Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Загадката „Серпента“ (31)

29

Сан Антонио, Тексас

Докато Остин се наслаждаваше на скъпия и изискан обяд, на хиляда и шестстотин мили оттам, Завала дояждаше медена поничка в едно кафе на Paseo del Rio, или „Речната алея“ — живописния туристически район по поречието на река Сан Антонио. Той погледна часовника си, допи бързо кафето и се насочи встрани от реката, към бизнесцентъра на града. Влезе във фоайето на висока сграда.

След стратегическото заседание, Завала си събра багажа за една нощ и се отправи към Тексас, на борда на военен самолет, до въздушната база „Лекланд“. От нея взе такси до хотел в центъра на града. Йегър можеше да прави чудеса с компютърните си деца, но дори той призна, че „Тайм куест“ е костелив орех. Понякога човешките очи и ум със своята способност да долавят и анализират нюанси бяха много по-полезни, от която и да е сложна машина.

Завала потърси „Тайм куест“ в дългия списък на наемателите в сградата. След малко излезе от асансьора и попадна в просторна приемна, чиито стени бяха окичени с огромни, кафеникави фотографии на археологически чудеса по света. Точно под снимката на Голямата пирамида се виждаше бюро от черен емайл и стомана, напълно не на място и извън времето, определено от заснетите антики. Още по-малко на място изглеждаше седналата зад него брюнетка, наближаваща края на двадесетте си години.

Завала се представи, като й подаде визитна картичка, отпечатана същата сутрин.

— О, да, мистър Завала, туристическият писател. Вие се обаждахте вчера. — Погледна календара си, натисна един бутон на телефона и съобщи нещо. — Мис Харпър ще ви приеме след минутка. Имате голям късмет, че ви приемат толкова бързо. Нямаше да е възможно, ако внезапно не беше анулирана една планирана среща.

— Високо оценявам това. Както обясних, щях да се обадя по-рано, но всичко стана в последната минута. Дошъл съм, за да пиша по темата „Нощният живот в Сан Антонио“ и ми хрумна, че бих могъл да използвам случая за още един материал.

Тя му се усмихна приятелски:

— Отбийте се след разговора с мис Харпър и аз може би ще ви предложа някои интересни места.

Секретарката беше млада, с мургава красота и Завала би се изненадал, ако тя не познаваше интересните места.

— Много ви благодаря — отвърна Завала по най-очарователния си начин — Много ще ми помогне.

Директорката на Връзки с обществеността на „Тайм куест“ беше красива и елегантно облечена жена, на около четиридесет години. Филис Харпър се появи от един коридор и енергично стисна ръката на Завала. После го поведе през дебели килими до офис с високи прозорци, предлагащи панорама на просналия се долу град и неговото сърце — Кулата на Америките. Разположиха се от двете страни на малка масичка.

— Благодаря за вашия интерес към „Тайм куест“, мистър Завала. Съжалявам, че не мога да ви отделя повече от няколко минути. Мелъди вероятно ви е казала, че бе анулирана друга среща.

— Да, каза ми. Благодаря ви, че изобщо ми отделихте време. Сигурно сте много заета.

— Имам петнадесет минути до среща с изпълнителния директор. — Обърна очи нагоре. — Той е маниак на тема точност. За да стане по-бързо, може би най-напред аз да побъбря десет минути и да ви оставя пет за въпроси. Комплектът материали, който даваме на журналисти, съдържа доста информация.

Завала измъкна от джоба на сакото си един мини магнетофон „Сони“, който бе купил на разпродажба, и бележник, придобит същата сутрин в една дрогерия.

— Почтено предложение. Бърборете!

Тя го дари с ослепителна усмивка, която трябваше да му напомни, че една зряла жена от класа често може да се окаже по-сексапилна от някоя млада и неоформена красавица, като например секретарката Мелъди.

— „Тайм куест“ е нестопанска организация. Поставили сме си редица цели. Чрез изучаване на миналото искаме да допринесем за постигане на едно по-добро разбиране на настоящето и да се подготвим за бъдещето. Функциите ни са и образователни. Подкрепяме изучаването на нашия свят, основно чрез училищни програми за младите и практическа работа на открито. Даваме възможност на обикновената личност да превърне отпуската си в приключение. Много от нашите доброволци са възрастни хора и за тях ние сме осъществяването на мечтата на живота им. — Директорката спря да си поеме дъх и продължи: — В добавка подкрепяме много археологически, културни и антропологически експедиции. Ние сме известни със своята отзивчивост — добави тя с приятна усмивка. — Университетите винаги се обръщат към нас за подкрепа. Обикновено я предоставяме с радост. Използваме и средства, събрани от нашите доброволци, така че много от експедициите са на самоиздръжка. Осигуряваме специалисти или поемаме част от разходите по тях. Спонсорирали сме експедиции до всяко място на планетата. В замяна, искаме да бъдем уведомени за по-особени находки, преди всички останали. Повечето хора намират, че това е скромно изискване в сравнение с онова, което им се дава. Въпроси?

— Как е основана организацията?

Директорката посочи към тавана.

— Ние сме нестопанско подразделение на компанията, заемаща шестте етажа над нас.

— Която е…

— „Халкон индъстриз“.

Халкон. Испанската дума за ястреб или хищна птица. Поклати глава:

— Не я знам.

— Това е корпорация с много подразделения. Ние сме едно от тях. Основните приходи идват от многостранен портфейл, който включва минно дело преди всичко, но също така корабоплаване, животновъдство, петрол и др.

— Наистина е многостранен. Компанията пуска ли акции на борсата?

— Не, тя е изцяло собственост на мистър Халкон.

— Доста голям скок от копаенето в мини до копаенето в стари гробове — отбеляза Завала.

