Нора Робъртс
Уиски Бийч (13)

13.

Докато се изкачваха по стълбите към къщата, се притесняваше, че от доста време му липсва практика, а не беше напълно убеден, че сексът е като да караш колело.

Естествено, основните неща си оставаха, обаче процесът изискваше движения, техника, синхрон, атмосфера. Щеше му се да мисли, че някога го е бивало. Никоя не се беше оплакала, включително и Линдзи.

— Спираме да мислим за това — обяви Абра, когато се озоваха пред вратата на Блъф Хаус. — В главата ми е каша и се басирам, че същото е и в твоята.

— Може би.

— Значи спираме да мислим.

Съблече анорака си, окачи го на закачалката, после хвана якето му и започна да го смъква от раменете му, докато се притискаше в тялото му. Накрая устните й намериха неговите.

Мозъкът му не експлодира, но Илай беше адски сигурен, че това предстои.

— Ето така става — обяви тя, като съблече якето му и го окачи.

— Да, почвам да схващам. — Стисна ръката й и я придърпа към себе си. — Не искам да правя това в пералното помещение или на пода в кухнята. А в момента и двата варианта ми изглеждат много добри.

Абра се разсмя, отново го целуна по устните и започна да разкопчава копчетата на ризата му.

— Няма причина да не почнем по пътя.

— Имаш право.

Беше облечена с мек син пуловер, поне докато той не го издърпа и захвърли зад тях, докато се качваха нагоре по стълбите.

Тя разкопча колана му, той смъкна корсажа й в цвят шампанско, който носеше под пуловера си. И двамата се спънаха в основата на стълбището.

Олюляха се и успяха да се хванат.

— Май е по-добре да се качим горе — предложи тя.

— Добра идея.

Илай отново хвана ръката й.

Затичаха се като две хлапета, както си помисли по-късно, бързащи към голям бляскав подарък под коледната елха. Само дето повечето хлапета не опитват да си събличат дрехите едно на друго, докато тичат.

Останал без дъх, най-сетне успя да смъкне корсажа й, когато влетяха в спалнята.

— О, боже, я се виж.

— После ще се гледам.

Освободи колана му и го остави да издрънчи на пода.

Илай знаеше, че няма как буквално да се гмурнат в леглото, но май почти успяха да го постигнат. Забрави за движения, техника и пози. И определено забрави финеса. Но тя май нямаше намерение да се оплаква.

Искаше тези меки хубави гърди в ръцете си, женствените й форми, мекотата на кожата й. Искаше да я докосва с устни, да усеща с устни как бие сърцето й, ръцете й да са в косите му, докато го притиска към себе си.

Докато му предлага тялото си като дар.

Остави се да потъне в уханието й, ароматът на морска богиня, който изпълваше съзнанието му с нимфи и сирени. Ефирното изваяно тяло вибрираше от енергия, която преливаше в него.

И когато паднаха на леглото, ненаситни и стенещи, усети, че може да направи всичко, да бъде всичко, да притежава всичко.

Тя копнееше, жадуваше. Всичко беше тъй неустоимо, бързо, прелестно. Ръцете му върху тялото й, нейните върху неговото. Познаваше извивките му, формите му, но сега чувстваше не утешение или покой, сега усещаше как се възпламенява.

Искаше да възпламени и него и пламъкът да погълне и двамата.

Всички желания, добри, силни, здрави желания, които беше заключила навън, нахлуха освободени в дива надпревара, разбивайки по пътя си всички бариери и съмнения.

Не можеше да се насити, притисна устни до неговите, водена от желанието да се почувства изпълнена. Но гладът само стана още по-свиреп, като меч, втъкнат в движещо се колело. Използва ноктите си, за да се добере до него, да впие зъби в рамото му и остана бездиханна, когато той страстно я положи на леглото и я взриви с пръстите си.

Оргазмът премина през цялото й тяло като възхитителна експлозия. Заслепена, опиянена, се притисна към него.

— Боже. Моля те. Господи. Сега.

Благодаря ти, Господи, помисли си той, защото наистина трябваше да стане сега. Когато потъна в нея, земята не просто започна да се движи. Тя се разтресе.

Светът се разтресе. Въздухът се наелектризира. Тялото му пламна, а после изригна триумфиращо, блажено, с отчаяния и омайващ копнеж за още.

