Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (31)

Морска гъба

4 септември 1999 г.

Снощи не отидох на работа, защото ми дойде цикълът. Чувствах се ужасно и останах в леглото цял ден.

Около единайсет сутринта ми се обади Кристина, собственичката. Искаше да разбере как съм, а и да организира срещата с фотографа, за да направим моя бук.

— Замаяна съм, Кристина. Не съм много добре, наистина. И ще съм така около шест дни.

— Шест дни? — възкликва. — Толкова ли трае цикълът ти?

— Да, за жалост. Но мисля, че след около три дни ще можем да направим снимките.

— Добре. Говорих с фотографа. Искаше да отидем на Коста Брава. Това място е много красиво и можем да направим много елегантни снимки, как ти се струва?

— Фантастично.

— Трябва да тръгнем рано, към шест, за да хванем светлината.

— Разбирам. Шест е малко рано, но искам да направим най-сетне тия снимки.

— Защо не наминеш днес следобед? Ще организираме пътуването и ще поговорим за дрехите, които трябва да вземеш. Аз ще съм в дома към четири следобед.

— Добре. Значи, ще се видим следобед.

Когато отивам, заварвам повече момичета от обичайното. Всички са в салона, както обикновено, и гледат сериал по телевизията. Там е и Синди, португалката, с пръчица канела, чийто аромат витае из цялото помещение.

— Канела привлича пари — казва ми, като вижда, че я гледам недоумяващо. — После ще ида в кухня и ще прекарам канела около телефон. За да се обаждат клиенти.

Изглежда сериозна. Засмивам се, без да й обръщам повече внимание, но млъквам, като виждам от банята да излиза едно русо момиче. Прилича на кукла Барби, със същата дълга руса грива, прилепнала тениска, която притиска огромните й силиконови гърди, които вървят в комплект с прекалено месести устни от същия материал. Тая жена изглежда така, сякаш ще се удуши в гърдите си. Очите й са безизразни, прекалено дръпнати и чак ми идва на ум, че хирургът й е попрекалил. Съвсем дребна е, но цялото й тяло е в заоблености, много добре поставени на местата си. Как е възможно да съществува такава бруталност? Гледа ме, но не ме поздравява. Отива и сяда до Иса, която пробва червило пред малко джобно огледалце. Веднага разбирам, че са приятелки и затова Барбито изпитва омраза към мен дори преди да сме се запознали лично. Сигурно Иса се е погрижила вече да я настрои.

Кристина излиза от кухнята и ме вика.

— Ела, тук ще ти е по-удобно да поговорим — казва ми весело.

Много й е трудно да се движи. Вече е в осмия месец. Но всеки път изглежда в добро настроение.

— Русото момиче, което видя, е Сара. Не я познаваше, нали?

— Не, за пръв път я виждам — отговарям.

— Е, тя работи при нас от много години. Мъжете я обожават.

— Така ли?

Мисля си с отвращение, че мъжете нямат никакъв вкус.

— В началото е малко особена, но не се тревожи, накрая ще ти проговори.

Истината е, че ми е все едно кой ще ми говори и кой — не. Но си мислех, че има повече съпричастност и солидарност сред момичетата на това място. Но виждам, че не е така, и това дълбоко ме разочарова.

— С всеки изминал ден си мисля, че ще експлодирам — споменава ми Кристина. — Не издържам повече тази бременност. Така ми се иска бебето вече да излезе…!

— Представям си — отговарям. — И тия ужасни горещини сигурно много те мъчат, нали?

— Да. Освен това никой не ми помага. Трябва да съм тук, там, вкъщи. Маноло е много добър, но разбира само от неговите си неща. Не ми помага в къщната работа. Споменаха ми, че вече си се запознала със съпруга ми.

— Да, вчера сутринта. Изглеждах много зле, защото щеше да ми идва цикълът, и той ме видя такава.

— Много крещи, нали? — казва през смях. — Казах му да не се нервира, но не ми обръща внимание. Ох! — въздиша с ръка на корема си. — Аз съм точно обратното, слава богу! В тази работа човек не трябва да си изтърва нервите. Винаги има проблеми, значи трябва да се приемат спокойно, не е ли така?

— Предполагам.

— Имаме и магазин за дрехи. С него се оправяме двамата с Маноло. Мини някой ден. Има много хубави неща. Може би имаш нужда да обновиш гардероба си. Ще ти дам специални цени.

— Може.

— За да си дойдем на думата, ако искаш, вдругиден ще отидем да направим снимките. Трябва да вземеш елегантни дрехи, вечерни рокли и собствения си грим. Ще те освежаваме сигурно, защото много ще се потиш — обяснява ми. Оставя ме с впечатлението, че знае всичко. И добавя: — Що се отнася до цикъла, знаеш ли, че може много да загубиш, ако не работиш тия дни?

— Знам, но какво да направя?

— Има един номер, така че да работиш в цикъл, без клиентът да разбере.

— Моля?

Това се казва изненада. Всеки ден все повече се изненадвам в тази къща. И Кристина продължава обяснението си с подробности.

— Номерата на занаята, слънце. Като ти излезе работа, вместо да си слагаш тампон, слагай морски сюнгер, от тези дебелите с дупчици. Режеш едно парченце с ножица, защото целият ще е много. Докато траят отношенията, клиентът няма нищо да забележи.

— Наистина ли върши работа? — питам и не мога да повярвам.

— Разбира се, че върши! Опитай и ще видиш.

Тази жена твърдо е решила да ме направи максимално рентабилна.

— Казвам ти го, защото има една услуга за тази нощ със Синди, за двама политици от Мадрид, и смятам, че ти си подходящата. Искат момичета, които не са вулгарни, да излязат да пийнат нещо. Засега са платили само за час разговор, но нищо повече. След това, ако им харесате, може да отидете в хотела им.

Замислям се за миг и срещата ми се струва интересна. Така че приемам.

— Съгласна съм. В колко часа е срещата?

— В дванайсет през нощта. Само единият знае, че сте платени момичета. Трябва да изглежда като случайна среща, все едно че си нейна приятелка. Приятелят му не трябва да разбира, че са ви платили за това, ясно?

— Да, но как?

Историята ми се струва нелепа.

— Мануел, нашият съучастник, за да го наречем някак, ще отиде с приятеля си в бара към дванайсет. Ще бъде със сив костюм и червена вратовръзка. Като го видиш, ще го извикаш и ще му кажеш, че си момичето, с което се е запознал еди-къде си. Тогава той ще ти предложи да ви поканят на питие и ще седнете с тях. Това е всичко!

— Добре, ще го измисля, така че всичко да мине добре.

— Ето така обичам. Мануел вече е виждал Синди на снимка и му казах за теб. Понеже ти говориш по-добре испански от Синди, ще имаш грижата да предизвикаш срещата. Приятелката, която е с теб, току-що пристига от Лисабон. — После прави пауза и записва един адрес на лист хартия. — В дванайсет, в този бар. Мини първо оттук да вземеш Синди, после отивате заедно.

— Ясно.

— А вдругиден ще се видим в шест, нали?

— Добре.