Сесили фон Зигесар
Дръзката (4)

4

Спортната зала е достъпна по график за бухалите от „Уейвърли“, които искат да тренират на закрито

Брет Месършмид нямаше време да провери имейла си по време на следобедните часове, защото все още не беше завършила превода от латински на „Метаморфози“ на Овид. Тя беше в група за напреднали и допреди три седмици се проклинаше, задето не се е записала в групата за начинаещи, водена от сексапилния г-н Далтън. Минало време. Поради неприемливи сексуални взаимоотношения с ученичка на име Брет, той беше уволнен и вече не беше наличен за интимни, подсилени с вино срещи „учител-ученик“. Сега Брет беше благодарна, че настоящият й учител е асексуалният, четирийсет и няколко годишен г-н Грейвър, а не някой, с когото почти — почти — беше правила секс. И все пак, последните десетина дни и много влюбеният в нея Джеремая бяха успели да заличат до голяма степен спомените за историята й с г-н Далтън и за това, че се размина на косъм с най-голямата глупост в живота си. На косъм.

След часовете Брет грабна зеления си дъждобран и забърза към спортния салон. Надяваше се да успее да поупражнява малко ударите си, преди останалите от отбора по хокей на трева да са дошли. Но на тежките метални врати имаше закачена бележка, че ще се събират във фитнес залата „Ласел“. Ъххх. Да измине целия този път обратно през кампуса в съсипващия косата дъжд? Брет натисна вратата — беше отключена. Тя се усмихна доволно и извади телефона си.

Трийсет и пет минути по-късно лежеше на един от огромните сини спортни дюшеци с Джеремая до себе си. Бяха се изтегнали на най-мекия, най-кралския матрак на света; телата им буквално потъваха в дунапрена. Спортният салон, в който всички отбори на „Уейвърли“ складираха екипировката и уредите си, сега изглеждаше призрачен и романтичен.

— Никога не съм влизал тук — Джеремая погледна към високия осветен таван, докато лежеше с ръце под главата си. Дъждът трополеше неуморно върху алуминиевия покрив. Брет се обърна с лице към него. Беше благодарна, че е облякла страхотната си пола с цигански мотиви, тъй като моделът й беше поначало намачкан. Къс кичур червена коса — точно този, който винаги успяваше да падне върху лицето й, независимо от всички барети, с които се опитваше да го прибере — висеше пред очите й и тя гледаше към Джеремая като през ефирна червена завеса.

Преди да го срещне, Брет не си падаше особено по колежанските спортисти. Чувстваше се привлечена от по-възрастни мъже — добре облечени, изискани, а защо не и европейци — като Гюнтер, швейцарецът, когото бе срещнала по време на една ски почивка и на когото уж бе отдала девствеността си. Или поне така разправяше. Но сега, след като нещата с Джеремая вървяха толкова добре, й се искаше да няма тайни и недоразумения помежду им.

Когато започнаха да излизат миналата година, след пролетния купон в имението на родителите на Хийт Феро в Уудсток, тя не беше напълно искрена с него. Джеремая беше останал с впечатление, че Брет е космополитно, зряло, опитно момиче, каквото тя се преструваше, че е, още откак бе дошла в „Уейвърли“. Тази презумпция включваше и факта (по-скоро не факта), че не е девствена. Не беше направила усилие да поправи лъжата, дори след като той самият й беше признал, че е девствен. Брет знаеше, че е глупаво и незряло да се прави на нещо, което не е, но така се чувстваше по-уверена във връзката им. Харесваше й да бъде този от двамата, който определя правилата, който поставя границите, а също и този, който е бил тук и там, и е правил това-онова. А и не беше истински готова да каже на Джеремая истината за своята девственост. Или пък да я загуби. Но вече всичко се беше променило.

— Няма ли да имаш проблеми, ако пропускаш тренировка, за да се целуваш тук с гаджето си? — срамежливо попита тя и прокара нежно пръстите си по широките гърди на Джеремая. Той беше толкова… изкусителен. Брет го докосваше леко, тъй като вече цяла седмица след футболния мач тялото му продължаваше да е осеяно със синини и драскотини. Като звездата — куотърбек на „Св. Луций“ тази година трябваше да понася доста противникови атаки върху себе си. „И като говорим за атаки…“, помисли си Брет и се изтърколи върху него.

