Рос Макдоналд
Да намериш жертва (30)

Тридесета глава

Бях благодарен, че ни прекъснаха. Капитан Дейнлоу отвори вратата и извика Уестмор навън. За секунда в стаята настъпи пълна тишина, четиримата живи бяха тъй безмълвни, както и тримата мъртви. Тогава аз се обадих:

— Загазил си, Ленърд. Ако сега не говориш, може би няма да имаш друг шанс. Ще ти замирише на цианид, преди да се усетиш.

— Те не могат да осъдят невинен човек.

— Но ти не си невинен. Ти си взел камиона и ние го знаем. Това те прави съучастник в убийството на шофьора, дори и да не си го застрелял лично. Твоят единствен изход е да промениш посоката на показанията си.

Той се замисли.

— Какво искаш да кажа?

— Истината. Как се случи това?

Бози заклати глава в мелодраматично отчаяние.

— Тъй или иначе няма да ми повярваш. Каква полза има да ти кажа какво видях?

— Я опитай.

— Ще ме наречеш лъжец. Чаках камиона на магистралата. Кериган каза, че ще бъде при мен към шест часа. Той мина по разписание и профуча с близо сто километра в час. Спря на около осемстотин метра по-надолу и аз тръгнах пеша натам колкото се може по-бързо.

— Какво го спря?

— Имаше една кола там. Зелена лимузина, марка чеви. Тя потегли и това беше всичко, което видях.

— Ти я видя да се отдалечава от камиона?

— Да. Все още не бях стигнал до тях.

— Аквиста беше ли в колата? Този човек?

— Да, той седеше на предната седалка. Мисля, че беше той.

— Той ли караше лимузината?

— Не, с него имаше още един човек.

— Кой беше той, Бози?

— Няма да повярваш — каза Бози. — Знам, че изглежда нелогично.

— Кажи ми все пак.

Той вдигна ръка и посочи към носилката, върху която лежеше Ан Майер.

— Тя. Мисля, че беше тя.

— В четвъртък следобед ти видя как тази жена откарва Аквиста и камионът остава зад тях?

— Казах ти, че няма да ми повярваш.

Трилоур поклати глава в знак на тъжна толерантност.

— Трябва да измислиш нещо по-добро, момче. Тази жена е мъртва от цяла седмица.

— Ти си видял тялото й в понеделник през нощта — казах аз.

Бози започна да говори силно и бързо:

— Има ли някаква полза? Когато казвам истината, вие не ми вярвате. Всички сте шайка презрени негодници. — Той вдигна окованите си в белезници ръце и ги размаха към нас. — Надумали сте се с шерифа и се опитвате да ме тикнете в затвора въз основа на фалшиво обвинение, а вие самите да се покриете. Хайде, пъхнете ме в газовата камера. Аз не се страхувам да умра. Гадно ми е да дишам същия въздух, който дишате и вие, копелета такива.

Полицаят от охраната го удари през лицето с опакото на ръката си.

— Млъквай, момче. Ставаш много шумен.

Аз скочих между тях.

— Какво беше това за шерифа?

— Той беше там на пътя, когато минах с камиона. Седеше в неговия проклет меркурий и се направи, че не вижда… дори не си обърна главата, когато минах покрай него. Направил е така, че аз да опера пешкира за убийствата. Сега разбирам.

— Това няма да стане, ако си кажеш всичко.

— Така ли? Та той на всички ви дърпа конците.

— Не и на мен. Справял съм се и с по-големи бабаити.

— На кого се нахвърлиха те? На човек като мен?

Това беше труден въпрос.

Дейнлоу отвори вратата и погледна вътре.

— Какво не е наред?

— Всичко е наред. Там ли е Уестмор?

— Тръгна си.

— Тръгна си?

— Точно така. Има да свърши една служебна работа.

Излязох навън в коридора.

— Уестмор е избрал дяволски неподходящо време да си тръгне.

— Той си има дяволски основателна причина. Майер го очаква в следствения отдел. — Дейнлоу сложи палци на колана си. Във вида му имаше нещо самодоволно. — Току-що арестувах Майер.

— Въз основа на какво обвинение?

— Убийство. Вчера вечерта отидох при Майер и той ми разреши да поогледам. Престорих се, че търся нещо свързано с дъщеря му. Старецът въобще не възрази, вероятно не знаеше какво може да се прави със стари куршуми. В неговото стрелбище в сутерена му има много от тях. Извадих няколко от дъските, към които той прикрепя мишените.

Повечето бяха твърде смачкани, за да ми свършат работа. Някои обаче бяха в доста добро състояние, поне… за сравнителния микроскоп. През цялото време до сега съм ги подбирал, за да подготвя доказателствата си вече съм готов. Някои от куршумите в сутерена на Майер са били изстреляни от 9,3-милиметров револвер. А онези, които бяха подходящи за сравняване, са от същия револвер, от който и смъртоносните изстрели. Включително и онзи, който е убил Ан Майер.

— Сигурен ли сте?

— Мога да го докажа в съда. Изчакайте, докато видите моите увеличени микроснимки. Мога да го докажа дори и да не намерим оръжието. Нали разбирате, Майер има регистриран 9,3-милиметров револвер. Когато го арестувах, го попитах за него. Той ми разказа някакви небивалици, твърдеше, че пистолетът вече не бил при него.

— Какво каза той?

— Каза, че миналата есен го дал на дъщеря си и повече не си го получил. Разбира се, че лъже.

— И аз мислех така вчера. Сега не съм толкова сигурен.

— Разбира се, че лъже. Той е принуден да лъже. Няма алиби за нито едно от убийствата. В неделя, когато Ани е била застреляна, той е бил сам през целия ден и е имал пълната възможност да я закара до езерото. За четвъртък следобед твърди, че има алиби в лицето на другата си дъщеря. Но тя е била в дома му след пет часа, а той не се е прибрал до седем. Сам си признава това, казва, че след като напуснал гаража, отишъл да се поразходи с колата. Същото се отнася и за убийството на Кериган — никакво алиби.

— Също и никакъв мотив.

— Мотив е имал. И Аквиста и Кериган са ходели с Ани по едно или друго време. — Тънкият му нос се сбърчи, като че ли беше доловил някаква миризма по-лоша от йодоформ. — А Майер имаше някакво ненормално влечение към собствената си дъщеря.

— Бива си я вашата история — казах аз. — Разказахте ли я на шерифа?

За първи път Дейнлоу изглеждаше неспокоен.

— Не съм го виждал. Но не бих искал да изпадне в положението да арестува собствения си тъст. Този път действах без негово знание и разказах тези неща на Уестмор.

— И той повярва ли ви?

— Разбира се. А вие не ми ли вярвате?

— Ще си помисля върху вашата версия. Но искам да свърша още едно-друго. Майер кара един линкълн, нали?

— Да, но има и друга кола, един стар чеви, който той използва за превоз.

— Зелена лимузина, марка чеви?

— Да. Ще поработя по тези коли при първия удобен случай. Една от тях трябва да е била видяна на местопрестъплението, когато е било извършено едно от убийствата.

— Мога да ви спестя усилията. Поговорете с арестувания вътре. Попитайте го за колата, с която Аквиста е потеглил в четвъртък.

Дейнлоу се обърна към вратата. Аз тръгнах в обратната посока.