Лейни Даян Рич
Искам те до мен (10)

Десета глава

Фрея стъпи първа на верандата на бунгалото и се обърна към Нейт, а очите им се изравниха. Пълната луна му придаваше сексапилно синкаво сияние, от което й се прииска да го хвърли на земята и да се възползва от него върху боровите иглички.

Но кондомите й бяха в бунгалото.

— Благодаря ти, че ме изпрати.

— Благодаря ти, че дойде на вечеря. — Той се приближи леко. — Това означаваше много за Пайпър.

— Да — каза тя. — Пайпър.

Той се усмихна.

— Пайпър. Да.

Нейт постави ръка на ханша й, изпращайки горещи вълни по тялото й, и тя повдигна вежди.

— Значи ни става навик, а? — Приближи се към него достатъчно, за да усеща дъха му.

Божичко, това беше забавно. Бе забравила колко приятно може да бъде.

— Възразяваш ли? — Той плъзна ръце около талията й и я привлече по-близо, докато най-сетне телата им се докоснаха. Майчице!

— Не — отвърна Фрея едва доловимо. — Никакви възражения.

Той наклони лице към нейното и почти целуна устните й, но после лекичко погали шията й с устни и прокара езика си в малък кръг по кожата й, докато по гърба й преминаха тръпки.

— Не възразявам и срещу това — задъха се тя.

— Радвам се да го чуя. — Продължи нагоре по шията й и положи леки, закачливи целувки по пътя си, докато стигна до устните й. После нежно захапа и дръпна долната й устна между зъбите си и я засмука, преди да я пусне.

Със сигурност ще влезеш, Супергерой.

Сложи ръка на гърдите му и бавно разкопча горното копче.

— Разбрахме се, нали? Това е просто секс. Никакво обвързване. Почтеното поведение не е позволено.

— Да. — Той се наведе и издиша зад ухото й, а дъхът му изпрати гъделичкаща топлина по шията й. — Не означава абсолютно нищо.

— М-м-м — каза тя, затваряйки очи, когато ръцете му се спуснаха под талията й. — Добър човек.

— Прибери си го в гащите, Броуди. Трябва да поговорим.

Нейт се скова и отстъпи назад, а там, разбира се, стоеше Ники, която ги шпионираше на лунната светлина.

— Лягай си, Ники — каза Нейт. — Ще поговорим утре.

— Не — отвърна тя. — Ще говорим сега. Важно е. — Дръпна от цигарата си и Фрея се улови, че се взира в яркочервения й край.

Бе забравила колко хубаво изглеждаха запалените цигари нощем.

— Ники… — започна Нейт, но Фрея го докосна по рамото.

— Всичко е наред — каза тя.

Той се извърна към нея.

— Не, наистина не е.

— Става дума за Пайпър. Трябва да отидеш. — Фрея знаеше, че е редно да му каже това, но й беше омразно. Така ми се пада като имам проблеми с майчинските чувства.

Той я погледна, а по лицето му пробяга израз на безпомощност и разочарование.

— Добре. Хубаво.

Ники отново и продължително дръпна от цигарата си. Фрея вдиша дълбоко, като пое колкото можеше от издишания дим.

Здравей, стари приятелю.

— Да отидем в къщата — предложи Ники, като стрелна Фрея с най-директния поглед на света. — Искам да се концентрираш.

— Добре — въздъхна Нейт. — Да вървим.

— Почакайте — обади се Фрея, а после слезе по стълбите към Ники и протегна ръка с дланта нагоре. — Дай една цигара.

Ники я изгледа все едно е полудяла, но Фрея вдигна протегнатата длан още по-високо.

— Кодекс на пушачите — обясни тя. — Длъжна си да дадеш, освен ако не ти е останала само една в кутията.

Ники въздъхна, извади кутията от чантичката си и я отвори. Беше почти пълна. Фрея си дръпна една цигара и я хвана между показалеца и средния си пръст.

Беше като да се завърнеш у дома.

— Пушиш ли? — попита Нейт.

