Лейни Даян Рич
Искам те до мен (18)

Осемнадесета глава

Нейт плесна купчината карти в средата на леглото на Пайпър.

— Невалидна плесница! — извика Пайпър, като вдигна ръката му и прерови картите под нея.

— Беше си съвсем валидна — възрази той, посягайки към тестето. — Виж, седмица спатия върху шестица купа.

— Не — настоя тя, преглеждайки картите. — Грешиш. Аз поставих тройка пика след шестицата. Разместили са се.

— На мен ми изглежда правилно — каза Нейт. — Никой не обича вкиснатите губещи, Пайпър.

— Нито пък големи тлъсти мошеници! — възпротиви се тя и издърпа една карта от тестето. — Ха! Тройката!

— О, да бе! — засмя се той. — Извадена от средата на купчината!

— Не е… — Пайпър млъкна внезапно и притихна. Нейт се ослуша и чу входната врата да се отваря. Спогледаха се и момиченцето се усмихна.

— Обзалагам се, че е Фрея — каза то и потупа баща си по коляното. — Върви да поговориш с нея, а ако не се получи, повикай ме долу и ще се разплача.

— Какво? — разсмя се Нейт.

— Върви, върви, върви! — каза тя със странен шепот, подтиквайки го. Той се ухили и скочи от леглото, тъкмо когато телефонът иззвъня.

— По дяволите! — каза той. — Очаквам обаждане от момчетата в ресторанта — погледна към Пайпър. — Слез долу и я задръж, докато дойда, става ли?

Пайпър нададе радостен вик и скочи от леглото. Изтича от стаята и се втурна по стълбите, а Нейт забърза към спалнята си, за да вдигне телефона.

— Нейт е — каза той в слушалката.

Непознат мъжки глас изрече:

— Нейтън Броуди?

Не беше нито Клинт, нито Еди.

— Да?

— Обажда се Ричард Дейли. Трябва да говоря с дъщеря си. Тя там ли е?

— Мисля, че току-що влезе — отвърна той.

— Цял ден звъня на мобилния й — каза Дейли. — Не отговаря.

— Да, телефонът й изгоря при пожара — обясни Нейт.

Настъпи абсолютна тишина, а след това Дейли каза:

— Виждали ли сте наскоро чичо си Малкълм?

— Не съм, от десет години насам — отвърна Нейт.

— Моля ви да задържите Фрея при вас, в къщата — каза Дейли. — Не пускайте чичо си вътре при никакви обстоятелства. Аз съм на около час път. Когато пристигна, ще се разправям с него.

— Какво става?

— Заплаши Фрея — обясни Ричард. — Иска да ме притисне чрез нея.

Нейт се напрегна.

— Как я е заплашил?

— Тя там ли е? — попита баща й. — Повикайте я на телефона.

Нейт се ослуша дали Пайпър и Фрея говореха долу. Цареше тишина.

— Ще й предам да ви се обади — обеща той и затвори, а после се изстреля от стаята и се спусна по стълбите. Завари Малкълм, наведен над Пайпър, да я пощипва по бузата. Зад него стоеше Фрея, напрегната и изтощена.

— Е, не си ли прекрасна? — каза Малкълм. — На колко години си, момиченце?

— На единадесет — отвърна Пайпър. — Ще стана на дванадесет през юни. — Погледна към Нейт. — Тате, не си ми казвал, че имам чичо Малкълм.

Тогава Малкълм се изправи и Нейт видя пистолета, пъхнат в колана под сакото му.

 

 

Сърцето на Фрея биеше лудо, когато срещна острия поглед на Нейт. Бе видял пистолета. Добре. Щеше да измисли нещо, за да измъкне Пайпър оттук. Успокои се донякъде, когато Нейт се приближи към дъщеря си.

— Пайпър — каза той. — Ела насам.

— Тате? — попита тя с любопитно изражение.

— Веднага.

Тя отиде при него и той застана пред нея, прикривайки я от Малкълм. Фрея си отдъхна, но после Малкълм я прегърна и придърпа, докато другата му ръка беше на колана, близо до пистолета.

— А ти как си, момко? — каза възрастният мъж, гледайки към племенника си с оживен поглед. — Много време мина.

— Пайпър — изрече Нейт, без да отмества очи от чичо си. — Върви в стаята си.

— О, не — възпротиви се Малкълм, като премести ръката си малко по-близо до оръжието. — Току-що се запознах с детето. Не можеш да прекъснеш семейната сбирка. Може да се обидя.

