Лейни Даян Рич
Искам те до мен (6)

Шеста глава

Нейт разби яйцата в купата и се прозя. През изминалата нощ му бе почти невъзможно, да заспи. Дори и след като си взе дълъг душ и освободи напрежението, доколкото бе в състояние да го направи сам, не бе успял да спре да мисли за Фрея. Никога не беше срещал жена, която можеше да бъде толкова корава и същевременно уязвима. Прехвърляше нощта през мислите си отново и отново, припомняше си колко забавна бе, докато ровеше из туристическите си покупки, и колко неустоимо се бе притиснала до него на прага…

— Добре — каза той и се опита да се съсредоточи върху яйцата, но без особен успех. Отказът му от личен живот заради Пайпър имаше поразителен страничен ефект, защото желанието му към тази жена бе толкова силно, че почти не можеше да мисли за друго.

Но му се налагаше. Като например — за Пайпър и бъдещето й. В три часа сутринта беше скочил в леглото, осъзнавайки напълно какъв глупак бе, задето отхвърли предложението на Фрея. Нещата опираха до инат и гордост, а притежаваше и двете в излишък, затова не съзнаваше какво прави, а това го приближаваше до баща му повече, отколкото му се искаше да признае. И все пак имаше малко време, за да оправи нещата. Ако успееше да задържи Фрея още малко, можеше да открие проклетата „кутия с инструменти“ — или каквото беше, по дяволите — преди тя и офертата да му се изплъзнат. После можеше да се върне към ресторанта си в Синсинати и да учреди най-страхотния бизнес на света за Пайпър, Фрея щеше да се върне в Бостън и да получи повишението си, а Руби щеше да има достатъчно пари, за да започне отначало, където си пожелаеше, без да се налага да се съобразява с някой гадняр като баща му.

Щеше да се опита да удържи на думата си, но ако се наложеше да пристъпи обещанието, което бе дал на баща си, за да го осъществи, би го направил.

На мига.

— Добро утро, тате.

Обърна се и видя Пайпър да влиза с танцова стъпка в кухнята, така сладка в розовата си пижама и чехли в същия цвят. Приближи се към него, обви с ръце талията му и го притисна.

Явно му бе простила. Радваше се да го научи. Прегърна я и я вдигна достатъчно високо, за да може да я целуне по главата, като вдиша сладкия аромат на ягодовия шампоан, който използваше. Знаеше, че съвсем скоро вече няма да бъде малко момиченце и сърцето му преливаше от благодарност, че не пилеят това безценно време, като се сърдят един на друг.

Тя го пусна и извади портокаловия сок от хладилника, като си тананикаше весела мелодия. Нейт изсипа яйцата в горещия тиган и грабна бъркалката.

— Значи тази сутрин си в добро настроение — каза той.

— Да — отвърна тя. — Вече не се сърдя.

Леле! При малките момичета нещата бяха толкова по-прости, отколкото при възрастните.

— Радвам се, Пайпс. Надявам се, че ти се хапват бъркани яйца.

Тя седна край масата и отпи от портокаловия сок.

— Без козе сирене.

Той се засмя.

— Дадено.

Обърна се към печката, провери горещината на втория тиган и сложи бекона. За пръв път от доста време чувстваше, че всичко е възможно. Тъкмо си фантазираше как търси „кутията с инструменти“ с Фрея на един от разтегателните дивани, когато гласът на Руби го върна към настоящето.

— Добро утро — поздрави тя, влизайки в кухнята — Мога ли да помогна с нещо?

Определено не.

— Благодаря, но почти приключих. Седни и…

Точно тогава звънецът на вратата звънна и Руби погледна към Нейт.

— Очакваш ли някого?

— Не — усмихна се той. Но предполагаше кой може да бъде, а и наистина дължеше на Фрея една закуска. Избърса ръце в престилката и се обърна към Руби.

— Направи ми услуга — каза той. — Сервирай това, а аз ще отворя вратата.

Разроши косата на Пайпър, минавайки покрай нея на път към дневната, и успя да свали престилката и да прокара ръце през косата си, преди да отвори. След това умът му отказа за няколко секунди, докато накрая свърза реалността с онова, което видя пред себе си.

