Сесили фон Зигесар
Дръзката (13)

13

Бухалът от „Уейвърли“ се вслушва в предложенията на събратята си

В събота сутрин, точно в 09.03 часа, Брет Месършмид с изненада установи, че общата стая на „Дъмбъртън“ е пълна с момичета. Беше почти сигурна, че повечето ще пренебрегнат „задължителната“ й среща, но сигурно отегчението от предната нощ ги бе накарало с благодарност да прегърнат възможността да се съберат и да оплакват съдбините си взаимно. Служителите от кетъринга бяха доставили няколко големи кутии с прясно изпечени багети и мъфини, индивидуални опаковки със сирене и масло, пластмасови ножове и кани с портокалов сок. Без кафе обаче. Брет чувстваше как главоболието от липсата на кофеин вече разцъфтява в мозъка й. Повечето от присъстващите бяха още по пижами и картината пред нея наподобяваше гигантска закуска в леглото. Изглеждаше забавно, но Брет отбеляза, че всъщност не познава по-голямата част от тях. Само едно или две момичета бяха облечени, включително Момичето в черно, както двете с Джени я наричаха — симпатично тихо девойче със светлокестенява коса до раменете и огромни зелено-кафяви очи, което винаги носеше книга със себе си. Сега беше седнало до прозореца и отново четеше, в черна тениска с Боб Дилън отпред и черни дънки. Брет дори не подозираше, че обитават едно и също общежитие.

Тя въздъхна, взе си една багета и пакетче крем сирене, и се настани на празния стол в ъгъла. Беше в ужасно настроение, което просто не можеше да контролира. Чувстваше се нелепо — днес беше мачът на „Св. Луций“ и тя трябваше да е в публиката, да изглежда суперсекси и да вика за Джеремая. Трябваше да покаже на всички онези мажоретки от „Св. Луций“, че няма те да се приберат с него след мача. Днес беше големият ден на Джеремая и тя искаше да бъдат заедно. Едва не прецака нещата между тях завинаги с идиотското си фиаско с г-н Далтън, в когото си бе въобразила, че е влюбена, но сега всичко отново беше наред и тя беше готова да му докаже, че го обича.

Изненадващо, но Тинсли и Кели също бяха там, седнали на един от диваните. Тинсли беше преметнала краката си през страничната облегалка, облечена в тениска по тялото с надпис „Дивите котки на Аризона“ (излизала е с някой от Аризона?) и с розово копринено долнище на пижама, а косата й беше все още рошава от съня. Кели носеше бяла памучна нощничка и двете с Тинсли си шушукаха нещо на ухо. Сигурно кроят коварните си планове, както обикновено. Брет отчупи парче хляб и го намаза със сирене.

— Благодаря ви, че дойдохте. Мислех, че ще е добра идея да се съберем и да помислим заедно върху това… ъъъ… малоумно есе.

Ууупс. Брет имаше намерение да звучи делово и професионално, но не успя да сдържи горчивото си разочарование и яд. Веднага последва хор от гласове:

— Сейдж и аз имахме пропуски за града днес… — каза Емили Дженкинс с изражение на нещастна жертва.

— Трябваше да сме на модното шоу в „Барнис“, което чакахме от векове. Дали пък да не посветя есето си на това?

— О, да, бе, на Меримаунт много му пука, че си изтървала минироклята на сезона — саркастично каза Бени Кънингам и си взе бананов мъфин, с очевидно раздразнение, че не е била поканена на модната екскурзия до „Барнис“.

Ивон Стидър, вързана на две руси опашки, вдигна ръка. Брет й каза търпеливо:

— Няма нужда да вдигаш ръка, Ивон. Тук всички можем да изказваме мнението си наравно.

— Благодаря, Брет — Ивон се огледа нервно из стаята. Изглеждаше дребна и някак сладка в избелялата си червена пижама, щампирана с картинки на анимационни герои. — Просто исках да кажа, че едва ли Меримаунт е имал предвид есета с обяснения и оплаквания какво сме пропуснали — тя погледна към Емили и Сейдж, — без да искам с това да обидя някого.

