Нора Робъртс
Уиски Бийч (12)

12.

Абра натисна звънеца не само защото така изискваше доброто възпитание, а и защото имаше нужда от малко помощ. Когато никой не отговори, извади ключа от къщата, отключи вратата и вмъкна вътре дъската за масажи. Инстинктивно погледна таблото на алармената инсталация с мигащата светлина и си замърмори новия код, докато го набираше.

— Илай? Тук ли си? Имам нужда от малко помощ.

След като не получи отговор, изпъшка и използва дъската си, за да подпре вратата, преди да се върне в колата за пазарските торби.

Вмъкна ги вътре, стовари ги и отнесе дъската в голямата гостна. Върна се за пазарските торби и ги внесе в кухнята.

Извади пресните стоки, залепи касовите бележки на дъската за съобщения, измъкна кутия със супа от картофи и шунка и бирен хляб, които беше приготвила следобед, а тъй като явно му бяха харесали шоколадовите й курабийки, му носеше и останалите.

Вместо да тръгне да го издирва, влезе вътре, разгъна масажната дъска, подреди свещите, които беше избрала, разпали огъня и добави цепеница в камината. Може би Илай щеше да опита да потърси извинение, че не желае или няма нужда от предварително уговорения масаж, но номерът едва ли щеше да мине, особено след като вече всичко беше подредено.

Доволна от работата си, Абра тръгна нагоре. Съществуваше малката вероятност да е толкова погълнат от работата си, че да не я чуе, да спи, да е под душа или в гимнастическия салон.

Не го откри, но установи, че представата му за оправено легло е да сбута настрани юргана. Разпухна го, изтръска и възглавниците — искрено вярваше, че в спретнато легло се спи по-добре — сгъна пуловера, който беше заметнат на стола, и пусна в коша за пране чорапите, които лежаха на пода точно пред него.

Излезе от спалнята и се отправи към гимнастическия салон. Натъкна се на постелката за йога, опъната на пода, и я прие за положителен знак. Озадачена обиколи втория етаж и после отново слезе долу. Забеляза адвокатския му бележник, празна чиния и бутилка от бира (поне беше използвал поднос) върху огромното старо бюро.

— Какви ги вършиш, Илай?

Вдигна чинията и бутилката и прочете първата страница от бележките.

— Е, това вече е интересно.

Не знаеше всички имена, но проследи свързващите ги линии, стрелките и надрасканите бележки. Между тях имаше и няколко изкусни рисунки. Даде си сметка, че е наследил таланта на баба си, особено като позна детектив Улф с рога на дявол и заострени зъби.

Продължи да разлиства — явно Илай бе прекарал известно време да се занимава с това — и откри името си, връзката си с Хестър, с него, с Вини и с Дънкан Кърби.

Имаше и нейна рисунка, която всъщност я удовлетвори. Беше я нарисувал да лежи на прибоя с изящно извита опашка на русалка.

Прокара пръст през опашката, преди да продължи да чете…

Беше отбелязал времето на събитията в нощта на убийството на Дънкан, и то съвпадаше доста точно със собствените й спомени. Освен това бе записал времето на смъртта между полунощ и пет сутринта.

Значи полицаите му бяха казали същото като на нея.

Това нямаше как да я успокои. Щом колата му беше отвън, значи обикаляше някъде пеш. След посещението на полицията тя беше сготвила супа, бе опекла хляб и беше направила няколко кратки йога упражнения, за да се успокои. Реши, че Илай е опитал да постигне същото чрез бележките и сега най-вероятно се разхождаше, за да се доуспокои.

Браво на него.

Отнесе чинията и бутилката в кухнята, а после излезе на терасата. Изненада се да види телескопа и се приближи. Погледна през него и фарът запълни целия й взор.

Нямаше как да вини Илай. Всъщност прииска й се и тя да си има телескоп. Обви ръце около тялото си заради студа и пристъпи към парапета, за да огледа плажа.

Ето го къде беше. С ръце в джобовете, прегърбен срещу вятъра. Наблюдава го, докато той не зави към стъпалата.

