Лейни Даян Рич
Искам те до мен (9)

Девета глава

Очите не Фрея се отвориха с потрепване и тя вдигна глава от топлото място. Рамото на Нейт.

Пое си дълбоко въздух, опитвайки се да се съвземе. От прозореца все още се процеждаше слънчева светлина, значи не можеше да е толкова късно. И все пак бе заспала.

В прегръдките му.

След секс.

Това не беше добре.

Беше полугола и лежеше буквално върху Нейт, който също бе полугол и лекичко похъркваше. По някое време беше придърпал одеялото върху тях и се чувстваше много удобно. Толкова лесно би било просто да затвори очи и отново да потъне в сън, сгушила глава в извивката на шията му, и да остави ритъма на дишането му да я отведе обратно до…

Огледа се, почти бе затисната между тялото му и облегалката на дивана. Как щеше да се измъкне, за бога?

Добре, че бях спец на „Туитър“, помисли си тя, посягайки над него, като опря една ръка на ръба на дивана и след това бавно се отмести от облегалката. Добре. Може да се получи. Надигна се над него, вече по-стабилна, постави пръстите на десния си крак на ръба на дивана до коленете му. Хубаво. Сега беше надвесена над Нейт и внимаваше да не го докосне и събуди. Запази равновесие за минута, обмисляйки следващия си ход. Не можеше да сложи ръка на пода, защото така със сигурност щеше да го събуди и трябваше да му обяснява защо е изпълнявала тази безшумна акробатика, за да се измъкне.

— Хей.

Сведе очи и видя, че той й се усмихва.

— Май сме заспали, а? — попита той.

— Да.

Тя стоеше надвесена, замръзнала на мястото си.

— Какво правиш?

— Трябваше да стана — отвърна Фрея. — Не исках да те будя. — Стовари крак на земята, а след това се оттласна от Нейт с неловко движение и поклащане, преди да възстанови равновесието си. Грабна одеялото и го уви около раменете си, оставяйки го гол, но все пак той беше мъж, а те обичаха да се показват.

— Съжалявам — извини се тя.

— Няма защо. — Нейт преметна крака през дивана, взе панталоните и боксерките си и се отправи към банята. Фрея се позабави за секунда, за да постави ръка на челото си и да изругае наум, след това побърза да навлече дрехите си. Чу водата в мивката и след няколко секунди Нейт застана пред нея, напълно облечен, вперил познатия проницателен поглед. Божичко, не можеше ли просто да си тръгне?

— Какво има? — попита той.

— Нищо — отвърна тя.

— Паникьосана си.

— Пфу, не съм.

— Какво става?

— Нищо.

Той посегна, постави ръка под брадичката й и внимателно повдигна лицето й, докато очите им се срещнаха.

— Лъжеш. Изплюй камъчето.

— Добре де. — Тя отмести ръката му от лицето си, като остави пръстите му да задържат нейните, въпреки че й изглеждаше странно. — Не съм свикнала да спя с друг човек в леглото.

Нейт повдигна вежди в знак на изненада.

— Нямаше да се досетя.

— Искам да кажа… знаеш какво имам предвид. Правя секс. Но не спя с друг в леглото. Не си падам по гушкането. Не… — Посочи към дивана с ръка, вплетена в неговата.

Нейт се разсмя.

— Млъквай, Супергерой — Издърпа ръка от неговата. — Не съм свикнала и с държането за ръце.

Наблюдава я за момент, а после каза:

— О, схващам.

— Какво?

— Всъщност това обяснява много неща.

— Какво обяснява?

— Нищо. Просто, знаеш ли, изглеждаш толкова корава и властна, но да бъдеш гола с някого, когато не целиш оргазъм, те кара да се чувстваш сякаш даваш обещание, което не можеш да спазиш. Разбрах го.

— Наистина ли?

— Да — отвърна Нейт. — Мъж съм и го разбирам. Но не се тревожи. Предишните дни бяха тежки и за двама ни и сексът беше… — Той млъкна, загледан в дивана, и издиша кратко. — Е, нали и ти участва.

Фрея се усмихна с ускорен от спомена пулс.

— Да.

— Е, бяхме уморени и сме заспали. Заедно. Гушкахме се. Малко. По случайност. Стават такива работи. — Той се наведе и я целуна бързо по челото, а краката й се подкосиха. Страхотно. Бяха схванати от секса.

