Сесили фон Зигесар
Дръзката (7)

7

В случай, че не е поканен на парти, бухалът от „Уейвърли“ си прави парти сам

— „Крейзи Дейзи“ или „Малибу“? — попита Брет, докато държеше две ярки на цвят шишенца с лак за нокти пред Джени, за да може тя да си избере. Двете момичета бяха седнали на пода на „Дъмбъртън“ 303, облегнати на леглото, което доскоро принадлежеше на Тинсли Кармайкъл. Походното легло на Джени се върна във влажния склад и тя се настани на старото легло на Брет — идеята да спи там, където доскоро Тинсли бе спала, й причиняваше дискомфорт. Около себе си бяха разпръснали всичко необходимо за домашен маникюр — купички с топла сапунена вода, в която да омекотяват кожичките на ноктите си; стик за маникюр от портокалово дърво; мек лосион за ръце; купчина памучни тампончета; шишенца с прозрачна основа за нокти; лакочистител. Все едно се намираха в истински професионален салон или поне в най-близкото до професионален салон, което можеше да се намери в „Уейвърли“.

По-рано през деня Брет беше предложила маникюрен следобед и Джени посрещна идеята с възторг. Звучеше й като нещо, което Брет, Тинсли и Кели са имали навик да правят постоянно и затова сега изпита задоволство, че Брет я чувства достатъчно близка и й позволява да ги замести. Но Джени допускаше, че техните следобеди за маникюр далеч не са били обвити в настоящата ведра атмосфера на неподправена искреност. От всичко, което беше разбрала досега за взаимоотношенията им, можеше да предположи, че между тях винаги е тлеело скрито напрежение; били са в невидима конкуренция. Долавяше отчаяния стремеж и на трите да се докажат като колкото е възможно по-готини и по-изтънчени една от друга. Джени лесно би си представила как дори Брет се поддава на стремежа си да надскочи Тинсли и Кели.

— Хм, „Малибу“ е прекалено крещящ за мен — сбърчи недоволно нос Джени към блестящото синьо шишенце, — не мисля, че мога да се възприема със сини нокти.

В момента пръстите на краката й, с един от онези ужасно неудобни разделители за пръсти, бяха боядисани в яркочервено. Ванеса Ейбръмс, гаджето на брат й Дан от колежа, която сега обитаваше старата стая на Джени в жилището на баща й на Уест Енд Авеню, беше точно от този тип момичета, които биха изглеждали добре с тъмносини нокти. Даже нещо повече — те биха били едно напълно естествено допълнение към обръснатата й глава и черните й дрехи. Ако на Ванеса изобщо й пукаше за маникюр и педикюр, разбира се.

— Предполагах, че от артистичните натури се очаква да бъдат дръзки — закачливо каза Брет и притисна малкото шишенце в дланта на Джени, като внимаваше да не развали прясно нанесената върху ноктите й прозрачна основа. Джени го взе и щателно го проучи. Понякога беше ужасяващо консервативна. Защо пък да не опита нещо ново?

— Мислиш ли, че свети в тъмното?

— Не знам. Трябва да останеш насаме с Изи, за да провериш.

Брет вече беше лакирала ноктите на краката си в синьо и сега щастливо ги развяваше.

— Утре ще излизаме на вечеря — призна Джени, притисна малката четчица към нокътя на палеца си и критично загледа как лакът се разлива по него. Не много фрапиращ като цвят и по-скоро с боровинков блясък, така че не беше зле. — Ще бъде хубаво, знам. Имам чувство, че не сме се виждали достатъчно напоследък с него.

— И колко точно е „достатъчно“? — поинтересува се Брет и отметна кичур от дългата си буйно червена коса, паднал върху лицето й, като се опитваше да не използва ръцете си. В същия момент вратата се отвори и в стаята влезе Кели, облечена в зашеметяваща светлосиня рокля „Майкъл Корс“ и бежови сандали „Джими Чу“, които сигурно още не бяха успели да се явят на страниците на „Вог“. Джени и Брет се спогледаха сконфузено, но Кели явно бе решила да се преструва, че не е чула произнесеното само преди секунда име на бившето си гадже. Всъщност, колкото и шокиращо да беше за Джени, Кели като че ли я удостои с поглед! Не точно топъл и дружелюбен поглед, но не и напълно пренебрежителен, тип Ти-не-съществуваш, с какъвто я гледаше през последните няколко седмици, откак се разбра за връзката между Джени и Изи. Дали не се беше поуспокоила вече?

— Охо, Кей — каза Брет, докато гледаше как Кели ги заобикаля и се насочва към гардероба си, — роклята и обувките са страшни! Нови ли са?

Кели отвори вратите на гардероба и застина в дълбок умисъл отпред, сякаш не бе чула въпроса на Брет.

— Какво, какво? — отвърна тя няколко мига по-късно, съблече роклята си с едно движение и после я захвърли безцеремонно върху рафтовете, които доскоро принадлежаха на Тинсли и които Кели превзе в секундата, в която нещата на приятелката й се преместиха на долния етаж. — Ъъъъ… о, да, да. Нови са.