Тя се вкопчи в него, ръце и крака, оплетени в дива езда. Бързи ритмични движения на потните тела, лудешкото скърцане на леглото, задъханото щастие, което надвика ленивия плясък на прибоя, шушнещ през прозорците.

Илай почувства как се отпуска, как се понася във вихъра на звуците, страстта, вцепеняващата наслада.

Как потъва в нея.

Можеше да се закълне, че полетя високо, надалеч в мига на сладката болка точно преди да изригне.

Не помръдваха. Докато траеше лудото им приключение, бе паднал мрак, но Илай не беше напълно сигурен, че не е ослепял.

По-добре да си остане така завинаги. Усещането на тялото й под неговото, гладко и изящно, беше толкова прекрасно. Тя лежеше отпусната, но сърцето й биеше в ритъм с неговото. И това го караше да се чувства като бог.

— Не бях сигурен, че ще се справя.

— О, справи се повече от великолепно. Не знам дали отново ще го постигнем.

Той примигна.

— Аз на глас ли казах това?

Абра се разсмя.

— А пък аз не бях предубедена като теб, но все пак не бях сигурна дали ще се справим. Имам чувството, че светя. Не разбирам защо не осветявам цялата стая като факла.

— Може да сме ослепели.

Той помръдна, Абра отвори очи и се вгледа в неговите.

— Не, виждам те. Просто е тъмно. Тази нощ луната е едва четвъртинка.

— Чувствам се, все едно съм кацнал на нея.

— Пътешествие до луната. — Това я накара да се усмихне и тя разроши косата му. — Харесва ми. Сега имам нужда само от малко вода, преди да умра от жажда, а може би и от малко храна, преди да опитаме да продължим пътешествието.

— Мога да ти донеса вода. Държа бутилки в… — Илай се извъртя, протегна се към нощната масичка и се озова на пода.

— Какво, по дяволите!…

— Добре ли си? — Абра се надвеси от ръба на леглото. — Защо си на земята?

— Не знам.

— Къде е лампата… къде е нощната масичка?

— Не знам. Да не сме се озовали в паралелна вселена? — Разтърка бедрото си, докато се изправяше, и изчака очите му да свикнат с тъмнината. — Нещо не е наред. Вратите към верандата трябва да са ей там, но не са. И… я чакай.

Внимателно тръгна през тъмната стая, изпсува, когато заби палеца си в един стол, заобиколи го пипнешком, затърси нощната лампа и включи осветлението.

— Защо съм тук? — запита тя.

— Защото леглото е… Беше там. А сега е тук и е обърнато настрани.

— Преместили сме леглото?

— Ей тук беше — повтори той и се върна при нея. — А сега е тук. — Отиде до леглото, седна и Абра се настани до него. Двамата седяха и изучаваха празното място между двете нощни масички.

— Това е твърде много насъбрана сексуална енергия — реши тя.

— Да, натрупал съм завидни залежи. Случвало ли ти се е някога такова чудо?

— За пръв път ми е.

— И аз така. — Той се обърна към нея и се усмихна. — Ще си го отбележа в календара.

Абра обви ръце около шията му и се разсмя.

— Да го оставим тук засега. По-късно ще проверим дали можем да го преместим обратно.

— В къщата има много други легла. Можем да експериментираме. Мисля… Мамка му. Натрупана сексуална енергия, Абра, леглото е тук, нощните шкафчета и презервативите са ей там. Не помислих. Не можех да мисля.

— Всичко е наред. Взела съм предпазни средства. От колко време трупаш сексуална енергия?

— От около година.

— Аз също. Мисля, че сме покрили тази зона на безопасност, така да се каже. Защо не пием вода, не хапнем и не проверим какво друго можем да преместим?

— Наистина ми харесва начинът ти на мислене.

Оказа се права за супата. Изключителна беше. Илай започваше да мисли, че твърде рядко се случва тя да греши за нещо.

Седяха около кухненския плот, той — с анцуг, Абра — в един от халатите на баба му. Ядяха супа, хляб, пиеха вино, разговаряха за филми, които тя го караше да гледа, или за книги, които и двамата бяха чели.

Разказа й за находката си в домашната библиотека.

— Интересна беше. Определено е писана от жена с мъжки псевдоним.

— Това ми звучи предубедено и малко саркастично.

