Шърли Конран
Дивачки (18)

Осемнайсета глава

Сряда, 5 декември, 1984 г.

Бяха минали седем дни от началото на дъждовния сезон.

— Ето, сега приличаш на Грейс Джоунс^[1] в умалени размери. Тия ножици трябва да се наточат. — Ани довърши подстрижката на Сузи, отдръпна се назад и я огледа. — Даваме гаранция срещу въшки и бълхи!

— Някакъв напредък със сапуна? — с надежда запита Сузи.

Сапунът бе единственото нещо, от което истински се нуждаеха и не можеха да намерят в джунглата. Всички копнееха за един „Айвъри“ всеки път, когато се миеха с кокосово масло.

— Нямаме късмет — отвърна Ани.

— Като се приберем, ще сме в отчайващо състояние — засмя се Сузи.

Ани вдигна рамене. При подобни изтощителни стресови условия всеки може да остарее с десет години за двайсет и четири часа, но Сузи единствена в групата все още се грижеше за външния си вид.

Пати надникна навън към дъжда от бамбуковото си легло. Входът на колибата не бе срещу духащия от морето вятър благодарение на познанията на Кеъри по архитектура.

— Добре че не тръгнахме със сала — каза тя. — Щяхме да потънем без следа още при първите големи вълни.

От горещината и влагата на джунглата всичко бе започнало да гние. В колибите им миришеше на плесен, вещите им се бяха покрили с тънки зелени линии мъх, дрехите им се разпадаха много по-бързо, отколкото се късаха.

В седмицата след началото на дъждовния сезон жените бяха Свикнали с времето. Сутрините бяха понякога слънчеви, но по обед започваха да се струпват облаци.

Тропическият дъжд винаги се изсипваше с внезапна съкрушителна сила като водопад. По време на мусоновите бури не можеха да правят нищо друго, освен да си стоят в колибите два цели часа, докато дъждът спре — също толкова внезапно, колкото започваше.

Силвана влетя в колибата. Мокра и трепереща, тя започна да се съблича.

— Повече не се качвам на това дърво, когато вали! За малко да ме събори от клона!

— Какво друго ново ще ни кажеш? — Пати се прозя и хвърли оранжевата плажна кърпа към Силвана.

Най-лоши бяха мокрите следобеди. Когато се изтощаваха от работа, жените се бореха със сълзите си, защото знаеха, че са заразителни, и продължаваха да работят. Но сега, като нямаше какво да правят с часове, образите на мъжете, които бяха загубили, на децата, роднините и приятелите, които толкова обичаха и може би нямаше да видят никога вече, витаеха в умовете им. Те лежаха безмълвно на бамбуковите си легла, зяпаха нагоре към убито зелените слонски уши на покрива и се чувстваха изсмукани и обездвижени от мъка.

Чакането бе много трудно. Като затворници, те брояха седмиците, дните часовете и минутите до освобождаването си; гледаха стичащия се по дърветата дъжд и чакаха да спре. Знаеха, че всяка седмица, през която оцеляват, увеличава шансовете им да се върнат при семействата си, и се бореха с депресията и скуката.

Постепенно всички, с изключение на Пати започнаха по-малко да се боят. Като гледаше как мусоновият дъжд се изсипва неудържимо навън, Пати усещаше тръпки по гърба си, впила поглед в косите на Ани и Сузи. Знаеше, че ако го спомене, другите ще се подразнят, но бе сигурна, че ги следят. Изведнъж й стана задушно, гърдите й се свиха и дишането й стана трудно… Не, трябваше да им каже!

— Кеъри — започна тя с внимателно овладян глас, — напълно убедена съм, че ни наблюдават.

Кеъри ядосано се изправи в леглото.

— Защо не престанеш с тази параноя? Тук сме вече три седмици и ако някой искаше да ни нападне, досега щеше да го е направил. Ще престанеш ли да виеш? — Тя поотупа косата си от листата и добави: — Когато наистина чуеш нещо, Сузи само ще се прозине и ще каже: „Това са пак проклетите нерви на Пати.“ Никой няма да ти обърне внимание.

