Хелън Леър
Непокорната Джилиън (25)

Двадесет и пета глава

„Този ден — помисли си Джилиън с въздишка — никога няма да свърши.“ Следобедът беше превалил, а те все още бяха в къщата на генерала.

Церемонията приключи. Джилиън вече бе съпруга на Филип Мередит.

Седнала на един стол, тя потърка ръце. Те бяха чисти, както и лицето й. След известни увещания войникът, който я пазеше, й бе позволил да се измие. Въпреки че не беше толкова чиста, колкото би искала, Джилиън предположи, че поне външният й вид е приличен. Вдигна глава и се огледа. Стаята изглеждаше препълнена с хора. Клинтън бе настоял младоженците, както и свещеникът и офицерите, изпълнили ролята на свидетели, да пият чай заедно с него. За ужас на Джилиън, Филип бе приел. Тя много добре знаеше, че генералът има предвид английската ранна вечеря с чай, която продължаваше безкрайно и можеше по-лесно да бъде сравнена с банкет, отколкото със следобедно събиране на чаша чай.

Един след друг започнаха да влизат прислужници, носещи подноси със студено месо и сирене, току-що изпечени кифли и мармалад и най-различни малки сладкиши. Те се въртяха наоколо и радостно обслужваха гостите, които се смееха и оживено разговаряха. Всички изглеждаха в добро настроение и се забавляваха — с изключение на булката и младоженеца.

Джилиън се раздвижи. Гърбът започваше да я боли и тя със съжаление отчете, че вината за това е нейна. Беше прекарала миналата нощ в седнало положение, опряла гръб в твърдата дървена стена. Сега седеше изправена и скована, отказвайки да се облегне назад на стола и да покаже пред всички умората си и неудобството, което изпитваше.

Филип й донесе чиния с храна.

— Хапни нещо — тихо настоя той. Въпреки че внимателно го прикриваше, Филип също като Джилиън нямаше търпение да си тръгне. Много добре съзнаваше, че Клинтън все още може да промени решението си и да върне Джилиън в затвора. Щеше да се почувства спокоен чак когато тя напуснеше това гнездо на усойници. Сега генералът бе във весело настроение и Филип искаше то да остане такова.

Трогната от жеста му на загриженост, Джилиън взе чинията. За да му достави удоволствие, опита храната. Беше толкова гладна, че всичко й се струваше безвкусно.

— Е, скъпа — каза сър Хенри, заставайки пред нея, — съжалявам, че семейството ти не можа да присъства на сватбата. Все пак надявам се, че нашето малко празненство тук в известна степен е компенсирало тази загуба.

Джилиън се подразни от бащинския му тон, но не отвърна нищо. Филип го направи вместо нея.

— Сигурен съм, че съпругата ми оценява всичко, което направихте за нея — любезно каза той. Генералът, изглежда, не забеляза присвитите му устни и мрачния му поглед, който беше в пълно противоречие с думите му.

Клинтън кимна и отново погледна към Джилиън.

— Току-що ме информираха, че тялото на приятеля ви — мистър Клейтън, мисля, че беше името му — е било върнато на родителите му.

Джилиън вдигна очи към доволното му лице. Изражението му бе такова, като че ли току-що й бе връчил сватбен подарък.

— Благодаря ви — унило каза тя. „За какво му благодаря? — почуди се Джилиън. — За това, че е направил каквото е трябвало да се направи?“ Спомни си за Ейми и Кайли и очите й се замъглиха. Джилиън обърна глава и мълчаливо помоли Филип да си тръгват.

Той леко се наведе напред, взе чинията от ръцете й и я остави на близката маса. Обгърна нежно лакътя й и внимателно я изправи.

Джилиън с достойнство оправи полата си и гордо вдигна глава, без да забележи възхитения поглед на Филип. Тя се държеше така царствено, като че ли бе облечена в коприна и носеше безброй бижута.

— Сигурен съм, че ще ни извините, сър Хенри — тихо каза Филип.

— Разбира се — потупа го той по рамото. — Несъмнено достатъчно дълго време стояхте тук и сигурно искате да останете насаме с булката.