— Не. Отказах ги. — Пъхна цигарата между устните си и погледна Ники, която въздъхна и й поднесе запалката Фрея се наведе, докосна кранчето до пламъка и вдиша.

Аххх.

Извади цигарата от устата си, изпусна синкав дим на лунната светлина и след малко забеляза силно неодобрение в изражението на Нейт.

— В момента пуша само защото съм неудовлетворена — оправда се тя, като натърти на „неудовлетворена“, за да не му убегне мисълта й.

— Лошо е за теб.

— Зная. — Тя си дръпна. О, колко бе хубаво. Издиша — Затова ги отказах.

— Не си прави труда да обясняваш — намеси се Ники, като дръпна от собствената си цигара — Никога няма да те разбере.

— Разбира се — отвърна Фрея и отправи палава усмивка към Нейт. — Той е Капитан Супергерой.

Ники се засмя.

— Това си го бива. Ще трябва да го използвам.

Нейт сложи ръка на лакътя на Ники.

— Не, няма.

— Както кажеш, капитане — каза Фрея и двете с Ники се изкискаха.

— Добре, достатъчно — каза Нейт и поведе Ники. — Последното, което ми е нужно, е да се сприятелите. Лека нощ, Фрея.

— Лека — отвърна тя, махайки с ръка, докато мъжът, когото отчаяно желаеше между бедрата си, се отдалечаваше с бившата си жена. Тя въздъхна, дръпна си отново и хвърли цигарата на земята, след което я стъпка с обувката си.

Това не й помагаше.

Но, помисли си тя, спомняйки си за душа в банята, може би нещо друго ще помогне.

Ритна вратата, влезе вътре и се съблече по бельо. Взе телефона си и го включи. Имаше четири съобщения. Провери набързо обажданията — две от дома на Флин. Предполагаше, че едното е от сестра й, която се тревожеше за нея, а другото от Джейк, с резултати от проучването. Имаше и две от баща й, които нямаше желание да прослуша точно сега. Изключи телефона отново, грабна МРЗ-плеъра си, включи го на пълна мощност и пъхна слушалките в ушите си, после влезе в банята, затвори вратата и я заключи.

На кого му е нужен мъж? — помисли си тя, гледайки към дръжката на душа, докато пускаше топлата вода. Изхлузи бельото си и пристъпи във ваната, отпускайки се бавно. Затвори очи и си представи как Нейт се настанява при нея.

 

 

Нейт постави чаша черно кафе пред бившата си жена, а после седна срещу нея край масата.

— Искаше да поговорим, давай — каза той. — Какво има?

Тя се облегна назад, кръстосвайки ръце като сърдита тийнейджърка.

— Добре, да караме направо, защото нямам време. Къде е чинията?

— Какво?

Тя го изгледа с разширени очи, без дори да се опитва да прикрива раздразнението и отчаянието си. — Чинията. Нужна ми е чинията.

— Добре — каза той. — Чудесно.

Отиде до шкафа, извади една чинийка и я сложи под чашата й. Тя сведе поглед към нея, а после го насочи към него.

— Какво правиш, по дяволите?

— Поиска чинийка — отвърна Нейт, като се опита да смекчи тона си. — Дадох ти. Става късно, Ники, така че ако искаш да говорим за Пайпър…

Тя се отдръпна от масата.

— Престани, Нейт. Не се будалкам. Просто ми я дай и утре сутринта ще се махна оттук и никога няма да пристъпя до прага ти.

Нейт я зяпна.

— За какво говориш, по дяволите?

Тя го наблюдава за момент с присвити очи.

— Знаеш за чинията, нали? Кажи ми, че знаеш за нея, Нейтън, защото ако не е така, хубавият ми розов мозък ще се пръсне по хубавата ти стена.

— Не зная нищо за никаква чиния — отвърна той, — но със сигурност знам, че не си дошла заради Пайпър. Дявол да го вземе, Ники! Ако искаше пари или нещо такова, можеше просто да ме помолиш. Защо трябваше да я замесваш?