— Имахме си достатъчно истински проблеми и без ти да ги измисляш — допълни Сузи.

Всички бяха мокри, потиснати и отпуснати.

Ани започна да подстригва Пати.

— Как ли се справят войниците с депресията и поражението в джунглата? — зачуди се Ани.

— Понякога изобщо не се справят — каза Кеъри. — Чела съм, че във Виетнам някои просто сядали встрани от пътя и преставали да се надяват. После умирали.

 

 

Понеделник, 10 декември 1984 г.

— Оу! — Сузи изпусна полупълното ведро с риба, но за щастие не го разля.

— Пак ли рамото ти? — попита Пати.

Сузи кимна, потръпвайки от болка.

— Сигурно си разтегнала мускул вчера, като намушкваше оная голяма риба — предположи Пати. — Да го разтрия ли? Вчера ти помогна, нали? Ела да отидем на сянка.

Двете жени прекосиха горещия бял пясък до края на плажа и внимателно сложиха рибарските си принадлежности под една палма.

Пати застана зад Сузи и нежно заопипва рамото й, докато тя отново извика от болка.

Пати започна леко да я разтрива, но всеки път щом стигнеше до чувствителното място, Сузи подскачаше.

— Легни тук на сянка — предложи Пати. — Ще ти разтрия гърба, за да се отпуснеш, преди да стигна до мястото, където боли.

Сузи легна гола на пясъка и започна малко по малко да се отпуска. Под умелите ръце на Пати напрежението сякаш изтичаше от гръбнака й. Тя слушаше успокояващата въздишка на морето, чувстваше лекия топъл вятър и гледаше лазурното небе. За първи път откакто бяха избягали в джунглата, Сузи усети как страхът се оттичаше от нея, докато силните, но нежни ръце на Пати облекчаваха болката й. Уплашеното дете в нея се успокояваше от интимния физически контакт.

Пати погледна към слабия покафенял гръб на Сузи и си помисли: „Прилича на детски гръб.“ Докато галеше нежната кожа на Сузи — нежна и уязвима като кожата на дете, — Пати си спомни безбройните разтривки по гърба на сина си Стивън. Не бе свикнала да докосва нечия друга кожа, като се изключи тази на окосмения й съпруг. Докато прокарваше показалец по гръбнака на Сузи, за да завърши масажа, Пати изведнъж разбра как нежната крехкост и уязвимост на женското тяло привличаше мъжете. Сузи потрепна неволно, поколеба се за миг и се извърна по гръб. Изведнъж Пати усети опасност. Ако докоснеше отново тази сатенена кожа, щеше да последва нещо катастрофално. Тя се вгледа в светлите зелени очи на Сузи.

По едно и също време те бавно се приближиха една към друга.

Сузи прегърна слабия гръб на Пати, търсейки поне за няколко минутки убежище от ужаса на външния свят, като бебе, което иска да се сгуши в майка си.

С треперещ пръст Пати проследи копринената линия на веждите на Сузи. Сузи я стисна по-силно и я придърпа към себе си.

Пати бе силно развълнувана и едновременно с това се боеше от собствените си чувства. Треперещата й ръка се насочи към гърдите на Сузи. Гърбът на Сузи веднага се изви още при първото докосване.

Тези първоначални ласки прераснаха във възбуда, която доведе до страст и всяка от жените жадно и забързано поглъщаше наслада. Нежността се сля със сладострастието, а страстта с похотта. Те мълчаливо галеха телата си и при всяко докосване и ласка електрически импулси минаваха от главата до петите им.

Пати виждаше и напълно разбираше реакциите на другата жена и, отхвърляйки несигурността си, се почувства напълно уверена и щастлива. За първи път тя знаеше какво причинява на сексуалния си партньор. Познаваше това тяло, както познаваше своето. Знаеше, че бе в нейна власт да му даде необикновено удоволствие, и това я опияняваше.