— Нямам предвид това — оправда се той. — Не ме интересува полът на писателя. Просто ми се струва, че е била жена, особено като се вземе предвид времето, когато е писана историята. Езикът е цветист, определено романтичен. Хареса ми, въпреки художествената измислица.

— Искам и аз да преценя. Ще ми я дадеш ли?

— Разбира се. След тази история с изкопа реших да прегледам библиотеката и да видя какво имаме за легендата, за „Калипсо“, за Натаниъл Брум и моята предшественица Виолета.

— Това е начинание, в което искам и аз да участвам. Все се канех да помоля Хестър да ми заеме някои от книгите, но така и не го направих. Обичам да чета художествена литература или книги за самопомощ.

Илай я смяташе за една от най-силните и оправни жени, които някога беше срещал, така че трябваше да попита:

— От каква помощ се нуждаеш?

— Зависи от деня. Когато първоначално се преместих тук, все още се чувствах малко несигурна. Четох много книги, търсех баланс, оправях се с травмата.

Той положи ръце върху нейните.

— Не искам да връщам лошите ти спомени, но ми се ще да ми кажеш колко му дадоха.

— Двайсет години. Прокурорът го обвини в изнасилване, побой, опит за предумишлено убийство и щяха да му дадат доживотна. Смъкнаха до тежко сексуално насилие, като се добави и ножът, и настояха за максималната. Не мислех, че ще я получи, но споразумението…

— Следенето, преднамереното нахлуване в дома ти, съседите очевидци. Разумно е постъпил да приеме. Какво мислиш за двайсетте години?

— Става. Доволна съм. Когато някой ден реши да опита да излезе предсрочно, смятам да бъда там и да говоря. Възнамерявам да взема снимки как съм изглеждала след нападението. Бих искала да мисля, че това не е отмъщение, обаче…

— Не е.

— Всъщност не ми пука дали е, или не е, а и вече съм в мир със себе си. Знам, че се чувствам по-спокойна, като е в затвора, и ще направя каквото мога, за да го задържа там. Далеч от мен, далеч от всеки друг, който би могъл да попадне в полезрението му. Постигнах равновесие и оттогава постоянно имам нужда от малък тласък, от нещо, което да ме отвори към различен начин на възприемане.

Усмихна се и взе още една лъжица супа.

— А как е твоето равновесие, Илай?

— Точно сега имам чувството, че мога да правя кълбета напред по опънато въже.

Абра се изсмя, докато отпиваше вино.

— Сексът е най-доброто изобретение.

— Няма спор по въпроса.

— Може би трябва да вмъкнеш малко секс в книгата си — освен ако не мислиш, че е твърде женствено и романтично де.

— Долавям предизвикателство.

— Не искаш ли героят ти накрая да постигне равновесие? — Наведе се и леко притисна устни до неговите. — Ще се радвам да ти помогна с изследванията.

— Глупак ще бъда, ако ти откажа. — Без да сваля поглед от нея, Илай плъзна ръце по бедрата й. — Кухненският под все още ми изглежда добре.

— Длъжни сме да го изпробваме, да.

Докато се притискаше към него, звънецът на вратата огласи къщата.

— По дяволите. Запази мисълта си.

На вратата стоеше Вини и Илай осъзна, че не е постигнал равновесие, щом видът на ченге, било то и стар приятел, още свива сърцето му.

— Здравей, Вини.

— Илай. Получих обаждане, когато си тръгвах — смяната ми свърши. Исках да спра, за да… О, здрасти, Абс.

— Здрасти, Вини. — Абра пристъпи иззад Илай. — Влизай вътре на топло.

— Ами добре… Лош момент. И утре можем да говорим, Илай.

— Влизай, Вини. Просто ядем супа. Абра я направи.

— Искаш ли? — попита го тя.

— Не, благодаря. Не. Аз, такова, преди два часа вечерях и…

— Два пъти седмично правя масажи на Илай — обясни Абра. — И гледам да съм сигурна, че се храни, защото често забравя. И правим секс. Това е ново развитие.

— Добре. Боже, Абра. Човече.

— Защо не влезеш и не седнеш при Илай? Ще направя малко кафе.

— Не искам да ви се натрапвам.

— Твърде късно — обяви Абра, като влизаше.

Илай се усмихна зад гърба й.

— Невероятна е.

