Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Загадката „Серпента“ (12)

10

Облегнат на металната обшивка на подводницата, Остин изложи своя план под немигащия поглед на страничните й илюминатори. Седнал на ръба на една метална рама, за да даде отдих на раната си, Завала каза с възхищение:

— Класическа стратегия, тип Кърт Остин. Точност до секунда, с нищо неподкрепени предположения и много късмет. Като вземем предвид обстоятелството, че сме натикани до стената, аз гласувам за.

Капитанът кимна в съгласие. Тоя човек можеше да падне от едно духване, но се държеше така, сякаш имаше зад гърба си армейска бригада. С щръкналия изпод окървавената превръзка пистолет за дуел среброкосият Остин приличаше на холивудски пират от филм на Ерол Флин. Фелън реши, че щом трябва да се бие за своя кораб при такова мизерно съотношение на силите, по-добре е да има на своя страна тия двама откачени.

Приключили стратегическото съвещание, те се промъкнаха през една задна врата, която ги отведе от хангара на подводницата към кърмовата палуба. Точно зад научната надстройка, към палубата бяха прикрепени два контейнера, използвани като допълнително лабораторно пространство. Тримата се отправиха покрай тях, през палубата, докато стигнаха самата кърма на кораба под масивните колони на рамката с форма на А, използвана за спускане и изтегляне на подводницата от океана.

Палубата изглеждаше безлюдна, но Остин знаеше, че няма да останат дълго сами, и дори разчиташе именно на това.

— Какво трябва да правя? — попита Остин капитанът и съжали, че изобщо е хранил някакви съмнения по отношение на сърцатия стар морски вълк.

— Вие единствен разполагате с чифт здрави крака и ръце. Доколкото в тази си фаза операцията не изисква умствено напрежение, ще трябва да се заемете с черната работа.

Под едноръкото ръководство на Остин капитанът донесе от склада четири туби бензин, използвани от работните лодки, и ги разположи на равни разстояния една от друга от средата на палубата до контейнерите. Всяка от червените пластмасови туби съдържаше по двадесет литра.

След тези усилия, капитанът усети световъртеж и трябваше да си почине.

Остин, чиято собствена глава бе олекнала от загубата на кръв, не можеше да го вини. Завала бе намерил някакво късо дървено весло и го използваше вместо патерица, куцукайки из палубата като Големия Джо Силвър^[1]. Каза, че се чувства добре, но стисна зъби, докато се отпускаше върху макарата на един палубен винч.

— Май скоро няма да ни преливат кръв — каза Остин. — По-добре да започваме шоуто, преди всички да сме обърнали петалата. От жизнено значение е да ги накараме да дойдат тук.

— Ще опитам пак да ги поздравя на испански. Миналия път това свърши работа.

Като си спомни необузданата реакция, предизвикана от обидите на Завала на горната палуба, Остин се съгласи:

— Да си го получат.

Завала си пое дълбоко дъх и с най-силния глас, който бе способен да изтръгне от себе си, занарежда обиди по отношение всеки член от семействата на слушателите, поставяйки ги под съмнение във всеки възможен смисъл. Бащи, братя и сестри бяха обвинени в творчески изградена комбинация от най-разнообразни перверзни. Остин нямаше представа за какво става дума, но саркастичният, хаплив тон не оставяше съмнение относно общия смисъл на обидните нападки.

Докато Завала залагаше примамката, Остин хвана здраво един от палубните маркучи и даде знак на капитана да пусне водата. Маркучът се метна като жив. Остин тръгна по палубата, като поливаше наляво и надясно.

Водата плисна надолу с плющене, заглушавано от псувните на Завала. Едва забележимо в лунната светлина ниска, запенена водна вълничка започна да се придвижва напред. Остин я тикаше със струята, докато тя почти стигна тубите.

Порнографията на Завала не даде своя магически резултат този път. След първия сблъсък, врагът бе станал предпазлив. Остин загуби търпение. Измъкна пистолета за дуел изпод превръзката, насочи го нагоре и стреля. Ако планът му не успееше, един куршум нямаше много да им помогне, така или иначе. Военната хитрост успя. Не след дълго неясни призрачни фигури, принадлежащи по-скоро на оня, отколкото на тоя свят, започнаха да се материализират в лунното сияние, откъм сенките край контейнерите и тръгнаха бавно към тях.

Остин пак си помисли, че може да имат прибори за нощно виждане, но бързо отпъди тази мисъл. Натрапниците се придвижваха по-внимателно отпреди, но нямаха вид да са се отказали от намеренията си. Остин си даде сметка, че само след миг ще блеснат лъчите на мощни фенерчета и смъртоносен огън ще се изсипе по палубата.