Прибра се вътре, сипа две чаши вино и ги отнесе до вратата, за да го посрещне.

— Страхотен ден, нали? — Подаде му чаша. — Почти можеш да усетиш дъха на идващата пролет, ако наистина опиташ.

— Пролет ли? Ушите ми замръзват.

— А нямаше, ако носеше шапка. Отново разпалих огъня в голямата гостна.

Но погледът му вече се беше спрял на кухненския плот.

— Донесла си ми още курабийки.

— Те са за по-късно. — Препречи му пътя към тях. — След виното, разговорите, масажа, а после наистина вкусната супа от картофи с шунка и бирения хляб, който опекох тази сутрин.

— Правила си супа и хляб?

— Вместо терапия, след като се разправях с полицията. Резултатите са за теб. Идвали са и тук.

— Да. Идваха.

— Можеш да ми разкажеш за това, докато пием вино. Или искаш аз да съм първа?

— Да подходим хронологично. — Свали якето си и го метна на кухненския стол. — Какво? — запита, когато тя го изгледа с повдигнати вежди.

— Майка ти не те ли е учила да си окачаш дрехите?

— За бога — измърмори Илай, но си взе якето, отиде в пералното помещение и го окачи на куката. — По-добре ли е така?

— Чудесно. Щом ще я караме хронологично, аз ще съм първа. — Взе бутилката с виното. — За всеки случай — добави, като се запъти към голямата гостна.

— Ти ли подреди всичко това? — запита Илай, като видя масажната дъска.

— Да. И да разкараш странните мисли от главата си. Масажът си е масаж. Сексът си е секс. Понякога може и да се съчетаят, но не и ако те масажирам аз. А по случайност именно аз ще те масажирам.

— Да, трябваше да уточниш, за да си направя сметката.

— Всъщност си забавен, ако не се мръщиш. — Абра седна на дивана и подви крака. — Значи, в общи линии, натресоха ми се двама детективи. Единият — местен, другият — от Бостън. Разказах им всичко. Какво стана, когато дойдох тук вторник вечерта, за да проверя прозорците, както и за разговора си с Дънкан в сутерена на църквата. Казах им кога се върна от Бостън и че ме намери при Майк и Морийн, а после дойдохме тук, за да говориш с Вини. Какво му казах, ти какво му каза, какво каза той — все неща, който вече знаеш. Как слязохме в мазето и как накрая се натъкнахме на голямата дупка. Потвърдих, че съм останала тук. Много говорихме за това. Кога съм се събудила, което беше към шест. Тогава всъщност обмислих дали да не се кача горе и да се сгуша при теб в леглото ти, но не почувствах необходимостта да споделя с тях точно това.

— Не си почувствала необходимост да го споделиш и с мен.

— Не, не съм. Ти спеше като заклан. Качих се — добави.

Илай присви очи.

— Онази сутрин си се качила горе?

— Да. Събудих се малко притеснена — от стреса, предполагам. И бях наистина щастлива, че не съм сама, но тъй като цяла нощ мислих и премислях, се почувствах ужасно самотна тук долу. Качих се да видя дали случайно не си буден, но ти спеше. Зачудих се дали да не те събудя, но гласувах против. Обаче като те видях там, вече не ми беше самотно тук.

— Трябвало е да ме събудиш. В зависимост от подхода си можеше да останеш при мен или пък аз да сляза при теб, за да не бъдеш сама.

— След дъжд качулка. Казах на полицията, че по-рано съм се качила, видяла съм те да спиш и съм слязла долу. Останах с впечатлението, че твоят детектив Улф ме мисли за развратна изпечена лъжкиня.

— Не е моят детектив Улф.

— Той така си мисли. — Абра отпи глътка вино. — Все едно. После слязох долу, направих кафе, хапнах плодове, нарязах малко пъпеш, ананас и не помня какво още за теб, направих омлет, оставих ти го в съда за подгряване, написах ти бележка и се прибрах вкъщи, където медитирах, преди да се преоблека за първата си група.

