Сесили фон Зигесар
Дръзката (12)

12

Бухалът от „Уейвърли“ знае, че един красив гост за вечеря е отлично спасение от неловките разговори

Изи се настани на малката, леко наклонена маса, с баща си, обзет от силно желание да е, където и да било другаде в този момент, само не и в този прекалено скъп и претенциозен евробоклучав ресторант. Взе една от трийсет и седемте вилици пред себе си и започна да я мотае между пръстите си, с надеждата, че може да я превърне в цигара. Вниманието на г-н Уолш беше изцяло погълнато от менюто. Докато Изи беше по-малък, баща му винаги бе представлявал за него внушителна фигура — много висок, широкоплещест, с дълбок глас. Сега, с вече посивяла коса и корем, тъпкан с пържено месо всеки ден през отминалите двайсет години, баща му изглеждаше още по-внушителен и респектиращ.

Изи въздъхна. Къде, по дяволите, беше Кели? Мерна Тинсли, която надникна в залата. Изглеждаше развълнувана. Сигурно е на среща с някой друг учител от „Уейвърли“. Но оттогава бяха минали най-малко пет (или петдесет?) минути. Наистина се надяваше Кели да не се е отказала. И сякаш прочел мислите му — една от неособено атрактивните способности на баща му — г-н Уолш попита:

— Силно се надявам гаджето ти да не ни накара да я чакаме вечно.

— Ще дойде, татко — Изи вдигна очи, докато сервитьорката им наливаше вода в тежките кристални чаши. — И освен това, тя вече не ми е гадже.

Ако баща му беше нормално човешко същество, вероятно Изи би се опитал да му разкаже за Джени… но г-н Уолш имаше навика да пренебрегва и опростява всичко, което беше важно за Изи, и по тази причина не беше готов да му сподели за чувствата си към нея. Ала Изи усещаше, че прави огромна грешка като вечеря с Джей Ел, без да има смелост да му каже за новото момиче в живота си. И без да е поканил точно това момиче на тази вечеря. Не, това не беше правилно. Трябваше да го поправи. Джени означаваше твърде много за него, за да я крие така, а пък баща му нека си пренебрегва и опростява колкото и каквото иска… Изи се намести на стола си, наведе се напред и започна:

— Всъщност, тате, аз…

— Здравейте — в този момент Изи чу мек познат глас зад себе си и се обърна. Отзад беше застанала Кели, бледа и някак прекалено крехка, със смутена усмивка на лице. Изглеждаше ослепително в тясната си пола и тъмночервена блуза със закачливо бухнали ръкави. Русата й коса беше прибрана встрани от лицето и ако тя изобщо носеше някакъв грим, той беше невидим. — Закъснях ли?

Изи и баща му се изправиха.

— Каква радост за очите! — г-н Уолш незабавно превключи на очарователния си режим и целуна Кели по бузите. — Прекрасно е, че те виждам отново, г-це Кели Върнън!

— Удоволствието е изцяло мое, г-н Уолш — в същия миг нервността на Кели се изпари. Тя намигна на Изи през рамото на баща му и той не успя да сдържи усмивката си. — Много мило, че ме поканихте.

— Моля те да ме наричаш Джей Ел. Това ме кара да се чувствам млад.

Без да се замисля, Изи последва примера на баща си и се обърна към Кели:

— Изглеждаш наистина… — почувства, че лицето му пламва и го залива нервност — … добре.

— Мисля, че трябва да науча сина си как да прави комплименти — засмя се г-н Уолш, докато тримата отново заемаха местата си. — Кели, скъпа, истината е, че изгледаш абсолютно зашеметяващо. Не си ли съгласен, Изи?

Изи неловко се прокашля и Кели му се усмихна. Наклони глава встрани, сякаш не очакваше отговор от него.

— Да — отвърна той и се изчерви още по-ярко, — съгласен съм.

Кели и Джей Ел започнаха да си говорят за часовете и за спортните занимания в училище, а Изи ги заслуша с любопитство. Г-н Уолш определено не беше лесен събеседник — веднъж надушил нечие мнение по даден въпрос, той настървено се впускаше да го оборва и да спори. Но Кели явно изпитваше удоволствие от разговора с баща му, и комбинацията от натуралния й южняшки чар, съчетан с умението й да общува, незабавно успокои атмосферата и стопи напрежението на масата. Изи никога не я беше виждал в такава форма преди или може би не беше обърнал внимание. Държеше се впечатляващо. Последния път, в който родителите му бяха в града, Изи беше толкова напрегнат, че се поддържаше полупиян през цялото време; спомняше си само, че подхвърляха колко прекрасна снаха би била Кели. Сега установи, че му е приятно да я слуша, когато говори за нещо различно от петстотиндоларовите обувки, които си е купила от „Барнис“. Звучеше интелигентно. Дори секси.