Тя наблюдаваше през полуотворените си клепачи нарастващото удоволствие на Сузи и това я радваше много повече, отколкото удоволствието, получено от мъж досега.

Не бе нужно да пита „Хубаво ли ти беше?“ — знаеше, че е било хубаво. Този вид нежна еротичност бе далеч по-различна от секса с мъж.

Когато топлата вълна нахлу в тялото й, Сузи усети екстаз, сигурност и закрила. Нямаше да понесе, ако Пати спре да прави, каквото правеше. Не беше сигурна дали можеше да понесе и ако тя продължи.

Пати изпита необикновена радост и доволство, когато Сузи се заизвива и потрепери под пръстите й и накрая тихо извика от удоволствие; после Сузи се облегна назад, синьото небе се наведе над нея, а тялото й бе като изтръпнало. Опиянена от силата си, Пати не искаше да й даде почивка.

Дълбоко в съзнанието й някакъв тих глас я укоряваше: „Само четири седмици са минали от бруталното убийство на съпруга ти. Ти го обичаше, нали? Какъв човек си, щом толкова скоро след смъртта вече му изневеряваш? А пък да му изневериш с жена е дваж по-недостойно. Трябва да се срамуваш от себе си!“

Сузи протегна ръка към Пати.

— Трябва да те накарам да изпиташ… каквото аз почувствах.

— Не мърдай — прошепна Пати. Тя се облегна на лакът. Беше виждала това тяло и му се бе възхищавала, но не си бе и помисляла да го докосва. Ръцете й отново се плъзнаха по сатенената кожа на гърдите на Сузи.

Сузи започна нежно да прокарва пръсти по гърба на Пати. Всяка от тях усещаше миризмата на другата; Пати се наклони към нея и телата им се докоснаха. После вече се прегръщаха задъхани, загубени в насладата си, докосваха лицата, ръцете, бедрата и гърдите си с нежността на докосването на пеперуда.

Пати смътно осъзна, че онова, което направиха, им се струваше толкова естествено. Дали всички жени бяха напълно хетеросексуални, или просто се страхуваха да нарушат табуто на докосването, да не говорим за правенето на любов с други от техния пол.

— Никога преди не съм го правила — прошепна тя.

— И аз — прошепна в отговор Сузи. — Нали е… лесно?

 

 

„Ти го направи, говореше вътрешният глас, значи си лесбийка!“

Дали беше вярно, почуди се Пати. Дали може да си лесбийка дори след като си била омъжена?

„Ти си лесбийка!“, обвинително настояваше вътрешният глас.

Проклета да съм, ако си го позволя повече!

Когато стигнаха в лагера, Пати бе до такава степен ужасена от постъпката си, че се отвращаваше от нея. Освен това много се боеше, че Сузи ще каже на останалите какво се бе случило на плажа, и ненавиждаше мисълта да бъде където и да е със Сузи.

Внезапното отвръщане на Пати от Сузи вече бе очевидно по време на вечерята, когато жените наклякаха около огъня. Сузи с усмивка се бе преместила до Пати, но Пати стана и отиде от другата страна. Ако Сузи й заговореше, Пати се правеше, че не чува.

— Ти беше толкова великолепна — прошепна Сузи след вечеря, — сега защо се държиш така с мен?

Без да проговори, Пати погледна Сузи така, сякаш току-що са се срещнали, сякаш внушаваше на Сузи никога да не й напомня за интимността им на плажа. Същата нощ Пати си премести леглото в другата колиба и започна да спи на мястото на Джонатан, между Ани и Кеъри.

Типично поведение на мъж, с който си била за една нощ, горчиво си помисли Сузи, спомняйки си много страстни нощи, последвани от подобна липса на интерес. Това на свой ред й напомни колко много дължеше на Брет, комуто току-що бе изневерила, и тя заплака.

В тъмното Силвана чу подсмърчанията на Сузи. Не бе много трудно да отгатне причината. Новият сексуален повей между Сузи и Пати не бе останал незабелязан.