— Знаеха, че след като съм се прибрал, не бих могъл да убия Дънкан, да ида до Бостън, да претършувам офиса и апартамента му и да се върна обратно — каза Илай.

— Офисът му? В Бостън? Я разкажи.

— Очевидно някой е вършал из офиса на Дънкан и из апартамента му в Бостън, взел е записките му, трил е файлове от компютъра му. Което навежда на мисълта, че клиентът му е неговият убиец, освен ако не си убедена, че убиецът съм аз. Но те са говорили с теб, знаят, че си ме видяла тук към два сутринта и после в шест. Не просто би ми било трудно да свърша всичко това за няма и четири часа, а въобще ми е било невъзможно. Знаят, че не съм разполагал с достатъчно време.

— Зависи. — Абра отпи още една глътка. — Ако ти си убиец, а аз съм развратна изпечена лъжкиня, това директно ме праща в списъка на съучастниците ти според Улф.

— Боже мили. — Илай остави чашата си и притисна длани към очите си. — Съжалявам.

— О, я млъквай. Не ти твърдиш, че съм голяма развратна изпечена лъжкиня и съучастничка в убийство. Улф не вярва, че може да греши, като те смята за убиеца на Линдзи, което автоматично означава, че трябва да си убил и Дънкан, а пък аз съм голяма развратница и така нататък. Ясни са ми хората като него. Те категорично и безпрекословно си вярват, че са прави, така че всичко, което поставя под въпрос правотата им, е лъжа, увъртане, грешка.

Отново отпи от виното.

— Такива като този ме правят… нетърпелива.

— Нетърпелива?

— Да, точно преди да ме изкарат от кожата ми. Другият детектив, Корбет, той не му се връзваше. Беше внимателен, но не вярваше, че с теб сме заговорничили да убием Дънкан, нито пък беше особено заинтересуван от въпросите на Улф, според когото двамата с теб не само се познаваме много преди да дойдеш в Уиски Бийч, но и имаме страстна и тайна сексуална афера, което пък естествено означава, че сме съучастници в убийството на Линдзи.

Абра несъзнателно смени позата си и почти заприлича на нарисуваната русалка.

— Казах му честно, че не съм решила дали да спя с тебе, обаче клоня натам, а ако го направя, това няма да е тайна и едва ли ще бъде квалифицирано като афера или както там би го нарекъл, тъй като и двамата не сме женени, нито пък обвързани с някого.

— Казала си им… — Илай само въздъхна и отново надигна виното си.

— Добре де, той ме изкара от търпение, а после ме вбеси. Истински ме вбеси, а аз имам доста висок праг на търпимост. Внезапно излязох лъжкиня, курва, разрушителка на семейства, капан за съпрузи и убийца. И всичко това, защото не може да приеме, че върви по грешен път и ти не си убивал никого. Задник.

Изгълта виното си и подаде бутилката на Илай, но той само поклати глава.

— Е, хайде, твой ред е.

— Няма кой знае какво да добавя. Разказах им всичко, което съвпада и с това, което ти си им казала, и с думите на Вини. Когото Улф смята за лошо ченге в комбина с друга моя приятелка, изпечената развратна лъжкиня.

— И съучастничка в убийство — напомни Абра, като вдигна чаша към него.

— Именно.

— Добре. А сега да се върнем назад. Някой е влязъл в офиса и в апартамента на Дънкан в Бостън и сега няма данни за клиентите му, един от които явно го е наел да те разследва. Освен това някой е шетал и в стаята му в бара. Следователно е напълно логично да се насочим към този клиент. Полицията трябва да направи тази връзка.

— Не и Улф. Аз съм му мания. Неговият Моби Дик.

— Мразех я тая книга. Все едно, никой, който познава Вини, няма да повярва, че е лошо ченге. А тъй като с теб наистина не се познавахме, преди да се преместиш тук, няма как да бъде доказано противното. И като включим и сексуалното ми въздържание, ще бъде наистина трудно да бъда квалифицирана като разгонена курва. Всичко това са плюсове за теб, Илай.

