Сесили фон Зигесар
Дръзката (25)

25

Бухалът от „Уейвърли“ е достатъчно умен, за да не споделя интимни детайли

Изи седеше в дъното на гардероба на Кели и се наслаждаваше на познатия вкус на целувките й — комбинация от сладки цигари, ванилово червило, и… Това марихуана ли е? Странно. Кели мразеше тревата. Всеки път, в който хванеше Изи, че е пушил, се ядосваше много, а това се случваше всъщност доста често, тъй като Изи делеше стая с Алън Сейнт Жирар, чиито хипи родители практически отглеждаха марихуаната си вкъщи. Кели му казваше, че вони и отказваше да го целува, но Изи знаеше, че тя мрази най-вече ефекта от тревата върху него — затваряше се в себе си и странеше от нея. Тогава Кели започваше да го разпитва за какво си мисли, сякаш не можеше да понесе идеята, че някъде съществува място, до което няма достъп. И това винаги го бе влудявало.

Добре, но защо сега беше тук, с нейния език в устата си? „Джени“, помисли си той. Тя трябваше да се върне всеки момент с бирата. Ами ако влезе в същата тази секунда? Стомахът му се сви, все едно беше на скоростно влакче и точно преди спускане от най-високото осъзнава, че коланът му е разкопчан. Изи се отдръпна, а съзнанието му блуждаеше. Нещо го погъделичка по ухото. В тъмнината Кели прошепна:

— За какво си мислиш?

— Мисля, че трябва да се махаме оттук — измърмори той. Опипа около себе си в мрака, за да намери дръжката на вратата, най-после я откри и я натисна. В гардероба нахлу светлина. Кели се беше свила долу и изглеждаше не по-малко объркана от него. — Ние трябва… сигурно трябва вече да слезем долу. Хората ще се чудят…

— Да, хайде, наистина ще стане подозрително — Кели се изправи първа и протегна дългото си тънко тяло. Късите й опашници подскачаха при всяко движение. — Защо не слезеш преди мен? Аз така или инак трябва да си намеря обувки.

Изи пое дълбоко и продължително въздух, преди да се надигне.

— Окей, ще се видим после — каза той и излезе от стаята. Всяка стъпка надолу по стълбите отекваше в ума му като „задник“, „задник“, „задник“… Нима наистина се бе целувал с Кели преди малко? Последните няколко месеца от връзката им бяха кошмарни. Тя го беше дразнила непрекъснато; бе го докарвала до чувството, че ще експлодира. Изи се опита да си припомни определени моменти от кавгите им, но по някаква причина не успя. Единственият му спомен за нея, изглежда, беше как тя се смее на снощната вечеря с баща му и го защитава. Или как се плъзга надолу до него в тъмния гардероб.

Какво му ставаше? Наистина ли бе направил грешка, като скъса с Кели или просто в момента я виждаше през розови очила? Обречен е да бъде от онези нещастници, които искат само момичетата, недостъпни за тях? По дяволите! И после, Джени. Трябваше да говори с нея, наистина, но при положение, че не успява да проумее какво чувства, какво се предполага да й каже? Не искаше да я наранява… но и не искаше да я губи. Толкова ли е лошо да си влюбен в две момичета едновременно? А изобщо възможно ли е?

— Хей! — Джени тъкмо излизаше от една от стаите, с по една порцеланова чаша във всяка ръка. Лицето й се озари, когато го зърна. — Извинявай, че така се забавих! Имаше някаква фалшива тревога и всички се изпокрихме.

Изпокрихме се. Да. В тъмни гардероби.

— Няма проблем, благодаря ти — той пое едната чаша от ръката й и отпи, — ммммм, топла бира.

Перфектно. Точно това заслужаваше в този момент.

Джени беше толкова доверчива! Ако само преди няколко месеца бе останал горе — сам, както се предполага — дори за десет минути, Кели после щеше непременно да го разпитва какво точно е правил. Но идеята, че би могло да съществува нещо подозрително, сякаш изобщо не минаваше през ума на Джени, от което Изи започна да се чувства като още по-невероятен мухльо.

