Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (49)

И сега какво?

Хасан отново ми се обади. Не се е отказал от опитите си да ме накара да отида в Мароко и да работя с него. Казах му, че не искам. Вече нищо не искам да знам, между другото, защото искам отново да се наслаждавам на вкуса на кока-колата.

Повече нищо не чух за Фелипе. Но знам, че фирмата му е закрита. Очевидно историята с късчетата живот не е проработила. Хората, разбира се, са много досадни.

След скъсването си с цигуларя Соня продължава да живее сама.

С Анхелика продължаваме да поддържаме връзка. В действителност станахме големи приятелки. Няма значение колко време не сме се виждали. Всеки път, когато се срещнем, сякаш сме се разделили вчера. Що се отнася до Сузана и София, нищо не съм чувала за тях.

Знам, че момичетата от дома са си отишли. Маноло е станал непоносим и са се преместили на друго място. Доколкото знам, всички продължават да се занимават със същата дейност.

Каролина окончателно прекъсна връзката си с мен и се боя, че отново е попаднала в ръцете на Жайме, срещу когото, разбира се, заведох криминално дело, което до този момент не дава резултат.

Колкото до Педро, той се раздели с жена си и с времето станахме приятели. От време на време излизаме да пийнем по нещо и да си поговорим.

С Джовани вече не сме заедно, но продължаваме да поддържаме връзка. Многократно се опитах да му обясня всичките си вътрешни процеси, отразени в този дневник. Подкрепя ме и на всичко казва „да“, за да се чувствам добре, като може би си мисли, че по този начин участва в особен вид психоанализа. Знам, че го прави с цялата добронамереност на света. Каза ми, че винаги мога да разчитам на него. Но никога вече няма да е същото.

Продължавам да имам специална връзка с тоалетната, мястото, където успявам да освободя психологически всичко, което все още ми тежи, и дори в най-добрия случай, го постигам и физически. Всичко тече, всичко си отива, само трябва да се дръпне синджирът.

Не се разкайвам за абсолютно нищо. Нещо повече, ако трябва отново да изживея тези обстоятелства, бих постъпила по същия начин, без никакво съмнение. Може би е трудно да се каже и на мнозина ще се стори странно, но моментите, които преживях в дома, са едни от най-щастливите в живота ми, поради простия факт, че така се запознах с Джовани и намерих новата жена, която съм сега. Чувствам, че всеки ден кожата ми постепенно се сменя, като при змиите през определени периоди от годината. Моята сега е по-лека за носене, гъвкава, нежна на допир и по-непропусклива към това, което ме заобикаля.

И нека читателят не се заблуждава! Тази книга не е нито mea culpa^[1], нито портрет на жертва на твърде несправедливата и наказваща съдба. Не претендирам за нищо. Написах тази книга за себе си. Това е само проява на егоизъм. Да, бях жена на много мъже. Защото се опитвах да използвам секса като средство да намеря това, което всички търсят — признание, удоволствие, самоуважение, и в крайна сметка — любов и нежност. Какво патологично има в това?