— Не се тревожа за това. Не се тревожа — настоя, когато тя отново изви вежди. — Истината е, че съм заинтригуван. Мина много време, откакто съм се интересувал от нещо друго, освен от писането, но сега бих искал да разнищя тази история.

— Чудесно. Всеки трябва да си има хоби.

— Сарказъм ли долавям?

— Не точно. Ти не си нито полицай, нито детектив, но имаш пълното право да си заинтересуван. А сега и аз съм в кюпа. Имаме си общо хоби. Време е да си призная всичко. Видях бележките ти в библиотеката.

— Добре.

— Ако имаш нещо, което не искаш да видя — като оная готина рисунка на Абра Малката русалка, която бих искала да прерисуваш на хубава хартия, за да си я имам, трябва да го държиш скрито. Разполагам с ключ и смятам да го използвам. Обикалях да те търся.

— Добре. — Илай се почувства малко странно заради рисунката. — Понякога, като си драскам, ми помага да мисля.

— Това не бяха драскулки, беше си рисунка. Драскането е това, което правя аз, и резултатът са уродливи животни. Хареса ми и Дяволския вампир Улф.

— Този персонаж има потенциал.

— И аз така си казах, а рисуването ти помага да мислиш. Главните действащи лица, връзките между тях, времевите линии, факторите, всичко. Подредено логично. Прилича ми на добро начало. Май и аз ще взема да си нахвърля бележки.

Илай се замисли.

— Ще те потърси. Улф. И когато го направи, няма да може да открие никаква връзка между нас от времето преди да дойда тук. Няма да открие и нищо, което да потвърди, че си лъжлива развратна убийца.

— Откъде знаеш? — усмихна се тя. — Още не съм ти разказала историята си. Може пък да съм възстановяваща се развратница със склонност към убийства.

— Разкажи ми историята си и аз ще отсъдя.

— Ще го направя. По-късно. Сега е време за масажа ти.

Илай неспокойно погледна дъската.

— С мен честта ти ще бъде опазена — обеща Абра, докато се изправяше. — Това не е прелюдия към секс.

— Продължавам да си мисля как спя с теб.

Всъщност представяше си как разкъсва дрехите й и я обяздва като див жребец, обаче ако й кажеше това, нямаше да е… деликатно.

— Щях да бъда разочарована, ако не мислеше за това, но това няма да стане през следващия час. Събличай се, лягай на дъската с лице нагоре. Отивам да се измия.

— Ти си шефът.

— Бих могла. Но тъй като засега работя за постигането на тази цел, мисля да бъда безупречна. Така че ще се боря със себе си.

Прокара длан през рамото му и излезе.

Тъй като явно не беше подходящото време да й разкъса дрехите, съблече своите.

Струваше му се странно да е гол между чаршафите. И още по-странно стана, когато тя се върна, пусна музиката със звуци от природата и запали свещите.

А после вълшебните й пръсти започнаха от врата му към раменете и той се запита дали не е странно, че мислите за секс отстъпиха някъде назад.

— Стига си мислил — тихо нареди тя. — Отпусни се.

Замисли се как да не мисли. Опита се да мисли за нещо друго. Реши да пробва с книгата си, но проблемите на героите му отшумяха заедно с болките в мускулите му.

Докато се опитваше да не мисли или поне да мисли за нещо друго, да ползва книгата си като бягство, Абра отпускаше възли, успокояваше болки, разсейваше центрове на напрежение.

Илай се обърна, когато му нареди, и си помисли, че може би тя е човекът, който би могъл да разреши всички проблеми, произтичащи от войните, икономиката и предразсъдъците, като просто пльосне главните виновници на дъската си за час.

— Здравата работиш.

Гласът й прозвуча професионално като ръцете й:

— Да, може да се каже.

— Мога да го почувствам.

— Обаче гърбът ти е огромен възел от напрежение, сладкишче.

Опита се да се сети кога за последен път някой, бил той и майка му, го беше наричал сладкишче.

