини от 40 кг. дава над 40 л. вода. Това е убедително обяснение, което същевременно решава и въпроса, защо единствено камилите притежават такива гърбици с мазнини.

За съжаление в това хубаво теоретично решение на загадката все пак нещо не е в ред. Животното трябва да поема нужния кислород от въздуха чрез белите дробове, за да могат да „изгорят“ мазнините. При дишането обаче тялото загубва чрез издишвания влажен въздух повече вода, отколкото може да се получи чрез окисляване на мазнините. И с това работата става интересна. Толкова интересна, че двама американски природоизпитатели — д-р Шмит-Нилсън и Т. Р. Хаупт — заедно с д-р Жарнум от университета в Копенхаген решават да заминат за оазиса Бени Абас в Сахара, южно от Атласката планина, за да се занимаят съвсем сериозно с камилите.

Първото затруднение се появило неочаквано: те не могли да намерят изобщо камили. Никой не продавал камили. Все пак учените успели да си набавят няколко гърбати животни, претеглили ги много грижливо, изследвали кръвта и урината им и започнали да мерят телесната им температура с термометър.

Когато човек загуби 4,5 л. пот. През лятото в оазиса Бени Абас става непоносимо горещо. Обикновено по това време тук не се срещат европейци. Температурата на въздуха се покачва до 50°С, а там, където слънцето нагрява камъните, стига дори до 70°С. Тогава човек отделя за един час 1,14 л. пот и, естествено, изпитва голяма жажда. Загуби ли човек повече от 4,5 л. пот, тоест 5% от теглото на тялото си, той вече не може правилно да различава и да преценява околността. При загубване на 10% от теглото на тялото той вече оглушава, чувствува страшни болки и просто загубва разсъдък. Когато се намираме в хладна околна среда, ние хората можем да изтраем доста дълго без вода и умираме едва когато теглото на тялото ни се намали с 20%. В пустинния зной обаче човек загива при 12% загуба на теглото си вследствие на топлинен удар.

Четвърт от теглото й може да се изпари. Камилата е далеч по-издръжлива от човека. Когато изследователите държали една от камилите осем дни без вода, тя загубила 100 кг. от теглото си, тоест 22% от общото си тегло. Животното страшно отслабнало, коремът му хлътнал, мускулите се свили, а крайниците изглеждали особено дълги. В това състояние камилата сигурно не би могла да бъде използувана за никаква работа или да върви надалеч, но нямала вид на сериозно болна. Харесва ми това, че тримата изследователи не са я оставили да умре от жажда, за да разберат колко ще загуби от теглото си. След като отслабнала толкова много, тримата учени й дали да пие. Тя пила кофа след кофа и отново се закръглила, както преди. Камилата може да загуби при голяма горещина до 25%, тоест една четвърт от теглото на тялото си, без да има опасност да умре от жажда, а докато умре, сигурно ще отслабне много повече.

Загадката се крие в кръвта на камилата и на човека. Загадката, защо камилите издържат на жажда, а хората — не, се крие в съдържанието на вода в кръвта. Сама по себе си кръвта на камилата съдържа толкова вода, колкото кръвта на човека: около една дванадесета от цялата вода в тялото. Но когато камилата загуби чрез изпаряване една четвърт от теглото си, водата в кръвта й се намалява едва с една десета, така че кръвта остава почти толкова рядка, колкото преди. При нас хората обаче за същото време водата в кръвта вече се намалява с една трета. Така че нашата кръв се сгъстява много, не може вече добре да преминава през капилярите и започва да циркулира съвсем бавно. При това положение кръвта не може да транспортира увеличаващата се вътре в тялото топлина към кожата за охлаждане. Температурата на тялото се покачва бързо и човек умира от топлинен удар.

Кръвните телца като воден акумулатор. Израелският зоолог професор К. Перк (от университета Ревохот) е открил неотдавна друга тайна на камилата. Той е установил, че когато камилата пие, водата не само се натрупва бързо навсякъде в тялото, но и червените кръвни телца на животното я поемат и увеличават с 240% своя обикновен обем, без да се спукат. Ето още една причина, поради която камилата е в състояние да издържа толкова време без вода, а след това да поема отново големи количества от нея.

Това, с което камилата не е свикнала… При своите изследвания д-р Кнут Шмит-Нилсън се заема да изучи дали камилата, както кенгуровият плъх, изхвърля чрез урината си повече пикочни соли, когато е жадна. Той я хранел с повече белтъчини — давал й фъстъци, за да може да се образуват много пикочни соли, но не предполагал, че камилите се придържат много към храната, с която са свикнали. Камилата бързо се наситила на фъстъците и предпочела да яде „лошата“ храна, а отначало тя изобщо не искала да се храни. Така природоизпитателят бил принуден да я приучва постепенно към фъстъците. Но преди да успее напълно, в целия оазис вече не можело да се намерят фъстъци. Така той трябвало да прекрати експеримента си.