Все още бе красива, трябваше да й го признае. Беше си подстригала косата и изглеждаше различна, но иначе времето почти не я бе засегнало. За миг си помисли халюцинира, защото кой носеше строг делови костюм в неделя сутринта? Дори и за Ники това беше прекалено.

— Здравей, Нейт — каза тя. Гласът й бе станал малко по-дрезгав и дълбок. Усмихна му се и пролича, че беше нервна, което означаваше, че е реална. В нито един от сценариите за внезапното й завръщане, което бе разигравал мислено, тя не изглеждаше нервна.

Това го събуди.

Хвърли поглед зад себе си. Пайпър все още беше в кухнята, седнала с гръб към тях. Слава богу. Той излезе, като изтласка Ники назад, и затвори решително вратата зад тях.

— Какво правиш тук? — попита със снишен глас.

— Научих за смъртта на Мик. — Постави ръка върху неговата. — Много съжалявам.

Той погледна надолу към ръката й и тя я отдръпна.

— Пайпър отпразнува десет рождени дни, за които не си направи труда дори да й изпратиш картичка — каза той. — Искаш да ти повярвам, че ти пука за Мик?

Ники хвърли поглед към къщата зад него.

— Тя тук ли е?

— Да, но по-добре изчезвай, по дяволите, преди да те е видяла, иначе…

— Иначе какво? — Ники вдигна очи към неговите. — Или ще ме изхвърлиш? Без дори да й кажеш, че съм била тук? Хайде, Нейт. И двамата знаем, че не ти е в природата.

Собствената му природа изглежда създаваше повече проблеми, отколкото разрешаваше.

— Как изобщо си разбрала за Мик?

Тя въздъхна.

— Настроила съм „Гугъл“ да ме известява за имената на всички ви. Следях как я карате. Зная за ресторанта. Поздравления. Това винаги ти е било мечта

Усмивката й и бе скована, а очите — студени. Това в никакъв случай не беше добронамерена визита Тя имаше скрит мотив.

— Мик нямаше никакви пари, Ники. А дори и да имаше, аз ти се изплатих много отдавна. Не можеш да претендираш за нищо, което притежавам. В това число и Пайпър.

— Аз съм й майка, Нейт.

— Да, и доколкото си спомням, беше нужен само един чек, за да те накара да се откажеш от нея. Нямаш никакви законни права тук и го знаеш.

— Надявам се да не стигаме до адвокати — отвърна тя. — Просто искам да видя дъщеря си.

Той затвори очи. Зави му се свят, а не можеше да измисли достатъчно бързо какво да прави, как най-добре да защити Пайпър. Ники беше права. Нямаше начин да я изрита и да не каже на детето. Това би било лъжа, а той не лъжеше, не и дъщеря си. Но да позволи Пайпър да я види отново, особено без да има представа какво преследваше Ники, беше просто безразсъдно.

— Тя ще се чуди кой е на вратата.

Нейт отвори очи. Срещу него бяха същите кафяви очи, в които се бе взирал през изминалите единадесет години. Възприемаше ги повече като принадлежащи на Пайпър, отколкото на Ники, но не можеше да отрече, че са еднакви. Знаеше, че ще дойде ден, когато вече няма да може да предпази Пайпър, но се бе надявал да не е толкова дяволски скоро.

Въздъхна, посегна към дръжката на вратата и я отвори. Ники позволи на леката победоносна усмивка да изкриви ъгълчето на устните й. Все още обичаше да печели повече от всичко друго.

Не се бе променила.

Последва я в дневната, където Руби и Пайпър стояха в очакване. Очевидно се бяха досетили, че става нещо, и старата жена бе поставила ръце върху раменете на детето. И двете стояха неподвижно, докато наблюдаваха как Ники влиза в стаята.

Ники погледна Руби, след това и Нейт, а в очите й блестеше студено забавление.

— Тъкмо си мислех, че не можеш да ме изненадаш, Нейт — изрече под носа си.

Той я стрелна с предупредителен поглед и прошепна:

— Това е вдовицата на Мик. — Беше близо до истината. Щеше да бъде такава, ако Мик бе достатъчно почтен да се ожени за нея. Нейт се изкашля и продължи по-високо — Ъ-ъ, Руби, Пайпър, това е…

— Ники? — гласът на Пайпър пресекна при тази дума. Нейт направи крачка към момичето, но не знаеше какво да каже. Изражението на лицето й за малко не го уби, а щеше да става още по-зле.