— Последните дни бяха интересни.

— Мхм. Ще ти покажа някои упражнения за разтягане и отпускане. Можеш да отделиш няколко минути за тях всеки път, като станеш от компютъра.

Натискаше, извиваше, дърпаше и разтриваше всяка точка на напрежение, докато той се отпусна като парцал.

— Как се чувстваш? — запита го тя, докато го омотаваше с чаршафа.

— Май видях Бог.

— И как ти се стори тя?

Илай се изсмя приглушено.

— Доста секси, да ти кажа.

— Винаги съм го подозирала. Изчакай, не ставай още. Ще се върна след малко.

Той успя да седне и омота чаршафа около важните части, когато тя влезе с чаша вода.

— Изпий я цялата.

Задържа я с две ръце, а после прокара пръсти през косата му.

— Изглеждаш отпочинал.

— Трябва да има някаква дума между „отпочинал“ и „в несвяст“. Не мога да я измисля сега, но така се чувствам.

— Не е зле. Ще бъда в кухнята.

— Абра. — Хвана я за ръката. — Звучи безлично и банално, но все пак ще го кажа. Ти си дар божи.

Тя се усмихна. Беше красива.

— На мен не ми звучи безлично и банално. Благодаря ти.

Когато Илай влезе в кухнята, я завари с чаша вино в ръка да топли супа на котлона.

— Гладен ли си?

— Не бях, но адски хубаво мирише.

— Не искаш ли преди това една разходка по брега?

— Може.

— Добре. По това време на деня светлината е мека и приятна. Ще ни отвори апетит.

Абра тръгна към пералното помещение, където висяха якетата им, и се облече.

— Преди малко използвах телескопа — призна тя, щом излязоха навън. — На хубаво място е поставен.

— Видях някакви полицаи да разследват около фара.

— Ами убийствата не са традиция в Уиски Бийч, а фаталните инциденти не привличат туристи. Важно е да подходят с внимание. А колкото по-внимателно разследват, толкова по-добре за теб.

— Може и така да е, но аз съм замесен. Онзи полицай ме попита дали има оръжия в къщата. Извъртях отговора, защото внезапно си помислих, че някой може да е проникнал и да е взел от пистолетите от колекцията, за да застреля Дънкан.

— Добре си направил. Въобще не се бях сетила за това.

— Никога не си била основната заподозряна в разследване за убийство. Те обаче са си там, на мястото си, затворени в кутиите си. Когато от полицията се сдобият със заповед за обиск, а то ще стане, могат да ги вземат, за да ги изследват. Но вече знаят, че никое от оръжията в Блъф Хаус не е убило Дънкан.

— Защото знаят какъв калибър е използван, а може би дори и какъв пистолет. Гледала съм „От местопрестъплението“ — добави Абра. — А пистолетите в къщата са антики. Съмнявам се Дънкан да е застрелян с мускет или с пистолет за дуел.

— Крайно невероятно.

— Обаче в момента проваляме работата, която свършихме преди малко, като си говорим за ченгета и убийства. — Абра отметна косите си назад, щом стигнаха стълбите към брега, и обърна лице към меката синева на смрачаващото се небе. — Искаш ли да знаеш защо се преместих в Уиски Бийч? Защо сега това е моето място?

— Да, искам.

— Ще ти разкажа. Историята е подходяща за разходка по брега, макар че трябва да почна от по-далеч, за да ти изясня детайлите.

— Може ли първо един въпрос, защото се опитвах да разбера? Какво си правила, преди да дойдеш тук и да се захванеш с масажите, йогата, бижутерията и почистването на къщи?

— Имаш предвид професионално? Бях маркетинг директор на нестопанска организация извън столицата.

Илай я огледа — пръстените й, разпиляната от вятъра коса.

— Да. Това не беше сред десетте най-вероятни предположения в списъка ми.

Абра го сбута с лакът.

— Защитих магистратура по бизнес администрация в Северозападния университет.

— Сериозно?