— Бихте ли се отлепили за поне три секунди един от друг, скъпи мои, та да поиграем заедно на „Аз никога“? — попита строго Хийт Феро. Приличаше на ментално нестабилен в женската блуза с надпис от блестящи камъчета „Освободете Уинона“, която бе облякъл. Тениската беше около десет размера по-малка, което Хийт сигурно намираше за чудесно, тъй като му даваше шанс да демонстрира плочките на корема си, с които толкова се гордееше.

— Само ако облечеш нещо свястно преди това, пич — поклати глава Изи, — не съм убеден, че бих могъл още дълго да издържа на тази гледка.

— Какво стана с твоята блуза, Хийт? — невинно попита Джени.

— О, нима твърдиш, че тениската ми не впечатлява точно теб! — намръщи се Хийт.

Джени погледна към него, а после и към Изи, с неразгадаемо изражение на лицето. Изи изпита желание да простре Хийт с един удар на пода, но после реши да го игнорира.

— Добре, идваме.

— Ще ми се да играем на някоя друга игра — каза Джени, докато вървяха към общата стая.

Изи се улови, че обгръща раменете й с ръка. Просто стана от само себе си. Той я целуна по главата. Искаше всичко отново да е както трябва — и с Джени, и с Кели. Но как, по дяволите, щеше да стане това, като имаше желание да целува и двете?

С влизането си в общата стая Изи забеляза, че играта на туистър в ъгъла е взела обрат — Райън Рейнълдс и Алън Сейнт Жирар се бяха присъединили към групичката момичета. Бени Кънингам седеше до Лон Баруза на един от диваните; Лон навиваше една от дългите й опашки около пръста си, а тя се кикотеше и докосваше уж случайно коляното му.

— Радвам се, че идвате при нас, деца — усмивката на Тинсли се изкриви в неизбежната й полуиронична гримаса. Облечена с бяла тениска и кафява минипола с тиранти, тя, разбира се, изглеждаше непоносимо куул и фешън, въпреки че никой никога не носеше тиранти. Всъщност Тинсли изглеждаше не само непоносимо готина, но и способна да подлуди всяко момче. Седна на облегалката на дивана и качи краката си върху масичката за кафе; имаше някак по-уравновесен и улегнал вид в сравнение с партито в „Риц-Брадли“. Добре. Дано това бе знак, че няма намерение да се съблича. Макар че Джулиън, който почти я бе задушил в момента, като че ли таеше надежди за един неочакван стриптийз.

— Чашите ви пълни ли са? — попита Брендън Бюканън. Беше се разположил на голямото кресло, с някакво невероятно красиво момиче до себе си — черно-руса коса, разкопчано кожено сако и синя тениска с надпис „Освободете Тибет“. Забавен контрапункт на тениската за Уинона. Косата на Брендън беше небрежна и рошава, какво чудо невиждано! Момичето не спираше да поглежда нервно към Джеремая и Брет. Брет се бе разположила на пода с гневно изражение, а Джеремая седеше на дивана зад нея и си играеше с косата й. Тихата девойка от класа на Изи — Тара? Кара? — се бе настанила на дивана между Джеремая и едно дребно русо момиче, което приличаше на птичка, облечено в черна минирокля, вероятно част от реквизита на Тинсли. Не беше ли това оная странна музикантка със саксофона? Откъде се взеха всички тези готини мацки!? Приятелката на Джени от неговия клас по математика им помаха с ръка.

— Това е Кара — прошепна Джени в ухото на Изи. — Супер е.

В този момент Кели се появи, сякаш отникъде; излъчваше едва доловимо смущение. Умишлено не погледна към Изи и Джени, а директно зае място на дивана до Бени.

— Къде беше? — попита я Тинсли настойчиво, без да откъсва очи от лицето й, но Кели само сви рамене.