Трябваше първо да се протегне.

— Ей — каза той. — Не се тревожи за това. И аз няма. Приятели сме, нали?

— Едва ли може да се каже — отговори Фрея, прекалено високо и прекалено бързо, улавяйки лек проблясък на изненада в очите му. Посегна и сграбчи ръката му. — Всъщност, да. Приятели сме. Определено сме приятели.

Той хвърли поглед към ръката й, хванала неговата, и я погледна.

— Мислех, че обикновено не правиш това.

Тя го пусна, изненадана от собствения си порив да го докосне.

— Да, така е.

— Добре. — Провери часовника си. — Закъснявам. Ники ще идва на вечеря с Руби и Пайпър.

— О, ами тогава трябва да тръгваш — каза Фрея. — Ще се видим.

— Да. — Той се отправи към вратата, после спря и се обърна към нея. — Работата е там, че… ще бъде трудно за Пайпър. Преди да… — той посочи към дивана — да правим страхотния секс, щях да те помоля да дойдеш, нали разбираш, като приятелка, като неутрален гост. Заради Пайпър. А сега ми е малко неудобно, но наистина е заради нея. Не се опитвам да превърна това в нещо, което не е, уверявам те.

Той срещна погледа й и го задържа за момент, а после тя усети лудото пърхане на пеперуди в стомаха си.

Супер. Краката й се подкосяваха и стомахът й се свиваше. Нещата не вървяха по план.

Нейт се покашля.

— Не си длъжна да идваш, но наистина те моля — заради Пайпър.

Фрея го наблюдава за момент, а после пеперудите в стомаха й отлетяха. Наистина не ставаше дума за нея, а за детето, и обективната гледна точка изведнъж разсея неловкостта й.

— Кога?

Изражението му се разведри.

— В шест и половина.

Тя погледна часовника си.

— Значи имам половин час да се приготвя. — Усмихна му се. — Ще се справя.

— Чудесно. Благодаря. Ще се видим тогава. — Помаха леко и безшумно затвори вратата след себе си. В мига, в който го стори, пеперудите отново запърхаха в стомаха й.

— О, я стига — скара се на себе си Фрея и се запъти към банята.

 

 

Нейт тъкмо бе извадил печените аспержи от фурната, когато чу входната врата да се отваря и по пода да се разнася тропането на токчета. Усмихна се и си помисли „Фрея“, но след като затвори вратичката на фурната и се изправи, се озова лице в лице с Ники.

— О, това си ти! — възкликна той. — Не се тревожи, Ники. Няма нужда да чукаш или звъниш.

— Моля те, не бъди толкова доволен, че ме виждаш. Нали знаеш как подобно нещо може да завърти главата на едно момиче.

Той се облегна на кухненския плот, кръстосвайки ръце пред гърдите си.

— Не би трябвало изобщо да те питам, но просто за да се изясним, нали не очакваш отново да събудиш нещо между нас?

Тя се погнуси физически при мисълта, което макар и не ласкателно, бе успокояващо.

— Не, по дяволите. Изобщо не биваше да се женим. Не бих го направила втори път, даже и да ми платиш.

Нейт се поотпусна. Изглеждаше искрена, въпреки че и преди не го биваше в отгатването кога Ники лъже. Бе открил, че за него е най-добре да предположи, че всичко, което тя изрича, е лъжа и статистически имаше успех, — но този път реши да скъса с традицията и да й повярва. Животът му в момента беше достатъчно объркан и без да прибавя Ники в кашата като романтичен противник.

— Добре — каза той и продължи с приготвянето на вечерята. Обърна агнешкото в тигана и отчете времето, после се извърна към Ники и видя, че рови в шкафовете.

— Какво правиш? — попита Нейт.

Тя извади една от чиниите за вечеря и я завъртя над главата си.

— Сини са, нали? А не лилави?

— Сини са — потвърди Нейт. — Нещо нередно ли има?

— Не — отвърна тя, като се засмя странно, а след това върна чинията. — Щях да сложа масата, а нали знаеш какво казват? Свинското винаги се сервира в лилави чинии.

— Ще ядем агнешко, а и кой твърди подобно нещо?

Тя затвори шкафа и се огледа.

— Само тези ли имате?