— Да, такова… Виж, Илай, харесвам те. Или поне навремето те харесвах и съм склонен да те харесвам и сега. Просто не я забърквай и нея.

— Сериозно се старая. Междувременно наистина можем да влезем и да седнем. — Обърна се към гостната и спря, когато Вини се загледа в масажната дъска. — Не приема „не“ за отговор.

— Вероятно. — Вини пъхна палци в униформения си колан. — Да си дойдем на думата. Илай, знам, че детективите Корбет и Улф са идвали при теб.

— По-рано проведохме интересен разговор.

— Корбет е здравомислещ, умен и акуратен. Не познавам Улф, но е повече от очевидно, че здраво е забил зъби в случая и не смята да се откаже.

— Здраво е забил зъби в мен от година. — Илай се отпусна на дивана. — Още имам белези.

— Сега ще ги забие и в Абра, и в мен.

— Съжалявам, Вини.

Вини поклати глава и седна на стола.

— Не ти ща извиненията. Искам обаче да съм сигурен, че знаеш, че той ще направи каквото може, за да дискредитира Абра като твое алиби, и ще се опита и мен да забърка в кашата.

— Той е идиот. — Абра влезе с чаша кафе. — Опасен идиот, мисля.

Вини взе кафето и се вторачи в чашата си.

— Той е упорит и опитен полицай с много солидна репутация. А сега те е взел на мушка, защото вътрешно е убеден, че си олицетворение на греха. И ако не успее да го докаже, за него това ще е провал.

— Не мога да съм виновен за убийство само за да запазя чисто досието му.

— Познавал е Дънкан.

— Разбрах това.

— Не съм се задълбочавал, но доколкото схващам, двамата са били доста близки. Така че сега е още по-мотивиран да те закопае. А този път имаш алиби.

— Това трябва да съм аз.

— А в теб — обърна се Вини към Абра — ще види лъжкиня, защитаваща своя…

— Напоследък правилната дума е любовник — вметна тя. — Може да опита да ме дискредитира. Обречен е на провал. По лицето ти чета, мислиш, че би било по-лесно и по-чисто, ако не спях с Илай. Аз… ние усложнихме нещата. Но истината си остава истина, Вини.

— Искам само да знаете, че ще продължи да се рови. Вече здравата се е захванал с Илай, така че трябва да очакваш да се насочи и към теб, Абс.

— Това не ме притеснява. Илай знае за Дерек, Вини.

— Добре. — Вини кимна и отпи от кафето. — Не искам да си притеснена. Искам да си подготвена.

— Оценявам това.

— Налице ли са вече резултатите от балистичната експертиза? — запита Илай.

— Не мога да споделям данни от разследването. — Вини сви рамене и отново отпи от кафето. — Баба ти има хубава колекция от антични оръжия горе — веднъж ми ги показа. Не помня сред тях да има трийсет и втори калибър.

— Не — отвърна Илай небрежно. — Нищо такова нито в колекцията, нито в къщата.

— Ами… По-добре да тръгвам. Благодаря за кафето, Абра.

— Няма защо.

Илай се изправи, за да го изпрати до вратата.

— Благодаря ти, задето дойде заради това, Вини. Няма да го забравя.

— Грижи се за нея. Тя много добре знае колко гадни могат да бъдат хората, но все още предпочита да не вярва в това. И не се забърквай в неприятности.

Мислех, че го правя, каза си Илай. Обаче неприятностите можеха да се промъкнат и през най-малкия отвор.

Когато влезе отново в гостната, Абра тръгна към камината, за да сложи цепеница в огъня. После се обърна, а пламъците засияха зад гърба й.

— Каквото и да е станало — започна той, — все едно чия е вината, присъствието ти тук, това, че си била с мен, те поставя на прицел. Личният ти живот, това, което става с теб, изборите, които правиш, работата ти, семейството ти, приятелите ти — всичко това ще бъде разровено, преобърнато, разучено, изговорено. Веднъж вече си преминала през това и то е зад теб. Но ако останеш тук, всичко отново ще се повтори.

— Така е. Е, и?

— Трябва ти време, за да помислиш, да решиш дали наистина искаш да се подложиш на такова вмешателство.

Погледът й остана спокоен.

— Значи допускаш, че не съм мислила. Това не говори много за мнението ти относно способността ми да преценявам последиците от действията си.

— Нямах предвид това.

