Шърли Конран
Дивачки (13)

Тринайсета глава

Хари бе убеден, че са го проследили на връщане от двореца, но това естествено можеше да се очаква. По принцип Раки щеше да му сложи опашка, докато се махне от острова, за да види какви други контакти може да установи Хари.

Хари уморено изкачи дървените стъпала от мрачната улица до верандата.

— Можете ли да ми намерите водоустойчив часовник, мисис Чанг? — запита той. — Не мога да си купя от магазините, защото или са ограбени, или са затворени. Не ми се иска да рискувам да си купя часовник от амбулантен търговец.

— Няма проблем — усмихна му се мисис Чанг. — Всичко по плана ли мина, мистър Скот? Видяхте ли се с генерала?

— Да. — Като че ли вече не знаеше.

Когато Хари влезе в хотела, смътно съзнаваше, че нещо непрекъснато смущава подсъзнанието му като камъче в маратонката. Същата фраза бе използвал и армейският капитан в Парадайз Бей: „Всичко протече според плана. Генералът няма от какво да се оплаче.“

Защо? — почуди се Хари, докато се влачеше нагоре по дървеното стълбище до стаята си. Защо да не може генералът да се оплаче? Какво бе протекло според плана?

Застана на прага и огледа стаята си, която не бе много по-голяма от затворническа килия. Под прозореца отсреща имаше гърне, а до него стоеше чантата на Хари. Слава богу, че бутилката „Чивас Регал“ бе все още в нея.

На разсъмване в събота, 17 ноември, Хари излезе на верандата на чист въздух. Премигвайки със зачервени очи срещу силната слънчева светлина, той погледна надолу, където утъпканата земя на задния двор на хотела стигаше до река Сейнт Мери. В двора имаше кръстосани въжета за простиране, върху които висяха чаршафи.

Върнал се в стаята си, Хари тъкмо си обличаше ризата, когато нощният пазач подаде глава през вратата.

— За вас донесе нещо, мистър.

Два дълги жълти зъба блеснаха срещу Хари, когато му подаваше бакшиша, за да вземе вече отворения плик. Отвътре извади тънък лист; най-отгоре пишеше: Министерство на полицията, Куинстаун. Той бързо прочете лошо напечатания документ:

„Дата: 13 ноември 1984 г.

Време: приблизит. 19,30 ч.

Повод: 1 (една) експлозия на туристическа рибарска лодка «Луиз», регистрирана Куинстаун

Причини: неизяснени

Свидетели: няма

Списък на изчезналите лица.“

Следваха дванайсет имена — на всички от „Нексъс“, които бяха отседнали в хотел „Парадайз Бей“.

Хари впери поглед в едно от имената пред себе си, сякаш бе напечатано с червено мастило: Патрик, мисис Ан. Умът му отказваше да приеме, че Ани е мъртва. Ако Ани — единствената голяма любов в живота му — бе мъртва, тогава надеждите на Хари бяха погребани в един зле напечатан машинописен ред. Надеждата, крепяла го години наред в живота, в който изглеждаше обречен никога да няма нормални любовни отношения с никой, нито дори спътница. Не, той отказваше да го приеме. Нямаше да повярва, че Ани е мъртва, освен ако не видеше трупа й.

 

 

Потната риза бе залепнала за гърба му; Хари бързаше по паветата на Куинстаун Уорф към мястото, където се намираше мръсната лодка. Други кораби се товареха и разтоварваха от малки групи пристанищни работници, ходещи като насън. Надзиратели ги наблюдаваха и плюеха по паветата, или седяха с гърбове, опрени в сенчестите стени на магазините, или се трупаха на кея.

Зад редицата магазини се намираше болницата „Сейнт Мери“, на удобно и близко място до пристанищните пивници, откъдето всяка вечер жертви на нещастни случаи, биваха бързо докарвани в спешното отделение.