— Да — зад Нейт долетя уверен глас. Той се обърна и видя Руби да наблюдава Ники с изражение на силно недоверие. Съвсем заслужено — помисли си той — и не си направи труда да защитава бившата си жена. Пъхна глава в хладилника, за да вземе пилешкия бульон за соса, като не изпускаше от поглед двете жени, в случай че се наложеше да се намеси.

— Гостенка си — каза Руби, като взе чинията от ръцете й. — Седни.

— Просто исках да помогна — отвърна Ники с глас, леден като усмивката на Руби.

— Много благодаря за предложението — каза възрастната жена, — но ако пипнеш още нещо в кухнята ми, може да останеш без ръка.

— Тази кухня не е твоя — възпротиви се Ники. — И къщата също. На Нейт е. Той наследи всичко.

Нейт стрелна с поглед бившата си жена.

— Откъде знаеш това?

— Пишеше го в некролога на Мик — обясни тя. — Пишеше, че не е бил женен, имал един син и една внучка. Тя дори не ти е истинска мащеха, а някакво си развлечение за Мик в залеза на дните му.

— Нека ти кажа нещо, ти малка… — започна Руби.

— Добре, достатъчно — намеси се Нейт, като застана между двете.

— Ники, Руби е част от семейството ми и следващия път, когато я обидиш, тя ще ти отреже главата и ще я набие на кол отвън, а аз няма да я спра. Предупреждавам те само веднъж. Тази къща е колкото моя, толкова и нейна, и ти ще уважаваш всички тук, иначе си заминаваш. Ясно ли е?

Устните й се свиха, но тя кимна.

— Къде е Пайпър?

— В стаята си — отвърна Руби — и ще слезе, когато е готова. Остави я на мира.

Ники вдигна ръце в знак на принудително примирие.

— Добре. Хубаво. Може ли да използвам банята?

— За какво? — попита Руби.

— Ще плета покривка за чайника — Ники впи ледения си поглед в нея. — Защо, мислиш, ми е нужна банята? За обичайното.

Нейт посочи към дневната.

— Върви по коридора, втората врата вдясно.

Ники приглади полата си с ръце, кимна и се завъртя на токчетата си.

— Преброила съм всички луксозни сапуни — извика след нея Руби.

Нейт се вгледа в нея за миг. Руби си имаше трески за дялане, но много обичаше Пайпър и до този момент той не осъзнаваше колко важно е било това за него през изминалите месеци.

Възрастната жена го погледна с извити нагоре вежди.

— Какво?

Той се върна до фурната и нагледа агнешкото. Руби го последва, а гласът й бе тих, но настойчив.

— Не може да й се вярва — каза тя, вперила поглед в чинията в ръцете си. — Замисля нещо.

— Вероятно да — съгласи се Нейт. — Ще я държим под око, но тя е майка на Пайпър и трябва да сме учтиви заради детето.

Руби изпуфтя и промърмори ругатня под носа си. Нейт я потупа по рамото.

— Да ти призная, радвам се, че си на моя страна.

Звънецът отекна. Фрея.

Нейт й подаде дървената лъжица.

— Може ли да добавиш бульона и виното и да приготвиш соса вместо мен?

Руби кимна и пое лъжицата, а после попита:

— Не може ли поне веднъж да приготвиш обикновен сос, а?

— Не — отвърна той, после се измъкна от кухнята и прекоси дневната. Когато отвори вратата, Фрея стоеше там, свежа и красива в тъмносин костюм с панталон, който правеше тялото й почти толкова поразително, колкото бе изглеждало голо. Усмихна й се, а тя му подаде пакет бонбони „Барабонките на снежния човек от Айдахо“.

— Нямах време да купя приличен подарък — извини се тя. — Надявам се, че обичате изпражнения.

Той се разсмя и ги прие, после срещна погледа й и каза:

— Благодаря.

Младата жена се усмихна.

— Какво ухае така страхотно?

— Агнешко — отвърна той.

— М-м-м — каза тя с лека усмивка, трепкаща на устните й. Той се взря в тях — розови, пълни и приканващи към целувка, и повече от всичко му се прииска да я притисне до стената и…

— Фрея!

Той се обърна и видя на стълбището Пайпър, която гледаше Фрея със светнало лице. Изприпка покрай Нейт и се хвърли в прегръдките й. Фрея го погледна и очите им се срещнаха за кратко, споделяйки една и съща мисъл.