— Няма да ме спасиш от мене, Илай. И сама се оправям. Нямам нищо против да се грижиш за мен, защото искрено вярвам, че хората трябва да се грижат един за друг, но Вини греши. Слуховете се носят надалеч, а аз чувам добре. Знам колко гадни могат да бъдат хората, но съм склонна да мисля, че не всички са такива, а това е много различно от онова, което той каза.

— Но хората обикновено са гадни.

— Срамота, че мислиш така, но след всичко станало, след това, което става и в момента, е трудно да те виня. Някой път можем да проведем интересен спор по въпроса. Точно сега обаче искаш ли да знаеш какво си мисля?

— Да, определено.

— Мисля си, че колкото и добре да изглежда кухненският под, оня диван там изглежда още по-добре. Искаш ли да проверим?

— Да. — Илай тръгна към нея. — Искам.

Когато накрая се върнаха в леглото напълно изтощени, тя разбра, че той не обича да гушка, но поне си спечели половин точка заради това, че не протестираше да го гушкат.

Събуди се в млечносивата светлина, когато Илай се отдръпна, за да се измъкне от леглото.

— Ммм. Ставаш ли?

— Да. Извинявай, че те събудих.

— Няма проблем. — Все пак отново се уви около него. — Колко е часът?

— Някъде към шест. Лягай да спиш.

— В осем имам клас по йога. — Абра потърка нос в шията му. — Ами ти?

— Кафе и работа. — Докато го казваше, реши, че може да пренареди графика си, и прокара ръка през голия й гръб.

— Значи имаш време да се присъединиш към мен за кратко сутрешно разтягане, а за награда ще ти приготвя закуска, преди да тръгна.

— Можем да си се разтягаме и тук.

Абра не протестира, когато той се търкулна отгоре й и влезе в нея. Само въздъхна дълбоко и се усмихна.

— Чудесен начин да поздравиш слънцето.

Бавно и леко, все едно плуваха в спокойно море. Ленив ответ на снощния пламък изригна от нея като изгрев, като обещание за свежест, за нова надежда.

Сега можеше да го види, чертите на лицето му, ясните му очи, все още помрачени от тревогите.

Природата й я подтикна да прогони сенките и да върне светлината. Така че му се отдаде цяла за негово удоволствие, заради себе си. Отново се понесоха по вълните, зачакаха момента, своя момент, в който светлината щеше да ги погълне.

Абра остана притисната до него, за да се наслади на мига.

— Днес трябва да си мислиш за мен.

Илай обърна глава и докосна шията й с устни.

— Мисля, че вероятността за това е доста голяма.

— Нарочно да си мислиш за мен — уточни тя. — Да кажем, около обяд. И аз нарочно ще си мисля за теб. Ще изпращаме силни позитивни и сексуални мисли към вселената.

Илай повдигна глава.

— Сексуални мисли към вселената.

— Няма да те заболи. Откъде според теб писателите, художниците, изобретателите и въобще всички творчески хора си взимат идеите? — Абра вдигна ръце и очерта кръг във въздуха.

— Оттам ли идват?

— Те са някъде там. — Свали ръце и решително прокара пръсти през гръбнака му. — Хората трябва да отворят съзнанието си и да ги достигнат. Дали мислите ще са позитивни или негативни, си зависи от теб. Един от начините да уловиш добрите е да започнеш деня си с отваряне на съзнанието.

— Мисля, че това условие го изпълнихме.

— Втора стъпка. — Сбута го настрани и посочи банята. — Виж дали не можеш да ми заемеш някакви шорти, по възможност с вързалки. Ще използвам някоя от излишните четки за зъби, дето са складирани там в шкафа.

— Става.

Май по-добре от него знаеше какво има в къщата, но пък сигурно тя я беше зареждала.

Откри чифт шорти с шнурче, измъкна и долнище на анцуг за себе си.

— Ще са ти много големи — каза й.

— Ще се оправя. — Обу ги и започна да си ги наглася. — Можем да се видим в гимнастическия салон.

— О. Аз всъщност…

— Прекарахме достатъчно време голи и интимни, Илай.

Трудно му беше да спори, когато тя стоеше срещу него, обута в неговите шорти и гола до кръста.

— Мисля, че правенето на упражнения е доста ниско в класацията на неловките ситуации. — Абра вдигна белия си корсаж и си го сложи. — Трябва ми ластик за коса, имам един в чантата си. В гимнастическия — повтори и го остави.