„Не знаете колко сте прав“ — помисли си Филип. Забеляза премрежените очи на Джилиън и сърцето му се сви от болка. Тя никога не бе плакала пред него. Брадичката му се изопна, когато си тръгваха, споходени от добронамерени закачки и благопожелания. Излязла отново навън, Джилиън почувства огромно облекчение.

Филип мълчаливо й помогна да се качи в каретата.

Небето бе чисто и блестящото на хоризонта залязващо слънце хвърляше върху малкото облаци пурпурни отблясъци.

Седнала до Филип, Джилиън се опита да се отпусне. Това не й се удаде лесно. Беше толкова уморена, че не можеше да се освободи от напрежението. Не се стърпя и погледна лявата си ръка. На нея нямаше халка. Този факт не променяше нищо; тя бе омъжена. С какъв оптимизъм бе гледала на това — тъжно си помисли Джилиън. Хората се женеха и развеждаха. Изведнъж нещата започнаха да й изглеждат не толкова оптимистични. Женитбата беше за цял живот. Как можа да предприеме тази стъпка с мисълта, че има и други възможности?

— Кой е Робърт Клейтън? — попита ненадейно Филип и я откъсна от мислите й.

— Роб предаваше сведенията, събирани от нас — тихо отвърна Джилиън и почувства отново острата болка от загубата.

Филип съзнаваше, че ревността му е необоснована. Мъжът беше мъртъв. Все пак, който и да бе, той бе предизвикал застъпничеството на Джилиън.

— И той ти беше… добър приятел — изрече през зъби Филип.

— Най-добрият — предизвикателно му отвърна тя.

Той се обърна и я погледна. Защо му се струваше толкова красива? Беше я виждал облечена като за среща с краля; беше я виждал и облечена като слугиня в кръчмата. Но никога не бе изглеждала по-красива, както в този момент,

— Щастлив е бил, че е имал такава приятелка — най-накрая рече Филип и насочи погледа си напред.

— Трябва да се отбия при Едуина и да й кажа, че съм добре — тихо промълви Джилиън след известно време.

— Да, имах намерение да го направим — отвърна съпругът й също толкова тихо.

Малко по-късно те влязоха в кухнята през задната врата. Едуина скочи от стола, на който седеше, толкова бързо, че той отхвръкна назад и падна с трясък на пода. Тя се спусна към сестра си и я прегърна толкова силно, че Джилиън почувства как дъхът й спира.

— Така се тревожих. Благодаря на Господа, че си добре! — извика Едуина. Отдалечи я от себе си и внимателно я огледа, като че ли да се увери в истинността на собствените си думи. Уморена, малко поотслабнала, нуждаеща се от баня — но цяла-целеничка, доколкото виждаше. Тя се обърна към Филип. Той беше свалил шапката си и търпеливо чакаше до вратата.

— Благодаря ви, мистър Мередит. — Едуина протегна ръката си и я положи върху неговата. — Не само за това, че върнахте Джилиън жива и здрава, но и за усилията, които положихте да спасите съпруга ми. — Тя се усмихна несигурно. — Малко е само да ви благодаря.

Филип потупа ръката й.

— Не мисля, че е малко, Едуина — засмя се той. — Надявам се, ще ми позволиш да те наричам така, като се има предвид, че сега съм член на семейството.

Кафявите й очи се разшириха от изненада и изумление и тя въпросително погледна Джилиън.

— За какво говори?

Преди тя да успее да отговори, Клодия влезе в стаята. Като видя Джилиън, тя радостно извика и я сграбчи в прегръдките си. Няколко минути двете плакаха и се целуваха.

Когато Едуина прецени, че нещата се успокоиха достатъчно, за да бъде чута, повтори въпроса си.

— Днес се оженихме — обясни Джилиън. — Такова беше условието, за да ме освободят. Единственото условие — подчерта тя. Докато говореше, Джилиън изобщо не погледна съпруга си.

Едуина помисли малко и се усмихна предпазливо, не съвсем уверена в щастието на сестра си. Изражението на Джилиън далеч не бе лъчезарно, каквото би трябвало да се очаква от една булка. Е, това беше факт и само времето щеше да покаже как щяха да се развият нещата по-нататък.

Едуина погледна зет си.

— Заповядай, седни. Ще сложа да хапнем.