— Става дума за една чиния. — Тя протегна ръце на разстояние от около тридесет сантиметра една от друга. — Има някаква златна инкрустация, отчупени ръбове. Някаква птица в средата. Лилава линия по края. Къде е?

Нейт замръзна, припомняйки си последния разговор с баща си.

— Лилава?

Очите й се оживиха и тя постави ръка върху неговата.

— Да Знаеш за нея. Къде е? Нейт, не мога да ти кажа защо, но ми е нужна. Веднага.

Той се облегна на стената, нуждаейки се от малко време, за да осмисли информацията.

— Исусе! Значи е чиния?

— Ъм, да. И престани да се правиш на тъп. Видях изражението ти. Зная, че разбираш за какво говоря.

— Не, аз… — Той въздъхна и прокара ръка през косата си, опитвайки се да събере мислите си. Беше съвсем сигурен, че не бе виждал нещо, което да отговаря на описанието, докато претърсваше имота. През последните шест месеца бе използвал всички чинии в къщата и сред тях нямаше такава. Погледна към Ники. — Откъде знаеш за нея?

Тя сви рамене.

— Не е важно. Но ти казвам, че ми е нужна, и то веднага, затова ми я дай и всичко това ще приключи.

Той поклати глава.

— Няма начин. Откъде знаеш? Мик ли ти каза за нея? Поддържаш ли връзка с него?

Тя въздъхна, после седна на стола до неговия, навеждайки се над масата с умоляващ поглед.

— Нейт — каза тя, — наистина е сериозно. Ако не взема тази чиния, може нещо да се случи на Пайпър.

Въздухът в стаята замръзна, а той се взря в нея.

— Какво?

— Сложно е — отвърна Ники, избягвайки погледа му. — Аз просто… трябва само да ми я дадеш и всичко ще приключи. Детето ще бъде в безопасност, аз ще си замина, а ти ще се върнеш при скапаното си снежно зайче…

Той се хвърли към нея, сграбчвайки я за двете ръце и буквално я повдигна от пода.

— Божичко, Нейт — каза тя с разширени от изненада очи. — Какво ти става, по дяволите?

— Мамка му, какво си направила, Ники? — попита той, а сърцето му биеше с дива ярост. — Да не би някой да е заплашил Пайпър? Защото, казвам ти, ако някоя от твоите отрепки само я докосне, ще те убия собственоръчно. Разбираш ли?

— Оу! — извика тя, гърчейки се в хватката му. — Нейт, боли ме.

Той осъзна какво правеше и я пусна.

— Майчице — възкликна Ники и се засмя горчиво, докато разтриваше ръцете си. — Не мислех, че си способен да нараниш момиче.

— Това не се отнася за теб — отвърна той. — Кажи ми какво става, защото, господ да ми е на помощ, ако нещо се случи с Пайпър. Тогава ще разбереш точно на какво съм способен.

В очите на Ники проблесна изненада и, за удовлетворение на Нейт, мъничко страх. Тя се отдръпна от него и прокара ръце през косата си.

— Само ми дай минутка — каза, затваряйки очи. — Нужна ми е минутка да помисля.

— По-добре мисли бързо или…

От горния етаж се чу трясък, а после гласът на Пайпър:

— Тате!

Нейт срещна паникьосания поглед на Ники за секунда, а после се втурна през къщата, изкачвайки стъпалата по три наведнъж, докато влетя в стаята на Пайпър. Беше наведена над бюрото до прозореца и се взираше навън, а настолната й лампа лежеше на една страна на пода до краката й. Прекоси стаята тичешком и я взе в обятията си, после я пусна и коленичи пред нея, галейки я по ръцете и лицето.

Нищо й нямаше.

— Божичко, Пайпс, изплаши ме — каза той. — Добре ли си?

— Тате, виж — тя посочи през прозореца. Нейт отново я огледа, за да се увери, че е добре, а после погледна в посоката, която тя сочеше.

В далечината ярки оранжеви пламъци хвърляха яростни, танцуващи сенки по дърветата около бунгалата. Взря се за момент, преценявайки точно от кое бунгало идваха, а после тялото му се смрази.