Може би се опитвам да шикалкавя, призна си Илай. Ситуацията не беше неловка, опита се да се убеди. Просто предпочиташе да започне деня с кафе, като нормален човек.

Откри я в гимнастическия салон. Седеше с кръстосани крака върху една от двете рогозки за йога, които беше опънала, поставила ръце на коленете и със затворени очи.

Би трябвало да изглежда нелепо в шортите му. Защо тогава изглеждаше секси, умиротворена и точно на място?

С все още затворени очи, Абра се пресегна и потупа втората рогозка.

— Сядай, настани се удобно. Отдели няколко минути, за да подишаш.

— То аз принципно си дишам по цял ден. И по цяла нощ впрочем.

Устните й леко се извиха.

— А сега ще дишаш съзнателно. Вдишваш през носа, стомахът ти се разширява като балон, издишаш през носа и изпускаш балона. Бавно и дълбоко. Стомахът ти се вдига и се отпуска. Отпусни съзнанието си.

Не мислеше, че е много добър с отпускането на съзнанието, освен когато пишеше. А и тогава не беше точно отпускане. Но щеше да се добере по-бързо до кафето си, ако я послуша.

— А сега, вдишвайки, вдигни ръцете си, докато дланите ти се съберат, после издишваш и ги сваляш долу. Вдишваш, горе — продължи тя с онзи спокоен опияняващ глас. — Издишваш, долу.

Накара го да се наведе над кръстосаните си крака. Първо над единия, после — над другия, след това — и над двата. Това малко го отпусна. Докато не му каза да се изправи пред рогозката си.

После му се усмихна с изгряващото слънце в прозореца зад гърба й. Ако в този миг го накараше да се върже на фльонга, сигурно щеше да опита.

Вместо това му каза да повтори изправен това, което правеше на пода. Просто да диша, да се протяга, да се извива, бавно и внимателно, като любенето им призори.

Накрая му каза да легне на гръб с изпънати ръце и затворени очи. Заговори му да се отпусне, да вдишва светлина и да издишва мрак, докато разтриваше слепоочията му.

Когато най-сетне отново седна и се наклони напред, за да „запечата упражнението“ според думите й, Илай се чувстваше така, сякаш беше изкарал лека дрямка в топло море.

— Чудно — потупа го тя по коляното. — Готов ли си за закуска?

Той я погледна в очите.

— Не ти плащат достатъчно.

— Кой?

— Тези, дето идват на курсовете ти по йога.

— Не знаеш как ги таксувам.

— Не е достатъчно.

— Вземам по-скъпо за частни уроци. — Усмихна се и прокара пръсти по ръката му. — Проявяваш ли интерес?

— Ами…

— Помисли си — каза му, докато се изправяше. — И от сега нататък прави тези упражнения за шията, дето ти ги показах, на всеки два часа, когато си пред компютъра. А също и въртенето на раменете — продължи, докато вървяха надолу по стълбите. — Надушвам пролетта и си мисля за пролетен омлет. А ти можеш да направиш кафето.

— Няма нужда да се занимаваш с това. Имаш урок.

— Имам и време, особено ако мога да се върна за масажните си пособия, когато донеса покупките и оправя къщата.

— Изглежда… на мен ми изглежда малко странно да ми оправяш къщата, да ми готвиш и прочее, когато спим заедно.

Абра отвори хладилника и започна да вади продуктите.

— Уволняваш ли ме?

— Не! Просто имам чувството, че все едно се възползвам.

Тя взе дъската за рязане и нож.

— Кой започна секса?

— Технически беше ти, но само защото успя да ме изпревариш.

— Радвам се да го чуя. — Абра изми аспержите и гъбите и ги сложи на дъската, за да ги нареже. — Харесва ми да работя тук. Обичам къщата. Обичам да готвя и изпитвам голямо удовлетворение, като виждам как готвенето ми ти помага. Защо да не кажем, че ако някое от тези неща се промени, ще те уведомя и ще се оправим с това. Ако решиш, че не ти харесва как поддържам къщата или как готвя, или пък не искаш да правиш секс с мен, ще ми кажеш и ще решим нещата. Така е честно, нали?

— Повече от честно.

— Добре. — Взе тиган и зехтин. Усмихна се. — А какво става с кафето?