Сесили фон Зигесар
Дръзката (6)

6

Един бухал от „Уейвърли“ никога не забравя кое е гаджето му

В четвъртък сутринта Изи Уолш вървеше през двора на Академията, като от време на време поглеждаше надолу към локвите, останали от вчерашния дъжд, които кафяво-жълтите му спортни обувки едва успяваха да избегнат. Очите му бяха приковани в тетрадката, в която записваше лекциите на г-н Уайлд. Проблемът беше там, че по време на тези лекции той обикновено предпочиташе да рисува онова, което се вижда през прозореца — тлъста катерица, която се опитва да напъха носа си в празна опаковка от цигари; момичета в къси потничета, които играят на фризби; Хийт Феро, който чете списание „Пийпъл“ — вместо да слуша учителя си и онова, което има да каже той за империалистическата експанзия или за създаването на Конфедерацията. Изи прехвърли страниците, нашарени със скици и със собствения му труден за дешифриране почерк, и въздъхна. Двайсет минути зубрене преди теста определено нямаше да го спасят този път и да му донесат добра оценка.

Въпреки че знаеше за теста от две седмици, Изи просто не беше способен да се накара да учи. Имаше прекалено много други важни неща. Как би могло да се очаква от него да седне и да учи, когато листата сменяха цвета си? Когато Кредо усещаше лекия повей на есен и почти му се молеше да я изведе на езда? Настъпи ли зима, ще стане прекалено студено, за да рисува на тайното си място в гората. Трябваше да се възползва от възможността сега. Не можеше да разбере хората, които цял живот правеха само това, което мислеха, че трябва да правят — те надали са способни да познаят истинското щастие. Затвори тетрадката и запали цигара „Марлборо Ред“. Сутрешният имейл от баща му го беше раздразнил повече, отколкото му се искаше да признае. Все още не беше му казал, че е скъсал с Кели. Не, че някога му се доверяваше. Изи беше пълна противоположност на баща си. Джеферсън Линфорд Уолш, възпитаник на „Уейвърли“, „Вандербилт“ и „Йейл“; партньор в престижна адвокатска кантора, баща на четири момчета, три от които достойни негови последователи… само най-малкият, отвеяният артист, прецакваше идеалната картина и нямаше да успее да вземе дори първия си по-сериозен изпит по история. Изи грабна телефона си и натисна бутона за личния номер на баща си.

— Джей Ел слуша — прогърмя гласът на баща му, чийто кентъкски акцент беше по-осезаем от този на Изи.

Изи издиша кълбо дим и се загледа в плавния му полет към дърветата.

— Татко, здрасти.

— Хм, струва ми се, че пушиш — отбеляза баща му, прескачайки традиционните формалности като „Как си? Добро утро! Радвам се да те чуя, сине!“.

— И аз се радвам да те чуя — Изи хвърли цигарата си на земята. Г-н Уолш въздъхна.

— Надявам се, че не ми се обаждаш, за да се оттеглиш от уговорката за вечеря в петък?

Да се оттеглиш от уговорката? Никога не си вземайте адвокат за баща.

— Не, вечерята е окей — Изи се излегна върху близката дървена маса за пикник. Топлото слънце я беше изсушило след вчерашните дъждове, но все пак усещаше леката влага през дънките и якето си. Определено беше по-лесно да говориш с Дж.Л., докато лежиш. — Но искам да ти кажа, че вече не съм с Кели. Виждам се с…

— Шегуваш ли се? — гласът на баща му винаги остро се покачваше с една октава, когато беше обезпокоен. Изи почувства как тялото му се стяга и мозъкът му изпраща думи на извинение към устните му, преди да успее да ги спре. За щастие, баща му даваше някакви нареждания междувременно и Изи осъзна, че той говори по-скоро със секретарката си, отколкото слуша него.

— Е, ами тогава може просто да дойде като мой гост, нали така? — продължи баща му с вече овладян глас. Изи чуваше как пише нещо върху прословутите си жълти адвокатски листи. — Аз харесвам Кели. Бих се радвал да я видя.

— Татко…

— Ще се срещна с вас точно в осем. Нещо друго?

Нещо друго?! Изи нямаше желание да се въвлича в детайлна дискусия по въпроса, тъй като знаеше, че колкото повече протестира, толкова повече баща му ще настоява. По-добре просто да остави нещата така. А впоследствие Джей Ел можеше да недоволства заради отсъствието на Кели, колкото си иска, докато поглъща порцията си.