Край на надеждата детето да не се привърже.

Фрея затвори очи, докато я прегръщаше силно, и Нейт усети как го обзема благодарност. Не можеше да предпази дъщеря си от всичко и вече го разбираше. В този момент Фрея имаше важно място в живота на Пайпър и единственото, което той можеше да направи, бе да прояви достатъчно разум, за да го оцени.

— Здравей, Пайпър.

Фрея я пусна и тримата погледнаха към входа на дневната, където Ники стоеше сковано, вперила поглед не в Пайпър, а във Фрея.

— Здравей, Ники — каза момиченцето.

Последва дълъг миг на напрегната тишина, а после Руби извика от кухнята:

— Пайпър, ела да ми помогнеш да сложим масата, миличко.

— Идвам — извика детето и се огледа, преди да се отправи натам.

— Защо да не ти помогна аз? — попита Ники, следвайки я. Нейт не можеше да си спомни през цялото време, което бяха прекарали заедно тя да е проявявала желание да помогне. Може би се беше променила.

Една ръка се плъзна в неговата. Фрея го гледаше с лека загриженост.

— Добре ли си? — попита тихо.

Той се усмихна, стисна пръстите й и ги пусна.

— Екстра съм — отговори. — Хайде да хапнем.

 

 

Руби не я бе грижа, че Ники Купър беше майка на Пайпър. Тя носеше неприятности. Нейт го знаеше, Руби го знаеше, Фрея също, а съдейки по резервираното поведение на момичето по време на вечерята, то също го знаеше. Тогава защо Нейт не изхвърляше тази кучка?

Разбира се, тя знаеше защо. Ники бе майка на детето му, и толкова.

Дявол да ги вземе почтените мъже. Никога не разбираха кое е добро за тях.

— Е, това беше страхотно — каза Ники, като остави салфетката си на масата и въздъхна — Извинете ме. Ще ползвам банята.

Руби я наблюдаваше, когато стана от масата, и не я изпусна от очи, докато не се скри от погледа й.

— Доста често ходи до тоалетната — промърмори тя.

— Да. Някои жени имат доста… — Фрея хвърли поглед към Пайпър.

— Неща за разчистване.

Очите на Руби срещнаха нейните и двете си размениха лека усмивка. Виж, Фрея беше жена, която харесваше.

Младата жена се изправи и започна да раздига чиниите, а Нейт застана точно зад нея и ги взе от ръцете й.

— Ъ-ъ, ей — протестира тя.

Нейт й се ухили глупаво.

— Ти си гостенка, а гостите не разтребват.

Тя постави ръка на хълбока си.

— Е, ти пък си готвач, а готвачите не почистват. Затапих те. Ха! — И отново взе съдовете.

— Хубаво — каза той и събра чашите за вино. — Тогава ще трябва да разтребим заедно.

Руби погледна към Пайпър и двете се усмихнаха. Не знаеше кого се опитваха да заблудят тези двамата, дори и хлапето разбираше какво става.

Но в момента това беше второстепенна грижа. Руби се изправи и застана зад Пайпър, като хвърли поглед към коридора, по който бе изчезнала Ники.

— Помогни с разтребването, Пайпър. Веднага се връщам.

— Добре. — Момичето стана и взе чинията си, а после спря и извика — Ей, Руби?

— М-м? Какво, скъпа?

— Какво си пожела? — попита тя. — Нали се сещаш, с монетата?

Руби премигна и съсредоточи цялото си внимание върху нея.

— Защо искаш да знаеш?

Пайпър сви рамене и завъртя пръста на крака си по земята.

— Просто се чудя, нали разбираш, дали се е сбъднало?

Е, и това ако не е интересен въпрос.

— Сбъдна се. — Изчака реакцията на детето, но лицето на Пайпър бе неразгадаемо. — Защо питаш?

— Просто така — отвърна тя. — Някога отмятала ли си се от желанието си?

— Не — каза Руби. — Но аз я използвах само два пъти. Както ти казах, трябва да имаш специално желание, за да се получи. — Хвърли поглед към коридора. Ники наистина се бавеше доста в банята. Извърна се отново към Пайпър и постави ръка върху нейната. — Скъпа, може ли да поговорим за това по-късно?