Момиченцето надзърна иззад баща си с объркан вид, а той леко я побутна по гърба.

— Тате… — започна тя, но Нейт — изрече Пайпър и тя млъкна. Точно тогава на горния етаж се отвори врата и Фрея видя Руби да слиза по стълбите.

По дяволите!

— Кой беше на телефона? — попита възрастната жена, спускайки се във фоайето, а после повдигна любопитно вежди към Малкълм. — Здравейте, господин Бейхарт. Всичко наред ли е с караваната ви?

След това очите й се плъзнаха по колана му и ръката, обвита около Фрея, и тя застана до Нейт, предпазвайки Пайпър.

— Върви горе — нареди й тя. Фрея затаи дъх, надявайки се въпреки всичко, че Малкълм ще пусне останалите и ще се разправя само с нея. Би било толкова по-лесно, ако останеше само тя.

— Никой никъде няма да ходи! — заяви той. — Това е семейна сбирка.

— Знаеш ли какво? — каза Фрея, извръщайки се леко към него. — Наистина не смятам, че ти е нужен друг, освен мен. Нали, Малкълм?

Той отвори уста да протестира, но Нейт се намеси:

— Не, чичо Малкълм. Аз ще остана. Всички останали могат да си вървят.

— Не! — настоя Фрея. — Наистина.

Нейт я погледна твърдо и гневно.

— Престани, Фрея.

— Нейт — започна тя, като се опитваше да придаде убедителност на тона си. — Не разбираш за какво е всичко това…

— Не ме интересува — каза той, а после вдигна очи към чичо си.

— Малкълм и аз можем да уредим това помежду си.

— Не, Нейтън, бих искал Фрея да остане. — Впи ръка в талията й и я притисна още по-близо към себе си.

— Малкълм — каза Нейт, приковал очи във Фрея. — Пусни я.

— Това е прост проблем с просто решение — отвърна чичо му. — А решението е някой тук да ми даде проклетата чиния.

 

 

Първо ги изведи, трескаво мислеше Нейт. След това го убий.

— Добре — каза той и вдигна едната си ръка. — Само запази спокойствие, чуваш ли? — Докосна Руби по ръката, без да изпуска от очи Малкълм. — Руби, отведи детето в стаята и донеси чинията.

Руби, просто кимна. Нейт се обърна към дъщеря си и й отправи категоричен поглед.

— Пайпър, иди да покажеш на Руби къде е чинията.

— Но как…? — започна тя, но баща й я прекъсна. Само ако можеше да изпрати Руби с момичето, тя щеше да види пожарникарската стълба на прозореца и двете щяха да се измъкнат. Тогава той можеше да намери начин да изведе Фрея.

А после щеше да се разправи с чичо си. Но всяко нещо по реда си. Клекна пред Пайпър и постави ръце на раменете й.

— Върви в стаята си — изрече твърдо, — и донеси чинията Тя сведе поглед.

— Добре.

Нейт преглътна и се изправи, извръщайки се отново към Малкълм. Докосна ръката на Руби, а тя се обърна към стълбите.

— Момент — каза Малкълм и Нейт усети как Руби се вцепени до него.

— Откога са нужни двама души, за да донесат една чиния? — Погледна към Пайпър. — Върви, дете. Донеси ми чинията.

— Върви — настоя Нейт, а Пайпър кимна и тръгна по стълбите. Той затвори очи. Беше умна. Щеше да излезе по противопожарната стълба и да бъде в безопасност.

Ще бъде в безопасност.

Сега оставаше само да изпрати Руби и Фрея там…

Малкълм се усмихна. Погледът му бе студен, но по-бистър, отколкото Нейт някога го бе виждал.

— Жалко, че се срещаме отново при тези обстоятелства, Нейтън. Винаги съм те харесвал, въпреки факта, че си син на безполезния ми брат. — Изви очи към Руби. — Приятно ми е да се запозная с теб с истинското си име, Руби. Извинявам се за историята с господин Бейхарт. Измамата беше необходимо зло, нали разбираш?

— Приятно ми е, Малкълм — отвърна безизразно тя. — Ако нараниш някого в това семейство, ще те убия!

— Той преследва баща ми — намеси се Фрея тихо. — Не е необходимо да наранява някого тук, ако вие просто си тръгнете.

Руби не сваляше очи от Малкълм.

— Това включва и Фрея.