— Този път играем с обичайните правила — проговори Джени и стрелна с поглед Хийт, който много обичаше да добавя и измисля разни правила, като например да трябва да го целунеш, без значение защо. — Ако си го правил, отпиваш от чашата си.

— Аз ще започна! — възкликна Хийт. — Никога не съм, никога не съм… се целувал в конюшните!

„Задник“, помисли си Изи. Очевидно се опитваше да злепостави едновременно и Изи, и Джени, и Кели. Защо беше такъв скапаняк? За щастие, явно не само Изи намираше конюшните за романтични — Лон Баруза и слабото русо момиче също отпиха от чашите си, заедно с Изи, Кели и Джени. Нито Джени, нито Кели погледнаха към Изи.

— Изненадана съм, че ти не си го правил там, Пони — Бени Кънингам закачи Хийт, — след като си се натискал на всяко едно друго място.

— Защото не понасям миризмата на конски лайна, предполагам — измърмори Хийт.

— Сега аз съм наред — каза Джени. Очите на всички се обърнаха към нея и Изи импулсивно си помисли колко е прелестна така, с прибрана назад коса. — Никога не съм… никога не са ми плискали чаша бира в лицето. Тази вечер.

Всички започнаха да се озъртат озадачено, докато Хийт не надигна чашата си и не отпи гигантска глътка — тогава избухна всеобщ смях. О, Изи би дал мило и драго, за да е видял с очите си това събитие.

— Е, този факт поне обяснява облеклото ти — през смях каза Тинсли. — Кой го направи?

— Нямаш право на въпроси в тази игра, Кармайкъл. Придържай се към правилата — Хийт се загледа разярено в бирата си.

— Аз съм следващата — каза момичето птичка, след като смеховете утихнаха. — Никога не съм… правил секс досега.

По дяволите! Деликатен начин да пренебрегнеш изтънчените правила на играта и да хвърлиш бомбата изведнъж, няма що. Това беше един от онези въпроси, които винаги изкушават играчите, но никой не смее да ги зададе. Стаята потъна в тишина — всички сконфузено се споглеждаха, с надежда друг да бъде първи.

— Пфу! — изсумтя Хийт, вдигна чашата до устните си и отново отпи. Лон Баруза го последва, а след това и Бени, с многозначителна усмивка към него. Тинсли се разсмя. Явно Бени не беше толкова целомъдрена, на колкото се правеше. И после, в почти същия миг, Джеремая и момичето с коженото сако кръстосаха поглед през стаята и бързо надигнаха чашите си, сякаш се надяваха никой да не ги забележи. Лицата и на двамата бяха ярко почервенели, затова Тинсли, наред с останалите, инстинктивно прие, че са го правили заедно. Никой не помръдна. Тинсли погледна към Брет, която държеше главата си наведена и си играеше с каишката на обувката си.

— Чакайте, чакайте малко! — Хийт вдигна ръце и издаде звук като от камион, включил на задна скорост. — Тинсли Кармайкъл, Мис Била-Съм-Навсякъде-Правила-Съм-Всичко, нима се опитваш да кажеш, че си чиста и непорочна като девствен сняг?!?

— От какво си толкова изненадан, Хийт? Че не се навих да спя с теб? — изстреля в отговор Тинсли, с пламнали бузи. Хийт се престори, че изважда стрела, забита в сърцето му.

— Вие… сигурно се шегувате! — Кели стрелна гневно с очи Брет, а после и Тинсли. Вдигна ръце към тях в недоумяващ жест. — И двете сте девствени?! А къде остана честността между приятелите?

Тинсли пресилено завъртя очи, все едно не можеше да повярва, че някой има желание да прави от мухата слон.

— Сещам се за поне дузина пъти, в които си ни внушавала, че си всичко друго, освен девствена! — продължи Кели и се фокусира конкретно върху Тинсли, като изглеждаше необяснимо раздразнена. Мразеше да я лъжат. Дори и за неща, които всъщност не бяха нейна работа. — А какво ще кажеш за г-н Далтън? Ами Кедо от Южна Африка?