Хари с облекчение влезе в спешното отделение, далеч от горещината на слънцето. От другата страна празното гише „Информация“, облицовано с бели плочки, изглеждаше странно подобно на трапезарията в хотел „Индипендънс“, само дето бе може би малко по-чисто.

Хари тръгна надолу по коридора с надеждата да види някой от персонала, зави зад един ъгъл и почти се сблъска с медицинска сестра китайка, облечена в бяла престилка и стиснала зелена папка. Хари я запита как да стигне до отделението за нещастни случаи.

— Цялата болница прилича на такова отделение в момента. — Гласът й звучеше едновременно напрегнато и уморено. — Горе в главното отделение има още няколко ранени войници. Другите са излекувани и изписани. Има само още няколко цивилни; повечето или са починали, или са били лекувани и отведени вкъщи.

— Изглеждате така, сякаш сте имали труден период — със съчувствие каза Хари.

— О, не беше толкова лошо. Поне не в сравнение с осемдесет и трета, когато имаше истинска война. — Говореше почти със съжаление. — Този път имаше, общо взето, леки наранявания, а войниците се държаха добре след това — само няколко изнасилвания и почти никакви зверски прояви, с изключение на убийството на президента Оуб и няколкото министри.

— Тук ли докараха човека, пострадал при инцидента в мината? — запита Хари.

— Белия от „Нексъс“ ли? Да. Докараха го миналия четвъртък, точно преди да започнат сраженията. Тъкмо ми свършваше дежурството.

— Аз отговарям за него. Къде е тялото?

— При нормални обстоятелства щеше да е в моргата, но в този случай не мога да ви кажа. Попитайте на регистратурата. Тя е точно до главния вход на болницата, от другата страна на сградата.

Хари отиде да търси човека от регистратурата, който предложи да го заведе до моргата на болница „Сейнт Мери“. Не беше като моргите, които Хари бе виждал в криминалните филми по телевизията, където телата са увити в чаршафи и се съхраняват в чекмеджета като в картотека. Моргата на „Сейнт Мери“ се намираше в мазето на болницата и представляваше просто един голям хладилник като хладилниците в кланица; от двете страни върху рафтове бяха сложени трупове. С изключение на Брет всичките бяха черни.

С восъчен цвят на лицето, Брет изглеждаше още по-красив сега, когато загриженият му поглед бе изчезнал. Очите му бяха затворени под русите вежди, носът и устата му бяха сякаш издялани от мрамор, а чупливата му златисто червена коса все още изглеждаше жива и странно несвойствена, като перука върху красива статуя.

На Хари му се искаше да бе видял с очите си какво се е случило поне с един от изчезналите му колеги. Той впери поглед надолу към студеното, осезаемо доказателство, че Раки го е подвел, и най-вероятно излъгал. Брет не би могъл да умре два пъти в един и същи ден на две различни места на седемдесет мили едно от друго. Раки не би могъл да знае, докато е прекосявал морето, че в мината е имало нещастен случай.

Хари извади от джоба си официалния полицейски доклад за експлозията на лодката при Парадайз Бей. Там бе напечатано: Брет Адамс. Той повдигна етикета, закачен на глезена на Брет. Пишеше Брет Адамс.

Разбира се, Раки можеше да каже, че името на Брет случайно е било напечатано в списъка — разбираема грешка предвид събитията през последната седмица. Но докато гледаше бледото лице на Брет, Хари осъзна какво го гризеше през цялото време. Беше явно невероятно, след трагичната смърт на Брет хората от „Нексъс“ да тръгнат на морска разходка по залез-слънце. Артър вероятно вече е бил съобщил на съпругата на Брет. Тя е потънала в сълзи. Поне още една от другите съпруги щеше да остане да я утешава. Някой щеше да е започнал да урежда заминаването на Сузи с тялото. По всяка вероятност всички можеха да решат да се върнат в Питсбърг. Но със сигурност не биха тръгнали да си прекарват добре, разхождайки се около залива, каза си Хари.

