Сесили фон Зигесар
Дръзката (14)

14

Бухалът от „Уейвърли“ знае, не съвместните усилия са отличен начин за намиране на нови и креативни решения

В 12.30 часа в неделя вечерната зала на „Уейвърли“ на пръв поглед изглеждаше както обикновено — претъпкана. Всеки, който не познаваше добре Академията, би приел, че това е нещо напълно нормално. Само че тези, запознати с училището, биха забелязали една съществена разлика или по-скоро, съществена липса. А именно: нямаше нито едно момиче от „Дъмбъртън“. С други думи, нямаше нито едно готино момиче. Чисто естетически „Уейвърли“ страдаше от това. Да не говорим пък за страданията на момчетата. Когато Брендън прекрачи прага на залата, подсъзнателно се огледа за красивата руса глава на Кели и за рошавите къдрици на Джени, но после осъзна, че няма начин да ги види. Тежко въздъхна и се насочи към бюфета, взе си табла и се нареди на огромната опашка пред панираните пилешки късчета (едно от малките изкушения за Кели — щеше да се ядоса, че ги е пропуснала).

— Още, още — каза Хийт Феро на горкото момиче, слагащо късчетата в чинията му, — не бъди такава скръндза! Аз раста, имам нужда от храна!

Брендън едва сдържа смеха си, докато минаваше покрай съквартиранта си, за да си вземе купичка с топла доматена супа. Стомахът му все още бе зле след снощната вечеря. Или пък след флирта между Тинсли и баща му? Тъпо. Тя се появи от нищото и омагьоса всички, с изключение може би на Джулиън.

— Какъв ти е проблемът, принцесо? — попита Хийт и взе чинията, едва побрала огромния куп дълги и тънки панирани пилешки филенца. — Не се ли забавлява на срещата ви с Джулиън снощи? Той каза, че си много секси — изкикоти се Хийт.

Брендън направи отегчена физиономия и проучи ябълките, за да си вземе най-гладката. Хийт явно никога нямаше да надрасне хомосексуалните си шеги. Представяше си как дори след петдесет години, на годишната им училищна среща, той пак ще пуска някоя от изтърканите си глупости в стил „Планината Броукбек“.

— И Тинсли беше с нас, тъпако, в случай, че не си чул — Брендън мина покрай хладилниците и си взе бутилка сок от портокал и малини. Самото произнасяне на името й го наелектризира.

— Джиизъс… без никакви момичета цял уикенд! — Хийт го последва към масата до камината, където вече бяха насядали някои от момчетата. — Колко тъпо е това?

— Много — отговори Алън Сейнт Жирар между две глътки шоколадово мляко, — чувствам се като герой от „Училищни връзки“ с Мат Деймън.

— Е, наоколо все пак има и други момичета — въздъхна Райън Рейнълдс, без да си вярва.

— Да, но не стават.

— Че откога пък имаш база за сравнение? — Хийт обели банана си и метна кората му към Алън, а после се скри под масата, преди огризката от ябълката на Алън да се размаже в лицето му.

„Отлично, помисли си Брендън. Като стадо горили са. Скрийте им женските и е въпрос на време да се избият помежду си.“

— Не знам дали мога да изкарам уикенда, без да зърна някоя от късите поли на Тинсли — Райън натъпка в устата си една цяла бисквита с шоколадови парченца.

— Добре де, само помислете — всички мацки, заключени вътре с нашата бира — Хийт се плесна по челото. — Ще бъде легендарно. Ние просто трябва да се доберем дотам.

— И как по-точно планираш да стане? — попита Джулиън. Тайфата вече беше забравила, че той е новак, и го приемаше като равен. Обикновено от един новак се очакваше да носи прането на по-големите или да им намира трева, ако иска да се мотае в компанията им. Но Джулиън беше мъжкар, пък и всички момчета го искаха в своя отбор по баскетбол през зимата, така че мълчаливо му бяха простили, задето е по-малък от тях. — Не можем просто да почукаме на предната врата.

— Чакайте, чакайте, чакайте, ЧАКАЙТЕ! — Хийт скочи ентусиазирано от мястото си и разплиска чашата си с вода върху наполовина изядения сандвич на Брендън. — Какво ще кажете за тунелите? Има ли ги наистина? Някой знае ли?

— Какви са тези тунели? — нетърпеливо се наведе напред Джулиън. Това е нещо, което не беше чувал.

