Бернхард Гжимек
Сред животните на Африка (8)

И днес още има нашествия от скакалци

Който бие куче, има пред вид господаря му.

Африканска поговорка

„И тогава господ бог рекъл на Мойсея: «Простри ръцете си над Египет, за да повикаш скакалците да кацнат на земята и да изядат всички растения, които са оцелели от градушката».

И Мойсей сторил това, и господ наредил цял ден и през следващата нощ да духа зноен вятър; и когато настъпило утрото, горещият вятър донесъл със себе си скакалците и те се спуснали над египетската земя, като се размножили толкова много там, че всички провинции на Египет били наводнени от тях — всички растения в страната били изядени и всички плодове по дърветата, които градушката не била унищожила, така че не останала никаква зеленина по полята в целия Египет.“

Колелата на влаковете се въртели в скакалците като в сапунена каша. Днес подобно народно бедствие, за което се разказва в Стария завет, ни изглежда като легенда. А това е съвсем погрешно: както по-рано, така и сега нашествия от скакалци опустошават нашата планета. През 1873, 1874, 1875 г. рояци скакалци стигнали до средата на Германия. Обикновено те долитали от областите около Черно и Каспийско море; орляците прелитали над Полша, Галиция до Силезия и Бранденбург, а стигали и още по-далеч — до Франция и Англия. В областта Бранденбург веднъж върху площ близо две хиляди хектара били събрани 4 425 крини яйца от скакалци, което според днешните мерки представлява около 250 000 литра. А при едно нашествие на скакалци на остров Кипър било събрано десеторно по-голямо количество яйца. В градовете Вроцлав и Гота били сечени паметни монети по повод избавянето от скакалците. През 1879 и 1880 г. в Южна Русия трябвало да се затварят къщите, за да не нахлуят огромните маси насекоми, а улиците били непроходими. В някои градове се наложило водата да се филтрира, тъй като каналите и вадите били задръстени от мъртви скакалци; не можело да се пече хляб, понеже и пещите били натъпкани със скакалци. В Донската степ влаковете не можели да се движат, тъй като колелата се въртели в масите от насекоми като в сапунена каша.

И днес те нанасят загуби с милиарди. През 1955 г. облак от скакалци, разпрострян на дължина около 250 км. и ширина около 20 км., връхлетя над Южно Мароко. През 1961 и 1962 г. борбата със скакалците там беше много затруднена, тъй като поради силните дъждове автомобилите не можеха да се движат по разкаляните пътища. И затова само за пет дни върху площ, по-голяма от 5 000 кв.км., скакалците причиниха щети над един милиард франка. На една пета от площта със земеделски култури в долината Сус беше унищожена цялата реколта, а на останалите четири пети — половината. За пет дни скакалците бяха изяли 7 000 т. портокали, или ежечасно по 60 000 кг. Това количество представлява годишното потребление на портокали в цяла Франция и дори повече. За да се компенсират загубите, бяха нужни около пет години. Разбира се, през това време долитаха нови рояци. Някои от тях унищожиха площ, по-голяма от 150 кв.км. В борбата с тях бяха използувани повече от 25 самолета за пръскане с инсектициди. Без тези съвременни средства за борба и без благоприятните атмосферни условия големите цитрусови плантации между Анти-Атлас и Атлас щяха да бъдат унищожени. През 1966 г. южноафриканските влакове често имаха закъснение, защото релсите бяха покрити със скакалци. Стотици автомобили докарваха инсектициди за спасяване на фермите в Оранжевата провинция. Борбата със скакалците струваше 5,6 милиона марки.

От над 10 000 вида скакалци само около 5 вида предприемат такива масови миграции, а това са преди всичко Schistocerca gregaria, Locusta migratoria, Schistocerca paranensis, Locustana pardalina и Nomadacris septemfasciata.

Първият успех във войната със скакалците. Всички останали многобройни скачащи и „пеещи“ скакалци живеят поединично и отбягват да се сближават много, освен когато се любят. Но и прелетните скакалци обикновено се придържат към това; стремежът към странствуване обаче ги обзема само от време на време, и то в определени райони, които са особено подходящи за тази цел. Само оттам идват обикновено ненаситните нашественици. След като беше установено това, беше постигнато много в борбата срещу тези пълчища от насекоми.