— Няма друго. Ще се видим тогава — Изи затвори телефона и го върна в джоба на широките си дънки „Ливайс“. Намести се пак върху масата и затвори очи, поемайки дълбоки глътки свеж есенен въздух и преживявайки собствената си нещастна съдба.

— Дрямката преди тест помага ли на паметта? — женски глас неочаквано изтръгна Изи от дълбоките му размишления. Той се изправи на лакът и примижа. Кели беше застанала до масата, облечена в бял пуловер върху синя рокля с къси ръкави и у-образно деколте, което със сигурност би изглеждало евтино върху някое друго момиче, но върху Кели и нейните почти изчезнали от недояждане гърди стоеше много добре. Беше се покачила върху обичайните си скъпо изглеждащи и заострени обувки с ток, а новата й прическа я правеше някак по-свежа и младолика, отколкото Изи беше свикнал да я вижда преди. Той примигна. За какво беше дошла — за да го тормози? Бяха заедно в класа по история, но в него имаше и още много други ученици. Кели винаги сядаше напред с останалите момичета, които искаха директен изглед към г-н Уайлд, който беше Популярния готин учител, преди мазния Далтън да го измести. Изи предпочиташе да се вмъква малко по-късно и да изчезва след втория час, особено сега, когато се стараеше да отбягва Кели. Раздялата им беше се превърнала в кошмар и дори седмици по-късно той не можеше да контролира желанието си да не я среща по никакъв повод — не толкова заради себе си, колкото заради нея самата. „Уейвърли“ беше малко място, прочуто с невъзможността да отбягваш разни хора, но въпреки това Изи полагаше усилия да осигури на Кели пространството, от което тя се нуждае. Може би така щеше да преодолее гнева си и да не го мрази чак толкова. Или пък щеше да спре да мрази така силно Джени, която беше последният човек на този свят, когото да мразиш. Кели ставаше страховита, когато се ядоса. Веднъж Изи беше пропуснал да отбележи датата, на която се навършваха шест месеца от началото на връзката им, и Кели беше взела книгата му и беше откъснала всяка пета страница от нея… Но ето я сега — застанала пред него… усмихната?

Изи седна и спусна краката си под масата.

— Не. Мисля, че съм прекалено безнадежден случай.

— Ако искаше да впечатлиш г-н Уайлд толкова силно, колкото искам и аз, щеше да си подготвен за теста, предполагам. — Кели премяташе скъпата си на вид чанта в меден цвят от едната ръка в другата.

— Всички вие не научихте ли вече урока си за последиците от свалки с наперени недорасли даскалчета? — завъртя очи Изи.

— Г-н Уайлд е женен. И има две малки дъщери — отбеляза Кели. — Освен това, той е стар.

На трийсет и пет или нещо такова…

Изи се разсмя, без да иска — нещо, което му дойде добре след изнервящия разговор с баща му. Колко хубаво, че вижда Кели в добро настроение, различно от обичайното. Беше свикнал тя или да му държи сметка, че флиртува с друго момиче, или че играе на „Ексбокс“ с момчетата, вместо да е с нея, или пък да слуша брътвежите й за най-новите покупки от „Барнис“. Но сега бе станала някак… по-мека, държеше се по-зряло. Може би щяха да успеят да останат приятели, в крайна сметка? Наистина е тъпо да си прекарал толкова време с някого и после изведнъж да не си проронвате дори дума. Беше му приятно отново да си говори с нея.

— На трийсет и пет човек не е стар — Изи прокара ръка през лицето си, — пробвай с четирийсет и осем. Тогава мъжете са стари. И твърдоглави.

— Ъ? — Кели доби озадачено изражение. — Да не би случайно да си говорил с баща си наскоро?

— О, да. Очарователен, както винаги. — Непокорна къдрица падна пред очите на Изи и той я отметна отривисто. — Ще бъде в града този уикенд, заради срещата на Управителния съвет. И той… ъмм… те покани на вечеря с нас в петък — изплъзна се бързо от устата му, неочаквано дори за самия него.

— Покани мен?! — Кели звучеше изненадано, но доволно. — Не мога да повярвам, че даже си спомня името ми!

— Ами, явно си му направила силно впечатление. Сигурно му е подействал южняшкия ти чар.