— Не, недей — каза Филип и се усмихна, за да смекчи отказа си. — Денят бе дълъг за Джилиън и сигурен съм, разбираш, че най-доброто нещо за нея сега е почивката.

След като напуснаха „Синия лебед“, Филип спря до къщата на семейство Уортън, за да опакова Джилиън дрехите, от които щеше да има нужда, докато Уилям й изпрати останалите вещи. Тя настоя Кати да я придружи и той не се възпротиви.

Когато най-после пристигнаха, вече се бе здрачило. Джилиън уморено последва съпруга си в новия си дом.

— Ще накарам Матю да стопли малко вода — каза Филип и се отправи към кухнята.

Кати го придружи. Джилиън постоя така, като се колебаеше какво да прави. Имаше чувството, че ще заспи, както стои права. Тръгна към кухнята неохотно, нежеланието й се увеличаваше с всяка измината крачка. Искаше да си отиде вкъщи. Тази къща, в която живееше мъжът, за когото тя бе нежелана, не беше неин дом. Защо бе довел тази игра толкова далеч? — зачуди се Джилиън. Можеше просто да я отведе в къщата на баба й и да я остави там. Мисълта, че скоро ще остане насаме с него, накара стомаха й да се свие от страх. Последните им срещи не бяха много сърдечни.

Докато водата се топлеше, Кати се суетеше наоколо, отваряйки и затваряйки шкафове и чекмеджета. Имаше килер, но вътре не се намираха кой знае колко неща. Чувал с картофи, кошница с яйца, студена шунка и каче с масло. Върху една от лавиците бяха сложени две тенекии с брашно и чай.

— Господи — измърмори Кати, — този мъж няма нищо в къщата си.

Стигнала до това заключение, тя продължи да приготвя каквото имаше подръка, Филип и прислужникът му излязоха от стаята и Джилиън седна уморено на масата.

Не след дълго Кати сложи пред нея димяща чиния с яйца, шунка и пържени картофи. Докато Джилиън се хранеше, Кати приготви още от същото. Нямаше представа какво ще иска за вечеря мистър Мередит, но се надяваше това да свърши работа.

Досега нито едно ядене не бе се струвало на Джилиън толкова хубаво и не й се бе услаждало толкова много. Само след няколко минути тя бе изяла всичко в чинията си.

— Благодаря на Бога, че не беше овесена каша — измърмори Джилиън и преглътна последната хапка.

Кати наклони глава.

— Той няма такава.

Джилиън се засмя. Правеше го за пръв път от повече от две седмици и това я накара да се почувства добре.

Водата се беше стоплила и Матю и Филип занесоха кофите на горния етаж и ги изляха в чугунена вана.

Кати сложи чиниите и приборите в мивката.

— Ще ги измия по-късно. Мисля, че сега имаш нужда от баня. — Тя сбърчи носле и подуши въздуха, докато Джилиън се изправяше.

Джилиън не можеше да го отрече и само й се усмихна уморено, когато излязоха от стаята.

Горе, в спалнята, Кати й помогна да се съблече. Положи роклята на един стол и поклати глава. От нея вече нищо не ставаше. Кати помогна на Джилиън да влезе във ваната.

Отиде до куфара, който Матю бе поставил на раклата, и извади от него малка бутилка с благовонно масло, която бе опаковала заедно е дрехите на Джилиън. После се върна при ваната и изля значителна част от течността във водата за къпане.

Моментално в стаята се разнесе леко ухание на розови листа.

— М-м-м… — изстена Джилиън от удоволствие, когато Кати започна да трие гърба й.

Като свърши, тя й подаде кесията, за да измие останалата част от тялото си. После повдигна няколко кичура от косата й и потрепери при вида й. Беше толкова оплетена, че Кати се отчая, че някога ще може да я среше. Насапуниса я и я изми. Този процес бе повторен два пъти, преди окончателно да се появи очакваният златист блясък. Погледна надолу и се намръщи, като видя колко е отслабнала Джилиън. Когато беше с дрехи, не й личеше толкова, но сега Кати ясно виждаше очертаващите се по голото й тяло ребра и силно изпъкналата тазова кост.

Метна хавлиената кърпа настрани и започна да реше косата й.

