Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (39)

Първа среща с Джовани

10 октомври 1999 г.

Мина малко повече от месец и да правя секс с непознати вече не представлява никакъв интерес за мен. Превърна се в чиста „гимнастика“. Събрах почти два милиона песети само за един месец работа и с това темпо ще си изплатя дълговете по-бързо, отколкото си представях. Ако нещата вървят добре, след пет месеца ще съм приключила с изплащането. Смятам да продължа да работя в дома още малко след това, за да заздравя финансовото си положение, след което да започна нов живот.

Днес следобед съм вкъщи и чистя, когато ми се обажда Сузана.

— Тичай насам, имам двама клиенти италианци, които те очакват. Трябва да побързаш, защото гонят самолет. Ясно ли е, слънце?

— Ясно. Веднага се приготвям, но нали знаеш, че не мога да летя. Ще бързам максимално. Кажи им да почакат.

Незабавно се задействам. Остава само да се гримирам и след миг изхвърчам на улицата да търся такси. По ирония на съдбата свободни таксита няма. Времето лети, минал е повече от половин час от обаждането на Сузана, когато телефонът ми иззвънява отново.

— Какво правиш, слънце? Ако не побързаш, ще се наложи да се обадя на друго момиче.

— Знам, Сузана. Опитвам се да хвана свободно такси, но е час пик, хората се връщат от работа и няма нито едно. Моля те, кажи на клиентите, че съм на път и че трафикът е много натоварен. Умолявам те, Сузана!

В друг ден щях да съм се скарала с нея, но този път нещо ми подсказва, че трябва да запазя спокойствие. Най-сетне стигам в дома с час закъснение и разтечен от пот грим. Сварвам Сузана ядосана, а клиентите от Италия на път да си тръгнат.

Веднага се представям. Клиентите са много елегантни мъже, каквито са само италианците. Единият е нисък, дебел и плешив на име Алесандро, а другият — висок, слаб и с немирни пламъчета в очите, заради които веднага го харесвам. Джовани не е красив мъж, но лицето му излъчва спокойствие и симпатия. За съжаление нямам право да избирам. Връщам се в малката стаичка, където са Стефания и Мае. И двете са се представили, но само Стефания се е харесала на Алесандро. Изпитвам облекчение да разбера, че ми се е паднал този, който повече ме привлича.

Мае е увиснала на сухо, седи на леглото и пуши, но не ме гледа твърде лошо, защото между нас вече се е установил нещо като код на честта: „Клиентът е избрал мен, така че не ме преебавай!“

С Джовани отиваме в апартамента и той си взима бърз душ. Аз свалям дрехите си и когато излиза от банята, той започва да ме притиска силно в обятията си. Това ме изненадва, защото мъжете обикновено не го правят.

Всички предпочитат да подходят по същество. Няколко мига оставаме вплетени един в друг, а после той ме поглежда с обич и се сливаме в нежна целувка. И двамата имаме желание да се целуваме, между нас има някаква енергия, която ни кара да се привличаме като два магнита. Естествено това привличане изненадва и него, и мен, и започваме да си говорим за Италия и причината да пътува до Испания. Междувременно чуваме от съседната стая виковете на Стефания, които се сливат с тези на Алесандро. Нашата сексуална активност е далеч от тези висоти. Срещата свършва, след като правя орална любов на Джовани, който е прекалено уморен за пълноценен акт. Аз съм се задоволила с целувката, която ми подари, и изобщо не се чувствам неудовлетворена. Случилото се между нас е повече от награда за мен. Имам странното чувство, че познавам този човек цял живот, миризмата му, усмивката му, ръцете му. На сбогуване ми казва, че ще се върне след два дни и се надява пак да ме види. Пита ме и кое е истинското ми име.

— Това, което ти казах. То е истинското ми име, вярвай ми.

— Dai! Non e vero. So che il tuo nome e differente. (Стига! Не е то. Знам, че името ти е друго.)

— Не, не. Уверявам те. Аз нямам псевдоним, ако това имаш предвид.

И си тръгва със смях, като ме уверява, че следващия път ще му дам както истинското си име, така и телефонния си номер. Аз не знам нищо за него, нито дали ще го видя отново. Мъжете обещават много неща, които после не изпълняват. Но нещо в мен ми казва, че скоро пътищата ни пак ще се пресекат.