— Руби! — изкрещя той, като повлече Пайпър в коридора.

— Тате, онова бунгалото на Фрея ли е? — попита момичето с треперещ глас. Той пъхна ръката й в тази на Руби, когато възрастната жена излезе от спалнята си.

— Какво става? — попита тя делово.

— Номер 4 гори — отвърна той. — Обади се на 911 и не изпускай Пайпър от поглед.

Руби кимна.

— Дадено. Тръгвай.

Нейт избута Ники от вратата, излетя по стълбите и затича с пълни сили към бунгалото по пътеката сред дърветата. Дробовете го боляха от недостига на кислород при усилието да се движи още по-бързо. Пращенето на пламъците се усилваше с приближаването му и той усети горещината на огъня върху лицето си, преди още да е изкачил стъпалата на верандата.

— Фрея! — изкрещя той. Хвана дръжката на вратата и горещината опари кожата му. Отдръпна се, ритна вратата и се закашля, когато и без друго уморените му дробове поеха задушливия дим, излизащ от бунгалото. Пристъпи вътре.

— Фрея!

Нямаше отговор.

Не мога да повярвам, че ще умра по този начин, помисли си Фрея, като потопи една хавлиена кърпа във ваната и я сложи на главата си.

Лежеше свита на пода на банята в бунгалото, след като вече бе изчерпала инструкциите за действия при пожар, които помнеше от началното училище. Когато за пръв път подуши дима, захвърли МРЗ-плеъра на пода, изскочи от ваната и пипна вратата, която пареше. Това беше лошо. После погледна към прозореца на банята — висок и малък, твърде малък, за да се провре през него. Спомни си, че кислородът подхранва огъня, затова реши да не го отваря, освен ако не бъде сигурна, че може да излезе през него. Когато ярките оранжеви пламъци вече се прокрадваха откъм пода, не й оставаше нищо друго, освен да накисне халата във водата, да го увие около себе си, да намокри хавлията, да я сложи на главата си и да се сгуши в ъгъла.

За да умре по ужасен начин.

Димът се стелеше, огънят ближеше пода и ненаситно изсмукваше кислорода от стаята. Тя притисна лице до земята, като се опитваше да диша през хавлията, доколкото можеше. Обзе я вледеняваща паника и тялото й започна ту да трепери, ту да се отпуска спорадично.

Глупаво, глупаво, глупаво, помисли си тя, спомняйки си цигарата, която бе хвърлила така небрежно под старото дървено бунгало. Винаги бе очаквала, че пушенето ще я убие, но смяташе, че ще е чрез рак или автомобилна катастрофа, докато търси запалката си под шофьорската седалка.

Така ти се пада, като ти липсва въображение — каза си тя, а после се разсмя в паниката си и се закашля, когато димът изгори дробовете й.

Обожеобожеобоже. Тялото й се успокои, а дишането й стана по-накъсано. Затвори очи, видя как Флин плаче на погребението й и от очите й потекоха горещи сълзи. Джейк ще се погрижи за нея, Джейк ще се погрижи за нея. Лицето на баща и проблесна в съзнанието й, разочаровано от глупавата й кончина. Съжалявам, татко. Всичките тези години, пропилени в опит да го накара да се гордее с нея, а тя да вземе да умре, без да е успяла да преодолее нуждата от бащиното одобрение. Винаги бе смятала, че ще има време да разреши този проблем.

Глупаво, глупаво. Още преди години трябваше да напусне тази работа и да се заеме с нещо наистина значимо, което я прави щастлива. Като Флин. Разбира се, тогава щеше да е безпарична като нея, а не беше толкова силна.

Глупаво, глупаво. Имаше чувството, че тялото й се върти в кръг по пода все по-бързо и по-бързо.

От липсата на кислород е, чу да казва разумният глас на баща й. Не остава много. Просто заспи, Фрея. Така ще е по-лесно.

Почувства как тялото й потъва в приятна тъмнина, но после чу гласа на Нейт да вика името й и сърцето й спря, когато осъзна нещо с неизпитвана досега яснота.

Той е избраникът.