— Виж — започна Нейт, но после чу издайническото потропване на малки крачета по стълбите. Сърцето му се сви и когато се обърна, видя Пайпър да слиза.

— Казах ти да вървиш!

Тя пристъпи във фоайето с любопитно изражение на лицето и обвита в найлоново фолио чиния с лилава ивица по края в ръцете си.

— Не, не си — отвърна Пайпър. — Каза ми да донеса чинията.

— Ха-ха! — изсмя се Малкълм, пусна Фрея и се приближи към детето. — Добро мо…

Нейт застана между тях, грабна чинията от Пайпър и я тикна в гърдите на Малкълм. Той се изправи, взе я и отстъпи назад. Остави я на холната маса, преди отново да хване Фрея. Ухили се и намигна на момиченцето.

— Браво, Пайпър — похвали я той. — От цялото семейство ти си ми любимка.

Тя го погледна с подозрение за момент, а после вдигна виновно очи към баща си.

— Съжалявам, тате. Намерих я в стаята на Руби и знаех, че ако я откриеш, ще се върнем в Синсинати, затова я скрих.

Нейт я гледаше и се опитваше да се усмихне окуражително.

— Няма нищо, Пайпс. Не се сърдя. — Погледна към Малкълм. — Получи каквото желаеше. Сега се махай.

— Никъде няма да ходя — отвърна той.

— Добре — каза Нейт. — Тогава я пусни и двамата може да поговорим.

Фрея тропна с крак.

— Няма ли да ме чуеш? Той не иска вас, иска…

— Ш-ш-т — каза Малкълм, прекъсвайки я с рязко стискане, от което на Нейт му се прииска да го убие на мига. Малкълм обходи с поглед лицата им, замисли се за миг, а после каза. — Не съм несговорчив. — Насочи очи към Руби и после кимна към вратата. — Отведи детето в рецепцията, но ако се обадиш на някого… — Погледна Нейт, а след отново възрастната жена с ледена заплаха. — Разбрахме ли се?

Тя кимна, после хвана Пайпър за ръката и я побутна към вратата, като внимаваше да я предпазва с тялото си от него. Отвори и изтика детето навън, след това погледна към Нейт, който успя да прочете мислите й. Поклати глава.

— Отведи я в рецепцията — каза той. — Играйте на „Плесница“, занимавай я с нещо. Аз ще се погрижа за нещата тук.

Руби кимна.

Нейт се обърна отново към чичо си.

— Нека и Фрея отиде с тях.

— О, не — каза Малкълм, като я придърпа по-близо. — Тя остава. Все още имам работа с баща й.

По дяволите.

— Малкълм, няма нужда…

— Вие двете тръгвайте — кимна той към възрастната жена и момиченцето. — Преди да съм размислил.

Руби стрелна Нейт с очи за последен път и забърза навън с Пайпър, затваряйки вратата след себе си. Нейт ги наблюдаваше през прозореца на дневната, докато се отдалечиха на безопасно разстояние от къщата, след това съсредоточи вниманието върху чичо си.

— Пусни я — каза той, — или се кълна, че ще те убия собственоръчно.

— Престани — намеси се Фрея. — Мога да се справя. Ако някой си тръгва, то трябва да си ти. — Обърна се към Малкълм и му отправи професионална усмивка, сякаш преговаряха на масата в конферентна зала.

— Разгледай вариантите, с които разполагаш. Той не ти е нужен. Имаш мен. Ако го пуснеш…

— Много мило от твоя страна, момиче — прекъсна я Малкълм, като извади пистолета от колана си и го насочи към нея. — Но Нейт има опасен поглед и нямам никакво намерение да му обърна гръб в момента. — Погледна племенника си. — А тя няма да се отдели от мен, докато Дейли не пристигне, така че можете да престанете да си пилеете силите.

Ситуацията не беше идеална, но поне Руби и Пайпър бяха излезли. Можеше да измъкне и Фрея, беше сигурен, но първо трябваше да отвлече вниманието на чичо си.

— Добре — съгласи се най-сетне. — Дейли беше на телефона одеве. Ще пристигне до един час. Може да го почакаме в кухнята.

Малкълм грабна чинията от масата, после се усмихна и с оръжието посочи на племенника си да мине пръв. Нейт ги отведе до масата, а Малкълм, опрял пистолета в гърдите й, побутна Фрея към стола до неговия.

Проклети семейни сбирки, помисли си Нейт и седна срещу тях.