Ники пристъпи иззад него.

— Да, Пайпър, аз съм.

Детето погледна баща си, който кимна. Няколкото нейни снимки, които бе запазил, стояха в албум, който Пайпър държеше в стаята си от съвсем малка. Стомахът му се сви, докато гледаше как лицето на дъщеря му отразява всичко, което тя си мислеше. Първо се изписа нещо като шок, после намек за усмивка, а след това отново шок. Болката щеше да дойде по-късно. Не сега, когато едничкото, което винаги бе желала, бе най-сетне пред нея, а по-късно, когато Ники се разкриеше такава, каквато винаги бе била. Първият път се бе оказал твърде сляп, за да го види, но сега всичко му беше ясно. Само че сега щеше да бъде разбито сърцето на момиченцето му, а не можеше да стори нищо, за да го предотврати.

Той забеляза, че Руби здраво стискаше с ръце раменете на Пайпър и когато момиченцето понечи да пристъпи напред, тя се поколеба, преди да я пусне. Детето прекоси стаята и застана пред Ники. Стомахът на Нейт се стегна като възел, докато наблюдаваше как тя се наведе, за да огледа дъщеря си.

— Красива си — каза Ники, а след това се изправи. — Последния път, когато те видях, нямаше коса.

Устната на Пайпър потрепери и тя обви ръце около талията на Ники.

— Знаех си, че ще дойдеш — подсмърчаше детето с лице, опряно в корема на майка си. — Знаех си.

Ники я прегърна неловко, потупвайки я по гърба.

Нейт се приближи и застана до Руби, като хапеше нервно вътрешността на бузата си, наблюдавайки как дъщеря му хълца в прегръдките на майка си. Руби постави ръка върху неговата в знак на съпричастност. Може и да не знаеше много за Ники, но не беше глупава. По изражението на лицето й четеше, че за нея Ники не беше стока. Бе успокояващо да знае, че Руби е на негова страна, че някой щеше да му помогне да събере парченцата, след като Ники получеше онова, от което се нуждаеше, и разбиеше сърцето на дъщеря му.

— Няма нищо — каза Ники, все още потупвайки Пайпър. Вдиша очи към Нейт с известна безпомощност. Той и отвърна с жест — Прегърни я.

— О, да. — Тя коленичи на нивото на Пайпър и я прегърна. Детето отпусна глава на рамото й и Ники каза: — Всичко е наред. Тук съм.

Ники срещна погледа на Нейт и го задържа. Изглеждаше изплашена до смърт, което бе добре, защото ако наранеше детето му отново, щеше да я убие.

* * *

Фрея седеше на дървения шезлонг на верандата на бунгалото и пиеше изстиващото си кафе. Беше излязла преди повече от час, опитвайки се да реши какво да прави, как да убеди Нейт да й позволи да му помогне да открият предмета, който баща му бе пожелал да намери. Предполагаше, че може да поддържа офертата валидна още пет дни, преди баща й да загуби търпение. През това време можеха да открият онова нещо, да успокоят съвестта на Нейт и все пак да сключат сделката.

Можеше да остави Нейт да се спазари с нея за два милиона и двеста и петдесет хиляди. Имаше някаква висша справедливост в това баща й да плати за имота пет пъти повече, отколкото струваше в действителност.

Дочу далечни стъпки, вдигна глава и видя Нейт да се приближава по пътеката. Сърцето и подскочи при вида му — разбираемо, защото винаги се вълнуваше, преди да сключи сделка, — но после се усмихна широко и размаха ръце като идиотка — жестове, вдъхновени от чувства, които не бяха част от професионализма. Свали ръка, облекчена, че той изглежда не я бе видял. Вървеше с наведена глава, като прехвърляше някакви ключове в ръката си, а после зави рязко наляво и се отправи към номер две.

— О! — възкликна тя, като свали ръка и осъзна, че не идваше да види нея.

В което нямаше нищо лошо. Не беше нужно да иска да я види, за да се осъществят плановете й. Тя се изправи, поколеба се за минута пред гардероба си — никога не беше сключвала сделка, облечена в долнище на копринена пижама и тениска с надпис „Снежното зайче на Айдахо“, но майната му. За всяко нещо си имаше първи път, а не искаше да пилее време. Обу гуменките, отправи се към номер две, почука на вратата и надникна. Нейт стоеше в дневната с ключове в ръка.