Детето кимна.

— О, разбира се.

— Добро момиче. Веднага се връщам. — Руби се обърна и забързано напусна стаята. Тъкмо се канеше да подмине стълбището, за да провери банята на долния етаж, когато чу тракането на токчета по стълбите.

Мамка му. Направи три крачки обратно и вдигна поглед. И това ако не беше Ники Купър, която слизаше по стълбите!

— Да не би нещо да не е наред с банята на долния етаж? — попита Руби, без да си прави труда да звучи любезно.

Ники спря на последното стъпало и впи леден поглед в нея.

— Да. Вече откраднах всички луксозни сапуни от нея. — Слезе от последното стъпало, извика „Благодаря за вечерята!“ и тръгна към входната врата. Руби я сграбчи за лакътя и очите на Ники се разшириха.

— Не зная защо си тук, нито какво целиш — каза възрастната жена, но ще идеш да пожелаеш лека нощ на момиченцето си.

Ники изтръгна лакътя си от хватката й и сякаш се готвеше да го стовари в лицето й — о, как й се искаше на Руби да бе опитала, — когато Пайпър изтича, все още с чинията, която подсушаваше.

— Тръгваш ли си? — попита тя.

Ники стрелна Руби с поглед, после кимна.

— Да. Смазана съм от умора заради пътуването. Ще ида да се наспя.

— О, ами добре. — Пайпър изглежда се готвеше да пристъпи напред, но се отказа. Руби сериозно обмисляше идеята на Нейт за побитата на кол глава на Ники. — Е, лека нощ, Ники.

— Лека нощ.

След две секунди вече я нямаше. Нейт надникна навън и изгледа Руби въпросително. Възрастната жена посочи към вратата, а той кимна. Бе свикнал да вижда гърба на тази кучка. Постави ръка на рамото на Пайпър.

— Хайде — каза той. — Нека довършим и ще играем на монополи или нещо друго.

Момичето кимна и отиде в кухнята, а Нейт погледна Руби.

— Играе ли ти се монополи?

— Да — тя погледна към стълбите. — Само трябва да проверя нещо преди това.

Нейт кимна и се върна в кухнята Руби тръгна нагоре по стълбите, а очите й оглеждаха за разместени предмети всеки сантиметър, който подминаваше. Нямаше нищо ценно, което Ники да открадне.

Освен…

Очите й се впиха във вратата на спалнята й, която бе леко открехната. Беше ли я затворила, преди да слезе за вечеря? По дяволите, нямаше никаква представа. Бе твърде стара, за да хаби ценния капацитет на мозъка си за такива дреболии. Бутна я, влезе вътре и запретна килима. Стъпи накрая на дъската, за да я повдигне, после я издърпа и въздъхна облекчено.

Кутията бе все още там. Тъкмо се канеше да посегне към нея, когато чу стъпки по стълбите. Засуети се да намести всичко и точно бе притичала до чекмеджето на нощното шкафче, когато Пайпър надникна в спалнята.

— Ако не побързаш, татко ще вземе обувката — каза детето. След като майка й си бе тръгнала, напрежението по лицето й бе изчезнало. Горкото хлапе.

— Как ли пък не! — Руби измъкна от чекмеджето шишенце с лекарство против киселини и лапна две таблетки. — Никой не може да вземе обувката ми без борба.

 

 

— Няма я в къщата — изхленчи Ники в телефона на Малкълм. — Проверих.

— В къщата е — настоя той. — Вече претърсих навсякъде другаде.

Последва пауза.

— Струва ми се, че каза, че не можеш да дойдеш тук.

Не се опитвай да търсиш несъответствия в историята ми, Ники, помисли си Малкълм. Не си обучена. Може да пострадаш.

— Върни се и потърси отново. Там някъде е.

— Къде си? — попита тя.

Малкълм се усмихна. Можеше да си представи как тя се оглежда през рамо в бунгалото, питайки се дали не е бил там.

Което, разбира се, бе точно така.

— Наблизо съм — каза той. — И наблюдавам.

— Знаеш ли какво? Майната му на всичко, Малкълм. Ти си все така луд, както когато се омъжих за Нейт, а това е прекалено. Махам се оттук.

Малкълм въздъхна и се отпусна в шезлонга, загледан в звездите.

— Мисля, че подценяваш решителността ми, Ники.

