Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (43)

Излизане от гардероба

30 октомври 1999 г.

От седмица насам съм много затормозена от случилото се с Педро. И това се отрази на работата ми в дома. Многократно отказвам услугите, за които ме търсят, и отново изпадам в униние. Помолих Педро да не ме търси, докато не излязат резултатите от изследванията.

С момичетата съм в добри отношения и дори днес разказах на Синди какво се е случило. Тя придоби сериозен вид и се опита да ме утеши, като ми каза, че вероятността да пипна някоя болест от мъж като Педро е минимална. Разказа ми също, че и на нея й се е случвало на два пъти и че това са рисковете на тази професия.

— Никога не си застрахована, че няма да попаднеш на дефектен презерватив — обяснява. — Колкото повече отношения имаш, толкова по-голяма е вероятността да ти се случи нещо такова.

Интересно, досега не се бях замисляла за това и по тази причина се мразя още повече. В крайна сметка този мъж няма никаква вина. На всеки може да се случи. Но го обвинявам за всичките си сегашни беди и за отсъствието на един човек — Джовани.

Педро буквално изчезна от картата и това ме кара да се боя от най-лошото. Начинът да приключа с моята „спинозна параноя“ е да прекарам отново цяла нощ с него, макар и да не ми се иска. Но има проблем. Педро не стъпи повече в дома.

Към тази тревога се прибавят и подозренията на собствениците, които мислят, че се виждам с Педро извън къщата и си получавам парите за услугите, без да им давам тяхната половина. Това, естествено, не е вярно. Де да знаеха!

Тази нощ приемам да извърша услуга в дома на жена. „Клиентката“ е едно показно изтънчено момиче на двайсетина години. Отваря ми вратата в бяла прозрачна нощница с плетени дантели на ръкавите и деколтето. Много е красива, но съм изненадана да видя толкова млад човек.

Апартаментът изглежда много голям, с високи тавани и безкраен коридор. Отвежда ме в малко помещение, което служи за приемна на гости, и ми предлага питие.

— Казвам се Бет — съобщава ми и ми подава уискито.

— Сама ли си тази вечер?

— Да. Родителите ми заминаха за известно време и ми беше скучно, така че се обадих, за да имам компания. Изненадана си, че виждаш жена, така ли?

— Не, изобщо — отговарям съвсем естествено. — Това, което ме изненадва, е да видя толкова млада жена с толкова необременени възгледи. Това ме изненадва!

— Много пъти са ми го казвали. Но какво да ти кажа. Харесвам както мъже, така и жени. И тази нощ искам да бъда с жена. Освен това гаджето ми ме остави и искам да го забравя.

Докато си бъбрим, чувам странен шум откъм друга стая. Не сме сами в къщата. Сигурно на лицето ми се е изписало притеснение, защото Бет се опитва да ме успокои.

— Това е Паки, кучето ми. Не се притеснявай!

В приемната се появява прекрасна немска овчарка, запъхтяна и с изплезен език.

— Здравей, любов моя! Ела тук, любов моя, ела!

Кучето се приближава, помирисва ме и после пъхва муцуната си под нощницата на Бет. Тя не изглежда смутена от тази дързост и започва да го гали по хълбоците.

— Това е една приятелка, виждаш ли? Приятелки сме — говори на кучето, в случай че има и най-малкото намерение да ме нападне и да откъсне част от лицето ми.

Тази фраза на Бет никак не ме успокоява. Напротив.

— Какво има? Агресивно ли е кучето ти? — питам полу на шега. Но истината е, че съм уплашена.

— Не, бъди спокойна! Просто не обича натрапници. Но е добро момче. — Сега Бет го чеше по гърба.

Има нещо чувствено в Бет, което ме разтърсва. Тя е по детски сладка, но същевременно в очите й има много сексуално коварство. Докато я наблюдавам, отново чувам шум от друго място в къщата.

— Бет, тук има още някого, нали?

— Но не! Не се тревожи. Сигурно нещо е паднало. Ей сега ще видя. Ти стой тук!

— Бет, моля те. Всичко е наред. Предпочитам да ми кажеш истината.

Не обръща внимание на думите ми и излиза от салона.

— Ей сега се връщам — казва и ми обръща гръб.

Сигурна съм, че в апартамента има още някого. Освен това кучето дори не се помръдна. Сигурно е някой, когото познава, а Бет ме е излъгала.

Минават около пет минути, през които не се решавам да мръдна. Паки отново ме помирисва, прозява се и ляга.