— Добро утро — поздрави тя.

Той й хвърли бегъл поглед.

— Да.

Тя се приближи и застана до него. Нейт отключи катинара, отвори вратичката на електрическото табло, извади един бушон и го замени с друг.

— Питах се — започна Фрея, — дали по-късно не бихме могли да поговорим за…

— Направи ми една услуга — каза той, като посочи входната врата. — Включи основната лампа.

— Ъ-ъ, добре. — Поколеба се за момент, после прекоси стаята и изпълни молбата му. Лампата светна за секунда, след това откъм електрическото табло се чу пукот и тя отново угасна.

— Дявол да го вземе! — Нейт затвори таблото с трясък, заключи го и промърмори — Мамка му! Тя може да използва и свещи. — После се опря на стената, кръстоса ръце пред гърдите си и отпусна глава. Фрея се върна при него и леко го докосна по рамото.

— Нейт, добре ли си?

Вдигна поглед към нея, сякаш току-що бе осъзнал, че е там. След това се усмихна тъжно и каза:

— Не.

— Не се тревожи за мен — извика един глас откъм входната врата, когато тя се отвори и се показа красива брюнетка в делови костюм, с огромен куфар след себе си. — Сама ще си внеса багажа.

Нейт се оттласна от стената и се приближи към нея.

— Руби ти приготвя чисто спално бельо за разтегателния диван, но електричеството е прецакано и не мога да го поправя днес. Предната врата не се заключва, а водата е студена, защото бойлерът е електрически.

Жената обходи с поглед бунгалото с такова презрително изражение на лицето, че Фрея трябваше да потисне желанието си да я цапардоса. Накрая тъмните й очи се спряха върху нея — очи, които Фрея разпозна като по-хладна и по-стара версия на тези на Пайпър, — и кожата й настръхна, когато осъзна, че стои пред майката на детето.

Бившата на Нейт.

Жената я огледа набързо още веднъж, а после повдигна вежди към Нейт. Той й отвърна със същата мимика. Накрая брюнетката пристъпи напред и подаде ръка:

— Здравейте, аз съм Ники Броуди…

— Ники Купър — поправи я припряно Нейт.

— … А вие сте…? — попита невъзмутимо тя, като не отместваше очи от Фрея.

— Тя е гостенка — каза Нейт, заставайки между двете.

Веждите на Ники се стрелнаха нагоре.

— О, нима? Така ли му викат в Айдахо?

— Моля? — каза Фрея, като излезе иззад Нейт, готова да й откъсне главата, без да я е грижа коя е. Нейт обви с ръка талията й и лекичко я притисна. Когато вдигна очи, съзря молбата, изписана на лицето му, и прехапа език.

— Разполагай се, Ник — каза той. — Ще се върна след малко. Остани тук, докато не дойда да те взема.

Поведе Фрея навън и тръшна вратата зад тях. Веднага щом стигнаха до бунгалото й, тя се обърна с лице към него.

— Какво беше това, по дяволите?

За пръв път тази сутрин част от гнева и напрежението се оттеглиха от лицето му и остана само неприкрит стрес. Прокара ръка през лицето си и се облегна на външната стена на бунгалото.

— Не знам — отвърна той. — Нямах вест от нея в продължение на десет години. И ето, изведнъж изникна от нищото. Преследва някаква цел, но проклет да съм, ако зная каква. А сега Пайпър… — Млъкна и Фрея чувстваше как напрежението струи на вълни от него.

— Хей — каза тя. — Всичко ще бъде наред. Пайпър си има теб. Тя ще се оправи.

— Само че… не познаваш Ники — отвърна той. — Запознахме се, когато беше сервитьорка, а аз — стажант — готвач, и веднага разбрах що за момиче е, но бях на двадесет и три, а тя бе секси, така че какво ми пукаше? Но после забременя.

Фрея кимна, докато „Историята на супергероя с трапчинка на брадичката“ се разкриваше пред нея.

— И ти се ожени за нея.

— Така ми се струваше правилно. Обречен от самото начало, дяволски почтен. Както и да е, Ники измъкна и последната ми стотинка при развода, но получих Пайпър, така че аз спечелих. — Въздъхна дълбоко. — Не мога да я държа далече от дъщеря ни, не е честно спрямо Пайпър. Но това няма да свърши добре и детето ще понесе удара.