— А аз мисля, че ти подценяваш моето „Майната ти“, Малкълм.

В далечината можеше да чуе характерния звук от затварянето на ципа на куфар.

— Спри да си събираш багажа — нареди той.

Плъзгането на ципа престана.

— Браво. Смятам, че е важно да разбереш нещо. Не ми пука за Нейт, не ми пука за Пайпър и със сигурност не ми пука за теб. Онова, за което ми пука, е чинията. И така, може да се върнеш в къщата и да я намериш, или да поемеш риска лудостта ми да се стовари върху дъщеря ти. Искаш ли да поемеш този риск, Ники?

Настъпи ледена тишина. Хубаво. Харесваше му. Това означаваше, че поне веднъж в живота си Ники Купър се вслушваше в някого.

— Тази вечер Пайпър беше много красива в синята си ризка с котката, нали? Изглеждаше толкова невинна и сладка. Божичко, не ми се ще да й се случи нещо, което да помрачи тази невинност. А на теб?

— Къде, по дяволите, си, Малкълм?

— Това няма значение — каза той, — ако спазиш твоята част от уговорката.

Тя въздъхна тежко.

— Няма я там. Не зная какво е станало. Може Мик да е поискал да го заровят с нея, не зная. Откажи се. Свършено е.

— Ще свърши, когато аз кажа. — Малкълм притисна пръсти към слепоочията си. Тази жена изобщо не загряваше. — И в случай, че заплахата ми е била твърде завоалирана, нека се уверя, че разбираш. Не искам да нараня Пайпър. Но просто ще го направя. Добрата новина е, че имаш пълен контрол над това. Намери ми онази чиния и ще ти платя, а ти ще можеш да си тръгнеш, сигурна, че малкото ти момиченце ще продължи да си живее, без някога да разбере, че съществувам. Държа на думата си.

— Ти си един заблуден задник — каза Ники. — Ето какъв си.

— Хубаво. Аз съм заблуден задник. Няма да споря за семантиката. Важното е, че е време някой да ме вземе насериозно, Ники, и наистина смятам, че този някой си ти.

Последва още едно дълго мълчание, но тя не му затвори, което бе добър знак. Малкълм се изправи, взрян към малкото езеро в нощната тъмнина.

Дочу как Ники дръпна от цигарата си.

— Мога да се обадя на полицията и да ги оставя да се разправят с теб, смахнат задник такъв!

— На твое място първо бих си помислил, Ники. Не си единствената, която може да се обади на полицията.

— За какво говориш, по дяволите? — попита тя, но в гласа й се долавяше напрежение.

Хубаво.

— Кражбата на самоличност е престъпление, Ники, докато малката ми заплаха по адрес на дъщеря ти всъщност е твоята дума срещу моята.

Последва дълга тишина. Най-сетне започваше да го взема на сериозно.

— Добре. И как точно ще си получиш безценната чиния, ако съм в затвора?

Или пък не. Малкълм стисна телефона по-силно, като си представяше, че е кльощавият врат на малкото й пиленце.

— Наистина ли искаш да играеш хазарт, Ники?

— Нейт няма да допусне да припариш и на метър от Пайпър — каза тя. — А аз имам три паспорта и горя от желание да видя Южна Америка. Ще се изпаря, преди властите да успеят да си попълнят документите. Така че, мисля да застана зад първоначалното си „Майната ти“.

След това затвори.

Тя затвори.

Малкълм се изправи, взирайки се в телефона в ръката си, и го стисна силно.

Това го влудяваше. Бе казал на Ричард Дейли, че разполага с чинията, а той буквално му се бе изсмял. Беше заплашил дъщерята на Ники и свободата й, а тя го бе отпъдила като муха. Всичките онези години, които бе прекарал като безполезен пияница, вероятно бяха навредили на репутацията му повече, отколкото бе предполагал.

— Мамка му! — възкликна той, като се изправи от шезлонга — Какво трябва да направи един злодей в днешно време, за да го вземат насериозно?

Разбира се, той знаеше какво точно трябва да стори. Трябваше да предприеме действия. Потупа джоба си — кибритът все още бе там. После заобиколи откъм задната част на караваната и взе една от седемлитровите туби с бензин, които бе напълнил предишния ден.

Време бе да изпрати послание на всички.

Крайно време.