Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (16)

Намирам си работа

27 юли 1998 г.

Когато Жайме се връща от семейния си уикенд, му споменавам за предвидената вечеря със Соня.

— Много бих се радвал, любов моя, но цялата седмица трябва да съм в Малага с Жоакин, ще се видим с едни клиенти. Тръгвам утре рано, а в петък заминавам направо за Мадрид с кола.

Никак не ми е приятна тази програма, но се опитвам да не го показвам.

— С други думи, няма да се видим до следващата неделя?

— Обич моя, това ми е работата. Разбери го! Имаме няколко договора с клиента от южната част на Испания и тази седмица трябва да отидем. Твърде дълго отлагах това пътуване. После ще сме заедно.

Прегръща ме и определяме друга дата за вечерята със Соня.

След неговите изповеди за изневерите му тази нощ му разказвам за случайните си срещи и за лекотата, с която през всичките тези години съм отвеждала всеки мъж, който ми е харесвал, в леглото си. Искам да съм открита с него, да не крия нищо. Жайме ме предупреди, че сега, когато живеем заедно, ще трябва да изоставя всичките си гаджета, цитирам дословно. Не ми е трудно да го приема, нямам никого от доста време, но ми струва усилия да го убедя. Жайме е ужасно ревнив. Той ми обеща да ми бъде верен. Аз, на двайсет и девет, а той, с двайсет години по-голям, се срещнахме в една и съща точка, но на различни възрасти. Писнало ни е от живота, който водим. В действителност аз вече никого не забелязвам. Тази трансформация много ме изненадва, но мисля, че е защото за пръв път в живота си съм истински влюбена и всяко сексуално желание към друг мъж е изчезнало. Ще му бъда вярна от начало до край, дори месеци след това, ако случайно връзката ни прекъсне.

Тази вечер се любим. Сексуалният ни живот много се подобри, откакто не използваме презервативи, но Жайме има странния навик да мисли само за себе си. Не очаква аз да бъда задоволена. Понякога е като животно. Но ми е все едно. Не това ценя най-много в нашата връзка. Изненадващо сексът мина на втори план за мен.

28 юли 1998 г.

Жайме замина с Жоакин за Малага, както бяха планирали. Разделихме се нежно и го помолих да внимава по пътя. Дни наред ще съм сама и реших отново да си потърся работа.

Получих множество предложения (обявата ми продължава да се появява от време на време във вестника) и едно от тях е много интересно и обещаващо. Това е чуждестранна международна компания, специализирана в продажба на дрехи, чиято централа е в Барселона и която търси жена за следене на последните модни тенденции. Това предполага да се пътува до най-важните в сектора ревюта по света, да се надушва пазарът и да се следят новостите за всеки сезон. Макар да не е свързано с рекламата, перспективата да работя в този сектор е твърде примамлива. Освен това пътуванията не ми изглеждат проблем, Жайме също пътува често.

И така, представям се на интервюто. Всичко става много бързо и ми съобщават, че след седмица мога да започна. Много съм щастлива, защото това означава, че доходите ни ще се увеличат. Не знам колко печели Жайме, но май има голям късмет в живота. Винаги носи много пари със себе си и никога не се замисля за разходи, нито обсъжда каквото и да било, свързано с темата за парите, дори при наемане на апартамент в сграда с толкова висок стандарт. Напротив, през цялото време ми показва, че иска най-доброто. Въпреки това искам да участвам в разходите за къщата.

Жайме ми се обади само два пъти, за да ми каже, че е много зает. Аз се опитах много пъти да говоря с него, но без успех, защото мобилният му винаги е изключен. Не му поисках номера на хотела, за да не изглеждам недоверчива.

30 юли 1998 г.

Когато се връща днес, забелязвам, че е много уморен и напрегнат. Затваря се в банята, едва събул си обувките, и остава там повече от час. Опитвам се да доловя някакъв шум зад вратата и като не чувам нищо, го питам:

— Има ли ти нещо, Жайме?

— Остави ме на мира!

Отговорът му е кратък и сух.

— Мога ли да направя нещо за теб, любов моя? Може би трябва да поговориш с някого. Не знам. Проблеми ли имаш?

— Остави ме на мира! — повтаря ми. — Нямаш никаква шибана представа за проблемите, които имам!

След час излиза толкова уморен, колкото влезе, с много подпухнали очи и прекарва цялата вечер и част от нощта пушейки, без да ми проговори.

Когато си ляга, дори не ме докосва. Винаги когато сме заедно, правим любов. За пръв път казва „не“ на секса.

2 август 1998 г.

Жайме тръгна рано сутринта за службата. Дори не можах да му кажа, че започвам работа тъкмо днес, когато всички отиват на почивка, така че му оставям бележка в кухнята, в случай че се прибере преди мен. Така и става. Когато се прибирам от работния си ден, малко потисната от вчерашната случка и начина, по който реагира, той е в дневната и гледа телевизия.

— Можеше да ми кажеш, че днес започваш работа — упреква ме веднага.

— Знам, Жайме, но ти вчера беше непоносим. Не искаше да говориш и така се беше затворил, все едно беше блокирал.

— Възникна проблем и не исках да говоря за него. Каква е тази твоя работа?

Обяснявам му как съм я намерила и в какво се състои.

— Ще се налага ли да пътуваш?

Виждам в погледа му, че е ядосан.

— Да. От време на време.

— Сама?

— Не. С шефа ми. Той е американец. През септември трябва да отидем на панаир в Италия и…

— Американец ли? Още един, който ще иска да те чука!

Оставам без думи при този неочакван коментар. Продължава да е в настроението от вчера.

— Ама какво говориш?

— Това, което чуваш! Кара те да пътуваш с него, защото иска да те чука. Ще видиш колко съм прав. Все още си твърде млада. Не знаеш как стоят нещата.

Объркана съм. Струва ми се несправедливо да мисли така за човек, когото изобщо не познава.

— Все едно. Върви в Италия. Пътувай с тоя педераст. Но само да се опита да те докосне, взимаш първия самолет и се прибираш, ясно ли е?

Нямам избор, освен да се съглася, защото имам чувството, че ще ме удари.

— Да, разбира се.

— Обещаваш ли ми?

— Разбира се, Жайме! Обещавам ти.

След пет минути тишина мисля, че темата е забравена.

— Ама и на теб ти се иска да го изчукаш, нали?

Отново замръзвам с отворена уста. Не разбирам защо изведнъж ме пита за това.

— Не. Не ми се иска да го изчукам — отвръщам тъжно.

И отивам да плача в банята. Този път прекалява, изведнъж придобива сатанински вид и търси конфликт. Толкова се промени за тези няколко дни, сякаш е друг човек. В банята откривам бурканче с около сто грама бял прах и етикет със съставките на приготвен в аптека фармацевтичен продукт. Тъкмо го взимам, Жайме идва изотзад и слага ръка на рамото ми. От уплаха едва не изпускам бурканчето.

— Това е прах за раната на глезена ми. Налага се специално да ми го приготвят в аптеката. Струва много пари, така че го остави на мястото му!

Оставям бурканчето над мивката и не му казвам нищо.

Всяка сутрин Жайме използва нещо като скалпел, за да изрязва мъртвата кожа от глезена си. Ако не го прави, няма да може да си обува обувката и да върви нормално. Вече се е консултирал с много специалисти и според думите му това е изключително рядко явление, което не се лекува. Никога не са се сблъсквали с подобен случай.