Фрея го гледаше и знаеше какво трябва да направи. Нейният миг бе настъпил. Нейт беше слаб, объркан и два милиона щяха да са му предостатъчни, за да се отърве от бившата си. Трябваше само да се държи като негова приятелка, да му изтъкне аргументи, които да го наведат на мисълта за парите. Независимо колко почтен беше Нейт Броуди, щастието на дъщеря му значеше за него повече отколкото думата му, и Фрея разбираше, че ще бъде толкова лесно… толкова лесно…

Но само ако при мисълта за това не й се повдигаше.

Татко е прав, помисли си тя, когато посегна и хвана ръката на Нейт. Изгубила съм остротата си.

Е, майната й. Стисна ръката му и каза:

— Пайпър ще се справи, да знаеш.

Той не изглеждаше убеден в това.

— Не си видяла лицето й тази сутрин.

— Не съм — отвърна тя. — Но съм я виждала как гледа теб с изражението на дете, което знае, че каквото и да се случи, някой ще я хване, за да не падне.

— Не искам да я хващам — каза той, взрян в краката си. — Искам изобщо да я предпазя от падане.

— Не можеш — отвърна Фрея. — Но ми се довери. Да имаш баща, който винаги те подкрепя, независимо от всичко… е много важно. Много.

Нейт вдигна поглед към нея и се взря в очите й изпитателно, а пръстите му се стегнаха около нейните. Дъхът й спря, тя отстъпи назад и пусна ръката му.

— Ей, — каза тя. — Искам да направиш нещо за мен.

Той кимна и се оттласна от стената.

— Нещо не е наред с бунгалото ли?

— Не — отговори тя. — Е… да, но този ремонт ще изисква бутилка бърбън и багер с топка за разрушаване. Не… — Хвърли поглед към него. — Искам просто да допуснеш възможността Ники наистина да е дошла, за да се сближи с Пайпър.

Нейт поклати глава.

— Фрея, ти не знаеш…

— Знам какво е да те предадат, повярвай ми. Просто… — Пое си дълбоко въздух. — Майка ми почина, когато бях малка. Толкова много нощи прекарах, мечтаейки да можеше да се върне при мен, дори и само за минута. Бих дала всичко, всичко, за шанса, който Пайпър има в момента.

— Съжалявам — каза той и можеше да съди по изражението му, че е искрен. — Но майка ти и Ники са различни. Твоята майка не е избрала да те напусне.

— Няма значение — възпротиви се Фрея. — Не и за едно малко момиче. И ако има дори съвсем малък шанс Ники да е дошла заради нея, трябва да го допуснеш, разбра ли? А ако е замислила нещо лошо, тогава просто ще трябва да бъдеш опора за Пайпър, когато всичко свърши.

Нейт се взря в нея за известно време, а Фрея устоя на погледа му, докато не забеляза първия признак на отстъпление, който толкова често бе виждаш около масата за преговори. Той седеше на перваза. Трябваше само да го побутне.

— Иди да вземеш Ники и я заведи при Пайпър. Така е правилно да постъпиш.

Той дълго гледа номер две с напрегнато и гневно изражение, а после въздъхна и кимна.

— Добре.

Обърна се отново към Фрея, сякаш се готвеше да каже нещо, но после само посегна и погали лицето й с бегла усмивка. Очите им се срещнаха за момент, а след това я целуна по челото.

— Благодаря ти — каза той.

— Изчезвай оттук — отвърна му Фрея. Проследи го с поглед, докато отиде до номер две, взе Ники и се отправи към къщата с нея. Щом изчезнаха от очите й, тя тръгна към бунгалото на Ники.

Не я бе грижа какво бе казала на Нейт. Тази жена бе намислила нещо. Нейт трябваше да й даде шанс заради Пайпър, но не й Фрея. Огледа се зад себе си, за да се увери, че Ники не се връщаше за нещо, и влезе вътре. Отдели време да запомни точното разположение на нещата, така, както жената ги бе оставила, а после посегна към куфара.

Може и да беше изгубила остротата си по отношение на Нейт и Пайпър, но наложеше ли се да играе грубо с хора като Ники Купър, все още разполагаше с някой и друг скрит коз.