Той прехапа горната си устна. В последните двайсет и четири часа събитията се развиваха прекалено бързо, за да може да мисли разумно — изчезването на колегите му, смъртта на Брет, обезпокоителната сцена в Парадайз Бей и после снощната отвратителна ампутация.

Може би Раки наистина не знаеше какво се е случило и е имал твърде много неща на главата си, за да обърне внимание и на изчезването на делегацията от „Нексъс“. Но ако Хари приемеше, че Раки знае какво е сполетяло групата от „Нексъс“, значи или Раки умишлено отричаше, че знае нещо неприятно, защото не иска да бъде държан отговорен, или по някаква причина, по някакъв начин умишлено е уредил безследното им изчезване…

Ами ако беше така, ако Раки се бе опитал да скрие начина, по който бяха изчезнали хората от „Нексъс“? Изведнъж в студенината на безшумната морга по-силен хлад разтърси гръбнака на Хари, когато друга мисъл мина през съзнанието му. Как Раки бе разбрал, че Хари няма да бъде с тях? И защо?

Ако Раки умишлено бе планирал да убие цялата група от „Нексъс“, тогава би очаквал и Хари да умре и може би все още искаше да го убие. Може би хората от „Нексъс“ са били убити нарочно, за отмъщение, задето тайните плащания бяха преустановени. Отмъщението в Пои бе по-силна движеща сила, отколкото сицилианската вендета. Но Раки не бе поклонник на мафията. Хари си помисли, че става много мелодраматичен.

Или пък Раки се бе опитал да накара Хари да повярва, че хората от „Нексъс“ са мъртви, а в същото време те да са все още живи. Дали Раки ги държеше затворени някъде? За откуп? Хари знаеше, че основната мотивация на Раки бе алчността, а също така знаеше, че да поддържа човек армия на собствени разноски несъмнено бе скъпо хоби, но пък Раки не би отвлякъл хората от „Нексъс“, за да иска откуп?! Раки можеше да получи много повече лесни пари от „Нексъс“.

Не, ако Раки ги държеше затворени, беше по-вероятно да е планирал да задържи цялата група за размяна — един вид подсигуряване в случай, че революцията се провали. Високопоставените американци можеха да бъдат много полезни при преговаряне. Хари се сети за черните глави, побити на колове пред вратата на двореца. Не можеше да отгатне какви планове може да си е правил Раки, но след като го познаваше добре, знаеше, че е предвидил няколко начина за бягство в случай на неуспех.

Хари прекъсна мисълта си за малко и погледна спокойното лице на Брет. Отново се запита защо ли филипинският офицер на Парадайз Бей толкова упорито подканваше него и Хари да се качат на хеликоптера. Войниците на офицера бяха груби, но не неконтролируеми; след като офицерът им бе заповядал нещо, не бе имало повече неприятности. Бяха се държали като сърдити ловни кучета — разочаровани, но послушни. Спомни си и последните думи на офицера, произнесени на пистата: „Генералът не може да се оплаче. Всичко протече според плана.“

Дали това изявление се отнасяше за цялостната ситуация? Дали нямаше предвид, че Раки е успял с преврата си и би трябвало да е доволен? Или беше конкретно изявление, отнасящо се за слизането на суша при Парадайз Бей. Или дори още по-конкретно, свързано с изчезването на хората от „Нексъс“? Обикновено човек не смята, че всичко е протекло според плана, ако отговаряш за място, откъдето изчезват всички най-високопоставени бизнес представители, с които се води най-голямата, печеливша и важна търговия на острова? Освен ако точно това не е протекло според плана. Освен ако точно за това Раки не може да се оплаче.

Облеченият в бяла престилка служител докосна рамото му и Хари го последва навън от моргата. Застана изпотен в горещия коридор на болницата, докато заключат вратата. Изведнъж му се стори, че гърбът му е много уязвим.

Той бързо погледна през рамо. Разбира се, зад него нямаше никакъв въоръжен човек и Хари се почувства като глупак.