— Абсолютно сериозно. Продължавам нататък. Майка ми е изключителна жена. Невероятно умна, всеотдайна и смела. Родила ме е, докато е била в университета. Баща ми решил, че тази отговорност му е в повече, и се разделили, като съм станала на две. Всъщност той не е част от живота ми.

— Съжалявам.

— И аз съжалявах за кратко, но го преодолях. Майка ми е адвокат по човешките права. Пътувахме много. Водеше ме навсякъде, където можеше. А когато не можеше, оставах с леля — сестрата на мама — или с баба и дядо. Но повечето време бях с нея. Получих адски добро образование и опознах света.

— Я чакай малко. — Внезапно го осени. — Майка ти да не е Джейн Уолш?

— Да. Познаваш ли я?

— Мили боже, Джейн Уолш? Че тя спечели Нобелова награда за мир!

— Казах ти, че е изключителна. Исках да стана като нея, когато порасна, но кой не би искал? — Абра вдигна ръце за миг и затвори очи, за да посрещне вятъра. — Една на милион е. На десет милиона, от моя гледна точка. Научи ме на любов и състрадание, смелост и справедливост. В началото мислех да поема директно по стъпките й и да завърша право, обаче това не беше за мен.

— Това разочарова ли я?

— Не. Едно от съществените неща, на които ме научи, беше да следвам мислите и сърцето си. — Докато вървяха, тя го хвана под ръка. — Баща ти разочарован ли беше, когато ти не го последва?

— Не. И двамата бяхме доволни.

— Да, ние също. Така че записах бизнес администрация и започнах да работя в нестопанския сектор. Биваше ме.

— Обзалагам се, че е било така.

— Усещах, че ме бива, и дори нещата невинаги да се получаваха идеални, все пак резултатите бяха достатъчно добри. Харесвах работата, харесвах живота си, приятелите си. Срещнах Дерек по време на кампания за набиране на средства, която оглавявах. И той беше адвокат. Явно адвокатите ме привличат.

Замълча и погледна морето.

— Господи, колко красиво е тук. Всеки ден гледам морето и си мисля колко съм щастлива, че съм тук, че виждам това, че го чувствам. В момента майка ми е в Афганистан и се бори за правата на местните жени. Знам, че и двете сме точно там, където трябва да бъдем, че правим това, което трябва да правим. Но преди няколко години бях във Вашингтон, с гардероб, пълен с официални костюми, с отрупано бюро, препълнен органайзер и с Дерек, който изглеждаше като правилния избор в точния момент.

— Но не беше.

— По някакъв особен начин беше. Умен, очарователен, буен, амбициозен. Разбираше работата ми, аз разбирах неговата. Сексът беше удовлетворяващ, разговорите — интересни. Когато ме удари за пръв път, си позволих да повярвам, че е било ужасна грешка, случайно отклонение, просто лош миг, предизвикан от стреса.

Усети как Илай се напряга и го хвана и с другата си ръка.

— Приемах избухливостта му за страст, а ревността му ме ласкаеше. Втория път, когато ме удари, го напуснах, защото веднъж би могло да е ужасна грешка, но два пъти — това е вече схема.

Илай стисна ръката й.

— Някои хора не могат видят схемата, когато са част от нея.

— Знам. Разговарях с много жени в групите за взаимопомощ и разбирам как можеш да бъдеш убеден да приемеш извинението или да започнеш да вярваш, че вината е твоя и си го заслужаваш. Махнах се, и то бързо.

— Не си го докладвала.

Абра въздъхна.

— Не, не докладвах. Исках да вярвам, че оттеглянето ми е достатъчно. Защо да вредя на кариерата му или да се въвличам в скандал? Взех си кратък отпуск, за да не се налага да обяснявам насиненото си око на колеги и приятели, и дойдох тук за седмица.

— В Уиски Бийч?

— Точно така. Идвала съм тук с мама преди години, а после с леля и със семейството й. Пазя хубави спомени от града, така че наех къща и се разхождах по плажа, за да си дам време да се излекувам, както си мислех.