— Мисля, че Ивон е права — обади се Джени, седнала по турски на пода, облечена в дънки и тениска на райета „Ралф Лорън“. Брет знаеше, че тя не би дошла по пижама, тъй като полагаше постоянни усилия да не бъде виждана без сутиен. — Деканът е наясно, че пропускаме това или онова, такава е целта на наказанието, все пак — Джени си пое дълбоко въздух, — но иска да ни накара да се замислим за отговорностите си тук, а те включват и да понесем наказанието си, честно или нечестно, като се справим с него по възможно най-добрия начин. Нали?

Тинсли и Кели избухнаха в смях и Джени се изчерви.

— Кели? — прекъсна ги Брет. — Ще допринесеш ли с нещо към дискусията?

— Ами, всъщност — отговори Кели през смях — ние с Тинсли имаме една чудесна идея как да се справим с наказанието си по възможно най-добрия начин.

— Меримаунт откри един кег бира, да — царствено се включи Тинсли, — но… — тя направи драматична пауза за по-голям ефект и се наслади на объркването върху лицата на сънените момичета — … не успя да намери останалите пет.

В стаята тутакси се възцари оживление.

— Какво говориш? — строго попита Брет. — Нима има още? Къде са?

— Под леглото на Кара — гордо обяви Кели.

Оживлението се усили, докато момичетата се оглеждаха около себе си, без да са сигурни коя точно е Кара. Разбра се веднага, след като Момичето в черно скочи от мястото си на прозореца, а бледото й лице беше почервеняло от ужас.

— Шегувате ли се?

— Сори — тросна се Тинсли, без да си направи труд поне да звучи извинително, — ти беше под душа, вратата ги беше отворена, а под моето легло има твърде много боклуци. — Каза го така, сякаш Кара умишлено е предизвикала действията й.

— Тоест, прибрали сте пет бирени кега в стаята ми, без да ме попитате? — Кара беше видимо ядосана. Брет леко се усмихна от задоволство, че Момичето в черно се противопоставя открито на Тинсли Кармайкъл. Беше нужна доста смелост, за да й се опълчиш насред стая, претъпкана с нейни фенки, които я обожават. Брет вече харесваше това момиче.

— Това не са кегове, а мини кегчета, само по половин литър — поправи я Кели.

Ивон се прокашля деликатно и каза:

— Май че ни е даден шанс да се възползваме от предимството на негативната ситуация — всички сме така или иначе залостени тук, а Пардий я няма.

— Значи, ще си направим парти!! — Селин Колиста се изправи, а късите й шорти „Геп“ разкриха безкрайно дълги крака. Тя се разтанцува на мястото си. Стаята изведнъж се изпълни с вълнение.

— Така, така — Брет стана от стола си; прииска й се да има чукче, с което да въдворява ред, — и какво ще стане, ако Пардий случайно се върне и види тълпа пияни момичета, изпозаспали в общата стая, с пет празни бирени кега наоколо?

— Всъщност — обади се Рифат Джоунс, атлетичната водачка на волейболния отбор — мисля, че мога да съм от полза по този въпрос.

Слуховете твърдяха, че родителите на Рифат практически властвали над „Уол Стрийт“, след което се присъединили към Корпуса на мира и сега обучавали хората в Гана как да започнат свой бизнес. Интересна история.

— Гаджето ми е един от учениците, които членуват в Комитета на Попечителите — поясни Рифат. Имаше тъмна, къдрава и къса коса, като на Натали Портман във филма „В като Вендета“, Краката й изглеждаха безкрайни, качени върху масичката за кафе. — Та той ще помага за голямото вечерно парти в къщата на Меримаунт тази нощ. Каза ми, че всяка година купонът се проточва почти до сутринта, а учителите и попечителите са толкова пияни, че едва ги носят на тръгване… Така че…

— Така че ще ни се обади, когато Пардий тръгне насам? — прекъсна я Тинсли.