 

 

Хари опита да се свърже с Джери Пиърс, но не го намери в офиса. Поръча да му предадат да му звънне, когато се върне и реши да изчака обаждането му в бара на хотела.

На една от масите в ъгъла седеше Сенди — журналист от Сидни, който пишеше нещо в бележника си.

Мършав, плешив мъж въртеше копчето на черен транзистор. След няколко изпуквания се чу потискаща военна музика.

— Ще предават речта на Раки — обясни мъжът.

След малко Хари вече знаеше, че плешивецът се казва Бил, че е тукашен заселник, напуснал родния Манчестър още на младини.

Музиката рязко спря и се чу гласът на Раки. Отначало заговори на пиджин. Тонът му беше тържествен, но твърд. Разтегляше думите с маниера на човек, който би искал хората да мислят, че погледът му е вперен в Светлото бъдеще, а не в микрофона в студиото. „Справедливост… Свобода… Храбри войници… Не бива да се пренебрегва гласът на народа… Социално-икономически реформи…“

— Обичайните глупости — прозя се Бил, загаси радиото и възторжената картина на прогреса изчезна.

— Хей, искам да слушам — запротестира журналистът.

Бавният, но възбуден глас на Раки бе отново в ефир, точно навреме, за да се чуе, че следващата неделя е обявена за национален празник. Религиозните церемонии в знак на благодарност за избавлението от дегенерата марксист — президента Оуб щели да бъдат последвани от угощения със свинско и бира. Новият президент щял да обиколи всички селища с хеликоптер, за да раздаде лично подаръци. Всеки жрец на племе ще получи истински червен пластмасов телефон и всеки лулуай часовник „Мики Маус“.

— Умно — обади се Бил. — На островитяните изобщо не им се чува гласът в парламента. Представителите им само седят там и хич не са наясно какво става. Главатарят, така нареченият лулуай взема решенията, включително как да се гласува. А разбира се, лулуай е под голямото влияние на жреца на племето.

— За бога, млъкни! — извика му Сенди, когато Раки започна да повтаря речта на английски за чуждестранните журналисти.

— Дадено! — съгласи се Бил. — Млъквам. — Явно не за дълго, защото след като поръча питие за всички в бара замислено продължи: — Раки се държи така, сякаш е самият бог Килибоб. Първо обявява Деня на освобождението, а след това обяснява как ще се появи от небето със свине и карго. Обикновено карго символа е часовник, а жрецът използва телефон, ако няма истински — въображаем, за да говори с бог Килибоб. Островитяните са забелязали, че белите се консултират по телефона, преди да вземат решения.

Фреди изведнъж изникна зад лакътя на Хари:

— Телефон за вас, мистър.

Беше Джери. Спешното му послание към Хари бе да намери хората от „Нексъс“, живи или мъртви. „Нексъс“ не можеше да позволи служителите на компанията да изчезват яко дим. Какво щеше да каже Джери на семействата им? Хари можеше да си представи напрежението, на което бе подложен. Освен личните приятелства, служебните приятелства и дяволски трудния проблем на Джери по реорганизирането на ръководството на компанията, това беше страхотно неприятна публичност. Крайно време било Хари да се размърда и да задвижи нещата, дявол да го вземе.

— Джери, ти си в по-добра позиция от мен да настояваш за действие — каза Хари. — Недей да си мислиш, че понеже Куинстаун го има на картата, нещата вътре се развиват като в нормална западна столица. В Куинстаун всичко е точно толкова нормално, колкото и ако поканиш ловец на коктейлна забава и му гледаш сеира.

Хари си представи как Джери седи в препълнения с компютри и секретарки офис, където всичко ухае на чисти коси и току-що изпрани дрехи.

— Джери, ти не разбираш какво е тук. — Хари му описа псевдоефикасността, бюрократичните спирачки, циничната корупция и липсата на всякакъв интерес от страна на официалните власти, които превръщаха издирването му в кошмар. Но Джери, изглежда, не разбираше.

— Кери, разбира се, може да се справи с това — отвърна Джери. — Това му е работата.