— Кели, иска ми се да държиш под око това момче тук — каза г-н Уолш и отпи дълга глътка от кабернето си. — Обзалагам се, че умна дама като теб не пренебрегва академичната си програма заради нещо толкова глупаво като рисуване на коне. — Той направи кратка пауза преди думата „рисуване“ и я остави да излезе от устата му почти като обида.

Изи усети, че лицето му пламва от гняв. Защо баща му трябваше да е такъв гадняр?

— Знаеш ли, татко, в живота има и други важни неща, освен високите оценки и измъкването от затвора на богати престъпници срещу много пари — мислеше си да му каже за картините си, които бяха изложени в ученическата галерия, но се отказа. Баща му се засмя. Винаги изглеждаше безразличен към думите на Изи, независимо какви бяха те.

— Хора, които никога не са печелили пари в живота си, не могат да си позволят лукса да критикуват тези от нас, които го правят. Просто се опитвах да ти кажа, че ако инвестираше толкова време в учението, колкото отдаваш на „изкуството“ си — той описа с ръка въпросителен знак във въздуха, докато произнасяше „изкуство“, сякаш не беше сигурен дали изобщо може да употреби тази дума, — може би присъствието ти в Академията нямаше да е постоянно под въпрос.

— Е, знаете — проговори Кели, като се престори деликатно, че не забелязва колко много се вбеси Изи, — че влагането на креативна енергия във всяко нещо води до общ ментален прогрес. — Един рус кичур се изплъзна от шнолата и се спусна покрай лицето й.

— Така ли? — отговори баща му, симулирайки интерес.

Изи погледна с изненада Кели. Досега разговаряше свойски с баща му, шегуваха се като стари приятели и въпреки това тя му се противопостави, докато той правеше това, което най-много обича — унижаваше сина си. Да го защити по такъв начин беше твърде смело от нейна страна. И мило.

— Да — Кели остави вилицата си, с която вяло бодеше салатата с орехи и сирене „Рокфор“, — нека видим великите умове, откривателите, изобретателите. Не са ли стигнали те до успехите и проникновенията си, само защото умовете им функционират различно? — тя млъкна за миг и подръпна малката перлена обица на лявото си ухо. — Ето например Леонардо да Винчи е бил творческа личност, но в същото време и невероятен технически гений.

Г-н Уолш се възползва от паузата и си наля още една чаша вино, като напълни чашите на Изи и Кели наполовина. Изи взе своята нетърпеливо, без да е сигурен какво точно чувства в момента. Баща му отпи и се вгледа одобрително в Кели.

— Никога не съм разглеждал въпроса от тази страна, скъпа. Но предполагам, че имаш право.

— И освен това — меко продължи Кели, поднасяйки чашата с вино към устните си, — Изи е наистина добър в изкуството си. Той е… той е страшно талантлив.

Изи се наведе над чинията с преполовена порция „Терин филе де соле“. Странното усещане, което бе имал по-рано в стомаха си, сега се разпростря из цялото му тяло. Кели беше толкова сладка, докато го защитаваше! Тя застана на негова страна и се справи с баща му като жена на много повече години от нейните. Изведнъж му се стори, че последните месеци, в които го бе дразнила и тормозила, и се бе държала като кучка, са били само сън и в момента отново вижда пред себе си тази Кели, която помнеше в началото и в която се бе влюбил.

Това ли искаше той? Да изтрие последните няколко месеца? Което би означавало, че никога не е срещал Джени… и никога не е целувал нежното й лице. Не, не можеше да си го представи. Но после отново погледна към Кели, срещна топлите й лешникови очи, усмихнати към него срамежливо, и изгуби нишката на мисълта си.

OwlNet Email Inbox

То: Обитателите на „Дъмбъртън“

From: [email protected]

Time: Петък, октомври 4, 21:30

Subject: Домашен арест

 

Скъпи обитатели на „Дъмбъртън“,

Моля отбележете, че домашният арест влиза в сила от този момент. Всички вие трябва да останете в общежитието, без право да го напускате, освен в случай на спешност, до понеделник сутрин, 7.00 часа.

Брет Месършмид отговаря за събирането на всички ваши есета на тема „Как да бъда отговорен бухал“. Моля, обръщайте се към нея с директен имейл, ако имате въпроси.

Домакинът на вашето общежитие, г-жа Пардий, ще отсъства този уикенд, тъй като трябва да участва в мероприятията по случай Годишната среща на Управителния съвет. Въпреки това отново искам да ви напомня, че всеки, който наруши домашния си арест, ще бъде изключен от Академията.

Декан Меримаунт

OwlNet Email Inbox

То: Обитателите на „Дъмбъртън“

From: [email protected]

Time: Петък, октомври 4, 21:40

Subject: Среща-закуска

 

Момичета,

Утре сутрин в 9.00 ще се съберем на задължителна среща-закуска в общата стая долу (никоя от нас не би трябвало да има проблем с ранния час, тъй като тази вечер ни се предоставя чудесната възможност да останем по стаите си, да си правим маски за лице и да се порадваме на предостатъчно количество здравословен и разкрасителен сън).

Ще обсъдим работата си по възложеното есе.

Б.М.