— Окей е — синьо-зелените му очи преминаха по лицето й. — Теренът се наводнява, когато вали така. Трябваше просто да прекараме няколко часа във фитнеса тази вечер.

— Да, и аз трябваше да съм там — направи физиономия Брет. — Макар че дяволски много го мразя. Всички тези похотливи колежански спортистчета — не се обиждай — които точат лиги по момичета в къси шорти „Пума“. Тъпо е.

— Ей, чакай — попита Джеремая в иронична изненада, — нима ме мислиш за „колежанско спортистче“?

— Ти си най-добрият куотърбек, скъпи. Това не те ли прави автоматично колежански спортист? — Брет сведе шия и докосна устните му със своите, без да го целува. — Но пък си готино колежанско спортистче.

— Е, така е по-добре — отвърна малко по-настойчиво на целувката й той, — пък и ми харесва като ме наричаш „скъпи“. — Джеремая произнесе думата провлечено, с натуралния си бостънски акцент. Нима би могла някога да се умори да му се наслаждава? Говореше толкова екзотично и секси — Брет беше решила, че и Джон Ф. Кенеди сигурно е говорил така. О, да. Кланът Кенеди. Джеремая на практика беше от същото тесто. Е, без скандалите със секс и наркотици. Семейството му беше прекалено благоприлично и разумно за подобни неща.

— Хей — приглади тя поотрасналата му дълга червено-кафява коса зад ухото, — какви са плановете за този уикенд?

— Оо, бейби! — Джеремая извади ръцете си изпод главата и доволно ги потри над гърдите си. — Ще бъде жестоко! Първо ще наритаме задниците на „Милфорд“ на терена, а после ще купонясваме като истински рокзвезди.

— Като рокзвезди, а? — ухили се Брет. Звучеше забавно. Беше учила усилено напоследък и като че не беше зле да се отпусне с някое парти. Още й беше тъпо, задето пропусна оня купон в „Риц-Брадли“, защото Тинсли я изрита от ексклузивния си женски клуб. Е, факт е, че си беше прекарала доста по-забавно с Джени и, разбира се, с Джеремая, който се беше вмъкнал тайно в „Дъмбъртън“. Принудителната размяна на съквартирантки, заради която Брет сега делеше стая с Тинсли Кармайкъл, бившата си най-добра приятелка, я беше накарала да напише много повече домашни, отколкото обичайно би написала. Отначало се опитваше да избягва стаята, колкото е възможно повече, прекарвайки вечерите си в библиотеката, но после осъзна, че по този начин Тинсли печели двубоя. Ето защо започна да пише домашните си в стаята, в присъствието на Тинсли, като и двете през цялото време се преструваха, че взаимно не се забелязват. Ситуацията беше идиотска, но Брет нямаше намерение да отстъпи. В крайна сметка, Тинсли отмъкна г-н Далтън под носа й! Разбира се, накрая това се оказа повече късмет, отколкото нещастие, но да сваляш най-нахално този, по когото приятелката ти си е изгубила ума, си оставаше гнусно предателство, което заслужава най-сурово наказание. Да, партито на „Св. Луций“ определено беше перфектна възможност за разпускане.

— Да, може и да се включа.

— Естествено, че ще се включиш — съгласи се Джеремая. — Ще бъдеш най-яката мацка там.

Той беше толкова сладък. Брет го дари с още една целувка.

— Е, в такъв случай май е по-добре отсега да започна да обмислям тоалета си. — Брет беше развълнувана от потенциалната възможност да се запознае с някои от приятелите на Джеремая. Дали пък няма да успее да уреди Кели с някого от тях? О, не, какво си въобразяваше… та Кели дори не й говореше вече. Брет беше официално обявена за предател, заради приятелството си с Джени. И ако можеше някак да мине без Тинсли Кармайкъл, която, откак се бе завърнала от южноафриканското си лято, беше станала по-непоносима, зла и противна отвсякога, то Кели й липсваше. Липсваше й дори нейното мърморене насън — понякога тя водеше дори цели разговори със себе си, докато спи дълбоко — стаята стана прекалено тиха без нея.

— Би ли понесла една вечеря с моите родители? — Джеремая попита плахо, все едно нямаше начин Брет да поеме такова тежко бреме.

— Майтапиш ли се? — почти изписка тя и седна. — Та аз обожавам семейството ти!