Съзнанието й се върна от мрака и тя се опита да се засмее, но дробовете й успяха само да се задавят и изхълцат. Най-после бе срещнала мъжа, за когото считаше, че не съществува, а щеше да умре, преди да му се порадва.

Глупаво, глупаво.

Зад нея се разнесе трясък и Фрея вътрешно изкрещя, въпреки че дробовете й отказваха. Хрумна й, че вероятно това е вратата, че сигурно можеше да излезе, но тялото й бе твърде натежало, за да помръдне. Опита се да вдигне глава, но й се стори, че светът се върти под нея и сякаш се бе вкопчила в тавана и ако опиташе да помръдне, щеше да падне, да падне, да падне в самия огън.

От липсата на кислород е, изрече гласът на баща й. Заспивай, Фрея.

И после всичко потъна в мрак.

 

 

— Фрея! — Нейт държеше тялото й, мокро и тежко, притискайки го до гърдите си, и тичешком излезе от пламъците. Закашля се и се стовари на земята заедно с нея, надвит от липсата на кислород в собственото му тяло. Притегли я в обятията си и отметна косата от лицето й. Кожата й бе гореща, но не изглеждаше обгорена. Мокрите кърпи я бяха предпазили поне от това.

— Фрея. — Намести ухо до гърдите й, но не чуваше нищо от пращящия огън в бунгалото.

— По дяволите! — Отдръпна се и постави пръстите си срещу устата и носа й. Стори му се, че усеща движението на въздуха, но не можеше да определи дали бе от дъха й или ветреца.

— По дяволите! — повтори той, обзет от паника. Някъде в далечината воят на сирени се усилваше, а под него земята сякаш се тресеше, но в центъра на вниманието му, като в малка сфера, оставаха само той и Фрея. Притисна лице до нейното, докосна устните й със своите и изрече единствената истина, в която бе сигурен.

— Не сме приключили — каза той. — Имаме бъдеще.

Отдръпна се и погледна лицето й, съсредоточен върху красотата й, спомняйки си усмивката й. Не сме приключили, помисли си, безпомощно взрян в нея.

Имаме бъдеще.

И тогава тя се изкашля.

— Божичко! — възкликна той, като я притегли в прегръдките си и я залюля, докато тя се давеше и си поемаше въздух. Ръцете й се повдигнаха внезапно, сякаш за да го отблъснат, но той я притисна до себе си, докато се успокои.

— Добре си! — каза Нейт. — Държа те. Добре си. — Отдръпна се, постави ръка на лицето й и впи очи в нейните — разширени, стъклени и изпълнени с паника. — Добре си.

Тя отново се изкашля и тялото й се сгърчи в спазми, а той се молеше на бог да е прав. Беше жива, това беше важното.

Притегли я към себе си и я прегърна, докато кашлицата премина в хлипане и Фрея се вкопчи в него. Тя понечи да каже нещо, но успя само да зяпне в опит да си поеме въздух.

Той приглади косата й.

— Не говори, чуваш ли. Просто дишай бавно и равномерно.

— Има ли още някой вътре?

Нейт се обърна в посоката на гласа и изведнъж малкото мехурче, в което бяха с Фрея, се спука. Всичко се усили — сирените, крясъците, профучаващите автомобили в къмпинга — и тогава един от гласовете достигна до него.

— Сър! — Нейт вдигна очи и видя, че един пожарникар му вика сред глъчката около тях. — Има ли още някой в бунгалото?

— Не — опита се да изкрещи Нейт, но имаше усещането, че дробовете му са пълни с шишове. Само се закашля и поклати глава. Някой се опита да му отнеме Фрея, но той не я пускаше. След това почувства как нечии ръце го повдигат, за да го изправят на крака, но въпреки това не искаше да я пусне. Тя също се държеше за него, обвила силно шията му с ръце, а дробовете й се напрягаха да дишат през кашлицата и плюенето.

Линейката току-що се бе появила, а светът около него се завъртя. Парамедиците извадиха носилка и той положи Фрея върху нея, като се подпря, за да запази равновесие. Очите й потрепнаха и се затвориха, а един мъж от екипа постави кислородна маска на лицето й.