— На никого ли не каза?

— Тогава — не. Бях допуснала грешка. Казах си, че ще я поправя и ще продължа живота си. И колкото и тъпо да звучи, бях объркана. Върнах се на работа, но нищо не ми изглеждаше както трябва. Приятелите ми взеха да ме питат какво става. Разбрах, че Дерек е разговарял с тях и им е казал, че съм скъсала с него, което според мен ме поставяше в унизителното положение да им призная, че ме е ударил и съм го напуснала.

— Обаче действията му не са били безплодни.

Тя го погледна.

— Поредната схема, нали така? Да, той беше посял семена, достатъчно от които поникнаха. Познаваше много хора, беше умен, беше разгневен. Тук и там пусна слухове, че съм невротичка. И започна да ме следи. А когато те следят, ти рядко го знаеш. И аз не знаех. Не и докато отново не започнах връзка. Случайно. Съвсем случайно. Виж.

Посочи един пеликан, който се рееше над водата и внезапно се гмурна, за да улови вечерята си.

— Май ми е жал за рибата, обаче обичам да гледам пеликаните. Имат най-странната форма и изглеждат едни такива тромави, като лосове, а после внезапно свиват криле и се забиват във водата като копие.

Илай застана срещу нея.

— Отново те е наранил.

— О, боже. Да. И то не само по един начин. Но да приключвам. Няма нужда да разказвам детайлите минута по минута. Шефът ми започна да получава анонимни бележки за поведението ми, за предполагаемата ми зависимост от наркотици, алкохол, секс, за това, че използвам секса, за да влияя на дарителите. След много такива гадости най-сетне ме извика и ме разпита. И отново трябваше да се самоунижа — или поне така се чувствах тогава — като му разказах за Дерек. Шефът ми разговаря със своя шеф и адът се стовари отгоре ми.

Вдиша дълбоко и бавно.

— В началото се започна с дребни гадни нещица. Нарязани гуми, разбита ключалка на колата. Телефонът ми звъни посред нощ постоянно, после ми затварят. Разбирам, че някой е отменил резервациите ми за обяд или за вечеря. Компютрите ми — на работа и в къщи — бяха хакнати. Колата на мъжа, с когото се срещах от време на време, осъмна със строшени прозорци, а шефът му получи отвратителни доноси срещу него. Спряхме да се виждаме. Връзката ни не беше сериозна, а и така беше по-лесно.

— Какво направи полицията?

— Разговаряха с него, той отрекъл всичко. Много е убедителен. Казал им, че е прекратил връзката ни, защото съм твърде властна и съм станала агресивна. Разтревожен бил за мен и се надявал да получа помощ.

— Един съвестен полицай би следвало да разбере какво се крие зад това.

— Мисля, че разбраха, но не можеха да докажат, че той стои зад това. И нещата продължиха. По-дребни случки, по-сериозни и така — над три месеца. През цялото време бях на ръба, пострада и работата ми. Започна да се появява в ресторантите, където обядвах или вечерях. Поглеждам през прозореца на апартамента и виждам колата му… Или поне така си мислех. Движехме се в близки кръгове, живеехме и работехме общо взето в една и съща среда и тъй като той никога не ме доближаваше, полицията не можеше да направи нищо. Един ден избухнах, когато го видях в ресторанта, където обядвах с една колежка. Отидох при него и му казах да ме остави. Нарекох го как ли не, направих ужасна сцена, докато колежката ми не ме измъкна оттам.

— Извадил те е от релси — тихо каза Илай.

— Напълно. Стоеше абсолютно спокоен през цялото време или поне така си помислих. А същата вечер проникна в апартамента ми. Чакаше ме, когато се прибрах от работа. Напълно беше изгубил контрол. Опитах да се боря, но той беше по-силен. Имаше нож — един от моите ножове от кухнята — и помислих, че ще ме убие. Опитах се да избягам, но той ме хвана и се сборичкахме. Прободе ме.

Илай спря, обърна се и хвана ръцете й.