— Трябва да се срамуват от себе си — измърмори Кати. — Да затворят жена на такова място и да се отнасят с нея като с обикновен престъпник.

Джилиън се усмихна.

— Да не би да ставаш бунтовничка? — Тя много добре знаеше, че Кати няма отношение към войната.

— Може би — отвърна тя, разчесвайки вече изсъхналата й коса. Погледна надолу. Очите на Джилиън бяха затворени, а гърдите й равномерно се повдигаха и спускаха в съня.

Кати въздъхна, като се чудеше дали да буди господарката си. Със сигурност не можеше да я остави във ваната цялата нощ.

Точно в този момент вратата се отвори и в стаята влезе Филип.

Кати инстинктивно застана пред ваната, за да прикрие Джилиън.

Филип й кимна.

— Свободна си.

— Аз… — Тя усети, че силно се изчерви. Бяха женени, разбира се. Все пак Кати не беше напълно сигурна, че това дава право на мъжа да гледа жената гола във ваната.

— Казах, че си свободна — повтори по-високо Филип. — Тази нощ можеш да спиш в гостната в края на коридора. С изключение на стаята на Матю, останалите стаи за прислугата не са подготвени.

Кати кимна със съмнение. „Стаите за прислугата, как ли пък не!“ С изключение на шофьора, друга прислуга не се виждаше. Всъщност в тази къща нищо не беше в изобилие. Като че ли мистър Мередит минаваше оттук само за да прекара вечерта.

Филип изчака Кати да излезе от стаята. Съблече се до кръста и с лекота вдигна Джилиън от ваната. Постави я на леглото и нежно попи капките вода от кадифената й кожа.

Тя се бе разбудила, но не напълно. Докато я завие с чаршафа, тя отново потъна в сън. Филип съблече и останалите си дрехи, внимателно легна до нея и я взе в обятията си.

Джилиън въздъхна доволно и се сгуши. Филип мислеше просто да я държи така, близо до сърцето си. Близостта й обаче незабавно повлия на решението му и той изстена.

Филип притисна устни в меката й коса и сетивата му се изпълниха със сладникавия мирис на рози.

Неспособен да се въздържи, той потърси с устни розовото й ухо, оставяйки с дъха си топла следа, и нежно захапа съблазнителната мека плът.

Джилиън леко изскимтя и го прегърна. Закръглените й гърди изгаряха тялото му и Филип я притисна по-здраво със силните си ръце. Когато я целуна, тя разтвори устни и закачливо захапа върха на езика му, който се опитваше да проникне вътре в сладката нега на устата й.

— О, Джилиън! — дрезгаво изстена той.

Филип нежно я притисна към възглавниците и започна да целува нежното й тяло, забавяйки се повече върху гърдите й, докато Джилиън не извика от надигащото се в нея напрежение. Когато устните му достигнаха до корема й, желанието й бе станало също толкова изгарящо, колкото и неговото. Тя диво се замята, забила пръсти в стегнатите мускули на гърба му.

Джилиън тъкмо си мислеше, че повече не може да издържи обхваналата я възбуда, и почувства тялото му да прониква в нейното.

Тя изстена от удоволствие и се понесе върху вълни от истинска наслада, копнеейки този миг да продължи вечно.

Когато всичко свърши и страстите се уталожиха, Джилиън беше толкова уморена, че дори не можа да отвори очите си и с благодарност потъна в бездните на съня.

* * *

На другата сутрин Филип се събуди от ярките блеснали лъчи на слънцето, които влизаха през прозореца и падаха върху лицето му.

Обърна глава и погледна жена си. Джилиън беше седнала и бе обгърнала коленете си с ръце. Въпреки че беше издърпала чаршафа и бе покрила с него гърдите си, той се бе отметнал настрани и откриваше част от гърба и ханша й.

Сивите й очи го гледаха сериозно.

— Отдавна ли си будна? — тихо попита Филип.

— От известно време — отвърна тя също така приглушено. — Размишлявах.

— Както винаги, добро занимание — отбеляза той, като едва се сдържаше да не я докосне.

Джилиън го погледна смутено. Изобщо не бе убедена, че миналата нощ не е била сън. Последното нещо, което си спомняше ясно, бе, че се намираше във ваната и Кати се суетеше около нея. Не си спомняше кога е излязла от ваната и си е легнала. Но си спомняше, че Филип я люби. Не знаеше само дали това бе станало в действителност, или бе сънувала.