Женските се ориентират към мъжките само по „песента“ им. Едва няколко седмици или месеца след като при последното сменяване на ципата порастват крилца на скакалците, те достигат половата си зрелост. Повечето видове си сменят тогава и цвета, така например женските стават сламеножълти, а мъжките — лимоненожълти. Много видове скакалци се ориентират само по „пеенето“: например женската при листните скакалци се насочва към мъжкия само докато той „пее“; ако той затихне, тя загубва ориентация и се лута без посока насам-натам. Понеже прелетните скакалци са събрани на големи маси, мъжките и женските лесно се намират. Във всеки случай височината на звука и начинът на „пеенето“ помагат да се събират и оплождат само принадлежащите към съответния вид екземпляри. Всяко насекомо бива оплождано няколко пъти.

2 720 милиарда скакалци унищожени. Те се движат най-напред „пеша“. След като женските биват оплодени от мъжките, те започват да снасят яйцата си в почвата. За тази цел им служат четирите хитинови плочици на края на коремчето, което освен това значително се удължава чрез разтягане на ципите на междинните пръстенчета. С това яйцеполагало женските изкопават дупка в пясъка, снасят 30–100 яйца в нея и затулят всичко със „запушалка“ от пяна, която е въздухопропусклива. При едно нашествие на скакалци през 1890 г. в Алжир са били унищожени 560 милиарда яйца и 1 450 милиарда току-що излюпили се малки, както и яйцата в убитите женски, или в една ограничена област общо 2 720 милиарда скакалци. След оплождането една женска заравя яйцата си в десет дупки. Местата, в които са заровени тези безбройни бъдещи скакалци, лесно може да се открият по белите точици пяна. Петдесет-шестдесет дни по-късно, в зависимост от влагата и температурата, земята се покрива с хиляди и хиляди мънички насекоми, които запълзяват като червейчета. Те са дълги около 8 мм. и трябва най-напред да се освободят от обвивката си, за да могат да си движат напълно краката. Скоро те се отправят в огромни маси в определена посока, при което преминават, макар и с огромни загуби, хълмове, ровове, дори и реки. По време на придвижването си ларвите изяждат каквото намерят, растат и пет пъти сменят обвивката си. Те стават по-дълги от 3 см. и крилцата им почват да се оформят, но още не са способни да хвърчат.

Когато отново, и то за последен път, сменят обвивката си, ларвите търсят да се закрепят върху някой клон и остават неподвижни. Накъдрена и надиплена, новата ципа, тоест бъдещата хитинова броня, е под старата ципа, която вече е станала тясна. Под ципата на гърба са се събрали кръв и въздух и така напират, че старата обвивка се спуква по цялата си дължина. Бавно, много бавно скакалецът изпълзява оттам в окончателния си вид. Крилете обаче все още са свити на дъга на гърба. Под напора на нахлуващата кръв в многобройните кръвоносни съдове те постепенно се отварят и оглаждат. Най-сетне скакалецът е готов: той започва да маха с криле. Но докато достигне полова зрелост, ще минат три седмици или дори няколко месеца.

Пържените скакалци са вкусни. Още първият гръцки историк Херодот разказва преди 2 400 години, че жителите на пустинята събирали скакалци, сушели ги и ги смилали на брашно, което смесвали с мляко и ядели. Алфред Брем пък твърди, че скакалците имат отвратителен вкус, а и не са много хранителни. Все пак и днес още в оазисите на Сахара на гостите се поднасят, освен сушени фурми и хрупкави, пържени в олио скакалци. За да може да се ядат, най-напред им се откъсват главата, крилете и долната част на краката. Те съвсем не са лоши на вкус, богати са с мазнини и са хранителни, а натъпканото с растителни вещества черво без съмнение съдържа много витамини. Йоан Кръстител, който за 40 дни се оттеглил в пустинята, се хранел там със скакалци и мед, значи съвсем не е бил на аскетична храна. И днес често пъти при племето туареги, живеещо в пустинята, брашното от скакалци е единствената храна за керваните. Неприятният му вкус изчезва, щом се смеси с мляко.