Щеше да си сложи перленото колие, с което миналата седмица се сдоби в пристъп на шопинг треска и което всъщност беше прекалено семпло за нейния ексцентричен вкус. Беше завлякла Джени в бутика „Пимпърнелс“ — пробваха ужасно скъпите рокли, които нямаха намерение да купуват и пренебрегваха ядните погледи на русата продавачка, която очевидно не одобряваше бухали от „Уейвърли“. Освен такива като Кели, естествено, които имаха открити сметки там.

Перлите не бяха сред любимите неща на Брет — твърде скромни и невинни за нея — но тези бяха малко по-готини и с интересна форма. Представяше си как модна икона като Сиена Милър например би ги сложила небрежно около врата си, за да освежат някоя отегчителна, стара черна рокля. Всъщност бяха просто идеалният аксесоар за вечеря с Мортимърови, тъй като самите те бяха супер изискани, но същевременно ненатрапчиви и нестандартни.

— Значи нямаш нищо против старците? — Джеремая се завъртя на дюшека и придърпа Брет по-близо до себе си. Тя със сигурност нямаше нищо против това. — Най-малкото ще се порадваме на супер храна покрай тях.

Брет сложи малката си ръка със златен пръстен върху Джеремая и се наведе над него.

— А после може да се поразходим и да… ами, да се позабавляваме…

Джеремая я целуна по бузата и задържа устните си там, за да може тя да почувства с кожата си думите, които ще изрече:

— Харесва ми как звучи това.

Боже, той беше толкова готин. Брет искаше да му се нахвърли. Не. Не сега, напомни си тя. Цялото й тяло тръпнеше в очакване. „Св. Луций“ щяха със сигурност да спечелят мача, а Брет щеше да стои на страничната линия и да вика за Джеремая, облечена в нещо, което да накара всяко едно момиче от „Св. Луций“ да позеленее от завист. След печелившия тъчдаун на Джеремая всички фенове щяха да се изсипят на терена, а тя самата щеше да се втурне през тревата (бележка: не носи токчета!) и да обгърне с ръце огромните, подплатени рамене на Джеремая. Той ще я вдигне и завърти във въздуха, в една от онези продължителни и драматични целувки, с които завършват филмите. После щяха да вечерят със семейството му в най-скъпия възможен ресторант, а Брет щеше да впечатлява Мортимърови със знанията си за текущите световни проблеми (бележка: прегледай изданията с новини в библиотеката!) и да се опитва да не задържа прекалено дълго сексапилните, неустоими погледи, които Джеремая ще й отправя през масата. След целувки по бузата за довиждане с г-н и г-жа Мортимър, двамата с него щяха да си намерят някое уединено, романтично място. Подходящо място, на което да изгубят едновременно девствеността си.

Брет зарови глава в рамото на Джеремая и когато той й отвърна с прегръдка, тя отново изпита неистова благодарност към съдбата, задето не й позволи да спи с г-н Далтън. Джеремая беше този, за когото Брет се пазеше. И трябваше да се пази само още няколко дни.

OwlNet Email Inbox

From: [email protected]

To: beerdude101@ hotmail.com

Date: Сряда, октомври 2,18:49

Subject: Доставка на стоката

 

Бро,

Мерси, че се ангажира — шест половинки ще са идеални за старт на купона. Помниш ли къде ги остави предния път? Сега иди малко по-нататък — шестата сграда от страната на пътя е „Дъмбъртън“, прекрасното женско общежитие. Ще те чакам отзад. В полунощ, хо хо хоо.

X

OwlNet Instant Message Inbox

ДжулиънМаккафърти: Хм, каква услуга?

ХийтФеро: Услугата да не ти сритам задника, задето ми се правиш на наперен новак!

ДжулиънМаккафърти: Ха-ха, много смешно. Какво искаш?

ХийтФеро: Молбата ми включва прибиране на няколко кега бира, оставени зад „Дъмбъртън“. Може да си късметлия и да свариш мацките да купонясват по бикини на лунна светлина.

ДжулиънМаккафърти: Е, поставено по този начин…

ХийтФеро: Знаех си, че няма да устоиш. Чакай ме долу в полунощ, освен ако не е много след часа ти за нанкане.

ДжулиънМаккафърти: Споко, ще си взема одеялцето.