Водата бе почти до контейнерите.

Тъмнината бе прорязана от червени лъчи. Лазерни прицели, които щяха да осигурят на стрелците безпогрешна точност.

Остин махна към Завала.

— Хайде!

Завала седеше в средата на палубата, като даваше предимство на здравата си задна част с поглед прикован върху едва забележимата пенлива линия, която показваше докъде е стигнала водата. Вдигна ругера с две ръце, прицели го в най-отдалечената туба от дясната си страна и натисна спусъка.

Револверът изрева като миниатюрна гаубица. Тубата се разлетя на парчета, а връз палубата се изля бензинов душ. Завала бързо насочи револвера наляво. Стреля още три пъти. Още три туби се разлетяха из въздуха. Четиридесетте литра бензин се разляха в голяма локва.

Остин нареди на капитана да увеличи налягането. Понесен на повърхността на водата, бензинът се устреми напред и обгърна фигурите на нападателите, проснали се на пода след първия изстрел от гигантското оръжие на Остин. Те се изправиха и ако изобщо са имали представа колко е рисковано да се носят пропити с бензин дрехи, докато краката ти шляпат в същата течност, носена от локва вода, вече беше твърде късно да се направи каквото и да било. Трябваше само една искра, за да превърне палубата в ад и Завала с радост я осигури.

Той остави празния ругер и измъкна ракетния пистолет. Остин наблюдаваше изправящите се фигури.

— Давай! — отново извика той.

Завала дръпна спусъка. Пламтящият снаряд се вряза под ъгъл в палубата и заподскача по нея, придружен от букет фосфоресциращи гирлянди. Палубата избухна в пламъци и Завала вдигна ръка, да се предпази от горещия дъх на огъня.

Жълтата пламтяща стена стигна до черните фигури, които ясно се откроиха, щом летливата течност в краката им се възпламени като напалмова бомба. Пламъкът бързо ги обгърна, като налапа пропитите им с бензин дрехи и ги превърна мигом в ярки факли. Високата температура изтръгна дъха от дробовете им. Строполиха се, преди да успеят да направят и крачка. През надигналия се дим във всички посоки, се носеха куршуми от вече безполезните им оръжия.

Остин не бе предвидил този страничен резултат от своя план. Извика към капитана да се скрие, после помогна на Завала. Свиваха се зад винча, докато стрелбата спря.

Пламъкът изяде горивото и спря почти така внезапно, както и избухна. Остин каза на Завала и капитана да си стоят по местата и тръгна напред. Пет димящи трупа лежаха на палубата в ембрионални пози.

— Всичко наред ли е? — попита Завала.

— Да, но за последен път идват на наше барбекю.

Гласът на Завала се извиси:

— Внимавай, Кърт, има още един!

Остин инстинктивно посегна към превръзката си, колкото да се сети, че безполезният пистолет за дуел е оставен отзад. Замръзна, докато една фигура се измъкна иззад някакъв подемник, разположен встрани. Стоеше на открито. Ругерът беше празен. Той беше мъртъв. Зачака да го пререже гореща поредица олово. Беше прекрасна цел на фона на все още блещукащите по водната повърхност пламъчета. После идваха Завала и капитанът.

Нищо не се случи. Фигурата тичаше към щирборда, където Остин най-напред бе забелязал абордажната кука.

Остин понечи да го последва, но спря. Без оръжие, ранен и направо изтощен докрай, той можеше само да стои безпомощен, докато чу запалването на извънбордов мотор. Изчака шумът да се отдалечи и отиде при капитана и Завала.

— Май първоначалната оценка на силите излезе неточна — каза Завала.

— Май, да. — Остин изпусна задържания въздух. Искаше му се да легне и да заспи, но имаше още нещо за свършване. Майк беше още на покрива на мостика, а учените и екипажът бяха барикадирани в носовия отсек.

— Изчакайте тук! Ще ида да кажа на другите, че могат да излязат на чист въздух!

Заобиколи обгорените тела и се насочи към носа, където се криеха екипаж и учени. Остин не беше коравосърдечен, но пазеше съчувствието си за хора, които го заслужават. Само преди минути, съществата от кръв и плът, обитавали тия обгорели черупки, искаха да убият него и неговите приятели и колеги — нещо, което не можеше да позволи при никакви обстоятелства. Особено пък Нина, към която започваше да изпитва все по-силна привързаност. Беше съвсем просто.

Това очевидно беше отборът, ликвидирал археологическата експедиция. Дошли бяха да си довършат работата. Остин и другите просто се бяха случили на пътя им. Убийците бяха спрени, но Остин знаеше, че докато Нина Киров е жива, историята нямаше да има край.