Скакалците произвеждат вода от сухи растения. Те имат собствена хладилна инсталация в тялото си. Според Франц Колманспергер скакалците в степта на Южна Сахара не се нуждаят от вода. Те трябва обаче непрекъснато да приемат храна и не могат да стоят дълго време гладни. Храносмилането им е така устроено, че те получават вода от сухата растителна маса. И затова скакалците изяждат всичко, колкото и да са сухи растителните материали. За разлика от някои насекоми хитиновата им ципа е напълно водопропусклива, тя не пречи на изпаряването. Това сравнително интензивно изпаряване на водата играе ролята на своеобразна хладилна инсталация, тоест получава се самоохлаждане на тялото. Затова именно тези насекоми са нечувствителни към топлината и кацат дори върху почва, нагорещена до 58°С. Според Р. Чепмен, когато се намират във втория стадий на развитие, ларвите на странствуващите скакалци шистоцерка грегария по собствената си „температурна скала“ избягват температура, по-ниска от 32 и по-висока от 43°С. (Температурната скала е приспособление, с помощта на което животните могат чрез преместване да си изберат място с най-благоприятна за тях температура.) Всички изследвани от Р. Чепмен видове странствуващи скакалци са предпочитали температура около 40°С.

Развъдници на скакалци в Африка. Някои области, особено топлите, влажните, и областите с богата растителност са истински развъдници на орляци странствуващи скакалци. Това се отнася например за долината Рукуа на югозапад от Танзания, която представлява част от Източноафриканския грабен. Оттам скакалците често пъти са отлитали масово за Южна Африка. Ето защо за борбата с тях в тази отдалечена долина са били заселени още към 1950 г. може би дузина европейски служители. Построени са им били къщи, шосета, мостове и летища. Най-целесъобразно, разбира се, е скакалците да бъдат пръскани с инсектициди скоро след излюпването им от яйцата. Според наблюденията на Р. Чепмен червеният странствуващ скакалец (Nomadacris septemfasciata Serville) никога не прелита при температура на въздуха, по-ниска от 18°С, рядко — при температура, по-ниска от 22°С, и най-много предпочита 29 до 35°С. При вятър, по-силен от 3 м/с, той почти престава да лети. Рядко червените странствуващи скакалци се издигат по-високо от 7 м.; при слаб вятър те летят срещу вятъра, а при силен — по посока на вятъра. Случва се скакалци от едно и също ято да се движат в различни слоеве на въздуха в противоположни посоки.

Първото нещо, което скакалците предприемат след последното линеене, когато вече са им пораснали криле, са кръговите им полети, при които винаги се връщат към мястото на старта. Едва когато почти цялото ято се събере заедно, те отлитат. Това става дори и когато в родната им област все още се намира достатъчно зелена храна.

Защо отлитат надалеч? Какво кара тези видове странствуващи скакалци, които обикновено се отбягват помежду си, да се обединяват в такива масови ята и какво ги тегли към далечината? Според изследванията на Форе, Хусаин и Матур това се дължи на плътността на населеност. Колкото по-често се срещат помежду си скакалците от един и същ вид, толкова повече живеещите поотделно животни се превръщат във войници на масовата войска. Изследователите са държали млади ларви от водещи „заседнал“ живот видове странствуващи скакалци в контейнер — те пак са се превръщали в масови пътешественици. Това обаче не е ставало изведнъж, тъй както не се случва и на свобода. Нужно е винаги да има едно междинно поколение. При него се намалява с едно броят на линеенията, тоест вместо 7 те стават само 6, а разликата между мъжките и женските индивиди е по-малко забележима, ларвите стават по-тъмни. Едва от яйцата на тези животни се излюпват склонните вече към странствуване насекоми. Макар от масовите пътешественици да се получават и животни, водещи „заседнал“ живот, между тях трябва да има едно междинно поколение. Още младите ларви на странствуващата форма се стараят да се събират в ято, докато водещите „заседнал“ живот насекоми се стремят по-скоро да се разпръснат.

Странствуванията на скакалците очевидно не са безцелни. Но все пак с прелитащите до Германия и Англия скакалци навярно вече е свършено. Скакалците, които прелитат обаче Сахара, снасят яйца в Мароко от март до юли, после се отправят на юг, където в степните области на Южна Сахара и в района на р. Нигер снасят още веднъж яйца от юли до октомври.