Кели наистина можеше да бъде магнетична, ако поиска. Когато миналата пролет родителите му се запознаха с нея, бяха напълно завладени от мекия й джорджийски акцент, от увереното й поведение, от дългата руса коса с червеникави кичури, и от способността й блестящо да води разговор, вметвайки най-подходящите думи дори в неловки ситуации. Изи знаеше, че тя е свикнала на това от малка — всички ужасяващо сухарски политически вечери, балове и социални събития на майка й, губернатора, бяха дали добър тренинг на Кели в общуването. Изи беше убеден, че докато родителите му припадаха по Кели, са били обзети от въжделения за голяма, пищна сватба с изискани облекла в губернаторското имение. Да, благодаря, друг път.

— Искаш ли… — Кели понечи да попита нещо, но спря и прехапа ярко розовата си долна устна — имам предвид, ако с това ще направя нещата по-лесни за теб, с удоволствие бих дошла. — Лешниковите й очи излъчваха искреност, без помен от задни мисли. — Стига да нямаш нищо против, разбира се…

Това беше наистина… мило. За секунда Изи си представи как би протекла вечерята с баща му насаме — безкрайни въпроси за всеки един предмет, който изучава в училище; дебати върху оценките, които е получил; подробен разпит за подготовката му за тестовете; обсъждане на плановете му за колеж, кариера, за Бъдещето. А после си представи и Кели там, при тях — успяла да очарова баща му, както винаги, го разпитва как е кантората, разказва му смешни анекдоти за политическата кампания на майка си и може би дори съумява да го разсмее и да го накара да се държи като човешко същество. Да, беше очевидно, че не разполага с особен избор.

— Ами, хм, щом си съгласна… това би било… ъъъ… наистина чудесно.

— Супер — усмихна се Кели. — Ще се радвам да видя стария Джей Ел отново. — Тя хвърли поглед към часовника, инкрустиран със сребро и диаманти, който висеше хлабаво около тънката й китка, и кимна към „Фармсуърт Хол“ — сградата, която се мержелееше зад тях като призрак. — Май трябва вече да сме там. Скоро ще раздадат тестовете.

Изи изстена и се изправи. Тестът. Той грабна зеленикавия си войнишкия сак и го плъзна през рамо.

— Чудно, нямам търпение за един тест.

— И още нещо, Изи… Не се безпокой, няма да кажа на Джени. — Кели прокара ръце през дългата си до раменете коса и Изи си заповяда да не зяпа елегантната й шия, внезапно обзет от вина. Джени. По дяволите! През цялото време, докато говореше с Кели, не се бе сетил за нея нито веднъж. Не е ли супер идиотско да води бившето си гадже на вечеря с баща си, вместо настоящото? Да. Да. Определено е супер идиотско. Миг по-късно обаче Изи си представи как малката сладка Джени е на една маса с баща му, полага усилия да отговори на хилядите въпроси, с които той я бомбардира в типично адвокатския си стил и накрая избухва в сълзи от безсилие. Джени нямаше идея какъв задник е Джей Ел. Със сигурност й беше нужна продължителна подготовка, преди да бъде подложена на нещо толкова обременително и трудно, като вечеря с него. Докато Кели вече го познаваше и знаеше отлично как да се справя с грандиозните му изисквания. А и нали двамата с нея сега… бяха отново приятели. Какво нередно има в това, да похапнеш с баща си в компанията на приятел?

И все пак, докато заемаше мястото си на задните редове в учебната зала, Изи усети, че стомахът му започва да се свива, но го отдаде на предстоящия тест по история, на който ей сега щеше да се издъни.

Owl Net Email Inbox

From: TinsleyCarmichael @ waverly.edu

To: [email protected];

BennyCunningham @ waverly.edu;

VerenaArneval @ waverly.edu;

[email protected];

[email protected];

[email protected]

Date: Четвъртък, октомври 3,17:55

Subject: Пригответе си обувките за парти!

 

Уважаеми дами,

Вследствие щастливо стечение на обстоятелствата, нещо много специално кацна в скута ни. Или по-точно казано, на покрива ни, ето защо трябва непременно да се възползваме от невероятния си късмет!

Алкохолно парти, „Дъмбъртън“, 20.00 часа. Шшшт… Пардий си е поканила приятелки на гости тази вечер — видяхме ги с няколко бутилки много евтино червено вино — така че знаете какво означава това. Мисля, че спокойно можем да я обявим за отсъстваща.

Моля, предайте на Емили Дженкинс, че присъствието й е желателно — смятам, че е време да приемем нов член в тайното ни общество „Кафе Съсайъти“ ххх,

Тинсли