— Съжителството изглежда доста странно, но всъщност не е, ако си помисли човек. „Фондация Форд“ е финансирала езотерични програми, които нямат нищо общо с производството на коли. Както съм чувала, мистър Халкон е любител археолог. Той би желал да е учен, но се е оказал много по-добър като индустриалец.

Завала кимна:

— Мистър Халкон изглежда интересна личност. Съществува ли изобщо някаква възможност да го интервюирам, ако ви оставя предварителна заявка?

— Шансът ви да интервюирате Хенри Форд е по-голям. — Отново ослепителна усмивка. — Не искам да бъда груба, но мистър Халкон е много затворен човек.

— Разбирам.

Тя погледна часовника си.

— Опасявам се, че трябва да тръгвам. Побутна дебела папка към него. — Това е комплектът ни за пресата. Прочетете го и ако имате още въпроси, моля, обадете ми се. Ще се радвам да ви свържа с доброволци, които могат да ви разкажат впечатления от първа ръка.

— Това би ми помогнало много. Може би има възможност и аз да се запиша за експедиция. Не е опасно, нали?

Тя го погледна особено.

— В „Тайм куест“ се гордеем с изискванията за безопасност. При нас те са номер едно, дори и в най-отдалеченото кътче на земята. Ако си спомняте, казах Ви, че в програмите участват много пенсионери. — Последва кратка пауза. Това е за експедициите, които организираме ние. Тези, които финансираме отчасти, сами си носят отговорността. Но, общо взето, резултатите ни са добри. В някое от нашите приключения ще бъдете изложен на по-малко опасности, отколкото при пресичане на улица в Сан Антонио.

— Ще го запомня — каза Завала, като се питаше доколко мис Харпър е в течение на всичко, което става в нейната организация.

— В тази папка има списък на експедициите догодина. Ако проявите интерес, обадете ми се и ще видим какво може да се направи. — Тя го придружи до приемната, стисна му ръка и изчезна в коридора.

— Как мина интервюто? — усмихна се Мелъди.

— Кратко и приятно. — Загледа се след отдалечаващата се фигура. — Напомня ми за оная стара телевизионна реклама, в която един тип приказва като картечница.

Мелъди наклони кокетно глава:

— Е, винаги си остават нощните заведения.

— Благодаря за напомнянето! Търся наистина нестандартни места, посещавани от по-млади вътрешни хора. Ако нямате други планове, мога да ви поканя на обяд и да си поговорим за нощния живот в града.

— Има много хубав ресторант наблизо. Съвременен и много популярен. Можем да се срещнем за обяд там.

Завала надраска координатите и се спусна с асансьора на партера. Пак отиде при справочника и си записа всичките подразделения на „Халкон индъстриз“. Бяха общо осем. Главно свързани с минното дело и корабоплаването, както бе посочила и директорката. Взе асансьора, отмина „Тайм куест“ и влезе в голямо фоайе със секретарка и рудовози, изписани по целите стени. „Халкон шипинг“. Каза на секретарката, че вероятно е сбъркал и се върна в кабината.

Повтори упражнението с всички компании, под егидата на Халкон. Офисите доста си приличаха, ако изключим стенописите. Всички секретарки бяха млади и привлекателни. Натисна бутона за най-високо разположения офис на Халкон, но кабината го отмина. Когато излезе от нея, се видя в достолепната тишина на адвокатска фирма.

— Извинете — обърна се той към секретарката със семпъл и делови вид. — Натиснал бях долния етаж, а попаднах тук.

— Това става непрекъснато. Отдолу са разположени кабинетите на висшите служители на Халкон. За да спрете там, ви трябва специален код.

— Е, поне ако ми дотрябва правен съвет, ще знам къде да го потърся.

Върна се на партера с надеждата, че не е събудил подозренията на охраната със своите нагоре-надолу. След взривяването на федералното здание в Оклахома сити, не беше препоръчително да се шляеш из подобни места. Излезе на улицата, взе такси, после още едно, за да се убеди, че не го следят, и повися малко в една книжарница, докато стана време за Мелъди.

Ресторантът се наричаше „Бомбоубежище“ и бе аранжиран в тематиката на петдесетте години. Заеха сепаре, чиито седалки бяха взети от десото кабрио, модел 1957. Мелъди беше тексаско момиче, родено и отгледано във Форд Уорт и работеше за „Тайм куест“ от около година.

По време на обяда Завала я попита:

— Мис Харпър ми разправяше за големия шеф, мистър Халкон. Срещала ли сте го някога?

— Не лично, но го виждам всеки ден. Оставам по един час след всички други, за да мога да поуча малко. Посещавам правни курсове. — Тя се усмихна. — Нямам намерение да бъда цял живот секретарка. И мистър Халкон стои до късно. Тръгваме си по едно и също време. Той слиза с личния си асансьор и една лимузина го взема.

Знаеше, че Халкон живее извън града, но повече от това Мелъди не можеше да каже.

— Как изглежда? — попита Завала.

— Мургав, слаб, богат. Красив по някакъв опасен начин. — Тя се засмя. — Може би просто така изглежда на осветлението на гаража.

Мелъди беше интелигентна и духовита. Завала се почувства като мръсник, докато записваше телефона й, за да го заведе на обиколка по нощните заведения. Записа си да й се обади от Вашингтон, за да заглади нещата. След обяда намери една библиотека и влезе в Интернет, за да се информира за корпорацията на Халкон. Прочетеното съвпадаше с краткото описание на мис Харпър. След това нае кола средна класа, която не се набива в очи и се снабди с туристическа брошура за Аламо. Нищо нямаше да загуби, ако глътне малко тексаска история, в очакване на рандевуто си с тайнствения мистър Халкон.