— Джери, ако президентът и половината управителен съвет на „Дженеръл мотърс“ изчезнат на отдалечен тропически остров, след двайсет и четири часа същият остров ще бъде заобиколен от американски военни самолети. Въздухът над острова ще е почернял от хеликоптери, оборудвани с най-модерна технология за издирване, включително скенери с инфрачервени лъчи, с които можеш да откриеш живо същество по земята от сто и петдесет метра височина. И сантиметър по сантиметър островът ще бъде претърсен от батальоните на марината.

— Какво точно се опитваш да ми кажеш, Хари?

— Че ти имаш властта да ги намериш, Джери. Аз съм просто човекът на мястото.

— В този случай — каза Джери — по-добре се връщай в Сидни. Не искаме проблем там.

Като внимателно подбираше думите си, Хари каза:

— Може да има други усложнения. Получил си телекса ми за специалните плащания, които бяха изискани.

— Да. Проклети глупости. Няма причини да правим плащания със задна дата. Това ще създаде неприемлив прецедент и е неетично.

— Кой ти говори за етика, Джери. Нищо тук не може да се свърши, без да направиш няколко услуги, а в случая всичко опира до пари в брой. Жалко, че спряхме тези плащания.

— Беше решено на съвет. Трябваше да плащаме на новото правителство, помниш ли? А човекът, за когото става дума, по онова време беше абсолютно безвластен.

— Но сега той командва парада, Джери, и по всичко изглежда, че ще се задържи.

— Не обичам да изтъквам поста си, но в момента аз съм действащият президент — озъби се Джери. — Разбира се, че ще направя всичко възможно оттук, а и ти току-що каза, че Кери ще свърши каквото може да бъде свършено в Пои. Така че необходимото ще бъде направено. Но освен всичко друго компанията трябва да продължи да върви, а и ще трябва да дадем някакви обяснения на акционерите, Хари. Акциите вече паднаха с осем и половина пункта, откакто вестниците съобщиха за изчезването на половината борд на директорите, и ония от Уол стрийт се чудят кой управлява компанията. Така че върни се в Сидни, където имат нужда от теб, това е заповед, и мога да добавя, че я подкрепя целият действащ управителен съвет в момента.

Джери затвори телефона, вдигна от бюрото си папка, озаглавена Пои — планове по спешност и я пъхна в едно от чекмеджетата. Отпред на чекмеджето пишеше: „Висящи“.

 

 

Потиснат, Хари се върна в бара на хотел „Индипендънс“. Поръча си една бира. Ясно можеше да си представи как всички усилено си разменят телекси в момента. Осъзна, че ако не остане на място и не провери всичко сам, никога никой няма да открие и следа от хората на „Нексъс“.

Четири бири по-късно Хари вече бе решил, че независимо какво бе казал Джери Пиърс, той трябва да завърши делото си сам, да замине на частни начала и да потърси Ани и останалите. Щеше да задържи хидроплана, защото определено не се набиваше в очи. Джоно си беше находка — говореше пиджин и бе свикнал да се разправя с местните. А и бе обучен да дава медицинска помощ и освен пилот, беше и моряк. Изглеждаше пълен с оптимизъм.

Оптимизмът бе рядкост.

 

 

Раки удържа думата си. С бързина, от която Хари се почувства неловко, правителството на Пои заповяда на армията да започне незабавно издирване по въздух и море. Издирването започна в събота, 17 ноември, четири дни след експлозията на лодката.

Официалният списък на липсващите бе променен. Сега в него се включваха менажерът, скипърът на яхтата, двама британски гости и двама японски туристи. Преди съобщението на Раки британските и японски власти не знаеха, че техни поданици изобщо са изчезнали. Раки си спечели няколко червени точки, задето е бил така загрижен и ефективен.

Името на Брет Адамс бе махнато от списъка. Значи бях прав, помисли си Хари. Раки бе пуснал някой да го следи и му бяха докладвали за посещението в моргата.