И тъй камилата понася далеч по-добре от нас наличието на съвсем малко вода в тялото си. Но това още не е всичко: тя притежава и способността да отделя много по-малко вода в сравнение с нас. Щом сме на много горещ въздух, при температура, по-висока от температурата на нашето тяло (постоянната граници е 36°С), ние започваме да се потим. Само изпаряването на съдържащата се в тялото вода може да помогне да не се увеличава вътрешната ни топлина. А, както видяхме, за потенето трябва вода, и то много вода.

Студенокръвни камили. При камилата въпросът стои по-иначе. Когато през деня слънцето пече и въздухът все повече се нагорещява, телесната й температура се покачва до 40°С. Едва тогава камилата започва да се поти. Така, разбира се, тя си спестява доста вода. Освен това през нощта, когато в пустинята става много студено, температурата на камилата спада до 34°С. Поради това ежедневно колебание на топлината на тялото с 6°С на камилата е необходимо повече време, докато голямото й тяло отново се сгорещи до точката, при която започва отделянето на пот. Температурата на тялото на тези „кораби на пустинята“ се колебае толкова силно само през летните горещини. През зимата по крайбрежието на Средиземно море изобщо колебанията са много по-слаби.

Магарето не може да стои дълго време жадно. Тлъстините в гърбицата на камилата са й нужни. Но това не са всички тайни на камилата, разгадани в оазиса Бени Абас. Магаретата също са пустинни животни — за разлика от нас те също могат да загубят до една четвърт от теглото си, когато стоят жадни, но при тях това става три пъти по-бързо, отколкото при камилата. Докато една камила е издържала без вода в пустинния зной 17 дни, магаретата трябвало всеки четвърти ден да бъдат поени. Впрочем при тях телесната температура може да се колебае повече, отколкото при човека, но не толкова, колкото при камилата. Магаретата започват да се потят много по-бързо. Това се дължи между другото на тънката им козина. Макар камилите през лятото да загубват козината си, на гърба им остава дебела плъст, която често стига 5–10 см. и, естествено, добре ги предпазва от слънчевите лъчи. (Бедуините в пустинята не се обличат като нас с леки летни дрехи, а носят вълнени бурнуси, понякога и няколко един върху друг.) Мазнината е лош проводник на топлината. Ето защо голямо предимство за двугърбите и едногърбите камили е това, че напластяват мазнината на гърба си, което още повече ги предпазва от жегата. Ако мазнината е разпределена навсякъде в тялото, между вътрешностите и мускулите, това би затруднявало изпущането на топлината към повърхността на тялото.

Едногърба камила изпива за 10 минути 10 кофи вода. В едно отношение обаче магарето надминава камилата. Зажадняла, отслабнала едногърба камила изпива за 10 минути 135 л. вода и с това възстановява отново теглото си. Просто е ужасяващо да се наблюдава как едно такова животно изпразва 10 кофи вода за кратко време. А на магарето му трябват само 2 минути, за да възстанови чрез пиене отново четвърт от теглото си. Когато ние хората прекарваме цял ден в знойната пустиня, нужни са ни няколко часа, докато възстановим чрез пиене изгубеното си тегло, а често пъти се налага през това време дори да похапнем нещо.

Да изпиват толкова бързо големи количества вода е едно предимство за дивите животни. През лятото водата е оскъдна, обикновено само тук-там се намират водоеми, а покрай тях дебнат хищници. Щом животното може да си набави нужната вода за 2 минути, скъсява се и времето на опасността.

Тези тайнствени фокуси на камилата, за които доскоро не подозирахме още нищо, са улеснявали в продължение на векове търговията през Северна Африка и големи райони на Азия. Благодарение на камилите са процъфтявали царства, а обширни пустеещи области са били завладявани от човека. В средата на миналия век са били изнасяни камили и за Северна Америка. Способността им да гладуват и да търпят жажда се е оказала от полза и там, така че и те имат дял в съдбата на новия континент, но със строежа на железницата скоро стават излишни.

Автомобили срещу камили. Такова е положението и в Сахара. Автомобилът не се поти, а във „вътрешността“ си може да побере и да мъкне със себе си огромно количество вода. Наистина, той не пие толкова бързо, колкото камилата, но в замяна на това се движи по-бързо и по-надалеч. И затова автомобилът превъзхожда много добрия кораб на пустинята — стига всяко зъбчато колелце в корема му да е в ред.