Брет и Джени отново се спогледаха. Кафявите очи на Джени се разшириха от почуда и тя прошепна безгласно към Брет: „Всичко е ново!“. Брет кимна загрижено. Очевидно Кели вече беше известна с импулса си да харчи, когато е нещастна. Миналата година, след като я скъсаха на финалния изпит по химия, надхвърли лимита на платинената си кредитна карта „Виза“ в онлайн магазина „Сакс“, въпреки че този лимит практически беше невъзможен за надхвърляне. Джени забеляза, че очите на Брет пробягаха крадешком по издигнатите на купчини кутии за обувки. Достатъчни на брой, за да се построи цяло село от картон. Ако комунистическо-анархистичният баща на Джени видеше това, щеше да поклати глава и да каже нещо саркастично за разточителната консумация на съвременното общество. Въпреки всичко, Джени тайно си мислеше, че е много екзотично да третираш депресията си по такъв екстравагантен начин. Тя се облегна на леглото и се загледа в Кели, която се обличаше пред гардероба си — беше отслабнала повече отвсякога. Явно не й се налагаше да се безпокои от затлъстяване в състояния на депресия. Кели извади една ефирна светлолилава рокля с все още окачен на ципа етикет.

— Ще ме закопчаеш ли, Би? — попита тя разсеяно и погледна над голото си рамо, а ягодово-русите кичури се плъзнаха гладко по шията й. Невероятно, но докато Брет закопчаваше ципа на роклята й, Кели отправи към Джени някакво подобие на бледа усмивка.

— Чакай, все още си с етикетите — Брет се наведе и взе нокторезачката, която лежеше в краката на Джени. — Готина рокля. Къде отиваш?

Тънките сребърни нишки проблеснаха на светлината, когато Кели се завъртя.

— О — тя се огледа в голямото огледало до претъпкания си гардероб. Сбърчи нос уж виновно, но стана ясно, че определено не изпитва вина. — Съжалявам. Сбирката е само за членовете на тайното общество.

Точно така, помисли си Брет и нежността й към Кели внезапно се изпари. Щом ролята на подгласничка на Тинсли толкова й допадаше — моля, нека продължи. Само че ще се наложи да закопчава сама проклетите си дизайнерски рокли. Брет седна отново на пода до Джени, като се опитваше да не показва раздразнението си. Прозя се.

— Приятно прекарване — каза тя с възможно най-безразличен тон, все едно обсъждаха часа по латински, а не предстоящ купон.

Един момент… Стъпки по покрива ли се чуват??

— Бих ви поканила — вметна Кели и взе чифт дълги обици от бяло злато от сатенената си кутия за бижута, а гласът й вибрираше от изкуствено дружелюбие, което дори най-асоциалният и глух първобитен човек би разпознал, — но… — гласът й заглъхна.

— О, много мило от твоя страна — Брет отвори шишенцето „Крейзи Дейзи“ и си пое дълбоко въздух. Не би позволила на Кели да я ядоса и едновременно с това да развали маникюра й. Джени се правеше на тотално погълната от полагането на лак върху ноктите на краката си, но на Брет й се стори, че едва удържа смеха си. — Ние и без това сме малко заети.

Кели не вдигна поглед, защото тъкмо си слагаше виолетова очна линия „Диор“, но каза:

— Да, разбира се. Маникюр. Давайте смело — тя примигна в огледалото, а после шумно върна капачката на очната линия на мястото й.

Зелените очи на Брет се присвиха, но игривата нотка в гласа й не изчезна, дори когато капка прасковен лак падна върху голото й коляно.

— Да… признавам, че не е като да танцуваш в скута на Хийт Феро или нещо също толкова забавно и изтънчено — добави тя делово, с открит намек за последното парти на „Кафе Съсайъти“, — но поне ще имам красиви нокти сутринта.

— Добре, забавлявайте се — Кели отвори вратата и отвън нахлу денс музика, — до после! — Гласът й затрептя от престорен ентусиазъм, след което тръшна вратата зад себе си.

— Този път мина добре — изкиска се Джени, — искам да кажа, че Кели поне ме погледна.

— Не знам… — Брет изведнъж се почувства нервна, — просто се надявам, че тя най-сетне ще спре да се прави на някой, който не е, нали разбираш?

Кели все повече подражаваше на Тинсли и се държеше като нея, а мисълта за две Тинслита в кампуса беше наистина ужасяваща.

Owl Net Instant Message Inbox

ИвонСтидър: Ей, какво става на покрива? Предстои ми голям концерт. Не мога да чуя саксофона си!

КараУолен: Тинсли и така нататък. Бира или нещо подобно.

ИвонСтидър: Бира на покрива? Яко! Там съм!

КараУолен: Успех. Но е само за специални кучки.

ИвонСтидър: Как така, нали и ние живеем тук все пак!

КараУолен: Нима?

OwlNet Instant Message Inbox

СейджФрансис: Качвай се на покрива незабавно, ти, късметлийска кучко.

ЕмилиДженкинс: Кога? Какво да си облека? „Марк Джейкъбс“ става ли?

СейджФрансис: Каквото и да е. Само не забравяй да целуваш задника на Тинсли.

ЕмилиДженкинс: Момчета ще има ли?

СейджФрансис: Хм, не. И Паркър Дюбоа не. Но както и да е, той и без това не си пада особено по теб.

ЕмилиДженкинс: Все тая. Идвам!!!!!!!!!!!