Няколко други момичета се включиха ентусиазирано с още случаи, компрометиращи Тинсли. На Изи никак не му пукаше за нея, а и не беше твърде изненадан. Тя би излъгала за всичко, стига да е в нейна полза, затова той никога не вярваше на нито една дума, излязла от нейната уста. Но пък наблюдаваше Брет с интерес. Тя винаги бе създавала впечатление на прекалено отворена и Изи предполагаше, че така се опитва да прикрие някакъв комплекс. Сега обаче Брет не прикриваше нищо. Ръцете й неконтролируемо трепереха, докато Джеремая трескаво й шепнеше нещо в ухото и се опитваше да я успокои. Очевидно секс откровението на Джеремая беше голяма изненада и за нея. Хм, а каква ли пък беше историята между него и г-ца „Освободете Тибет“?

В този миг безсилието и ядът на Тинсли достигнаха връхната си точка. Тя се изправи рязко и изкрещя към Кели:

— Никога не съм казвала, че съм правила секс, ясно ли ти е? Млъкни вече!

Тези думи вбесиха Изи.

— А какво ще кажеш… — започна той, като си мислеше за нощта, която Тинсли уж бе прекарала в апартамента на някакъв ученик от „Колумбия“ и после разправяше за нея дни наред из целия кампус.

— А какво ще кажете да продължим с играта? — Тинсли намести тирантите и приглади надолу полата си. — Сега е мой ред — добави тя бързо, преди някой да успее да се обади. — Никога не съм… никога не съм водил бившето си гадже вместо настоящото на вечеря с баща си.

Стомахът на Изи се сви. Всички се заоглеждаха напълно объркани. Вероятно допускаха, че от стреса Тинсли се е побъркала. Какъв й беше пък проблемът на нея, на тази кучка? Изи я изпепели с очи.

— Защо не пиеш, Изи? — подмолно го попита тя. — Знаеш правилата.

Ако не беше момиче, щеше да я залее с бирата си точно в този момент. Но щеше да е безполезно — тя вече бе постигнала целта си. Център на вниманието стана не нейният скандал, а неговият.

Хийт се изхили с едно басово „Хо-хо-хо“, сякаш току-що беше чул най-смешното нещо на света. Цветът постепенно се оттегли от лицето на Джени и тя се обърна към Изи:

— Това… това вярно ли е?

Изи усещаше погледите на всички върху себе си, и повечето от тези погледи определено не бяха дружелюбни. Не че го беше грижа какво си мислят останалите. Сега просто искаше да накара Джени да не го мрази.

— Ами… хм… не точно… но до известна степен… — отговорът му не прозвуча особено смислено, но това нямаше значение, тъй като Джени бързо се обърна и избяга от стаята.

Внезапно всички се разжужаха и Изи притисна ушите си с ръце, с надежда да заглуши гласовете. Кара — момичето, което беше помахало на Джени — скочи от мястото си и се втурна след нея, но не чак толкова бързо, че да пропусне да хвърли на излизане към Изи поглед, пълен с отвращение. Брет стана и също излезе, последвана от Джеремая.

Купонът май приключи.

Кели се изправи и попита с глас, преливащ от ярост:

— Защо го направи?? — тя се приближи към Тинсли и застана точно пред нея.

— А защо не? Щом всички могат да се занимават с моите тайни, защо да не знаят и неговите? — Тинсли гневно стрелна Изи с очи.

Кели поклати глава, а малките й руси опашки се залюляха.

— Ти си абсолютна кучка.

За първи път в живота си Тинсли остана без думи. Устата й потрепери леко, но не защото се канеше да заплаче, ами сякаш се опитваше да измисли най-подходящия саркастичен отговор. След няколко секунди обаче тя просто тръсна глава и бързо излезе.

„Най-после“, помисли си Изи. Жалко, че нямаше начин Тинсли да замлъкне до края на живота си.