Алън прокара пръсти през небръснатата си брада, наподобяваща руса тел за чинии.

— Според мен са само слухове.

— Не, не са — Брендън взе прогизналия си сандвич и го метна в таблата на Хийт, — били са построени, за да осигуряват връзка между класните стаи и общежитията по време на Студената война или нещо такова.

— Нямат връзка с войните. Прокопали са ги, за да могат учениците да се спасяват от скапаното лошо време — Изи Уолш проговори за първи път, тъй като досега беше прекалено зает да тъпче в устата си пилешки късчета.

„О, така ли, г-н Тунелен Експерт?“, помисли Брендън и вметна:

— Както и да е, затворени са от години.

— Да, но братята ми казваха, че навремето са влизали в тях и са се събирали, за да пият — Изи сви рамене. Яката на мръсното му бяло поло беше разпрана по шева. — Така че все някакъв начин трябва да има да се стигне до тях.

— Все някакъв начин да се стигне до Д-ж-е-н-и? — Райън наля половин чаша „Спрайт“ в портокаловия си сок и разбърка с лъжица. — Ако и аз можех да стигна до толкова сексапилен задник, и аз щях да бъда така решителен.

— Мисля, че единственият задник, който ще получиш, е този на баба ти, така че защо, по дяволите, не си затвориш устата и не й звъннеш?

— Дами, дами, моля ви — изправи се Хийт, — не виждате ли? Трябва да поработим заедно върху това. Да обединим сили, да комбинираме уменията си в името на значимо за човечеството добро дело.

Брендън завъртя очи. Хийт винаги се държеше като супергерой от комикс, сякаш животът му не беше достатъчно екстремен и без това. Макар че кой би отказал един рентгенов поглед, проникващ през всички прегради и облекла…

— Няма значение — изломоти Райън, — аз съм „За“.

Изи положи намачканата си салфетка върху таблата на Райън като знак за мир.

— Значи, нека да помислим… Как изобщо ще разберем къде са тези тунели?

— Отборна работа, дами, отборна работа — Хийт удари по масата с юмрук. — Ще се разделим на групи. Едни ще огледат библиотеката, други — „Максуел Хол“, трети — арт студиата, фитнеса, всичко. Няма да оставим камък необърнат и врата неотворена.

Все едно професор Ксавиер^[1] държеше реч, за да вдъхнови целия си необикновен отряд, преди да влезе в битка.

— Ами ако са заключени? — попита Брендън.

— Какво ако са заключени?

— Ако неотворените врати са заключени, тогава какво?

Хийт погледна съквартиранта си, все едно беше петгодишно детенце, току-що задало най-глупавия въпрос на света.

— Ами тогава ще приложим тактиката от „Бандата на Оушън“ и просто ще влезем.

И тъй като момичета нямаше, момчетата тръгнаха на пазар за фиби — неотменим аксесоар при прилагане на тактики с взлом.

OwlNet Email Inbox

To: [email protected]

From: Easy Walsh @ waverly.edu

Date: Събота, октомври 5,01:12

Subject: Пикник

 

Джени,

Липсваш ми. Но не се страхувай, всемогъщият Хийт Феро има план. Ще пробваме да се вмъкнем — може пък да успеем да си направим вечерна среща в стаята ти, вместо в гората.

Luv,

И

OwlNet Instant Message Inbox

КелиВърнън: Ей, Уолш. Моля те да благодариш на голямото момче от мое име за хубавата вечеря снощи.

ИзиУолш: Той сигурно ще бъде по-щастлив, ако получи имейл директно от теб — знаеш, че те обожава.

КелиВърнън: Ахахахаа… Да, беше неочаквано забавно. Джей Ел Уолш е като хубаво вино — става по-добро с годините.

ИзиУолш: Зависи от дефиницията ти за „по-добро“. Поне този път нямаше хвърляне на храна по хората.

КелиВърнън: Ще се промъкнеш ли тази вечер с останалите момчета? Чух, че има таен план.

ИзиУолш: Феро е нашият безстрашен лидер, така че, както знаеш, сме в добри ръце.

КелиВърнън: Ами в случай, че успеете… ние тук ще бъдем ослепително облечени, в очакване на супер сексапилни рицари в блестящи доспехи, които да разбият заключените врати…

ИзиУолш: Ъъ, да… Ще опитаме.