— Именно — кимна Рифат. — Може да ни предупреди предварително, за да имаме време да скрием кеговете и да скочим обратно в леглата.

— Жестоко! Благодаря ти, Рифат — Тинсли плесна с ръце, все едно самата тя току-що е решила проблема. Брет беше убедена, че Тинсли не е говорила с Рифат никога досега, но вече са най-добри приятелки. И защо не? Тинсли обичаше всеки, от когото можеше да се възползва.

— Значи партито започва кога? Да кажем, в осем? — Кели скочи от дивана и протегна дългото си слабо тяло. — Трябва ми малко време, за да си избера дрехи.

— Чакайте малко — изписка Ивон Стидър, — имам идея! Какво ще кажете тази вечер всички да носим чужди дрехи — дрехите на някого, когото не познаваме? Според мен това ще ни помогне да се опознаем. — Тя сви рамене и се намръщи леко, сякаш беше притеснена да не й се смеят.

— Идеята ти е страхотна! — възкликна развълнувано Рифат и погледна към Кели, Селин и останалите по-височки момичета.

Бени Кънингам направи предвзета физиономия и потърси Кели с очи. Но Кели вече вещо сканираше стаята, в опит да установи кои момичета бяха с нейния размер. Като че ли имаше шанс да се намери някой друг, кльощав, колкото нея. Всички момичета жужаха оживено.

Брет въздъхна. Партито със сигурност нямаше да я накара да спре да се ядосва, че не е на мача на Джеремая, по пък идеята да прекара следобеда, ровейки в гардероби, преливащи от нови дрехи, силно я изкуши. Напомни й за деня, в който с Кели бяха прекарали цяла една неделя в Ню Йорк — шляеха се с такси по улиците и спираха пред почти всеки бутик за винтидж облекла, защото търсеха конкретна рокля на „Шанел“, която Брет беше зърнала в брой на списание „Вог“ от шейсетте, намерен в библиотеката. Така и не я откриха, но пък се прибраха с купища торби, криещи други съкровища.

— Добре — каза Брет и изтърси трохите от скута си. Надяваше, че няма заседнали зрънца сусам между зъбите. — И все пак, всички вие, помислете върху въпроса какво е да си отговорен бухал и ми изпратете имейл. — Дали пък няма да е добре да съберат различните си гледни точки и да предадат общо есе… — И оставете вратите на гардеробите си отворени.

OwlNet Email Inbox

To: [email protected]; EasyWalsh @ waverly.edu; [email protected]; JulianMcCafferty@ waverly.edu; [email protected]; RyanReynolds @ waverly.edu

From: [email protected]

Date: Събота, октомври 5,10:12

Subject: Шшшшшт…

 

Мили мои момчета,

Само искам да ви уведомя, че тази вечер в „Дъмбъртън“ ще има парти — предположих, че трябва да ви поканим, след като имаме намерение да се възползваме от вашата бира…

Пардий няма да е наоколо, но охранителят Бен ще патрулира цяла нощ из двора, за да е сигурен, че никой няма да влиза или излиза. Елате, ако намерите някакъв начин — само гледайте да не ви хванат, защото ще си имате проблеми (и не заради нас).

Дяволски ваша,

Т.

OwlNet Email Inbox

To: [email protected]

From: [email protected]

Date: Събота, октомври 5,11:21

Subject: Това, което разбрах е…

 

 

Че отговорният бухал трябва да отиде на първото парти, на което някога е бил канен. Особено когато бирата е вече в стаята му.

Ще се видим тази вечер. К.

OwlNet Email Inbox

To: BrettMesserschmidt @ waverly.edu

From: [email protected]

Date: Събота, октомври 5,12:07

Subject: Don’t you wish your girlfriend was hot like me?^[1]

 

 

Окей, признавам, че напоследък в главата ми са само тъпи песни, но това, което наистина ми се иска, са едни яки ДРЕХИ за мен!!! Като за начало, секси дрехи за партито тази нощ. Може ли да дойда? Вече идвам.

Е.

Отговорният бухал не разлива бира върху дрехите на щедрите си съквартиранти.