— За какво мислеше? — подсети я Филип.

— Знам, че не искаше да се ожениш за мен — започна тя. — Пръстите й нервно придърпаха чаршафа, покриващ коленете й. — Знам, че го направи само за да ме освободиш. — Джилиън си пое дълбоко дъх и го погледна отново. — Но ти си адвокат. Сигурна съм, че знаеш начин да… да анулираш брака ни. Мога да отида в Халифакс и да остана там, докато войната свърши. Никога няма да ме намерят там.

Филип стана, облече халата си и тръгна към скрина. Взе каната, оставена отгоре, и наля вода в легена до него. Потопи ръце в хладната течност и наплиска лицето си.

— Наистина си мислила много, откакто си се събудила — каза той и се протегна да вземе кърпата. Избърса лицето и ръцете си и я хвърли на стола.

— Струва ми се, това е най-доброто решение. — Джилиън продължаваше да си играе с чаршафа.

— Все още не разбираш, нали? — тихо прошепна той.

Тя обърна очи към него. Филип се взира в нея толкова дълго, че Джилиън почувства да я побиват тръпки на страх.

Той отиде до леглото и седна.

— Влюбих се в теб още първия миг, щом те видях. Като че ли цял живот бях чакал да дойдеш при мен. Не знаех коя си, нито как изглеждаш. После изведнъж ти се появи. И макар отначало да не бях сигурен, сърцето ми подсказа.

Очите й се напълниха със сълзи и долната й устна затрепера.

— Но ти каза…

Филип сложи пръст на устните й.

— И двамата наговорихме доста неща, които не мислим. Хайде да си обещаем повече никога да не го правим.

Тя обгърна врата му и когато Филип докосна бузата й с устни, той усети солта в сълзите й.

— Обещавам — разтреперано промълви Джилиън. — Толкова те обичам.

Филип се отдръпна леко, за да я погледне.

— Кажи го пак — развълнувано прошепна той.

Тя се усмихна и макар сълзите й да продължаваха да се ронят, вече не бяха израз на мъка, а на преливащата в нея радост.

— Обещавам да ти го повтарям всеки ден до края на живота си.

Филип я притисна в обятията си с всичка сила.

След известно време той се отдръпна, учуден от лекия й смях. Тя вдигна глава и го погледна.

— Спомних си нощта, когато ми каза, че смяташ да ме направиш твоя.

— Е — засмя се Филип, — удържах на думата си, нали?

— Наистина го направи — съгласи се Джилиън и целуна върха на носа му.

Той я гледа известно време, преди да проговори отново.

— Как се казваше пазачът, който те удари? — небрежно попита Филип и се усмихна, за да прикрие мрачните си мисли.

Но това не можа да я заблуди.

— Не знам — непринудено отвърна тя и се засмя така, че сърцето му се обърна. — А и той не ме удари толкова силно. Мисля, че си получи заслуженото, дори повече, отколкото заслужаваше.

Филип беше сигурен в това, но ръцете го сърбяха да извие врата му.

Джилиън наклони глава.

— Ти се ядоса също и за Роб — каза тя с онази искреност, която винаги го бе изненадвала. — А не трябваше.

— Не се ядосах — бързо възрази той, после въздъхна. — Срамувам се да призная, че ревнувах.

— И това не биваше да правиш — тихо промълви Джилиън и докосна бузата му. Беше удивена от чувствата си към този мъж. Ненадейно усети, че започва да се изчервява. — Трябва да ти призная, че веднъж ти също ме накара да ревнувам, макар в онзи момент да не бих го признала.

Филип беше повече от учуден. Откакто срещна Джилиън, дори не бе поглеждал друга жена.

Джилиън облиза устните си.

— Онази нощ ти каза на Дилия, че има коса като злато.

— Дилия! — възкликна той намръщен. — Коя, по дяволите, е Дилия?

Смехът на Джилиън му заприлича на песента на вятъра.

Филип свали халата си и небрежно го хвърли на пода. После протегна ръце към нея.

— А сега, мисис Мередит — дрезгаво рече той, — надявам се, че времето за разговори свърши.