— Виждам, че вече сте се сприятелили — казва Бет, като се връща и вижда кучето, легнало в краката ми.

— Да, горе-долу. Много обичам кучета и мисля, че Паки го е усетил. Е, какво беше това?

— Нищо. Едно дърво в камината в стаята ми. Искаш ли да я видиш?

Това е ясна покана да отидем в спалнята й и тръгвам с чашата в ръка и кучето по петите ми. Спалнята е много просторна и красива, с мебели в стил рустика и легло с форма на кораб. Чаршафите, безупречно бели, са много измачкани от единия до другия край на леглото, а срещу него има камина с разгарящ се огън.

Върху нощното шкафче има куп чаши с остатъци от алкохолни напитки, а отстрани — бели петна.

— Гаджето ми беше тук следобед. Легнахме си и после скъсахме. Странно, нали? — казва Бет и смърка една доза. — Искаш ли?

Приготвя си доза от белия прах върху нощното шкафче. Събира с пръст каквото е останало и го облизва.

— Не, благодаря ти. Не обичам тези неща.

За миг си представям Бет с разтворени крака под някое мургаво и мускулесто момче, с последни стонове на удоволствие. Сигурно цял следобед са смъркали кокаин и после, надрусана до козирката, тя, със сълзи в очите, му е казала да си върви и да изчезне от живота й завинаги. Тази вечер, след като си е възвърнала разсъдъка, се е обадила в дома да поиска момиче и да си отмъсти на всички мъже на земята, и особено на гаджето си. Разбирам я.

Сключва ръце около врата ми и ме целува по устата. Езикът й е много топъл и горчив от кокаина и след малко усещам, че езикът ми се втвърдява. С това неприятно усещане лягам с нея, докато отново чувам шум. Не идва от камината, мога да си заложа главата. Никога не съм била по-сигурна. Идва от един огромен гардероб до прозореца. Разтревожена, ставам въпреки опитите на Бет да ме задържи.

— Няма нищо! Върни се при мен, не можеш да ме оставиш така!

Не й обръщам внимание и отварям вратата на гардероба.

— Значи било дървото в камината, а! — възкликвам при вида на силует в дъното на гардероба. Протягам ръка и измъквам един мъж за ръкава.

— Ей, ти! Излизай оттам! Достатъчно си поигра на криеница!

Мъжът изхвърча толкова рязко, че за малко да падне, толкова силно съм го дръпнала. Не мога да повярвам, че ми е погодил това! Пред мен стои Педро, засрамен от проваления си номер и от това, че е разкрит.

— Ти ли си? — крещя, забравила напълно доброто си възпитание. — Какво, по дяволите, правиш тук? Можеш ли да ми обясниш?

Педро се опитва да се съвземе и сяда до Бет, която сякаш е изпаднала в истерична криза. Бурният й смях отеква из целия апартамент и Паки започва да лае.

— Съжалявам, любов моя — най-сетне продумва Педро. — Исках да ти направя специален подарък и наех тази жена, за да си прекараш добре. После смятах да те последвам до дома и да ти съобщя, че резултатите от теста са отрицателни.

Навежда глава и опира брадичка в гърдите си, като дете, което е направило беля.

— Е, подаръкът ти е много просташки! А и сигурно си искал да участваш. Да беше ме посрещнал ти на вратата, глупако. Уплаши ме до смърт. Понеже си неспособен да получиш ерекция, както подобава, натоварил си други да ти свършат работата. И наемаш жена. Да не би да си прекарам по-добре с друг мъж! Егоист такъв!

Доволна съм, макар че се разкайвам за думите си.

— А ти коя си? — питам Бет. Тя най-после се е успокоила и продължава да търси остатъци от белия прах по нощното шкафче.

— Аз ли? — пита, сякаш има някой друг в стаята. — Аз съм като теб. Работя същото, но приемам вкъщи.

И отново се разсмива. Опитите на Педро да я успокои завършват с провал. Взимам си чантата и излизам, като затръшвам вратата под носа на горкия Паки.

Педро решава да тръгне след мен и като излиза на улицата, хуква да бяга, за да намали стоте метра разстояние, които ни разделят.

— Почакай! Почакай, моля ти се — вика, останал без дъх.

Спирам първото такси, което слиза по улицата.

— Ожени се за мен, моля те! Умолявам те!

— Върви на майната си! — прошепвам.

И се връщам право в дома.