Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (34)

В окото на обектива

6 септември 1999 г.

Шест часът сутринта.

— Сузана ми разказа всичко — казва ми Кристина без съчувствие, когато се появява на прага. — Всякакви ги има на този свят и ще трябва да свикнеш, защото оттук нататък ще се сблъскваш с още такива.

— За малко да ме нарани — натъртвам.

Гласът ми е груб, защото почти не съм спала и съм в много лошо настроение. Изобщо не ми е до усмивки, но за снимките се налага. От това зависи работата ми.

На улицата ни чака кола. На волана е Игнасио, фотографът, а до него седи един помощник, който ще се окаже от голяма полза при оправянето на грима.

— Исках да ти кажа, че е важно, когато стигнеш при клиента, да се обадиш на Сузана. В противен случай ще решим, че си пристигнала по-рано, и си му взела повече. Вече се е случвало с някои момичета, затова Сузана не вярва на никого. Същото е и когато си тръгваш. Искаме да знаем времето до минута, а ако клиентът пожелае да останеш по-дълго, пак звъниш на Сузана и й казваш.

— Щях да й се обадя, но тя ме изпревари. Клиентът живееше много далече и с онова задръстване закъснях. Но не съм била с него по-дълго, Кристина!

— Сузана е убедена, че си била.

Отварям уста да възразя, но Кристина иска да сложи край на дискусията.

— Този път ти е простено. Но да е за последно!

Поглеждам я крайно възмутена, но не отвръщам нищо. Сутринта обещава да е тежка.

Докато пътуваме, почти не си говорим. Всички са уморени. Особено аз, макар че започвам да свиквам със събуждането посред нощ. Освен това съм ядосана на Сузана. Не разбирам как може да мисли и да говори такива неща за мен. Може да съм всякаква, но не съм крадла.

Преди да започнем със снимките, спираме в едно село да закусим.

— Кристина ми каза, че имаш доста работа в дома — обръща се към мен Игнасио, нарушавайки мълчанието.

— Ами да, за момента всичко върви добре.

— А със снимките ще работиш двойно повече, ще видиш — казва ми, убеден, че фотоалбумът ще бъде най-добрата инвестиция в живота ми.

— На това се надявам!

След няколко кафета с мляко се чувствам много по-добре и нямам търпение снимките да започнат.

Днес не се случи нищо особено, като изключим една разправия с Иса, за разнообразие. Пак я ограбиха. Този път били взели една предполагаема златна гривна и пръстените й „Картие“, подарени й от дъртака, който я издържаше през последните три месеца.

Намирам се в дневната, когато чувам истеричните й крясъци и няколкото думи, които разменя със Сара, Барбито.

— Със сигурност е оная, французойката — казва на Сара.

Решавам да не реагирам, иначе съм способна да я хвана за гушата. Пък и ми е ясно, че точно това иска, за да ме изхвърлят.

Двете отиват в кухнята при Сузана. Опитвам се да чуя какво си говорят, но не разбирам нищо. Сузана неочаквано напуска главната си резиденция и идва да ме види.

— Може ли да поговорим за минутка, слънце? — пита ме така мило, че кой би й отказал.

Вече знам за какво ще говорим. Кимам.

— Виж, не знам какво става с теб! Онзи ден изчезва сакото „Версаче“ на Иса. После те пращам при клиент и се бавиш ужасно дълго. Сега пък Иса казва, че са й взели гривна и няколко златни пръстена. Извинявай, но доста неща се случиха, откакто дойде.

— Какво искаш да кажеш? — питам. Омръзна ми да ме обвиняват без доказателства.

— Нищо. Просто това ми изглежда много странно, мила.

— Твърдиш, че съм откраднала сакото и бижутата на Иса, така ли? — Вече ме е изкарала извън нерви.

— Е, не казвам, че си била ти, но ми изглежда странно.

— А не ти ли хрумва, че Иса казва тези неща, защото съм нова и не може да ме гледа? Нима не виждаш, че иска целият свят да е срещу мен? Тя не ме понася, Сузана, и започвам да мисля, че ти също.

— Какво говориш, мила? Няма нищо такова. Аз само си върша работата. Нищо повече! Когато има проблеми между момичетата, трябва да ги решавам. Не искам да стане като миналия път, когато Иса повика Маноло. После аз го отнасям.

И като говорим за вълка, вратата се отваря и се появява Маноло, с късите си панталони и същите мокасини. Вечната чантичка на кръста му този път изглежда празна.

— Нищо не му казвай — предупреждава ме Сузана. — Аз ще говоря с него.

— Какво става тук? — крещи. — Никакви тайни съвещания не позволявам!

— Нищо не става, Маноло. Само си бъбрим.

Гласът на Сузана трепери, лъже толкова лошо, че веднага й проличава. Личи, че се страхува от Маноло.

— Щом няма нищо, марш обратно в кухнята, глупачке!

Този път я съжалявам. Държи се с нея като с животно.

Тя тръгва тичешком към кухнята, а на нейно място влизат Иса и Сара.

— А вие какво правите в кухнята? — пита ги Маноло.

— Може ли да поговоря с теб, Маноло? — пита внезапно Иса.

Хвърля ми пълен със злоба поглед и разбирам, че ще му разкаже за случилото се. Решавам да си държа устата затворена и да видя как ще се развие ситуацията, а Иса се затваря с Маноло в малката стаичка. Остават дълго там, преди да се появят отново.

— Няма проблем. Ето така обичам, да ми казват предварително! Вземи си две седмици за Коледа — казва й Маноло и се сбогува с нас.

Иса не му е казала нищо, само го е предупредила, че през декември ще отиде да види семейството си в Еквадор. Но също така знам, че направи целия този цирк, за да ме уплаши. Щом Маноло си тръгва, Иса ме поглежда така, сякаш казва „следващия път ще си имаш проблеми“.