— Тя ще се оправи ли? — попита Нейт с възможно най-силен глас, но изглежда мъжът не го чу. Усети ръка върху рамото си и когато се обърна, видя една жена от екипа с надпис на якето й: Луси.

— Сър, трябва да ви подам кислород — каза тя, като обгърна раменете му с ръка и го поведе към микробуса на чиито задни врати пишеше: „Спешна помощ на Кемп Каунти“.

Замайването отмина и той попита отново:

— Тя ще се оправи ли?

Луси хвърли поглед към един от колегите си, който се грижеше за Фрея. Той направи някакъв жест с ръка и Луси кимна.

— Трябва да я откарат в спешното — отвърна тя. — А в момента вие се нуждаете от кислород.

— Добре съм — каза Нейт, кашляйки. — Трябва да отида с нея.

— Искате да й помогнете ли? — попита Луси, като непреклонно го дърпаше към микробуса. — Не пречете.

Нейт преглътна с усилие, докато двама парамедици плъзнаха носилката с Фрея в линейката и скочиха вътре, затваряйки умело вратата след себе си. Лампата се включи и линейката бързо се отдалечи.

Те щяха да се погрижат за нея. Щеше да се оправи. Затвори очи и го повтори наум, опитвайки се да повярва. Тя ще се оправи, тя ще се оправи.

Луси извади кислородна бутилка от микробуса и постави маска на носа и устата му.

— Дишайте бавно — каза тя. — Дишайте колкото можете по-дълбоко.

Жената извади сгъваем стол за къмпинг. Той се опита да си поеме дълбоко дъх, но дробовете му блокираха и се преви от кашлица до превозното средство, докато зрението му се замъгли от черни точици.

— Добре — каза тя, когато Нейт отново можеше да стои изправен. — Просто седнете тук…

— Тате!

Нейт вдигна очи и видя Пайпър да тича към него, а Руби я следваше. Момиченцето се хвърли в прегръдките му и се притисна силно.

— Миличка, татко ти трябва да поседне — каза Луси, после сложи ръце на раменете му, издърпа каишките на маската, докато тя прилепна към лицето му, и добави. — Дишайте. Бавно и дълбоко.

Пайпър се настани на земята до него и положи глава на коляното му. Той я погали по косата и погледна към димящото бунгало. Все още можеше да види оранжеви пламъци вътре, но пожарникарите ги обливаха и пушекът преобладаваше.

Пое дълбоко дъх и този път дробовете му не протестираха толкова много. Вдигна очи и видя как Руби го наблюдава от няколко крачки разстояние, наметната с плетена жилетка и кръстосала ръце отпред. Лицето й бе изопнато, а в погледа й се четеше дълбока загриженост. Нейт протегна ръка, тя се приближи и я пое, треперейки.

— Добре ли си? — попита с твърд глас.

Той кимна Тя потупа ръката му и я стисна по-силно, кимайки в посока на бунгалото.

— А Фрея?

Нейт свали маската със свободната си ръка.

— Жива е. Откараха я в спешното.

— Ще се оправи — каза Руби. — Пусна ръката му, но остана наблизо, обгърнала раменете му. — Ще се оправи. А сега си сложи отново проклетата маска — нареди тя. — Вече прояви достатъчно героизъм за една нощ.

Нейт отново си сложи маската, но само за секунда, преди да му хрумне нещо и да я свали пак. Сведе очи към Пайпър, която бе отпуснала глава на коляното му и наблюдаваше огъня. Обърна се към Руби и погледите им се срещнаха, а устните й се свиха, когато разбра въпроса му.

— Няма я — отвърна тя, като кимна към номер две, където колата на Ники подозрително липсваше. — Избяга веднага след теб. Огромен шок.

Нейт отново си сложи маската и докосна ръката на Руби върху рамото си, после я отпусна на тила на Пайпър. Щеше да се занимава с Ники по-късно.

Точно сега имаше по-важни неща, за които да мисли.