— В ребрата. Още не знам дали беше инцидент или преднамерено, но помислих, че всеки миг ще умра, и започнах да крещя. Вместо ножа използва юмруците си. Удряше ме, блъскаше ме, а когато съседите ми нахлуха, ме изнасилваше. Бяха ме чули да крещя и се бяха обадили на полицията, но слава богу, че не бяха решили да я изчакат. Мисля, че щеше да ме убие с голи ръце, ако не се бяха намесили и не бяха го спрели.

Илай обви ръце около тялото й и тя се облегна на него. Беше си мислила, че повече мъже биха се отдръпнали, щом чуят думата „изнасилване“. Но не и Илай.

Отново тръгна, успокоена от ръката му.

— Този път не се отървах само с насинено око. Майка ми беше в Африка, но веднага се прибра. Знаеш всичко за процеса — разследването, разговорите с полицията, съветниците, адвокатите. Ужасно е това повторно изживяване на станалото и бях бясна, че съм в ролята на жертва. Накрая се научих да се приемам като жертва, но не смятах да остана такава. Бях благодарна, че уважиха молбата ми и не се наложи да мина отново през всичко по време на процеса. Отиде в затвора, а майка ми ме отведе в провинцията — в лятната къща на приятел в Лоръл Хайландс. Осигури ми пространство, но не прекалено. Даде ми време, спокойни разходки, дълги сълзливи запои, среднощно печене на курабийки с шотове текила. О, боже, тя е най-прекрасната жена.

— Бих се радвал да се запозная с нея.

— Може би ще се запознаете. Даде ми месец време, а после ме попита какво искам да правя с живота си.

— Вече се показват звездите. Трябва да се връщаме.

Тръгнаха да се прибират, а вечерният бриз задуха в гърбовете им.

— Какво й отговори?

— Казах й, че искам да живея на брега. Искам всеки ден да виждам океана. Казах й, че искам да помагам на хората, но не бих могла да се върна пак в офиса, да се върна към задълженията, срещите и заседанията. Разциврих се, защото бях сигурна, че ще е разочарована от мен. Имах образование, умения, опит, за да правя промени. Някога работех точно това, а сега исках единствено всеки ден да гледам морето.

— Грешала си. За това, че ще я разочароваш.

— Грешах. Тя ми каза, че трябва да намеря мястото си и да живея живота си по начин, който ме удовлетворява, който ме прави щастлива. Така че дойдох тук и открих това, което ме прави щастлива и доволна. Можеше да не съм тук и да правя това, което наистина обичам, ако Дерек не ме беше сломил.

— Не те е сломил. Не вярвам в съдбата, в предопределението, но понякога тези неща просто те блъскат в лицето. Ти си там, където трябва да бъдеш, защото трябва да си там. Мисля, че си намерила пътя си.

— Хубава мисъл. — Абра застана до стълбата към брега, обърна се към Илай и сложи ръце на раменете му. — Тук бях щастлива и много по-отворена, отколкото преди. Взех добре обмислено решение за сексуалния си пост някъде преди година, защото макар да срещнах някои наистина хубави мъже, никой от тях не докосна онази част от мен, която беше по-наранена, отколкото бях склонна да призная. Това е голяма отговорност за теб, Илай, но наистина ще съм ти благодарна, ако ми помогнеш да приключа с поста.

— Сега ли?

— Мисля си, че сега би било добре. — Приближи се и го целуна. — Ако нямаш нищо против.

— Е, ти все пак ми приготви супа.

— И хляб — напомни му тя.

— Значи това е най-малкото, което мога да направя. Но първо трябва да се приберем.

Щом се заизкачваха по стълбите, Илай се окашля.

— Виж, трябва да отскоча до града. Нямам никакви предпазни средства. Напоследък не съм мислил много за секс.

— Няма нужда да ходиш никъде. Онзи ден оставих опаковка с презервативи в стаята ти. Напоследък си мислих за секс.

Илай въздъхна.

— Ти си най-добрата домашна помощница, която някога съм имал.

— О, Илай, още нищо не си видял.